РЕШЕНИЕ
№ 1313
гр. Пловдив, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330114340 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Г. И., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната
страна като собственик на имот, находящ се в *****, имал качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение
за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
288.58 лева през периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2021 г., която не била заплатена.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 53.71 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да
погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била
издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, срещу която постъпило
възражение. Иска да бъдат установи задълженията. Претендира се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и
присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорват претенциите. Твърди, че не ползва топлинна енергия и дори през жилището
му да има прекарани тръби и лира, това е станало без неговото съгласие в разрез със
ЗС. Твърди, че няма сключен договор с ответника.
С молба от 24.02.2023 г. и с изявление в о.с.з. ответникът признава иска.
С оглед направеното признание пълномощникът на ищеца иска постановяване
на решение при условията на признанието.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Г.
И., по което е образувано ч. гр. дело № 11884/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Ответникът подава отговор, с който оспорва претенцията, но за о.с.з. прави
признание на исковете.
С оглед признанието на исковете по делото не са събирани допълнителни
доказателства, като е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие
на ответника, с което същият се отказва от защита срещу тях, защото ги счита за
основателни и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.
237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда, като изявлението изхожда лично от нея.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са
брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
2
поради което съдът следва да го зачете.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да
се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавната такса в размер на общо 100 лева и за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В. И.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми: 288.58 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за обект на потребление, находящ се в *****, за периода от 01.07.2019 г. до
30.09.2021 г. и 53.71 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на
горното задължение за периода от 03.09.2019 г. до 16.08.2022 г., ведно със законна
лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда на 17.08.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е била издадена Заповед
№ ****от 18.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № 11884/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г. В. И., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150.00 лева - разноски в заповедното
и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3