РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Перник , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20201700600259 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.2, във вр. с чл. 436, ал.2, във вр. с чл. 433, ал.1 от
НПК.
Постъпила е жалба от Б. И. Х. чрез адв.П.Д. от АК – С. против протоколното определение
на Районен съд Перник от 27.10.2020 год. постановено по чнд.№ 00876 по описа за 2020 год., с
което съдът е оставил без уважение искането на осъдения Б. И. Х. за допускане на съдебна
реабилитация на основание чл.87, ал. 1 НПК.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното
определение, моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови
ново, с което молителят да бъде реабилитиран.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник е изразил становище, че постановеното от
Районен съд Перник определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Пернишкият окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед на сочените
доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Подадената жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:
Видно от приложената актуална справка за съдимост, молителят е осъждан 14 пъти.
Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че молителят има правен
интерес да иска съдебна реабилитация спрямо деянията по ЧНД № 3073/2007 г. на СРС; НОХД №
404/2011 г. СРС; НОХД № 11951/2014 г. СРС и НОХД № 18489/2014 г. на СРС, тъй като за тях не е
1
настъпила реабилитация нито по право, нито по съдебен ред, но молбата е неоснователна.
Относно осъжданията по НОХД № 604/1979 г. на РС – Благоевград и НОХД № 647/1988
г. на РС – Дупница, молителят е амнистиран. Съдът правилно е приел, че не е налице правен
интерес за реабилитация по чл.87 НК относно наказанието по НОХД № 1972/2002 г., тъй като
същото е вече реабилитирано на основание чл. 86 НК.
За постановяване на съдебна реабилитация по чл.87, ал.1 НК, трябва да се установи дали
същата е допустима, налице ли са основанията по чл.86 НК или по чл.88а НК за някои от
осъжданията и ако такива не са налице тогава съдебната реабилитация по чл.87, ал.1 НК ще бъде
допустима и следва да бъде приложена.
В настоящия случай обаче не са налице материално-правните предпоставки, предвидени
в чл.87 НК, за да бъде уважена подадената молба за реабилитация от молителя.
По отношение на ЧНД № 3073/2007 г. на СРС първоинстанционният съд
законосъобразно и мотивирано е отчел, че не е налице изискуемата предпоставка по чл.87 НК, а
именно молителят да не е извършвал друго умишлено престъпление в срок от три години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание. Тъй като в този срок на 06.07.2009 г.
молителят е извършил друго престъпление, за което е образувано НОХД № 1386/2010 г. на СРС.
По отношение на НОХД № 404/2011 г. СРС също не са изпълнени изискуемите
предпоставки по чл.87 НК, тъй като в срока по чл.87, ал. 1 НК молителят е извършил други
умишлени престъпления от общ характер и не е изтърпял наложените му наказания „глоба“ за тези
престъпления.
По отношение на НОХД № 11951/2014 г. СРС и НОХД № 18489/2014 г. на СРС отново не
са изтърпени наложените наказания „глоба“, поради което правилно първостепенният съд е приел,
че не са налице изискуемите предпоставки за уважаване на молбата за реабилитация относно тези
осъждания.
Развитите от първостепенния съд съображения относно липсата и на изискуемата
предпоставка „добро поведение“ на молителя, настоящата съдебна инстанция споделя изцяло.
Макар да няма „висящи“ дела към момента и повдигнати обвинения за нови престъпления, липсата
на предприети действия по заплащане на наложените наказания и разноски по производствата,
безспорно е индикация за недобро поведение от страна на молителя. Представените
характеристики, макар и даващи сведение за добро поведение на молителя в обществото, не са
достатъчни, за да оборят доказателствата за недобросъвестно поведение на молителя относно
задълженията му по образуваното изпълнително дело № 41769/2004 г. при ТД на НАП, отдел
„Публични вземания“, дирекция „Събиране“.
В този мисъл подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение на Районен
съд Перник е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345, ал.3 във вр. чл. 341, ал.2, вр. с чл. 436,
ал.2, вр. с чл. 433, ал.1 от НПК, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.10.2020 год. постановено по чнд. № 00876/2020 год. по
описа на Районен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3