М О Т И В И
НОХД №334/2016г. на СОС
Против подсъдимия Д.Д.Д. е предявено
обвинение по чл.343, ал.3, във вр.с ал.3, вр.с ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр.с
чл.342, ал.1 НК за това, че на 15.06.2016г. около 13.50ч. по път II-23 на км 06
между с.Овен и с.Вокил, при управление на лек автомобил „БМВ-318“ с рег.№OF SH
70-Германска регистрация е нарушил правилата за движение визирани в чл.21, ал.1
ЗДП-като е управлявал в извън населено място МПС със скорост от 133 км/ч, при
максимално допустима скорост в този пътен участък от пътя до 90 км/ч; чл.16,
ал.1 ЗДП-като е навлязъл в насрещното движение и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Д.А.Д. , изразяваща се в контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на лявата бедрена кост супракондиално
и на дясната бедрена кост пертрохантерно, като
счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на
десен долен крайник за срок не по-малък от около 12 месеца, счупването на
лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на ляв долен
крайник за срок не по-малък от около 12 месеца, клинично изявеният травматичен
шок, за който е провеждана противошокова терапия в
ОАИЛ, довели до наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота
и по непредпазливост причинил смъртта на М. ***.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Силистра в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение и намира, че
деянието е доказано от обективна и субективна страна и предвид наличните
смекчаващи вината обстоятелства пледира за налагени
на наказание лишаване от свобода в размер от три години, което да бъде отложено
за изтърпяване за срок от пет години на основание чл.66 НК.
Конституираните като частни
обвинители М.С.М. и Н.И.М., не се явяват лично в съдебно заседание, за тях се
явяват адв.Р. и адв.П.. Адв.Р. счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които удостоверяват от обективна страна, че именно подсъдимия
при управление на МПС е навлязъл в насрещното движение, и е причинил смъртта на
И. и телесни увреждания на сем.Димови. Поради това, адв.Р.
пледира за налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода над минимума,
което да изтърпи ефективно.
Адв.П. също счита, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна, но не споделя позицията на
прокурора, че наказание в минимален размер ще изиграе своята превантивна и
възпираща роля. Според адв.П., по отношение на
подсъдимия са многобройни отегчаващи вината обстоятелства, и действията му
могат дори да бъдат тълкувани като умишлени.Предвид на това, той пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. В
даденото му право на реплика, адв.П. изразява мнение,
че издадената от кмета на с.Окорш характеристика на подсъдимия не е обективна.
Процесуалният представител на
конституирания като частен обвинител Д.А.Д.- адв.Н.
счита, че от събраните в досъдебното производство писмени и гласни
доказателства категорично се установяват както фактите, така и правната
квалификация. Според адв.Н., наред със съставомерните елементи от изпълнителното деяние са налице
и несъставомерни последици, които следва да се
преценят при постановяване на съдебния акт. Поведението на подсъдимия преди и
след инкриминираното деяние показвало, че единствено ефективното изтърпяване на
наложеното му наказание ще го възпрепятстват от извършването на други
престъпления. Предвид на това, адв.Н. пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в размер, между минималния и средния
от предвидения за това престъпление, редуцирано с оглед приетата форма на
съдебното производство, което задължително да се изтърпи ефективно. В правото
си на реплика адв.Н. подчертава, че вина за
поведението на подсъдимия предвид неговата възраст носят и неговите родители,
които са му предоставили автомобила и са го оставили без контрол.
Процесуалният представител на подс.Д.-адв.Д. счита, че от
събраните доказателства по делото безспорно се установява авторството на
деянието. Установени са и нарушенията по ЗДП, които е допуснал подсъдимия и
които са в причинна връзка с настъпилия тежък общественоопасен
резултат. Адв.Д. счита обаче, че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства, поради което пледира за определяне на
наказание в размер, позволяващ след редуцирането му да бъде приложен чл.66 НК,
като наказанието бъде отложено за срок от пет години. Според защитата, именно
такова наказание би оказало превъзпитателно въздействие върху психиката на
подсъдимия.
Подс.Д. изразява съжаление за случилото
се и изказва съболезнования на родителите на починалия М. И. Подсъдимия поднася
извиненията си и на сем.Д., като в последната си дума отново изказва съжаление
за това което е причинил на пострадалите.
Съдебното производство се проведе по
реда на Глава двадесет и седма от НПК, и по-специално в хипотезата на чл.371,
т.2 НПК.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №269
ЗМ-106/2016г. по описа на РУМВР гр.Дулово и становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. към инкриминираната дата е с
навършени 18 год., ученик в ПГ по транспорт гр.Добрич, и живеещ със семейството
си в с.Окорш, обл.Силистра. Не притежава СУМПС.
Автомобилът „БМВ-318I“ с рег.№ OF SH70 /германска регистрация/ е собственост на
Д.Д.Р.-баща на подсъдимия.
На 15.06.2016г. около 09.00ч, св.М.
се е обадил на пострадалия И. и го поканил на кафе в гр.Дулово. И. му казал да
се обади по-късно. След известно време, свидетелите М. и Ш., с автомобила на
първия отиват в гр.Дулово и посещават бар „Мега“. През това време, на св.М. се
обадил пострадалия И. и го пита къде се намират, като му казва, че ще дойдат
там заедно с подс.Д.. Там те пристигнали с автомобила
БМВ, управляван от подсъдимия. Четиримата посетили бар „Перла“, а след това си
купили крушки за фаровете на автомобилите, които сменили още там. Св.М. сменил
по-бързо крушките на своя автомобил и казал, че тръгва за с.Окорш. Това станало
в около 13.30ч. Пострадалия М. помолил св.Ш. да остане с тях, но той предпочел
да се прибере със св.М.. През това време подсъдимия още сменял крушките на своя
автомобил и им казал да тръгват, като подхвърлил, че ще ги настигне, дори ще се
прибере преди тях. Подсъдимия и возещият се при него И. настигат автомобила на
св. М. в с.Овен, но поради движещите се срещу тях автомобили не са успели да ги
изпреварят. Преди да стигнат до с.Вокил, св.М. се движил по път с наклон нагоре
и в огледалото за обратно виждане, видял, че подсъдимия навлязъл в насрещното
движение и се блъснал в движещ се там автомобил. Преди местопроизшествието, св.Д.
се движил в посока от с.Вокил към с.Овен с лекия си автомобил „АУДИ А6: с рег.№
СС1364МС, който управлявал лично, а до него на предната дясна седалка седяла
неговата съпруга-св.Димова. Пострадалия Д. управлявал автомобила си със скорост
от около 50/км/ч. В това време, подсъдимия се движил в противоположната посока
със скорост от около 133км/ч. Непосредствено преди местопроизшествието той
навлязъл в ляв за него завой с радиус от около 160 метра. Поради високата си
скорост, подс.Д. не успял да овладее автомобила си,
поради което навлязъл в насрещната лента, където в този момент се намирал
управлявания от пострадалия Д. л.а. Ауди. Подсъдимия се опитал да овладее
автомобила си но не успял, вследствие на което автомобилът БМВ се отклонил
вляво и движейки се косо спрямо надлъжната си ос на платното за движение, с
предната си лява част удря лявата мантинела, а след
това с дясната си предна част удря л.а. Ауди в предната му дясна част. След
удара, л.а. БМВ се е завъртял под ъгъл от около 60 градуса около вертикалната
си ос, по посока на часовниковата стрелка и се придвижил напред, и в дясно, на
разстояние от около 14м., след което спрял върху платното за движение. Л.а.
Ауди след удара се е отклонил в ляво, като се е ударил с лявата си странична
част в лявата на посоката му за движение мантинела, и
след кратко приплъзгване по нея е спрял.
Свидетелите Ш. и М. се връщат на
местопроизшествието и М. се обажда на тел.112. На място спират и други
автомобили, а не след дълго пристига и линейка. Медицинските лица на място
установили смъртта на И. и транспортират подсъдимия и сем. Д. първо в ФДМП
гр.Дулово, а след това и в МБАЛ Силистра.
От заключението на назначената СМЕ е
видно, че непосредствената причина за смъртта на М. Н. И. се дължи на
причинената тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, довела до
централно мозъчна дисфункция с изява на остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Всички установени увреждания по трупа
са прижизнено причинени, и може да бъдат обяснени с механизма на ПТП, а именно
удар на главата в части от купето на автомобила при изпадането му извън
автомобила върху асфалтовата настилка. В кръвта на И. не е установено наличие
на етилов алкохол.
От изготвената СМЕ по отношение на
св.Д. е видно, че той е получил контузия на главата, сътресение на мозъка,
счупване на лявата бедрена кост супракондиално и на
дясната бедрена кост пертрохантерно. Счупването на
дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение движенията на десен долен
крайник за срок не по-малък от около 12 месеца, счупването на лявата бедрена
кост е довело до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не
по-малък от около 12 месеца, клинично изявеният травматичен шок, за който е
провеждана противошокова терапия в ОАИЛ, довели до
наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота.
Уврежданията са причинени по
механизмът на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място както
сочат данните по делото, а именно при насрещното сблъскване на двата автомобила
участвали в ПТП-то, с притискане на долните крайници от деформираната предна
част на купето на автомобила и удар на главата в страничната част на купето на
автомобила.
От заключението на назначената
химическа експертиза е видно, че в кръвта на подс.Д.
и св.Д. /водачите на автомобилите/ не е установено наличие на алкохол.
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.Д. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка съдът констатира, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните и изготвени
по предвидения в НПК ред доказателства в досъдебното производство, а това са
показанията на свидетелите, заключенията на изготвените СМЕ-и, химическа
експертиза, автотехническа експертиза, съдебно биологическа
експертиза, писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, мащабна скица, справка за наложени
административни наказания, свидетелство за съдимост, справка от метеорологична
обсерватория, удостоверение за наследници, данни за личността на подсъдимия,
протоколи за вземане на сравнителни образци, справка от Дирекция „Национална
система 112“.
Предвид на това съдът прие, че от
обективна страна подс. Д. е осъществил престъпния
състав на чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, във вр.с ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр.с
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 15.06.2016г. около 13.50ч. по път II-23 на км
06 между с.Овен и с.Вокил, при управление на лек автомобил „БМВ-318“ с рег.№OF
SH 70-Германска регистрация е нарушил правилата за движение визирани в чл.21,
ал.1 ЗДП-като е управлявал в извън населено място МПС със скорост от 133 км/ч,
при максимално допустима скорост в този пътен участък от пътя до 90 км/ч;
чл.16, ал.1 ЗДП-като е навлязъл в насрещното движение и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Д.А.Д. , изразяваща се в контузия на
главата, сътресение на мозъка, счупване на лявата бедрена кост супракондиално и на дясната бедрена кост пертрохантерно, като счупването на дясната бедрена кост е
довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок не
по-малък от около 12 месеца, счупването на лявата бедрена кост е довело до
трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за срок не по-малък от около
12 месеца, клинично изявеният травматичен шок, за който е провеждана противошокова терапия в ОАИЛ, довели до наличието на
разстройство на здравето временно опасно за живота и по непредпазливост
причинил смъртта на М. ***.
Пряка и непосредствена последица от
извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата е
настъпилия вредоносен резултат, а именно настъпилата смърт на М.И. и средни
телесни повреди на св.Д..
Подс.Д. е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗДП, която забранява на водачите при избиране скоростта на движение на ППС
да не превишават максимално разрешената скорост за движение. В случая,
подсъдимият се е движил със скорост от около 133км/ч, при допустима от 90км/ч в
извън населено място, като скоростта му на движение е установена чрез АТЕ.
Непосредствено преди
местопроизшествието, подсъдимият управлявайки л.а. БМВ е навлязъл в ляв за него
завой с радиус от около 160 м. Според вещите лица изготвили АТЕ, критичната
скорост за безопасното преодоляване на този завой е около 107км/ч. Приетата от
подсъдимия скорост на движение, не е позволила той безпрепятствено да преодолее
този завой, като се е стигнало до навлизането в лентата за насрещно движение.
Във взаимовръзка с това нарушение и
другото допуснато от подсъдимия, а именно нарушението на чл.16, ал.1 от ЗДП.
Тази норма забранява на водачите на ППС да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение, при пътно платно с двупосочно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. В случая обаче не са били налице обективни
причини провокиращи подсъдимия да предприема подобни маневри, оправдаващи
неговите действия по навлизане в лентата за движение на пострадалия Д., а дори
и да се е налагало това, подсъдимият е следвало да съобрази действията си с
разпоредбите на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и чл.91, ал.3 от ППЗДП.
Движението със скорост, значително
надхвърляща позволената за конкретния пътен участък е единствената причина,
подсъдимият управлявайки л.а. БМВ да не успее безпрепятствено да преодолее
левия за него завой, и загубвайки контрол над автомобила, да навлезе в
насрещната лента за движение, в която правомерно се е движил управлявания от
пострадалия Д. л.а. Ауди.
Ето защо съдът приема, че в случая,
ПТП на конкретното място, и при конкретните пътно климатични условия /които са
били изключително благоприятни/, е нормално предотвратимо, съобразно
техническото състояние на участвалите в него автомобили, като причината за
допускането му е единствено в резултат на неправомерното поведение на подс.Д..
Такова е и становището на вещите лица
по изготвената АТЕ, които са категорични, че причината за настъпване на
произшествието от техническа гледна точка, е навлизането на л.а. БМВ в кривата
на левия завой предшестващ мястото на произшествието, със скорост по-висока от
критичната скорост за безопасното преодоляване на завоя, вследствие на което
водачът му загубва контрол над управлението на автомобила си и навлиза в
лентата за насрещно движение, в която лента в този момент се е движил лекият
автомобил Ауди.
Именно нарушенията в съвкупност на
конкретно цитираните правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия, е
довело до съставомерния резултат- причиняването на
смърт на едно лице /Ниязи/ и три самостоятелни средни телесни повреди на друго
лице-св.Д.. Касае се за комплекс нарушени от подс.Д.
правила за движение, които се намират във взаимовръзка помежду си, като всяко
едно от тях е допринесло в определен момент и по определен специфичен начин за
настъпване на ПТП, а оттам и за настъпване на вредоносния резултат. По делото
не се спори по установените от съдебно медицинските експертизи причини за
смъртта на Ниази, характера и степента на уврежданията получени от св.Д., както
и по отношение на механизма на получаване на уврежданията.
По делото липсват данни, че водачът
на л.а. Ауди-св.Д., с поведението си е допринесъл за възникване на конфликтната
ситуация и настъпване на ПТП-е. Безспорно е установено, че непосредствено преди
съприкосновението, л.а. Ауди се е намирал изцяло в лентата си за движение и с
неправомерното си поведение единствено подс.Д. е допринесъл
за настъпване на съставомерния резултат.
Авторството на деянието е несъмнено
установено от събраните по делото доказателства, а това са именно показанията
на свидетелите М., Димова и Д., както и назначената съдебно биологическа
експертиза.
Не се спори по делото и относно
факта, че подс.Д. към инкриминирания момент е бил
неправоспособен водач на МПС, т.е. той не е притежавал валидно и надлежно
издадено СУМПС от съответната категория позволяваща управлението на л.а. БМВ.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните
обстоятелства е бил длъжен /въпреки факта, че е неправоспособен водач на МПС/,
и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено при изключително добри пътни
условия, като не са били налице никакви обективни причини, които да оправдаят
незаконосъобразното му поведение, т.е. той освен че е имал възможност да
предвиди и предотврати престъпния резултат, но е бил длъжен да го стори.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Д., съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст,
изразеното искрено съжаление, добрата обществена характеристика, липсата на
други противообществени прояви санкционирани с присъда, както и
обстоятелството, че той е учащ се-предстои му дипломиране в ПГ по транспорт
гр.Добрич.
Като отегчаващи съдът прие
санкционирането му с влязло в сила НП по чл.150 ЗДП, несъставомерните
последици изразяващи се в причиняване на леки телесни увреждания на св.Димова и
поражения върху автомобила на сем.Димови, данните за рисковото и
предизвикателното му поведение при управление на МПС.
Относителната тежест на смекчаващите
обстоятелства мотивираха съда да индивидуализира наказанието в размер под
средния от предвидения за конкретния престъпен състав, а именно: четири години
и шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството
/съкратено съдебно следствие/, съдът редуцира така определеното наказание при
предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на
ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, характера на деянието /според съда е
безпредметно да се коментира позицията на адв.П., че
„може да бъде тълкувано, че това е извършено умишлено“/ и събраните данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че спрямо подс.Д.
са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 НК. Преценявайки отговорността на подсъдимия, съобразно степента на
обществена опасност на конкретното деяние и лично неговата такава, съдът счита,
че института на условното осъждане в пълна степен ще допринесе за
превъзпитанието и поправянето му. Приложението на разпоредбата на чл.66 НК не
може да се откаже само по съображения за реализиране на генералната превенция,
тъй като нейните цели винаги се постигат чрез индивидуалната превенция, а не с
абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието.
Както бе посочено по-горе, е
безспорно установено, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, но това
обстоятелство, както и тежестта на вредоносния резултат не следва да се абсюлитизират и приемат като допълнително изключително
отегчаващо вината обстоятелство, след като те са отчетени от законодателя при
регламентиране на санкционните последици за извършителите на този престъпен
състав.
Съдът не може да приеме безкритично и
доводите на защитата на частните тъжители, че изразеното съжаление от
подсъдимия не е искрено, и спрямо него са налице и други наказателни
производства за подобни прояви. В кориците на настоящото дело е налице
доказателство, че спрямо подсъдимия има влязло в сила едно единствено НП, за
извършено нарушение по чл.150 ЗДП и никакви други данни за противообществени
прояви. Характерът на проведеното съдебно производство ограничава съда, при
преценката на въпросите по чл.301 НПК да се води само и единствено от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
Твърдението, че разкаянието на
подсъдимия не е искрено, и едва ли не е лишено от смисъл и съдържание, се
основава по-скоро на предположения, поради което и не може да бъде споделено.
Поднесените в съдебно заседание лични извинения на пострадалите Димови,
изказаните съболезнования на родителите на починалия И., чиято загуба
подсъдимия приема, като загуба на „приятел от детството“, не са декларативни и
формални.
Същевременно, не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че пострадалия И. е съзнавал, че подсъдимият е
неправоспособен водач на МПС, но това не го е мотивирало да се противопостави
на неправомерното му поведение, или поне да не се възползва от „шофьорските“ му
умения. От показанията на свидетелите Ш. и М. е видно, че пострадалия И.
съзнателно се е придвижил до мястото на срещата им именно с автомобила
управляван от подсъдимия, и дори когато е имал възможност да се качи в колата
на св.М. е предпочел да остане с подсъдимия. Несъмнено той е бил запознат със
склонността на подсъдимия да шофира рисково и агресивно, но това не е оказало
необходимото предупредително и самосъхраняващо се въздействие върху него. Нещо
повече, не без основание може да се приеме, че той преди инкриминираната дата
се е възползвал от предоставеното му от подсъдимия право, да управлява
автомобилът му.
Ето защо, въпреки че съдът не приема
позицията на процесуалният представител на подсъдимия, че тези данни
удостоверяват някакво съпричиняващо поведение от
страна на пострадалия И., не следва да се пренебрегва обстоятелството, че
последният се е съгласявал, с неправомерното поведение на подсъдимия, дори и го
е споделял, като по този начин се е отнасял с безразличие към възможните
последици. Ситуацията преди потеглянето на двата автомобила от гр.Дулово за
с.Окорш, несъмнено потвърждава подобен извод, след като подсъдимия при
потеглянето на автомобила на св.М. е заявил, че независимо, че ще тръгнат
по-късно /тъй като са се забавили с поставянето на крушките/, те ще ги настигнат, а дори и ще пристигнат в
гр.Дулово преди тях. Това изявление на подсъдимия, очевидно е заявка за
по-бързо шофиране, което обаче не е разколебало пострадалия И. да се качи
именно в неговия автомобил, а не в автомобила на св.М..
Подс.Д. е млад човек, все още ученик, с
очаквана социална перспектива, като това обстоятелство неминуемо ще изиграе
ролята на въздействащ социален инструмент за поправянето и превъзпитаването му.
Предвид на това съда не счита, че не е наложително изолирането на подсъдимия от
обществото, за да се постигне максимален ефект от наказанието върху него,
напротив, именно откъсването му от обществото с нищо не би допринесло за
осъществяването на по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещото му
поведение, а би се оказало обществено неоправдана, предвид целите на
специалната превенция, репресия.
Размерът на изпитателния срок, който
в случая е максимално възможния /пет години/, ще е достатъчна гаранция за
постигане на необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия,
след като за него съществува опасността при бъдещо престъпно поведение да
изтърпи и отложеното наказание. Ето защо, този срок се явява сериозен мотив за подс.Д. да се въздържа от неправомерни действия и
поведение.
При този изход на процеса, и на
основание чл.189, ал.3 НПК подс.Д. следва да заплати
и направените в хода на досъдебното производство разноски възлизащи на 1470.44
лева в полза на ОД МВР гр.Силистра.
Подс.Д. следва да заплати и направените
от частните обвинители разноски за адвокатска защита.
На основание чл.112 от НПК
веществените доказателства се отнемат в полза на Държавата и следва да се
унищожат, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди мярката за неотклонение „Подписка“ взета спрямо подс.Д..
Съдът счита, че наложеното на подс.Д. наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята
превантивна, възпираща, възпитателна и поправителна роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.