Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/15.01.2016
г.
Административен
съд - Монтана ,ІV състав ,в открито съдебно заседание на единадесети януари,
през две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
При
секретаря Д.Д. като разгледа………..докладваното……от съдията
БИСЕРКА БОЙЧЕВА…… адм.д.№375/2015г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.118,ал.1 и ал.3 от КСО във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на М.И.И. ,като пълномощник на Н.А.И./съгласно пълномощно
,рег.№2950/13.07.2015г. на нотариус с район на действие този на РС-Берковица,на
л.4 от делото/ против Решение№21 от 15.06.2015г. на директора на ТП на
НОИ-Монтана ,с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-11-00021932/07.05.2015г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана.В жалбата
твърди ,че синът й Н.И. не е подписвал
трудов договор с фирма “И*** 009“ООД,гр.София ,не е получавал трудово
възнаграждение от фирмата,при което при липса на втори трудов договор,не дължи
връщане на обезщетението за временна неработоспособност,съгласно разпореждане №РВ-3-11-00021932/07.05.2015г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Монтана,потвърдено с обжалваното решение.В съдебно заседание ,чрез
пълномощника си М.И. иска отмяна на решението ,по подробно изложени
съображения.Претендира и разноски по делото.
Ответната
страна-директор на ТП на НОИ-Монтана не се явява и не изпраща представител.В
писмено становище,вх.№2018/19.11.2015г. заявява, че не може да представи
трудовия договор между жалбоподателя и фирма“Ивон 009“ООД,гр.София,т.к. същият
се съхранява единствено във фирмата ,но лицето фигурира в регистъра като
работник във фирмата с пълни отработени дни за времето ,за което е ползвал и
парично обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя“К*** дейности“
гр.Берковица.
Административният съд, след проверка на оспорения
административен акт, доводите на страните и представените писмени
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима,като подадена от
легитимирано лице и в срока ,посочен в чл.118,ал.1 от КСО/решението е връчено на пълномощника
на жалбоподателя на 01.07.2015г.,а жалбата е депозирана чрез административния
орган до съда на 15.07.2015г. ,видно от плик с пощенско клеймо на л.50/,т.е. в
срока по чл.118,ал.1 от КСО/.По съществото си жалбата е основателна. Доводите
на съда в този смисъл са следните:
От фактическа страна по делото е
установено,че с разпореждане № РВ-3-11-00021932/07.05.2015г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана е разпоредено на жалбоподателя Н.А.И.
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода 02.06.2014г. до 15.08.2014г. в размер на 385,93лв., от
които 360,65лв. –главница и 25,28лв. –дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. Срещу разпореждането е
подадена жалба/наименована възражение/ от жалбоподателя ,с доводите ,че е
неправилно и незаконосъобразно,т.к. не е сключвал трудов договор с фирма“Ивон 009“ООД
,не е работил за фирмата ,съответно не е получавал възнаграждение,поради което
при липса на втори трудов договор,не дължи връщане на полученото обезщетение за
временна неработоспособност.С решение№21/15.06.2015г. на директора на ТП на
НОИ-Монтана е отхвърлена жалбата на жалбоподателя и е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/07.05.2015г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана. Решението на Директора на ТП на
НОИ-Монтана се обжалва пред АС-Монтана от настоящия жалбоподател и е предмет на
настоящето съдебно административно производство. Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в това
производство е Решение№21 от 15.06.2015г. на директора на ТП на НОИ-Монтана
,с което е потвърдено разпореждане№РВ-3-11-00021932/07.05.2015г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана и неговата законосъобразност.
За
извършване на служебна проверка за законосъобразност на акта при условията на
чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК ,съдът намира ,че
решението на Директора на ТП на НОИ-Монтана е неправилно и незаконосъобразно.
Същото е издадено от компетентен орган-директора на ТП на НОИ-Монтана , при
спазване разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО ,в кръга на правомощията му по
закон и е мотивирано.Изложени са мотиви,че като осигурено лице по чл.4,ал.1,т.1
от КСО от Общинско предприятие „К*** дейности“,гр.Берковица жалбоподателя Н.И. е
ползвал 3 болнични листове за периодите: от 03.06.2014г.до 11.06.2014г.вкл.;от
17.07.2014г.до 26.07.2014г. вкл.и от 27.07.2014г.до 15.08.2014г.вкл.и е получил
дължимото обезщетение за временна неработоспособност за тях,но впоследствие при
последваща проверка е установено ,че
лицето е имало през този период и сключен втори трудов договор с фирма“И*** “ООД
, от 29.05.2014г. ,при което следва да възстанови недобросъвестно полученото
обезщетение за временна неработоспособност.Като цяло процедурата е спазена ,но
решението противоречи на материалния закон.
Спорният момент в настоящето дело е налице ли
е втори трудов договор от 29.05.2014г. между жалбоподателя и представляващият
фирма“Ивон 009“ООД гр.София ,действащ през времето ,когато лицето е работило по
трудов договор с общинско предприятие“К*** дейности“ гр.Берковица,ползвало е обезщетение
за временна неработоспособност, респективно получавало ли е едновременно
трудово възнаграждение по втори трудов договор и обезщетение за временна
неработоспособност чрез осигурителя ОП„К*** дейности“ гр.Берковица ,като
основание да върне последното.Съгласно чл.114,ал.1 от КСО Недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.По
делото е установено ,че лицето е работило по първи трудов договор с общинско
предприятие“К*** дейности“гр.Берковица
,сключен на 07.10.2008г. ,видно от регистъра на трудови договори./на
л.20/.На 29.05.2014г. е сключил и втори трудов договор с фирма „И*** 009“ООД .И двата договора са действащи по времето,
когато е ползвал обезщетение за временна неработоспособност. Доказателство за
сключения втори трудов договор е приложения по делото констативен протокол от
извършена проверка по разходите на ДОО на фирма“Ивон 009“гр.София/на л.14/.В
съдебно заседание обаче жалбоподателя чрез неговия пълномощник М.И. оспорва
констативния протокол ,като заявява ,че не е подписвал трудов договор с фирмата
и в този смисъл констатациите в протокола са неверни.Във връзка с оспорването истинността
на документа ,съдът е открил производство по оспорването му, на основание
чл.193,ал.1-3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК ,указал е доказателствената
тежест,като в хода на производството са разпитани свидетелите К*** И. Г*** и З***
Й*** К*** ,от които става ясно ,че във връзка с получен инсулт от М.И. на
20.06.2014г.-майка на жалбоподателя ,същият я е обслужвал за периода 06-08.
2014г. ,като е посрещал К*** Г*** -рехабилитатор в дома си и не е упражнявал
трудова дейност по втори трудов договор.Вторият свидетел З*** К*** –съседка на
жалбоподателя ,също свидетелства ,че жалбоподателя не е напускал гр.Берковица и
тя го е виждала ежедневно да се грижи за болната си майка ,да ходи на работа в ОП„К***
дейности“ гр.Берковица през времето ,когато не е бил в болнични ,при което е
бил в невъзможност да работи и по втори трудов договор и то в гр.София
,изискващ всекидневно пътуване.Съдът кредитира техните показания като достоверни
,изслушал е обяснения по реда на чл.176 ГПК във връзка с чл.14 АПК от
жалбоподателя,който обяснява,че за спорния период ,в който е ползвал болнични и
се е грижел за болната си майка ,не е напускал гр.Берковица и не е упражнявал
труд по втори трудов договор с фирмата,не е подписвал такъв.Обяснява също ,че е
подал жалба на 13.10.2015г. до Районна Прокуратура-Берковица и е образувано
производство,във връзка с установяване неистинността на трудовия договор ,т.к.
му е удържана сумата от 385,93лв.от ТП на НОИ-Монтана,т.е. полученото
обезщетение,а също поради факта ,че многократно е пресрещан от лицето Е*** Т***
-близка на управляващата фирма „И*** 009“ООД Т*** К*** ,с обещание ,че ако подпише договора
,ще си получи възнаграждението от фирмата.В писмена молба/на л.31/ ,твърди също
,че същата преди време го е уговаряла да
даде личните си данни във връзка с получаване на потребителски кредит от
10 000лв.,който двамата да си поделят и които данни са използвани от нея и
нейната близка при подписване формално на трудов договор ,съответно са
превеждани и осигурителни вноски от осигурителя,поради което фигурира в
регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица. Във връзка с
изясняване на този факт-има ли в действителност сключван трудов договор между
жалбоподателя и фирма“И*** 009“ООД и
подписан ли е същият от жалбоподателя ,т.е. доколко е валиден същия,съдът е
изискал от ответната страна да го представи ,но в писмено становище от
25.09.2015г./на л.63/същата заявява ,че дори да не е подписван трудов договор
между лицето и фирмата ,или такъв да липсва,достатъчно е,че лицето фигурира в
Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица по този
договор,при което дължи връщане на обезщетението за временна
неработоспособност. В писмено становище от 19.11.2015г. /на л.89/заявява ,че
екземпляр от трудовия договор се съдържа само във фирмата и такъв следва да
бъде изискан само от нея.Затова и във връзка с оспорването му от жалбоподателя
съдът е изискал трикратно от фирма“И*** 009“ООД трудов договор от
29.05.2014г.,който въпреки наложените му три последователни глоби,не е
представен. При това положение съдът намира ,че следва да се приложи по отношение
на това доказателство чл.161 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с
чл.163,ал.3 от АПК ,като приеме,че трудов договор не съществува,или съществува
само формално без подпис на жалбоподателя ,т.е. не е валиден документ ,който да
произведе правни последици ,поради което и не се представя от фирмата,въпреки
указанията на съда и наложените три глоби.При липса на втори трудов договор,лицето
не се явява недобросъвестно и не дължи обратно полученото обезщетение,поради
което решението се явява незаконосъобразно ,поради нарушение на материалния
закон и като такова следва да се отмени ,на основание чл.146 ,т.4 от АПК ,а
преписката да се изпрати на органа за постановяване на ново решение,с което
сумите по обезщетението ,които са му удържани ,да бъдат възстановени на
жалбоподателя/в случай ,че са му удържани,както твърди същият в съдебно
заседание/.Решението противоречи и на закона ,чиято цел съгласно чл.114,ал.1 и
ал.3 във връзка с чл.46,ал.3 от КСО е да не се допуска едновременно получаване на трудово възнаграждение и обезщетение за
временна неработоспособност от лицето ,което в настоящия случай ,при наличните
доказателства не се потвърждава.
По искането за разноски ,направено от
жалбоподателя,такива не са направени от жалбоподателя по делото ,поради което и
съдът няма как да му ги присъди.
Предвид гореизложеното,решението на
Директора на ТП на
НОИ-Монтана, макар и издадено от компетентен орган,при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, противоречи на материалния
закон и целта на закона, и като такова се явява незаконосъобразно и следва да
се отмени.Жалбата,като основателна следва да се уважи.
Водим от
гореизложеното,административния съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение№21
от 15.06.2015г. на директора на ТП на НОИ-Монтана ,с което е потвърдено
разпореждане№РВ-3-11-00021932/ 07.05.2015г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на ТП на НОИ-Монтана за постановяване на ново
решение,съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: