О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 532
25.10.2019 г.
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова – Кочовска
Росица Стоева
като разгледа докладваното от съдия Р. Манкова ч. гр. дело № 336 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПОКОНПИ/, представлявана от инспектор Р. И., против определение № 1667 от 10.09.2019 г. по ч.гр.д. №1351/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията против Е. Л. К. от гр. Ц.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което търсеното обезпечение да бъде допуснато. Оспорват се констатациите на предходната инстанция за липса на предпоставките за допускане на обезпечение. Твърди се, че са представени множество писмени доказателства за наличие на условията на специалния ЗПКОНПИ и на ГПК, от които да се направи извод за вероятната основателност на бъдещия иск. Едва след налагане на обезпечителните мерки, за Комисията възниква задължението да покани проверяваното лице да се запознае с материалите от проверката, да представи декларация по чл.57ЗОПДНПИ или доказателства и да депозира възражения, т.е окончателният предмет на иска може да бъде определен едва след този етап. Водеща в настоящото производство е обезпечителната нужда, съгласно трайната практика на съдилищата. Търсените обезпечителни мерки са адекватни и подходящи и не са налице изключенията, посочени в чл.37, ал.4 ЗОПДНПИ/отм/ и по чл.116, ал.4 ЗПКОНПИ. От представените по делото доказателства се установява, че бъдещият ответник е титуляр на банковата сметка, тя е активна, а произходът на средствата по нея подлежи на установяване в бъдещото производство. Не може да се направи извод за наличието на средства по тази сметка, а липсата им не е равнозначна на липса в патримониума на ответника. Липса може да е налице само ако се касае за преобразуване на имущество или за кражба, унищожение или загубване на средствата. Относно сумата от 2 500 лв. – стойност на дяловете на бъдещия ответник в „А. г.“ ЕООД се сочи, че предметът на иска се очертава от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и ищецът не е длъжен да посочва правна квалификация. Освен това, в обезпечителното производството съдът няма задължение да извършва преценка по редовността на исковата молба. В искането на Комисията са изложени изчерпателно фактите, на които се основава бъдещата претенция и е формулиран петитума на бъдещия иск. Горното е посочено като относимо и към сумата от 50 500 лв., представляваща лична допълнителна вноска на Е. Л. в „А. г.“ ЕООД. Икономическият анализ на Комисията не е установил законен източник на тази сума, не се установява от ГФО и тя да е придобит за дружеството актив. В искането за обезпечение е индивидуализирана общата стойност на бъдещия иск и начина на нейното формиране за всяко съставляващо я имущество поотделно. Установено е значително несъответствие над 150 000 лв. за проверявания период и искането следва да бъде уважено.
Бургаският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещия иск против Е. Л. К. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 209 360, 41 лв., представляващо сбор от сумите: 2 500 лв. - стойност на дялове на бъдещия ответник в „А. г.“ ЕООД, 50 500 лв.- допълнителна вноска от Е. Л. в същото дружество, 44 871, 61 лв. - вноски по банкови сметки, 110 426, 15 лв. - вноски по банкови сметки на бъдещия ответник, направени от трети лица, 9,57 лв. – лихва и 1053,08 лв- погасителни вноски по кредитна карта.
За да постанови определението, съдът е намерил, че представените по делото доказателства не сочат вероятна основателност на бъдещия иск, не е установено бъдещият ответник да притежава описаните суми, тъй като те са преминали по сметките и не са налични понастоящем. По отношение на сумата, представляваща стойността на дружествените дялове на Е. Л. съдът е констатирал, че ответникът все още е техен собственик и не паричната им равностойност би подлежала на отнемане, а самото имущество. По отношение на сумата от 50 500 лв., лична вноска в „А. г.“, съдът е намерил, че предвид внасянето ѝ през 2009 г. мислимо е вноската да е върната на проверяваното лице или с нея да е придобито друго имущество.
Въззивният съд споделя изводът на съда в атакуваното определение, че не са налице визираните в чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ във вр. § 5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ. Евентуалната основателност на иска подлежи на преценка, съобразно заявените фактически обстоятелства и петитум на исковата претенция.
В разглеждания случай, като предмет на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата са посочени пет парични суми. По отношение на сумите, представляващи вноски по банкови сметки, получени лихви и вноски по кредитна карта, не може да се направи извод за вероятна основателност. Неприложима е в случая разпоредбата на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ, съгласно която, когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл.141 от същия закон, се отнема паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на иска. В чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ е изброено имуществото, което се включва в понятието „имущество“ по смисъла на чл.141 от същия закон, от което следва и извода, че понятието „обособено имущество“ се отнася до вещи, а не до притежавани от проверяваните лица парични средства в проверявания период, но неналични при проверката, тъй като парите нямат „парична равностойност по пазарни цена“, така както се приема с цитираната разпоредба. В тази връзка, правилно съдът в атакуваното определение се е позовал нормата на чл.149 ЗПКОНПИ като е приел, че предвидената с нея хипотеза не е налице.
По отношение на левовата равностойност в размер на 2 500 лв. на дяловете на бъдещия ответник в „А. г.“ ЕООД, настоящата инстанция намира, че и в тази част не е налице вероятна основателност на бъдещия иск. След като бъдещият ответник притежава въпросното имущество, не може да подлижи на отнемане неговата парична равностойност. В този смисъл е цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика.
Споделят се и изводите на предходната инстанция по отношение на сумата от 50 500 лв. – лична вноска на бъдещия ответник в „А. Г.“ . Внасянето на сумата е извършено през 2009 г. и нейната настояща наличност не е установена по делото. Личната допълнителна вноска на съдружника не е част от капитала на съответното дружество и не може да бъде предмет на отнемане по чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ. Поради това и тази част от бъдещия иск не сочи на вероятна основателност.
При горните съображения, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на КПОКОНПИ, представлявана от инспектор Р. И., против определение № 1 667 от 10.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1351/2019г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: