№ 135
гр. Враца, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500481 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Министерство на земеделието,
храните и горите, представлявано от юрисконсулт Ц.Д., срещу Решение
№260016/11.02.2021г., постановено по гр.д.№550/2019г. по описа на Районен
съд-Оряхово, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК,
че наследниците на Ц. П. П., измежду които и ищцата Б. Г. Д., ЕГН
**********, както и наследниците на К. П. Б., са собственици на недвижим
имот от 2985кв.м., който имот е идентичен с част от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение №61 том 1, д.163/1996г. на РС-Оряхово,
изключен е от регулацията на с.***, обл.Враца и представлява част от
поземлен имот №000002 в землището на с.***, м."***", с обща площ от
22.649дка, собственост на Министерство на земеделието, храните и горите,
границите на който недвижим имот от 2985кв.м. по изготвената от вещото
лице скица №2, представляваща неразделна част от решението, са означени с
линия в лилав цвят, като имотът е обозначен с цифрата 10 и запълнен с точки,
с изключение на частта от гореописаните граници на имота, която е под
формата на триъгълник, означен на скица №2 с т.А.
1
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като
приетото от районния съд, че имотът не е бил публична или частна държавна
собственост, не отговоря на представените по делото доказателства, а именно
скица №000002, от която видно, че имотът е собственост на МЗГ-ДЛ съгласно
Заповед №178/16.12.2010г. на директора на ОД"Земеделие"-Враца, с която
същият е изключен от земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ,
тъй като представлява територия по чл.4, ал.1б от ППЗВСГЗГФ и по този
начин е изваден от резултативния фонд и е причислен към горския фонд на
МЗГ-ДЛ. Нататък в жалбата се излагат съображения, че щом имотът попада в
200-метровата ивица на р.Дунав и представлява публична държавна
собственост, същият не може да бъде обект на разпореждане и да бъде
придобиван по давност. Въззивникът се позовава на представено по делото
удостоверение на Община гр.Оряхово и поддържа, че по застроителен план
имотът е предвиден за озеленяване, а в кадастралната основа на действащия
план са отразени едноетажна паянтова жилищна сграда и едноетажна
паянтова стопанска сграда и в забележката към удостоверението е отбелязано,
че имотът е извън строителните граници от 14.02.1974г. и към момента на
съставяне на документите за собственост е извън регулация.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което предявения иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски. Доказателствени искания не се заявяват.
Въззиваемата Б. Г. Д. и подпомагащата страна Северозападно държавно
предприятие не са подали отговор на въззивната жалба.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима, подадена е в законоустановения срок и отговаря на изискванията
за съдържание, поради което същата е внесена за разглеждане в открито
съдебно заседание, в което пълномощника на МЗХГ я поддържа.
Пълномощникът на въззиваемата Б.Д. е представил писмено становище, с
което моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Чрез юрисконсулти С.
М. и Т. Б. подпомагащата страна "Северозападно държавно предприятие"ДП
поддържа, че въззивната жалба е основателна и моли обжалваното решение
да бъде отменено.
За произнасянето си по постъпилата въззивна жалба окръжният съд взе
2
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Б. Г. Д.
срещу Министерство на земеделието, храните и горите установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на Ц. П. П.,
б.ж. на гр.Русе, починала на 05.08.2007г. Твърди се също, че с нот.акт №61,
том І, д.№163/1996г. на Оряховски районен съд Ц. П. П. и вуйчото на ищцата
К. П. Б., б.ж. на гр.Несебър са признати за собственици по наследство и
давностно владение на дворно място с площ 3 000 кв.м. с построени в него
жилищна сграда с площ 37 кв.м. и жилищна сграда с площ 64 кв.м. в парцел
10 по кадастралния план на с.***, общ.Оряхово, в който са живели
родителите на ищцата и в който същата се е родила и живяла до 20-
годишната си възраст.
Следващите твърдения на ищцата са, че след смъртта на родителите си
се е грижила за имота и го е поддържала, плащала е местните данъци такси и
пр., но при справка в Община Оряхово и в ОС"Земеделие" е установила, че
същият е изваден от регулацията на селото, намира се в землището на с.*** и
попада в поземлен имот с идентификатор 223321.0.2., собственост на МЗХГ-
ДЛ, като в него не са отразени жилищните сгради, които са построени от
нейните баба и дядо и от родителите й. Твърди се също, че никой не оспорва
и не пречи на владението на ищцата, имотът не е одържавяван и не е
включван в ТКЗС и има трайно изградени граници.
Заявен е петитум да бъде постановено решение, с което бъде признато,
че ищцата е собственик по силата на наследство и давностно владение върху
процесния имот и построените в него сгради.
С разпореждане от 28.01.2020г. районният съд е оставил производството
без движение и е указал на ищцата да уточни основанието на иска, като
посочени на кое от двете основания претендира да е собственик на имота –
наследство или давностно владение, а в случай че претендира да е едноличен
собственик на имота по давностно владение, да насочи исковата си претенция
както към втория наследник на Ц. П. П. – М. М. С., така и към наследниците
на К. П. Б..
В изпълнение на указанията на съда пълномощникът на ищцата адв.К. е
представил писмена молба, в която сочи, че същата владее по наследство
3
имота, но макар да го владее и упражнява фактическата власт сама, тя в
никакъв случай не е манифестирала намерението си пред другите наследници,
че го владее само за себе си или да е отричала техните права, поради което
исковата претенция е, че ищцата е собственик на имота по наследство от Ц. П.
П., а наследници на същия са и М. М. С. и наследниците на К. П. Б..
Ответникът Министерство на земеделието, храните и горите е
представил чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Д. отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск.
В отговора се изброяват установени в регистрите на ОСЗ-Оряхово
заявления за възстановяване на земеделски земи, протоколи за
възстановяване на собственост върху такива, решения на РС-Оряхово,
решение на поземлената комисия за определяне на обезщетение за признато,
но невъзстановено право на собственост върху ниви и пр.
Ответникът твърди, че от Община Оряхово е изискано и издадено
удостоверение изх.№АБ-2/14.01.2020г., съгласно което имот пл.№152 в
парцел ІІІ-152 в кв.ІІ по стар план на с.***, одобрен с Указ №7/10.02.1911г. за
улична регулация и Заповед №353/10.03.1911г. за дворищна регулация, е
идентичен с имот пл.10 по действащ застроително-регулационен план /ЗРП/
на с.***, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца. Сочи се, че
имот №10 е извън строителните граници на населеното място по ЗРП на
с.***, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца, по план е
предвиден за озеленяване, а в кадастралната основа са отразени едноетажна
паянтова жилищна сграда от 20 кв.м. От това според ответника следва, че към
момента на съставянето на нотариалния акт за собственост имотът е бил
извън строителните граници на населеното място и постройките в него са
незаконни.
Според твърдението на ответника скицата на имот №000002 доказва, че
процесният имот е собственост на МЗГ-ДЛ съгласно Заповед
№178/16.12.2010г. на директора на ОД"Земеделие"-Враца, с която същият е
включен в земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ, предвид
факта, че представлява територия по чл.4 ал.1, б."б" от ППЗВСГЗГФ,
съгласно който горите в териториите от 200-метровата ивица покрай
границите на Република България не могат да бъдат възстановени на бившите
им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, и тази е
4
причината имотът да бъде изваден от резултативния фонд и причислен към
горския фонд на МЗГ-ДЛ.
Ответникът е направил искане, по повод на което на основание чл.219,
ал.1 ГПК като трето лице-помагач на негова страна е привлечено
"Северозападно държавно предприятие"ДП.
С исковата молба е представен нотариален акт №61, том І, д.
№163/1996г. на Районен съд-Оряхово, с който Ц. П. П. и К. П. Б. са признати
за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот –
дворно място с площ 3 000 кв.м. с построени две жилищни сгради, едната
върху 37 кв.м., а другата върху 64 кв.м., който имот съставлява парцел с
кадастрален №10 по кадастралния план с.***, до съседи: улица, р.Дунав, Д.
М. Т. и Д. Р. Т.. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на имот в
с.***, парцел 10 с площ 3 000 кв.м. и построени в него две жилищни сгради,
издадено на наследниците на Ц. П. П..
Представена е скица на имот №000002 в землището на с.*** с ЕКАТТЕ
22321 с площ 71.493 дка, начин на трайно ползване: гора в земеделски земи и
собственик МЗГ-ДЛ
С отговора на исковата молба е представено удостоверение на Община
Оряхово за това, че имот пл.№152, урегулиран в парцел ІІІ-152 в кв.2 по стар
план на с.***, одобрен с Указ №7/10.02.1911г. за улична регулация и Заповед
№353/10.03.1911г. за дворищна регулация, е идентичен с имот пл.№10 по
действащ ЗРП на същото село, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на
ОНС-Враца. В удостоверението е посочено, че имот пл.№10 – дворно място
от 1 380 кв.м. с построена в него къща, описан в нот. акт №10, том І, д.№9 от
14.01.1976г. като придобит по давност от Д. М. Б., и имот с кад.№10, описан в
представения с исковата молба нотариален акт, е имот от ЗРП на с.***,
одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца, който е извън
строителните граници на населеното място и е предвиден за озеленяване.
Пред първата инстанция е разпитан свидетеля В. О., който е дал
показания, че е съсед на процесния имот, в който са живели бабата и дядото
на ищцата, в имота има къща, построена от нейните родители, в същия има
ток и вода, а дворът е ограден. Свидетелят сочи, че в имота имало и стара
къща и същият не е изоставян и не е бил в ТКЗС или одържавяван.
Свидетелят С. И. също е съсед на процесния имот и дава показания, че в
5
него открай време живеят родствениците на ищцата. И. заявява, че между
имота и съседните му минава дере, в него имало насаждения от акации,
между дерето и имота има ограда, в имота винаги е имало сгради, ток, вода и
комуникации и същият никога не е изоставян, в него имало къща, а по-късно
била построена и нова къща.
По делото е допусната и изслушана специализирана техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от
съда. При проверката си вещото лице е установило, че процесният имот е
терен, който се ползва като дворно място от семейството на ищцата и в
момента попада в картата на възстановената собственост и се намира извън
регулация. Установило е също, че за с.*** има запазени два плана –
регулационен и кадастрален, одобрен през 1911г., и регулационен и
кадастрален, одобрен през 1974г. По плана от 1911г. процесният терен се е
намирал около УПИ ІІІ-152 в кв.2 и по този план имотът е бил в регулация.
По плана от 1974г. теренът представлява имот кадастрален №10 без
регулационни граници и е означен само с кадастрални граници. Вещото лице
е изготвило скица, в която е съпоставило кадастралните граници на имота по
плана от 1974г. и границите на имот №00002 по картата на възстановената
собственост в землището на с.***, и сочи, че имот №000002 първоначално е
определен като територия по чл.19 ЗСПЗЗ – непотърсена от стари
собственици, а през 2010г. е причислен към горски фонд.
При проверката си в имота вещото лице е установило, че на мястото има
трайни знаци – ограда от телена мрежа и метална порта на южната и
западната граница, на изток е дере, а на север се намира стръмен склон към
течението на р.Дунав, а в имота има построени две масивни и една паянтова
сграда, същият се поддържа и е в добро състояние. Според вещото лице
имотът не може да е включван в ТКЗС, тъй като теренът му не позволява
обработка като земеделска земя и същият граничи с дворни места, няма и
данни в Техническа служба-Оряхово да е бил отчуждаван. Около имота има
изградена инфраструктура – водопровод и улична настилка в близост до
входа.
Заключението на вещото лице е, че процесният имот е извън регулация
по регулационния и кадастрален план от 1974г. и към момента е част от имот
№000002 по картата на възстановената собственост на землище с.***.
6
Съгласно допълнителното заключение на експертизата триъгълникът около
т.А по скицата, попадащ в регулацията на селото, е с площ 15 кв.м.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан.
Отчитайки установеното от техническата експертиза, че по новия
регулационен план на населеното място от 1974г. част от процесния имот, а
именно 15 кв.м. не е изключена от регулация и е попаднала в съседно дворно
място, съдът е приел, че останалата част с площ 2 985 кв.м. по нотариалния
акт от 1996г. е била изключена от регулация, придобила е статут на
земеделска земя и е била включена в поземления фонд, а със Заповед
№178/16.12.2010г. на директора на ОДЗ-Враца е изключена от земите по
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, причислена е към ГФ-ДЛ, тъй като представлява територия
по чл.4, ал.1, б."б" от ППЗВСГЗГФ и е попаднала в поземлен имот №000002 в
землището на с.***, м."***", с обща площ 22.649 дка, собственост на МЗХГ.
В решението е прието за установено, че описаният в нотариалния акт от
1996г. имот е терен, който се ползва като дворно място от семейството на
ищцата, попада в регулационния план от 1911г., ограден е и в него са
построени две масивни и една паянтова къща, както и че имотът се поддържа
и около него има изградена инфраструктура.
Първоинстанционният съд е съобразил, че по делото не са налице данни
имотът да е попадал в блокове на ТКЗС, ДЗС или други организации, както и
установеното от вещото лице, че същият не позволява да бъде обработван
като земеделска земя, граничи с дворни места в регулация и е владян
необезпокоявано от наследодателите на ищцата много преди 1996г. С оглед
на това съдът е достигнал до извод, че е доказано придобиването на право на
собственост върху процесния имот от майката на ищцата Ц. П. П., след чиято
смърт е станал собственост на нейните наследници по закон и на
наследниците на К. П. Б..
Според приетото от районния съд така, както процесният имот е описан
в нотариалния акт от 1996г., същият е имал селищен характер преди 1974г. и
е бил включен в РП на с.*** от 1911г., не представлява земеделска земя,
поради което за него са неприложими процедурите за възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, в съответствие с приетото в Решение №249/04.07.2011г. по гр.д.
№621/2010г. на ВКС, І г.о.
7
Приемайки, че процесният имот не е земеделски по смисъла на чл.2
ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на чл.10, ал.1-ал.14 ЗСПЗЗ,
както и че не е бил коопериран, одържавяван или отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост, владян е в реални граници като
дворно място, останало извън регулационния план, и е запазил селищния си
характер, съдът е застанал на становище, че същият не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по
чл.19 ЗСПЗЗ. Съдът е съобразил и това, че ответникът не е доказал имотът
или части от него да са подлежали на реституция и да не са били заявени за
възстановяване, като основание същите да попаднат във фонда по чл.19
ЗСПЗЗ, нито е ангажирал доказателства, че същите да са били държавна
собственост или да са включвани в горския фонд към релевантния по делото
период.
В мотивите на решението са обсъдени разпоредбите на чл.7, ал.3, т.4 от
Закона за горите/отм./, на 27, ал.3, т.7 от действащия Закон за горите и на §1,
ал.1 от ДР на ЗВСГЗГФ и е прието, че по делото не са представени
доказателства процесният имот да е бил включен в горски фонд и да е станал
държавна собственост.
Приемайки, че процесният имот по представения с исковата молба
нотариален акт е придобит от наследодателката на ищцата на основание
наследство и давностно владение, и вземайки предвид събраните
доказателства, че както праводателката на ищцата, така и самата ищца не са
загубвали фактическата власт върху него, районният съд е уважил предявения
установителен иск за собственост върху имота с площ 2 985 кв.м. с
границите, очертани в скицата на вещото лице, като е отхвърлил иска по
отношение на частта от 15 кв.м. от терена.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд
за доказано право на собственост на наследодателката на ищцата върху
процесния недвижим имот.
Ищцата е легитимирана като законен наследник на Ц. П. П., която
заедно с нейния брат К. П. Б. е призната за собственик на процесния
недвижим имот с представения и неоспорен от ответника нотариален акт за
собственост по наследство и давностно владение от 1996г.
8
По делото са събрани доказателства за това, че както владението на Ц.
П. и К. Б., така и на техните наследници не е било прекъсвано, оспорвано или
обезпокоявано. Установено е, че имотът е бил в строителните граници на
населеното място, след 1974г. е останал извън регулация, но не е включван в
ТКЗС или ДЗС и не е отчуждаван. През 2010г. със заповед на директора на
ОД"Земеделие"-Враца имотът е включен в земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е
причислен към горски фонд като територия по чл.4, ал.1, б."б" ППЗСПЗЗ, но
цитираната заповед няма отчуждителен вещноправен ефект.
Въззивният съд споделя напълно мотивите на първата инстанция във
връзка с определянето на процесния имот като селищен и с възможността
същия да бъде придобит по давност. По този въпрос е налице обилна и
непротиворечива практика на ВКС /Решение №930 от 25.10.2010г., по гр.д.
№430/2010г., І г.о., Решение №883 от 14.12.2010г. по гр.д.№1432/2009г.,
Решение №798 от 16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г., І г.о., Решение №100 от
23.07.2010г. по гр.д.№3246/2008г., ІV г.о., Решение №249 от 04.07.2011г. по
гр.д.№612/2010г., І г.о. и др./. В последното от цитираните решения е прието,
че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното
място, имат земеделски характер и има случаи, при които части от едно
населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключени от него, но въпреки това те могат да запазят селищния си
характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да бъдат причислени
към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически или
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица не
са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са
запазили собствеността си върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във
фонда по чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове. В решението е прието също, че ако лицата, които владеят
такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на
придобивна давност, тъй като за тези земи не е съществувала забраната на
чл.86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г.,
9
доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и
не са одържавени. Както е посочено в Решение №21/04.02.2011г. по гр.д.
№1327/2009г. на ВКС, ІІ г.о., само този, който в съдебния процес оспорва
възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи
правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил
част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг
начин и следователно е подлежал на рестутуция. Ако такива доказателства
липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационните
граници на населено място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законните срокове, попада във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ.
Разглежданият случай е именно такъв. По делото не са ангажирани
доказателства и дори не са наведени твърдения наследодателката на ищцата
да е била член на ТКЗС и макар че след 1974г. имотът е останал извън
регулационните граници на населеното място, той е запазил селищния си
характер като дворно място с построени в него жилищни и помощна сгради,
бил е владян необезпокоявано още от бабата, дядото и родителите на ищцата,
която от своя страна е продължила да го владее за себе си и за останалите
законни наследници в реални граници, установени от вещото лице и отразени
в изготвената от него скица.
При служебната си проверка за допустимост на обжалваното решение
окръжният съд взе предвид следното:
По-горе в решението бе посочен начина, по който ищцата е внесла
уточнение на предявения от нея установителен иск, заявявайки, че макар сама
да владее имота и да упражнява фактическа власт върху него, не е
манифестирала пред другите наследници намерението си да го владее само за
себе си, и не е отричала техните права, като е поискала да се признае за
установено, че е собственик на имота по наследство от Ц. П. П., а наследници
на имота са и М. М. С. и наследниците на К. П. Б..
Във връзка с внесеното от ищцата уточнение, имащо характера на
изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК, окръжният съд следва да отбележи, че
в процеса по предявения установителен иск за собственост законните
наследници на титулярите на правото на собственост по представения с
исковата молба нотариален акт Ц. П. П. и К. П. Б. нямат качеството на
10
необходими другари. От друга страна трябва да се вземе предвид, че съгласно
чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд. Т.е., признавайки за установено
с обжалваното решение, че наследниците на Ц. П. Д., извън ищцата Б.Д.,
както и наследниците на К. П. Б. са собственици на процесния имот, районния
съд се е произнесъл по недопустимо искане.
По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че извън
признатите на ищцата в качеството на съсобственик права върху имота в
обжалваната част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
С нотариалния акт за собственост от 1996г. за собственици по
наследство и давностно владение са признати Ц. П. П. и К. П. Б.. След като в
акта не е посочено какви са правата на двамата съсобственици, следва да се
приема, че същите са равни. От представеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че Ц. П. П., б.ж. на гр.Русе, е починала на
05.08.2007г. и нейни законни наследници са ищцата Б.Д. и М. М. С.. От това
следва, че правата на ищцата върху имота в дробно изражение възлизат на ¼
идеални части и в този размер предявеният иск се явява основателен и
доказан, при което в тази част решението следва да бъде потвърдено, а в
останалата част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по
същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260016/11.02.2021г., постановено от Районен съд-
Оряхово по гр.д.№550/2019г., в частта, с която е уважен предявения от Б. Г.
Д., ЕГН ********** срещу Министерство на земеделието, храните и водите
установителен иск за собственост върху недвижим имот, представляващ
дворно място с площ 2 985 кв.м. с построени в него жилищна сграда с площ
37 кв.м. и жилищна сграда с площ 64 кв.м. в парцел 10 по кадастралния план
11
на с.***, общ. Оряхово над размера на наследствените й права.
ОТМЕНЯ Решение №260016/11.02.2021г., постановено от Районен съд-
Оряхово по гр.д.№550/2019г., в частта, с която ищцата Б. Г. Д. е призната за
собственик наред с другия наследник на Ц. П. П., б.ж. на гр.Русе, починала на
05.08.2007г., и с наследниците на К. П. Б., б.ж. на гр.Несебър, на спорния
имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** е
собственик по наследство и давностно владение на 1/4 идеална част от
недвижим имот, представляващ дворно място с площ 2 985 кв.м. с построени
в него жилищна сграда с площ 37 кв.м. и жилищна сграда с площ 64 кв.м.,
който имот представлява парцел кадастрален №10 по кадастралния план на
с.***, общ.Оряхово, при съседи: улица, р.Дунав, Д. М. Т. и Д. Р. Т. по скицата
на вещото лице Л. А., означен с линия в лилав цвят, като ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване на право на собственост над притежавана от ищцата 1/4 идеална
част от същия имот.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12