№ 17431
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110157186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ ДРУЖЕСТВО срещу М. К. Ц. и К. Н. Ц. с
искова молба, в която се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. № ***** , поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. е
доставял топлинна енергия на стойност 1 098,85 лева, която ответниците не са заплатили,
поради което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 100,24 лева, за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. Развива
съображения, че ответниците му дължат и сума за главница за услугата дялово
разпределение в размер на 104,84 лева за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. и обезщетение
за забава в размер на законната лихва на стойност 17,66 лева, за периода от 16.07.2020 г. до
21.02.2023 г., както и законната лихва върху двете главници считано от предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК - 07.03.2023 г., до окончателното изплащане. Претендира
присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли съда
да признае за установено, че ответниците му дължат посочените суми при квоти по ½ за
всеки от тях, а именно:
М. К. Ц. с ЕГН: ********** - ½ от цялото вземане, а именно: главница в размер на
549,42 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. в размер на 50,12 лева, главница
за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 52,42 лева,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г. в размер на 8,83 лева, ведно със
1
законната лихва върху двете главници считано от предявяването на заявлението по чл. 410
ГПК - 07.03.2023 г., до окончателното изплащане;
К. Н. Ц., с ЕГН: ********** - ½ от цялото вземане, а именно: главница в размер на
549,42 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г. в размер на 50,12 лева, главница
за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 52,42 лева,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г. в размер на 8,83 лева, ведно със
законната лихва върху двете главници считано от предявяването на заявлението по чл. 410
ГПК - 07.03.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в АДРЕС аб. № *****, поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.
Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба
на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1,
ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез
адв. Д. С., с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни.
Оспорва се ответниците да са клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество.
Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради
противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи
на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да
се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в
облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на
продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС.
Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано
обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва
общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без
изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че
2
при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до
потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за
недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани.
Оспорва иска и по размер. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че ищецът не
е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорва ищецът
да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред не е
поставен на границата на абонатната станция. Оспорва общите части да са отоплявани, вкл.
оспорва да е ползвал услуга по БГВ. Посочва, че ищецът не е приложил доказателства, от
които да е видно, че абонатната станция е пусната в експлоатация и са извършени
последващи настройки на същата. Излага, че начисляването на лихви върху прогнозни
сметки е нищожно.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
3
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим
имот. По делото е представен НА за покупко-продажба № 15, том II, рег. № 1923, дело №
182 от 2004г. по силата на който ответницата М. К. Ц. е придобила правото на собственост
върху недвижим имот, апартамент № 16, находящ се в АДРЕС и тавански етаж, който
съвпада напълно с процесния топлоснабден имот. От Столична община, район “Триадица“ е
постъпило съобщение с приложен заверен препис от акт за граждански брак № 823 от
17.08.1991 г. В условията на пълно и главно доказване се установява наличието на брачна
връзка между ответниците, датираща преди придобиване на правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот, поради което с оглед необорената в хода на производството
презумпция на чл. 21, ал. 3 СК настоящият състав на съда приема, че топлоснабденият имот
е придобит в режим на СИО от двамата ответниците.
Във връзка с релевираното възражение на ответника за наличието на колизия между
нормите от Правото на ЕС и националното право, както и колизия между норми от ЗЗП и
ЗЕ, водещи до неприложението на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, настоящата инстанция
съобрази следното:
Договорите по ЗЕ се сключват при общи условия, които подлежат на предварително
одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране, чийто решения подлежат на
оспорване по съдебен ред – чл. 149, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Създаден е
предварителен контрол от държавен орган, който следи за равнопоставеността на всички
4
потребители и гарантира защитата на техните интереси. Следователно режимът за защита на
потребителите в ЗЕ е завишен спрямо общия режим, установен в ЗЗП, поради което
приложение намират нормите на ЗЕ, арг. §1 ДР ЗЗП. Осигурената защита на потребителите е
в пълно съответствие и с нормите на Директива 2011/83/ЕС, поради което възражението на
ответника е неоснователно.
Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия апартамент, се установява
от представените писмени доказателства – Протокол от ОС на ЕС от 04.03.2002г., на което е
взето решение за сключване на Договор № 1194/08.03.02 между ДРУЖЕСТВО и етажната
собственост с предмет индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ (с.28). Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
5
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. По
делото е предоставено извлечение от счетоводни книги с фактури, начисляващи сума за
дялово разпределение с посочен номер на инсталация **********, идентичен с номера на
инсталация по представените общи фактури за процесния период, поради което претенциите
срещу ответниците за сумата от 52,42 лева, дължима от всеки от тях, са основателни.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като
обективна и правилна, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
сградата, в която се намира процесният недвижим имот, се захранва от абонатна станция,
която измерва постъпилата в нея топлоенергия с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. С данните от средството за измерване може
коректно да се изчисли размера на топлинните загуби, които са за сметка на
топлопреносното предприятие и съответно потребената от абонатите топлоенергия за
съответния отчетен период. На 16.06.2021г. е извършен отчет за период 2020/2021, а на
20.07.2022г. е извършен отчет за период 2021/2022, като отчетните документи са подписани
от клиента. Въз основа на тях вещото лице констатира, че в процесния имот има
присъединени към отоплителната инсталация 9 тела, от които 8 радиатора и 1 лира. Също
така вещото лице е установило, че изчисленията на технологичните разходи от работата на
съоръженията в абонатната станция са извършвани съгласно действащите нормативни
разпоредби. Констатирало е наличието на свидетелства за последваща метрологична
проверка на общия топломер в абонатната станция с № 80335465 от 30.11.2021г. и
19.09.2024, като въпреки административното нарушение относно неспазения двугодишен
срок за последваща проверка, топломерът е бил годно СИ през процесния период.
Експертизата заключва, че дължимите суми за процесния период са начислени на базата на
прогнозен дял от предишен период, които впоследствие са били коригирани с начислените
от ФДР ДРУЖЕСТВО суми при дяловото разпределение и възлизат обща стойност от
1 165,01 лева.
От заключението на назначената ССчЕ, която съдът кредитира като пълна и
изчерпателна, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, се установява, че
ответниците не са заплатили начислените суми за използваната топлоенергия. Експертизата
установява, че индивидуалните изравнителни сметки са въведени в информационната
система на ищеца за процесния период, като са били взети предвид и начислени към
дължимата главница, която вещото лице изчислява също в размер на 1 165,01 лева.
Дължимата сума от всеки от ответниците, съобразно бездяловата съсобственост, е 582,51
лева. Но доколкото настоящият състав е обвързван от определения от ищеца предмет делото
и обем на търсената защита, арг. чл. 6 ГПК, то претенцията за заплащане на сумата от 549,42
лева от всеки ответник, представляваща 1/2 от общо претендираната като дължима сума за
потребената топлинна енергия, се явява изцяло основателна.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна
енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
6
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За целия процесен период ССчЕ изчислява дължимата лихва в
общ размер на 94,99 лева. Исковата претенция спрямо ответниците следва да се уважи само
до размера на 47,49 лева, а в останалата си част претенцията е недоказана по размер.
Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху цената, представляваща главница
за предоставената услуга дялово разпределение, следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като
ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането на
длъжника в забава, арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответниците не са представили списък по чл. 80 ГПК и не са представили
доказателства за сторени съдебни разноски.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковата претенция, а
именно 91,5% от общо претендираната сума. Представени са доказателства за сторени
разноски в размер на 973,57 лева, от които 173,57 лева държавна такса и 700 лева – депозит
за изготвянето на СТЕ и ССчЕ. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. Общият размер на претенцията за разноските, съобразно уважената част
на иска, се равнява на 890,82 лева.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 26,43 лева, представляващи платената
държавна такса, има право на разноски в заповедното производство до сумата от 24,18 лева
съобразно уважената част от исковата претенция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
7
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Ц., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, сумата от 549,42 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия
за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. № *****, начислена за периода 01.05.2020г. -
30.04.2022г., както и сумата в размер на 47,49 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2021г. до
21.02.2023г., както и сумата в размер на 52,42 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете
главници считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.03.2023 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 12144/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 47,49 лева до 50,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 21.02.2023г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. №
*****, както и за сумата от 8,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 21.02.2023г. върху главницата за предоставената услуга дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 12144/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. Ц., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
**********, сумата от 549,42 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия
за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. № *****, начислена за периода 01.05.2020г. -
30.04.2022г., както и сумата в размер на 47,49 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2021г. до
21.02.2023г., както и сумата в размер на 52,42 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете
главници считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.03.2023 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 12144/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 47,49 лева до 50,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 21.02.2023г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС аб. №
*****, както и за сумата от 8,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 21.02.2023г. върху главницата за предоставената услуга дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 12144/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. К. Ц., ЕГН **********, и К. Н. Ц.,
ЕГН **********, да заплатят на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 890,82 лева,
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и
8
сумата от 24,18 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9