№ 397
гр. Пазарджик, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200928 по описа за 2022 година
а да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МП – АГРО 2012“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: с.Марково, п.к.4108, местност „Комсала“, общ.Родопи,
обл.Пловдив, представлявано от управителя М.П.И. против Наказателно постановление №
ТКО-5 от 04.05.2022 г. на Директора на ОПУ Пазарджик, с което на дружеството за
нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.54, ал.1,
пр.2 във връзка с чл.53, ал., пр.2 от ЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че НП било издадено извън 6 - месечния срок. Твърди се, че
АУАН не бил връчен на дружеството, при което същото било лишено от правото да подаде
възражения, които биха могли да мотивират АНО да не издава НП. Агроаптеката, за която
се твърдяло че извършва търговска дейност, за която е необходимо разрешение за специално
ползване на пътя попадала в границите на урбанизирана територия, поради което
разрешение в указания смисъл не било необходимо. Освен това имотът бил собственост на
друго дружество, а не на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по жалбата - АНО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски под
1
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано, след като на 25.10.2021г. от служители
на ОПУ-Пазарджик, сред които била и актосъставителката св.Д. М., бил извършен оглед
/проверка/ на търговски крайпътен обект /ТКО/. Било установено от проверяващите, че „МП
– АГРО 2012“ ООД, експлоатира търговски крайпътен обект - „Агроаптека” и пътна връзка
към него, разположен в обхвата и обслужващата зона на републикански път ІІ-37
/Панагюрище - Пазарджик/, на км. 123+300 в ляво, без да притежава изискуемото
разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от
администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът функционирал,
извършвайки търговска дейност - продавали се торове, семена и препарати за растителна
защита. За влизане в обекта се преминавало през нерегламентирана пътна връзка, започваща
от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. В процеса на проверката било
направено измерване, при което се констатирало, че ТКО се намира на 8,00 метра -
измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за
движение /асфалтовата настилка/. Това съставлявало нарушение на разпоредбите на чл. 26,
ал.2, т.2, б. “б“ от ЗП и същото било извършено за първи път. Установеното не било
маловажно нарушение по чл.28 от ЗАНН, т.к. извършването на дейност от специалното
ползване на пътищата без разрешение на администрацията, управляваща пътя е
предпоставка за релизирането на ПТП, застрашаващи живота, както на извършителите на
административно нарушение от посочения вид, така и на останалите участници в
движението.
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН № ТКО-4 от
23.11.2021 г. в негово отсъствие, след като бил надлежно поканен за това процесуално
действие, но не се явил в указания срок. Въз основа на съставения акт, който
жалбоподателят отказал да получи, било издадено атакуваното НП, което му било връчено
на 24.06.22 год. /разписка л.11 от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО
чрез услугите на Спиди на 01.07.22 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителката - св.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата не е основателна.
2
Първо следва да се каже, че се установи категорично по делото, че жалбоподателят
стопанисва агроаптека, находяща се на горепосоченото място, където се осъществява
търговска дейност - продават торове, семена и препарати за растителна защита. Това
обстоятелство не се отрича от жалбоподателя, а и се установява от показанията на св.М.,
която установи, че на самия вход на обекта имало табела, на която било фигурирало
дружеството, стопанисващо агроаптеката, а именно „МП – АГРО 2012“ООД, както и МОЛ –
управителя на дружеството – жалбоподател М.П.И.. Това било потвърдено и от
продавачката, която казала че в момента управителя М. И. не се намира в обекта, в който
към момента на проверката имало посетители, консултирани от първата.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, което се установява от
приетите като писмени доказателства заповеди за материална компетентност на л.15 и л.16 в
делото. При издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя. АУАН
и НП съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици. Мястото на нарушението е индивидуализирано и
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен с оглед нормативно въведените
технически характеристики на понятията обхват на пътя, пътна връзка и обслужваща зона,
съгласно легалните им дефиниции по чл.5, ал.2 и чл.7, ал.2 от ЗП.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.2, б."б" от ЗП, за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на
пътя и обслужващите зони, експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на
площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП,
"Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и
на пътни връзки към тях..."
В чл.5, ал.2 от ЗП е посочено, че обхватът на пътя е площта, върху която са
разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с
въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на
пътищата. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗП Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с
широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.
Съгласно легалната дефиниция на §1, т.6 от ДР на ЗП. "Обслужваща зона" е земната
повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на
ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на
ползване.
При тази нормативна уредба следва извод, че експлоатация на търговски обекти,
разположени встрани на пътното платно извън обхвата на пътя, но в обслужваща го зона,
какъвто е процесния случай, е възможна след издаване на разрешение от надлежните
3
субекти, посочени в Закона за пътищата.
Не се оспорва, че дружеството жалбоподател не разполага с такъв документ, както и
че експлоатирал обекта, т.е. че е извършва търговска дейност в него.
Спорният въпрос е свързан с разположението на обекта и доколко същият попада в
зоните на разрешителен режим – обхват на пътя и обслужваща зона, извън границите на
урбанизираните територии и селищни образувания.
Твърденията в жалбата, че имотът, върху който е разположен търговския обект
„Агроаптека“ с идентификатор № 55155.11.58 попада в границите на урбанизирана
територия, както и в строителните граници на населеното място гр.Пазарджик, поради което
не попада в обхвата на разрешителен режим по ЗП, са неоснователни. Действително, видно
от приетия като доказателство по делото нотариален акт за имота / л.6 и л.7 в делото/,
същият е разположен на територия с трайно предназначение: урбанизирана, т.е. за
застрояване, но това не означава, че земята автоматично попада в урбанизираната
територия на съответното населено място, определена със строителните/регулационните
граници на същото. Съгласно § I, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № РД-02-
20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри „граница на урбанизирана територия е строителната граница на
населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни
устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните
изменения, или от одобрен околовръстен полигон“. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредбата
за специално ползване на пътищата /НСПП/, единствено за участъците от републиканските
пътища, които са едновременно и елемент от уличната мрежа на населените места и
селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗУТ, наредбата се прилага само по
отношение на обхвата на платното за движение. Улична мрежа на населените места и
селищните образувания може да има единствено в строителните/регулационните граници на
съответното населено място, определени с общия устройствен план /ОУП/ на същото, както
и подробни устройствени планове - планове за улична регулация и застрояване /ПУП-ПУРЗ/.
За всички обекти, транспортното обслужване на които е от пътища от републиканската
пътна мрежа извън урбанизираната територия на населеното място, определена със
строителните/регулационните граници на същото се прилага НСПП.
Съгласно приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот №
4702/29.08.2011 г., изд. от СГКК - Пазарджик /л.8 в делото/ е видно, че ПИ с идентификатор
№ 55155.11.58, върху който е разположена процесната агроаптека, попада в местността
ПАНАГЮРСКО ШОСЕ, няма улица и номер, следователно същият е извън регулацията на
града.
В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че ПИ с идентификатор №
55155.11.58 , върху който се намира процесния ТКО – агроаптека, е разположен при км.
123+300 в ляво на републикански път II-37, който е извън границите на урбанизираната
територия на населеното място гр. Пазарджик, определена със знаци Д11 и Д12.
4
Съгласно чл.112, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци, знак Д 11 „се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да
важат правилата за движение в населено място и селищно образувание“, а съгласно чл.
113, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, знак
Д 12 „се използва за сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата
за движение в населено място и селищно образувание
По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Правилник за прилагане на Закона за пътищата:
„Участъкът от републикански пътища в границите на урбанизираните територии“ е
участъкът от пътя, обозначен с пътни знаци, с наименования Д 11 „Начало на населеното
място “ и Д12 „ Край на населеното място“.
В процесния случай, видно от приетия като писмено доказателство констативен
протокол от 15.07.2020 г. относно определяне местоположението на пътни знаци Д11 и Д12
на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик /л.27 в делото/, знак Д11 за начало на населеното място:
гр. Пазарджик е при км. 123+520, т. е. 220 метра след имота, върху който е разположен ТКО
- агроаптека, по посока на нарастващия километраж. Знак Д 12 „Край на населено място и
селищно образувание“ е при км. 130+160. Процесният ТКО се намира на км. 123+300 в ляво,
т. е. извън границите на урбанизираната територия на населеното място гр. Пазарджик,
определена със знаци Д11 и Д12. В този смисъл са и показанията на св.М., която установи,
че пътувайки от София за Пазарджик агроаптеката се пада в ляво отсреща и след 220 метра
се намира указателната табела за начало на населено място.
От гореизложеното се налага несъмнения извод, че ТКО - агроаптека, находящ се в
ПИ с идентификатор № 55155.11.58 е разположен извън урбанизираната територия на
гр.Пазарджик и в конкретния случай за извършваната от него търговска дейност е
необходимо разрешение за специално ползване на пътя от администрацията, управляваща
пътя.
При тези данни съдът счита, че категорично се установи, че от обективна и
субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2,
б.“б“ от Закона за пътищата.
Що се касае до възражението, че НП било издадено извън 6 - месечния срок, същото
е неоснователно, доколкото АУАН е съставен на 23.11.2021 г., а НП е от дата 04.05.2022 г.
Шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН се брои от съставянето на акта, и в случая е
спазен.
Неоснователно е възражението, че АУАН не бил връчен на дружеството, при което
същото било лишено от правото да подаде възражения, които биха могли да мотивират АНО
да не издава НП. Видно е от АУАН, както и от показанията на св.М., сам представляващия
жалбоподателя е отказал да получи АУАН, като този отказ е удостоверен по надлежния ред
– с подписите на двама свидетели.
Ирелевантен е факта, че жалбоподателя не е собственик на ПИ с идентификатор №
55155.11.58, върху който е разположен ТКО. Субект на нарушението не е собственика, а
5
лицето, което експлоатира ТКО /развива търговска дейност в него/, което се явява и
заинтересовано лице да поиска разрешението за специално ползване на пътищата.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация, като е отчел тежестта на
нарушението, както и че нарушението е извършено за първи път. При тези данни съдът
счита, че размерът на санкцията е правилно определена в установения минимум предвиден в
чл.54, ал.1, пр.2 във връзка с чл.53, ал.1 от ЗП за съответното нарушение. То не е
маловажно, тъй като не се отличава по никакъв начин от обикновените случаи на този вид
неизпълнение. В този смисъл АНО е изложил мотиви в НП, които въззивния съд споделя
изцяло.
По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт,
който направи своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва
да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно
съдебно заседание по същество, с разпит на един свидетел, като същото не е с голяма правна
и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото
процесуално представителство. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на АПИ –
учреждението, към което принадлежи АНО, издал обжалването НП.
По изложените горе съображения, РС –Пазарджик на основание чл.63 ал.2, т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ТКО-5 от 04.05.2022 г. на
Директора на Областно пътно управление - Пазарджик, с което на „МП – АГРО 2012“ООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с.Марково, п.к. 4108, местност
„Комсала“, общ.Родопи, обл.Пловдив, представлявано от управителя М.П.И. за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.54, ал.1, пр.2 във
връзка с чл.53, ал.1 пр.2 от ЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „МП – АГРО 2012“ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: с.Марково, п.к. 4108, местност „Комсала“, общ.Родопи, обл.Пловдив,
представлявано от управителя М.П.И. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
6
адрес: 1606 София, бул. „Македония“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 -
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7