Р Е Ш Е Н И Е
№ 261108 01.10.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 8250
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД против В.А.К. за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С
определение от 01.04.2021 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и й е назначен
особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като с определение от
27.04.2021 г. за такъв е назначен адвокат Р.Н.. Особеният представител депозира
бланкетен отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди първото по делото открито съдебно заседание депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и присъди на страната сторените
по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно събраните по
делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.10.2018 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и В.А.К., в качеството на кредитополучател, е подписан договор за
кредит „Бяла карта“ № *** (за краткост Договора), по силата на който
дружеството се задължава да предостави на К. револвиращ кредит в максимален
размер на 1100 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължава да го ползва и да го
върне, съгласно условията на договора.
Според Договора, който е с неопределен срок, кредитополучателят
се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия
месец. Текущото задължение към всяко последно число на месеца се определя като
сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между първо и
деветнадесето число на текущия месец; усвоена и непогасена главница между
двадесето и последно число на предходния месец; начислена и непогасена
договорна лихва върху посочените по-горе суми; неустойки за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия
месец.
Според чл.4 от Договора за първите 30 календарни дни,
считано от датата на активиране на кредитната карта, в случай, че картата е
активирана до 31.11.2018 г., лихвеният процент е 0, а за останалия период на
Договора – годишният лихвен процент е 43,2. Върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12, като лихвата
се начислява всеки ден върху усвоената непогасена главница, като за
изчислението се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни.
Годишният процент на разходите за първите 30 календарни дни, считано от датата
на активиране на кредитната карта и в случай, че картата е активирана до
31.11.2018 г., е 0, а след това – 45,9.
Със сумата на текущото задължение се погасяват
задълженията в следната поредност: законна лихва за забава върху дължимата
главница; разходи за събиране на вземането, съгласно чл.21, ал.4; разходи за
събиране на вземането , съгласно чл.21, ал.5; начислени неустойки за
неизпълнение на договорно задължение върху усвоена и непогасена главница между
първо и деветнадесето число на текущия месец, съгласно чл.20; начислени
неустойки за неизпълнение на договорно задължение върху усвоена и непогасена
главница между двадесето и последно число на предходния месец, съгласно чл.20;
договорна лихва върху усвоената и непогасена главница между първо и
деветнадесето число на текущия месец; договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница между двадесето и последно число на предходния месец;
усвоена и непогасена главница между първо и деветнадесето число на текущия
месец; усвоена и непогасена главница между двадесето и последно число на
предходния месец.
Според чл.21, ал.1 от Договора в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично
задължение по Договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15 % от
одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредиторът има право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо.
Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините,
посочени в чл.27 от Договора.
По кредитната карта са усвоени 1100 лева, както следва –
на 02.11.2018 г. общо 1000 лева и на 05.11.2018 г. – 100 лева. К. е платила по
Договора сума от 480 лева, както следва: 165 лева на 31.12.2018 г.; 130 лева на
28.01.2019 г.; 35 лева на 31.01.2019 г. и 150 лева на 04.04.2019 г.
За периода 02.11.2018 г. – 07.03.2019 г. е начислена
договорна лихва в размер на 128,04 лева. Начислена е и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл.21 от Договора в размер общо от 440
лева, както следва – на 06.12.2018 г. – 110 лева; на 06.01.2019 г. – 110 лева;
на 06.02.2019 г. – 110 лева; на 07.03.2019 г. – 110 лева. Начислени са също
така и разход за събиране по чл.22, ал.4 в размер на 205 лева за периода
06.12.2018 г. – 07.03.2019 г. по 2,50 лева на ден, законна лихва съгласно
чл.22, ал.3 от Договора в размер на 73,47 лева за периода 08.03.2019 г. –
29.10.2019 г. по 0,31 лева на ден и разход за събиране по чл.22, ал.5 от
Договора в размер на 120 лева. По Договора са платени 480 лева, с които са
погасени 266,01 лева неустойки по чл.21 от Договора, 205 лева разходи за
събиране по чл.22 от Договора, 8,99 лева законна лихва съгласно чл.22, ал.3 от
Договора.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 29.10.2019 г.,
вземанията по Договора са прехвърлени от „***“ ООД на дружеството ищец, ведно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Длъжникът е уведомен за
цесията с получаване на книжата по делото.
Кредиторът подава на 12.10.2020 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу К.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На 19.10.2020 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 1100 лева главница; 128,04 лева договорна лихва;
126,39 лева лихва за забава, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението. С разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението за следните
вземания: 173,99 лева неустойка за неизпълнение на задължение и 120 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Тъй като длъжникът е уведомена за заповедта
на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни искове за вземанията
си пред БРС, по които
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване три
установителни иска
с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита
предявен (чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесията да е била съобщена
на К..
Уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл.
99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Доказа се по делото, че „***“ ООД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД да изпраща до длъжниците уведомления за цесията,
като пълномощното е прието като доказателство по делото и връчено на ответника
чрез особения представител.
Цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД –
в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.23 от исковото производство)
е връчено на К. като приложение към исковата молба.
По
настъпването на предсрочна изискуемост на Договора:
Предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите
на чл.
71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона –
в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
При договори за кредит, сключени от небанкова
финансова институция, и съдържащи клауза за предсрочна изискуемост, /какъвто е Договорът/, предсрочната
изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това
волеизявление да е достигнало до длъжника.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да докаже настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, за което длъжникът е уведомен преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. По делото няма доказателства преди подаване
на заявлението в съда до длъжника да е достигнало волеизявление на кредитора по
някой от начините по чл.27 от Договора, че счита кредитът за изцяло предсрочно
изискуем (уведомлението за цесията не съдържа такова изявление). Такова
уведомяване (макар и непрецизно) е направено едва с получаване на препис от исковата
молба (считано от 07.03.2019 г. цялото задължение е станало предсрочно
изискуемо – стр.2, последен абзац от исковата молба).
По нищожност
на клаузи от Договора:
Съдът указа на страните с доклада по делото, че следи
служебно за нищожност на клауза от Договора. Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза – в този смисъл решение № 229
от 21.01.2013 г., по т. д.№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. Длъжникът
притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предвидената в чл.20 от Договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на допълнително обезпечение
противоречи на добрите нрави, като
мотивите за това са следните:
Действително,
принципът на договорната свобода (чл.
9 от ЗЗД) е основополагащ, но
тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните
правни норми, вкл. от т.нар.добри нрави. В конкретния случай, по начина, по който е
уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по
т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора,
неустойката изпълнява единствено
обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на
поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се
отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са
свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в
заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и
направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не
обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От
неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на допълнително обезпечение не настъпва вреда,
която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка.
При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
уговореното възнаграждение за ползването й,
кредиторът, с оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение.
На следващо място, според чл.15, ал.4 от Договора
задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки
отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа, което е в
противоречие с добрите нрави и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, защото при всяко неизпълнение длъжникът
следва да осигури „нов поръчител“, тъй като едно от изискванията към поръчителя
е да „не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен
заем с „***“ ООД“.
На последно място, съгласно
чл.
33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал. 2 е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С процесната неустойка се цели да се преодолее ограничението
на императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
В този смисъл, макар и да е
уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води
до скрито оскъпяване на кредита, т.е. при
заплащането й ще е
налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това, от своя страна, означава
неоснователно обогатяване на кредитора.
Неустоечната клауза е
в отклонение от
основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и
като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, поради което и на основание
чл.26, ал.4
ЗЗД в тази си част Договорът
изобщо не е породил правно действие. Следователно
ответникът не дължи суми за неустойка.
Според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Уговорените
в чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден и такса от 120 лева, дължима
при предсрочна изискуемост, включваща разходите на кредитора за дейността на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението, са такива „по управление на кредита“, защото всяко действие по
събирането на вземане е действие по управление на кредита, поради което тази
клауза е нищожна като противоречаща на закона – на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Ето
защо К. не дължи и разходи по чл.22, ал.4 и ал.5 от Договора.
По
основателността на исковете:
Установи се по делото, че в началото на ноември 2018 г.
ответникът е усвоила 1100 лева. Установи се, че тя е платила по Договора сума
от 480 лева, както следва: 165 лева на 31.12.2018 г.; 130 лева на 28.01.2019
г.; 35 лева на 31.01.2019 г. и 150 лева на 04.04.2019 г. Видно е също така, че
лихва за забава е начислена на длъжника, считано от 08.03.2019 г., като няма
данни преди това такава да е начислявана – аргумент от заключението на вещото
лице. Следователно със сумите, платени от К., и на основание чл.12, ал.2 от
Договора са погасени законна лихва за периода 08.03.2019 г. – 04.04.2019 г.,
договорна лихва за периода 02.11.2018 г. – 07.03.2019 г. и част от главницата,
защото неустойки и разходи за събиране тя не дължи.
Ето защо искът за присъждане на договорна лихва следва да
бъде отхвърлен (сумата е погасена). Искът за присъждане на главница следва да
бъде уважен до размер от 757,03 лева и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран такъв от 1100 лева. Именно върху главница в размер на 757,03 лева К.
дължи законна лихва. Въпреки че не е обявена предсрочна изискуемост, длъжникът
дължи мораторна лихва в размер на законната върху неиздължената част от
главницата (усвоената сума), която е именно 757,03 лева.
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции
или трети лица, не се начисляват лихви за
забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е придобил вземанията си от финансова
институция, поради което за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не може
да начислява лихва за забава върху дължими суми по Договора. Ето защо лихвата
за забава в размер на законната следва да бъде присъдена за периода
от 05.04.2019 г. до 12.03.2020
г. и за периода от 15.07.2020 г. до 28.09.2020 г. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК същата е в
размер на 88,11 лева, до който искът следва да бъде уважен, а над него до
пълния претендиран от 126,39 лева отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото ищцовото дружество има право на
разноски в заповедното производство в размер на 42,54 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в
размер на 618 лева (118 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за
особен представител и 200 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза). Тъй като страната е
представлявана от юрисконсулт, съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. С оглед изхода от спора
ответникът дължи на ищеца разноски в исковото производство в размер на 479,22
лева.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил
такива, доколкото е представляван от особен представител.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по делото, че В.А.К., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 757,03 лева (седемстотин петдесет и седем
лева и три стотинки), представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“
№ ***/30.10.2018 г., ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над признатата сума, до пълния
претендиран размер от 1100 лева.
ПРИЕМА за установено по делото, че В.А.К., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 88,11 лева (осемдесет и осем лева и
единадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимата главница
по договор за кредит „Бяла карта“ № ***/30.10.2018 г. за периода от 05.04.2019 г. до 12.03.2020
г. и за периода от 15.07.2020 г. до 28.09.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до пълния
претендиран размер от 126,39 лева, както и за периода 08.03.2019 г. –
04.04.2019 г. и за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********,
против В.А.К., ЕГН – **********, за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 128,04 лева (сто двадесет и осем лева и четири стотинки),
представляваща договорна лихва по договор за кредит „Бяла карта“ № ***/30.10.2018
г. за периода 02.11.2018 г. до 07.03.2019 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 42,54 лева (четиридесет и два лева и петдесет
и четири стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС и сумата от 479,22 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, и двете
суми съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала! ММ