Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Саша Алексова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., област Б., У. “И. М. № 4, с която срещу Н. Л. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., М. С. С. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Н. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Л. К. № 15, П. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Г.” №. И. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И.” № 1., Х. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Т., Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В.. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В., К. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В. и Ц. С. О. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Т., е предявен иск с правно основание чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В срока по чл. 131 от ГПК е П. ответникът И. К. К. и като ответници по делото са конституирани неговите наследници: Е. Т. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., У. “И.” № 1. – съпруга; М. И. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., У. “И.” № 1. - дъщеря, и С. И. К. с ЕГН * и с адрес: с. Б., община Р., област Б., У. “А. С.” № 57 - дъщеря. В хода на производството /на 02.06.2009 г./ е починала и ответницата Ц. С. О. и като ответници по делото са конституирани нейните наследници - И. И. О. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т. А. № 20 /съпруг/; А. И. О. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т. А. № 20 /син/ и М. И. М. с ЕГН *, с постоянен адрес: Б., У. “Т. А. № 20 и настоящ адрес: с. К., община С., област Б., У. “Т. /дъщеря/. Сочи се в исковата молба, че ищецът е наследник по закон на Г. Л. К., бивш жител на Г. Р., роден на 08.07.1931 г. и П. на 09.11.2003 г., който преди образуването на ТКЗС и кооперирането е бил собственик на следните земеделски имоти: 1.ЛИВАДА с площ от 700 кв.м., находяща се в местността “Байрактерица”, идентична с местността “Средорек” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: полски път, П. К., И. С. и Н.Е.; 2.ЛИВАДА с площ от 8 дка, находяща се в местността “Кукурево-круше”, идентична с местността “Писана черква” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: А. К., П. К., вада и И. П.; 3.ЛИВАДА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Яица”, идентична с местността “Средорек” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: Я.У., П. У. и андък; 4. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Байова борика”, в землището на Г. Р., при съседи: Г. В., С. Б., вада и И. Т. 5. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Преката вада” идентична с местността “Байова борика” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: П. Д., К. Ф. и път и 6. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Тесаницата”, идентична с местността “Байова борика” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: П. Г., И. К. и път. Тези имоти били придобити от наследодателя на ищеца по силата на Нотариално публично завещание - акт с № 38, нот.дело № 130/1950 г. по описа на Районен съд – Р.. Сочи се, че ищецът подал заявление до ОС “ЗГ” – Р. за възстановяване на описаните по-горе имоти, но получил отказ с мотива, че за тези земеделски земи има подадено заявление и е постановено Решение № 3419/13.09.2007 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Л. Г. К., който е дядо на ищеца и баща на наследодателя му, и следва да се води спор за материално право с наследниците на последния. Това го мотивирало да предяви настоящия иск. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск, като са изложили съображения за неговата недопустимост и неоснователност. Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба. Ангажира писмени доказателства. ОтветницитеА. О., И. О. и М. М., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по предявения иск. Останалите ответници, чрез процесуалния им представител, оспорват иска по съображенията, изложени в писмения отговор. Ангажират писмени доказателства. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното: От фактическа страна: Ищецът е наследник по закон /син/ на Г. Л. К., бивш жител на Г. Р., област Б., П. на 09.11.2003 г. /Удостоверение за наследници на л. 9 от делото/. От своя страна Г. Л. К. е наследник по закон /син/ на Л. Г. К., бивш жител на Г. Р., област Б., П. на 24.07.1950 г. /Удостоверение за наследници на л. 5 от делото/. Останалите наследници на Л. К. са, както следва: Н. Л. К. /ответник по делото/; С. Л. К. – наследодател на ответниците М. С. и Н. К. /Удостоверение за наследници на л. 6 от делото/; М. Л. К. – наследодател на ответниците Я. К., П. К., И. К. /П. в хода на производството/ и Х. К. /Удостоверение за наследници на л. 7 от делото/ и С. Л. К. – наследодател на ответниците Я. К., А. К., К. К. и Ц. О. /починала в хода на производството/. Като доказателство по делото е прието Становище № ПО-07-4529/06.12.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Р. по адм. дело № 67/2007 г. по описа на Районен съд – Р. /на л. 10 от делото/, в което се сочи, че Г. Л. К. е подал заявление в ОС “ЗГ” – Р. – вх.№ 297А/03.12.1991 г. – като собственикна имоти по Завещание № 38, нот.дело № 130/1950 г., Нотариален акт № 3, том ІV, рег. № 773, дело № 39/1927 г. и записка от 1927 г. В становището е отразено, че е постъпило заявление и от наследниците на Л.Г. К. – вх. № 297/03.12.1991 г., като в двете преписки се повтарят имотите по завещанието и по Декларацията за непокрити земеделски имоти на Л. К.. Сочи се още, че наследниците на Л. К. са обжалвали отказа на ОС “ЗГ” – Р. относно повтарящите се имоти по завещанието и съдът е постановил Решение № 242/2007 г., с което е признал с посочени точни размери имотите в полза на наследниците на Л. К.. Като доказателства по делото са приети пълните преписки по горецитираните заявления /на л. 220 – л. 303 от делото/, от които се установява следното: В заявлението, подадено от Г. К. /на л. 220 от делото/, фигурират процесните имоти – под № 1, 2, 3, 6 , 7 и 8. Видно от Писмо изх. № ПО-03-0273/25.05.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Р. /на л. 346 от делото/,местността “Преката вада” и местността “Тесаницата” са подместности на местността „Байова борика”. Като доказателство по делото е прието Нотариално публично завещание № 38, нот. дело № 130/1950 г. /на л. 229 от делото/, видно от което Л. К. е завещал на сина си Г.К. имоти, между които и процесните – под №№ 1, 2, 3, 6, 7 и 8, както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 3, том ІV, рег. № 773, дело № 39/1927 г. /на л. 231 – л. 232 от делото/, видно от който Л. К. е закупил следните имоти от Г. И. К. – две трети идеални части от къща, плевня и градина в Г. Р. и една нива. С Протокол № 2481/05.03.2004 г. на ОСЗГ – Р. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Р. /на л. 222 от делото/, е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху процесните шест имота на наследниците на Г. Л. К.. С Протокол № 2482/05.03.2004 г. /на л. 260 от делото/ ОСЗГ – Р. е отказала да признае на наследниците на Л. К. правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имотите с №№ 3, 4, 10, 11 и 22 от заявлението /вх. № 297/ с мотива, че имотите се водят на Г. Л. К. съгласно Нотариално публично завещание от 1950 г. С Протокол № 3534/15.10.2007 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Р. /на л. 243 от делото/, е отказано да бъде признато правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на процесните имоти, като в мотивите е посочено: “Преката вада – продадена съгласно съд. решение № 242/19.03.2007 г.” С така цитираното Решение № 242/19.03.2007 г., постановено по адм. дело № 40/2006 г. на Разложкия районен съд, влязло в законна сила на 03.04.2007 г. /на л. 226 – л. 228 от делото/, по жалба на С. К., Н. К. и Х. К., е прогласена нищожността на Решение 01.4/07.12.1999 г., издадено по Протокол № 2482/05.03.2004 г. на ОСЗГ – Р. /на л. 247 – л. 249 от делото/ като противоречащо на закона. С Протокол № 3419/13.09.2007 г. /на л. 257 от делото/, на наследниците на Л. К. е признато и определено за въстановяване правото на собственост върху четири земеделски имота – тези по т.т. 5, 4, 1 и 2 по Решение № 01.4/07.12.1999 г., обявено за нищожно с цитираното по-горе съдебно решение. Решение № 3534/15.10.2007 г., постановено по преписката, образувана по заявлението вх. № 297А на Г. К., е обжалвано от А. Г. К. /жалба на л. 320 от делото/ и производството, образувано по тази жалба, е спряно до приключване на настоящото /протокол от открито съдебно заседание, проведено по адм. дело № 67/2007 г. по описа на Районен съд – Р. на л. 319 от делото/. Видно от Писмо изх. № ПО-03-0273/25.05.2010 г. /на л. 346 от делото/, между местностите “Байрактерица” и “Средорек” няма ясна граница и “Байрактерица” е част от “Средорек”, което е общото наименование на района, определен като такъв в землището на Г. Р.. Местностите “Кукурево-Круше” и “Писана черква” са различни местности. Местността “Яица” е част от “Средорек”, както и “Преката вада” и “Тесаницата” са подместности на местността “Байова борика”. От правна страна: Съдът намира, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, по следните съображения: Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен и има специфичен предмет: правото на собственост върху земеделска земя към момента на одържавяването и включването й в ТКЗС, ДЗС или др. селскостопански организации. В това производство съдът следва да установи носителя на правото на собственост върху земеделската земя към един минал момент. Носителят на правото на собственост е това лице, което е придобило собствеността на някое от предвидените в закона основания към момента на обобществяването на земята или включването й в стопанството. Предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу конкретния ответник или ответници е обусловено от наличието на претенции от тяхна страна, че правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот им принадлежи – т.е. за да е допустим искът, следва да се установи, че две или повече лица са заявили пред административния орган по земеделска реституция собственически права върху един и същ имот и че е налице в тази връзка спор за собственост към специфичния минал момент по отношение на една и съща земеделска земя или част от нея. Съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото с Протокол № 2481/05.03.2004 г. на ОСЗГ – Р. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Р., е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху процесните шест имота на наследниците на Г. Л. К., а с Протокол № 2482/05.03.2004 г. ОСЗГ – Р. е отказала да признае на наследниците на Л. К. правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имотите с №№ 3, 4, 10, 11 и 12 от заявлението /вх. № 297/ с мотива, че имотите се водят на Г.Л. К. съгласно Нотариално публично завещание от 1950 г. Разгледан по същество обаче, искът е неоснователен: Съображения: Не е ясно на какво придобивно основание се твърди от ищеца, че наследодателят му към датата на кооперирането е бил собственик на процесните имоти. Завещанието, на което се позовава ищеца, не може да легитимира наследодателя му като собственик на процесните земеделски земи. Не са ангажирани и доказателства, че към датата на смъртта му Л. К. е бил собственик на завещаните на ищцовия наследодател имоти. Не е доказано по делото кое лице и кога е внесло имотите в ТКЗС. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест в настоящия спор, не установи наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСППЗ, а именно: че наследодателят му е бил собственик на процесните земеделски имоти към момента на обобществяването им, както и самия факт на обоществяването като основание да се претендира възстановяването на собствеността. Затова искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора и направеното в тази посока искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците, представлявани в процеса от адвокат Я., сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от А. Г. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., срещу Н. Л. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., М. С. С. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Н. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Л., П. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Г.., Х. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Т. Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В. А. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У.”В., К. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Васил Л. № 3, Е. Т. К. с ЕГН * и с адрес: Г., М. И. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., У.., С. И. К. с ЕГН * и с адрес: с. Б., община Р., област Б., И. И. О. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т., А. И. О. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т. и М. И. М. с ЕГН * с адрес: с. К., община С., област Б., У. “Т. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищеца - Г. Л. К., бивш жител на Г. Р., роден на 08.07.1931 г. и П. на 09.11.2003 г., към датата на образуването на ТКЗС е бил собственик на следните земеделски имоти: 1.ЛИВАДА с площ от 700 кв.м., находяща се в местността “Байрактерица”, идентична с местността “Средорек” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: полски път, П. К., И. С. и Н. Е. 2.ЛИВАДА с площ от 8 дка, находяща се в местността “Кукурево-круше”, идентична с местността “Писана черква” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: А. К., П. К., вада и И. П. 3.ЛИВАДА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Яица”, идентична с местността “Средорек” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: Я. У. П.У. и андък; 4. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Байова борика”, в землището на Г. Р., при съседи: Г. В., С.е., вада и И. Т. 5. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Преката вада” идентична с местността “Байова борика” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: П. Д., К. Ф.и път и 6. НИВА с площ от 2 дка, находяща се в местността “Тесаницата”, идентична с местността “Байова борика” по сега действащата КВС, в землището на Г. Р., при съседи: П. Г., И. К. и път. ОСЪЖДАА. Г. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., област Б., У. “И. да заплати на Н. Л. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., М. С. С. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Н. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “И., Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Л., П. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Г., Х. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “Т.., Я. К. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В., А. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В., К. С. К. с адрес: Г. Р., област Б., У. “В., Е. Т. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., У. “И.” № 1., М. И. К. с ЕГН * и с адрес: Г. Р., У. “И.” № 1., С. И. К. с ЕГН * и с адрес: с. Б., община Р., област Б., сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща сторени от последните в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б., в двуседмичен срок от връчването му на страните. Районен съдия:................... |