РЕШЕНИЕ
№ 430/08.06.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети май, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Петър Вунов
Биляна Икономова
при секретаря Мария Койнова.………………...……….........................…..…..в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев…….………..........……................………………………………...като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №280 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.К.Т., с посочен
съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №8/16.01.2023 г.,
постановено по АНД №635 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Сочи се, че са
налице три самостоятелни основания за отмяна на електронния фиш, които не били
коментирани в обжалваното решение. На първо място се навеждат доводи, че според
приетата справка от АПИ път III-554 започвал от гр. Н.З. и
стигал до гр. Харманли. Шестдесети километър от него се намирал в гр. С=, а
посоченият паркинг „Райски кът“ в електронния фиш се намирал на 70-ти километър
от път III-554. Възможно било да има и паркинг „Райски кът“
в гр. С= и там да се твърди, че било извършено нарушение, но това пак не водело
до саниране на електронния фиш. Налице било съществено разминаване в описанието
на мястото на нарушението и по този начин М.К.Т. не можел да разбере в какво е
обвинен, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш. Налице било разминаване от 10 километра в описанието на мястото на
твърдяното нарушение. На второ място се твърди, че така направеното описание на
фактическата обстановка страдало от съществени пороци относно описание на нарушението. Сочи се, че
санкционираният водач не следвало да прави свои тълкувания, а нарушението
трябвало ясно и конкретно да бъде описано в електронния фиш. На следващо място,
в касационната жалба се цитира разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и се сочи,
че според твърдяното от наказващия орган , в случая техническо средство АТСС TFR1-M №526 е временно разположено на участък от пътя. В тази връзка се твърди
неспазване на изискването за наличие на
снимка на разположението на уреда, явяващо се задължително с оглед обезпечаване
правото на защита. В изготвения протокол
по чл.10 ал.1 от Наредбата, в графа „Дигитална снимка“ липсвало каквото и да е
отбелязване.
По изложените съображение, се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на
ново, с което да се отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответникът, ОДМВР – Хасково, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
решението на Районен съд – Харманли като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К №......., издаден от ОДМВР – Хасково, с
който на М.К.Т., за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182
ал.2 т.2 от ЗДвП се налага глоба в размер на 50.00 лв.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189
ал.4 от ЗДвП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице, а
описаното в електронния фиш нарушение е доказано.
Обжалваното решение е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
С оглед представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – клип № 13396. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишение на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и от посоченото в клип № 13396. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, не са представени пред районния съд, а приетите и събрани такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
В тази връзка касационната инстанция, на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното
решение.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
възражения, че са налице три самостоятелни основания за отмяна на електронния
фиш, които не били коментирани от районния съд - имало разминаване от 10
километра в описанието на мястото на твърдяното нарушение, нарушението не било ясно и точно описано в
електронния фиш, както и че в изготвения протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата, в
графа „Дигитална снимка“ липсвало каквото и да е отбелязване.
Видно е от обжалваното решение, че посочените
възражения са обсъдени, като направените във връзка с тях изводи от районния
съд са обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно
районният съд е приел, че е неоснователно направеното възражение за
неустановеност на място на извършване на контрола, като е изложил съображения,
че липсват разминавания в посоката на движение на контролираните МПС и
насочеността на АТСС, както и липсват неточности по отношение на описанието на
самото място на нарушение в протокола и електронния фиш – път III-554 км.60+700, до „Райски кът“. Съдът е посочил също, че в снимката от
АТСС са отразени локацията с GPS координати, мястото на
нарушение е описано с изрични параметри и за допълнително описание е посочено
„до паркинг Райски кът“. Наред с горното, правилно съдът е приел, че в случая правилото
на чл.10 ал.3 от Наредбата не е относимо , доколкото използваната АТСС е
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, разположена в служебен
автомобил, за разлика от друг вид АТСС – АRН
САМ S1 , като независимо от това в преписката има представена снимка на както на техническото
устройство, така и снимка на служебния автомобил, в който същото е поставено. Относно
оплакването за допуснати технически грешки при описание на нарушението следва
да се посочи, че характера на същите по никакъв начин не опорочава ЕФ, нито препятства наказаното лице да
разбере за какво противоправно деяние се ангажира административнонаказателната
му отговорност.
Предвид горното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон, и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/16.01.2023
г., постановено по АНД №635 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.