№ 2918
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:М. Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20241100506094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.03.2024г., постановено по гр.д. № 24075/2022г. на СРС,
ГО, 76 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
срещу Н. А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
следните суми: 519, 78 лева - главница за доставена, но незаплатена,
топлинна енергия в имот с абонатен номер *********, за периода м.05.2019г. -
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и 71, 51 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
12.11.2021г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове като
погасени по давност, както следва: иска за главница – за разликата над сумата
от 519, 78 лева до пълния предявен размер от 1 122, 66 лева и за периода от
м.05.2018г. до м.05.2019г. и по иска за мораторна лихва – за разликата над
сумата от 71, 51 лева до пълния предявен размер от 177, 76 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата Н. А. К., в
1
която са изложени оплаквания за недопустимост на съдебния акт по
съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Наведени са доводи
и срещу правилността на обжалваното решение поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото не е установено
ответницата да е пасивно материално отговорна по предявените искове.
Аргументирано е и възражение за недоказаност на обстоятелството, че Н. К. е
приела наследството и по този начин да е встъпила в задълженията на своя
наследодател. По тези съображения е направено искане за обезсилване на
решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност за неговата
отмяна като неправилно.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала
отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна
по подробно изложени съображения. Излага се становище, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материалноправни норми.
Третото лице-помагач не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Неоснователни са релевираните възражения за недопустимост на
първоинстанционното решение. Производството по делото е образувано по
предявени осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение.
Противно на твърденията на въззивницата, претенцията не е предявена по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на оспорено
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В
2
исковата молба са изложени твърдения за наличието на процесуални пречки за
провеждане на заповедно производство срещу ответницата поради
обстоятелството, че същата няма регистриран адрес на територията на
Република България. Последното, обаче, няма отношение към основанието на
предявения иск.
Действително, по делото е представено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.11.2021г., по
което е образувано ч.гр.д. № 68607/2021г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, с
предмет – вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Й.А.Г. и Н.
А. К. за неплатена топлинна енергия за същия имот и за същия период. След
извършена служебна справка се установи, че с разпореждане от 13.12.2021г.
първоинстанционният съд е отхвърлил депозираното заявление от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. А. К. поради наличието на
процесуална пречка за провеждане на заповедно производство на основание
чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК. В този смисъл не са налице предпоставки за
обезсилване на обжалваното решение като постановено по непредявен иск.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
същото намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
ангажиране на договорната отговорност на ответника. Ищецът твърди, че
между него и Н. К. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия въз основа на презюмиран договор по чл. 150
от ЗЕ в качеството й на съсобственик на топлоснабден недвижим имот,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост. Претендира се вземане за
стойността на доставената топлинна енергия и съответното обезщетение за
забава.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
3
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
4
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение
№2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз
на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия,
изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по
императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател
на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
5
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай се установява от представеното писмо от СО район
“Надежда” от 04.09.2012г., че А.К.Т. е починал на 10.09.1990г. и е оставил
наследници по закон – съпруга Й.С.Т. и низходящи по права линия от първа
степен – Й.А.Г. и Н. А. К.. Преживялата съпруга Й.Т. е починала на
04.12.1992г. и нейни законни наследници са ответницата и Й.Г. – деца.
Наследодателите на ответницата са притежавали в режим на съпружеска
имуществена общност, правото на собственост върху следния недвижим
имот: апартамент № 18, находящ се в гр. София, жк „*********, като правото
на собственост е придобито въз основа на договор за продажба на държавен
жилищен имот от 01.09.1966г.
По делото е приета като доказателство молба-декларация от Й.А.Г. от
27.09.1999г., с която е поискано откриването на партида за процесния
топлоснабдяван имот. Това заявление представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на Й.Г. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия, като е открило счетоводна партида с титуляр – посоченото
лице. Това обстоятелство се установява от представените по делото от третото
лице-помагач изравнителни сметки за процесния период, както и съобщения
към фактури, издадени от ищцовото дружество. Чрез изразената от Й.Г. воля е
породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание
чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество
за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот, тъй като посоченото лице е поискало
6
откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От
посочената дата – 27.09.1999г., предхождаща началото на исковия период,
между Й.Г. /трето за спора лице/ и ищцовото дружество съществува
правоотношение по изричен писмен договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия за процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е
единствено посоченото трето за спора лице – Й.Г..
С оглед изложеното се налага извод, че ответницата Н. А. К. не е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Както
вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. В случая последно по време е сключен изричен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот единствено с
третото за спора лице. Ответницата не е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявените искове, тъй като няма качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот. Предявените срещу нея искове за
ангажиране на имуществената договорна отговорност са неоснователни и
следва да се отхвърлят в цялост.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за настоящото производство
има само въззивницата, но същата не е сторила такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС дължимата държавна
такса за въззивната жалба в размер на 25 лева, депозирана от назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
7
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5683 от 29.03.2024г., постановено по гр.д. №
24075/2022г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. А. К. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 519, 78 лева –
главница за потребена топлинна енергия и за сумата от 71, 51 лева –
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва, както и в
частта, в която ответницата е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД съдебни разноски в размер на 582, 92 лева И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********* срещу
Н. А. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на следните суми: 519, 78 лева - главница за доставена в периода
от м.05.2019г. до м.04.2020г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. гр.
София, жк *********, абонатен номер *********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 71, 51
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 12.11.2021г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********* на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9