Решение по дело №78/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700078
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 105

гр. Сливен, 10.06.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на втори юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                 Николинка Йорданова                       и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                             като разгледа докладваното от                        председателя                          КАНД № 78         по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено по АНД № 1538/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 22-0000218/13.08.2020 г. на И. д. Директор на РД „АА“ – Бургас, с което на „П-Транзит“ ЕООД, представлявано от П.Д.В. за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 99, предл. 4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Горното решение е обжалвано в законния срок от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява за необосновани изводите на съда, че АУАН не е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди, че в решението са допуснати грешки относно установените факти. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение..

В съдебно заседание касатора не изпраща представител. Представя писмо на ИА „Автомобилна администрация“ рег. № 11-44-3604/1 от 02.06.2020 г.

Ответникът по касацията „П-Транзит“ ЕООД - Сливен, чрез пълномощника си адв. С. П. счита, че касационната жалба е неоснователна. Заявява, че решението на Районен съд - Сливен е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд - Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Заявява, че изводите на районния съд за това, че АУАН е изготвен след изтичане на законоустановения срок, са подкрепени от събраните по делото доказателства. Намира решението за законосъобразно, обосновано. Налице били условия да бъде оставено в сила като такова.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.07.2020г. служители от РД „Автомобилна администрация"- гр. Бургас, свидетелите С. А. и Д. Д. извършили проверка на търговско дружество „П-Транзит" ЕООД, притежаващо лиценз на общността № 21115 за извършване на международен превоз на товари. При проверката установили, че транспортното предприятие е получило разрешително №102096 от БОП-10 Бургас „Тир Логистик- БГ" ООД на дата 19.11.2019 г. Проверката била извършена в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация"- гр. Сливен. Проверката била извършена във връзка с получено писмо от централата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", че дружеството не е върнало в срок разрешителното си за международен превоз на товари. Св. С. А. приела, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.25 от Наредба №11/31.10.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Тя съставила на 28.07.2020г. за извършеното нарушение на ответника, акт за установяване на административно нарушение, а колегата й Д. Д. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, впоследствие изпълняващият длъжността директор на РД „Автомобилна администрация"- Бургас издал обжалваното наказателно постановление като възприел същите констатации и наложил на „П- Транзит" ЕООД наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл.99, предл.4 от ЗАвП.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП е издадено при съществено нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В процесния случай дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че не е отчело разрешително за международен превоз на товари получено на разрешително №102096 от БОП 10- Бургас „Тир Логистик БГ" от дата 19.11.2019 г. в  срок до 01.03.2020 г.(почивен ден). На 02.03.2020 г (първи работен ден) административното нарушение вече било факт, а от друга страна известен бил и нарушителят, а именно „П- Транзит" ЕООД, тъй като до съставянето на АУАН се е стигнало след писмо от ИА „АА" със списък на дружествата, които не са отчели в срок до 01.03.2020 год. разрешителните си за превоз на международни товари. От този момент - 02.03.2020 год. започнал да тече и срокът по чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, който срок е изтекъл на 02.06.2020 г. След изтичането на този срок, образуване на административнонаказателно производство било недопустимо. При тези съображения районният съд е отменил обжалваното НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Принципно правилни са изводите на въззивния съд за правните последици от приложението на чл.34, ал.1, изр. второ, пр. първо от ЗАНН, но прилагането им спрямо конкретния случай са необосновани.

Нормативно регламентираният начален момент, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1 изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за идентификация на нарушителя т. е на факти и обстоятелства, сочещи наличието на поведение (действие или бездействие) на конкретно лице, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Сроковете по чл.34 ал.1 изречение второ от ЗАНН не могат да се избират по преценка на АНО. В случая едногодишният срок и тримесечният такъв се прилагат едновременно, двата срока не се изключват взаимно, като в едногодишния, който започва да тече от извършване на нарушението, влиза тримесечният - от откриване на нарушителя и административно наказващият орган, както и съдът са задължени да следят служебно за тяхното спазване. Изтичането на всеки един от сроковете води до възникване на предпоставка за прекратяването на административнонаказателно производство.

Необосновано въззивният съд е приел, че тримесечния срокът по чл.34, ал.1 изр.второ пр.първо от ЗАНН е започнал да тече от 02.03.2020 год.. От този момент е започнал да тече едногодишния срок по чл.34, ал.1 изр.второ пр. второ от ЗАНН от извършване на нарушението. Посоченият от въззивния съд тримесечен срок от откриване на нарушителя започва да тече, когато контролния орган е установил конкретния извършител на нарушението. Според касатора това станало при извършване на проверка на дружеството. В същото време според св. А. и Д., информация за нарушителя била получена в писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Именно получаването на това писмо е обстоятелство поставящо началото на срока по чл.34, ал.1 изр.второ пр. първо от ЗАНН.

Несъмнено наличието на информация за извършено административно нарушение и неговия автор в кореспонденция на ИА „АА“ която предхожда извършването на проверка в дружеството-ответнк по касацията е индиция, че нарушителя е открит в по-ранен момент от посочения от АНО. Посоченото писмо липсва в административно-наказателната преписка, като е представено едва в касационната инстанция. С писмо рег.№ 11-44-3604/1/02.06.2020 г. изпълнителния директор на ИААА е изпратил справка до директорите на РД“АА“ за неотчетените до 01.03. на следващата календарна година на издадените в предходната разрешения за международен превоз на пътници и товари. В писмото е посочено, че тази информация е постъпила с писмо рег.№ 11-44-3604/27.05.2020 г. от дирекция „Автомобилни превози и международна дейност“. Видно от приложената справка, същата е генерирана на 27.05.2020 г., като под № 32 е посочено  „П- Транзит" ЕООД с издадени две разрешения, едно от които процесното. В този смисъл следва да се приеме, че към 27.05.2020 г. АНО е разполагал с информация за извършеното нарушение и неговия автор т.е. към тази дата е открит нарушителя и от нея започва да тече срока по чл.34, ал.1 изр.второ пр. първо от ЗАНН. АУАН е съставен на 28.07.2020г. т.е. преди изтичането на този срок.

Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения и недопустимост на административно-наказателното производство за необосновани, поради това че по делото не са събрани категорични доказателства в тази връзка. Като е решил делото без да събере относими писмени доказателства районният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя извод за неговата неправилност. Съдът  в пределите на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички  мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и  необходими  доказателства. Наличието по делото на обстоятелства, които не са изяснени, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод.

Доколкото в касационното производство е представено необходимото за изясняване на фактическата обстановка доказателство, то са отстранени допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В касационното производство са събрани и доказателства относно компетентността на АНО, които въззивния съд също е пропуснал да установи. В този смисъл касационния съд следва да реши делото по същество, като обсъди всички събрани в производството доказателства. От техния анализ безспорно е установено извършването на посоченото административно нарушение, в производство в което не са допуснати съществени процесуални нарушения, АНО е оправомощен да издава НП по чл.92 ал.2 от ЗАвП и правилно е приложил материалния закон, като е наложил имуществена санкция във фиксирания размер по чл.99 от ЗАвП.

Редът за снабдяване с процесното разрешително е регламентиран в Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно чл. 17 от нея за извършване на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 (превозвач) да има и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна. Според чл. 20 от същата наредба заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и се удостоверява с "резервация нa разрешителни" (каквато е представена по делото). Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката – в случая от БОП – 10. Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл. 25 от подзаконовия нормативен акт, получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година. Липсата на отчетено разрешително съставлява нарушение на точно тази разпоредба, каквото неизпълнение се вменява на ответника. По делото се установя с категоричност, в частност от Писмо рег. № 11-44-3604/1/02.06.2020 г. и Справка за стари невърнати разрешителни към 27.05.2020 г., че превозвачът не е изпълнил в срок задължението си да отчете издаденото му разрешително. Не са представени доказателства от страна на ответника за своевременното изпълнение на задължението му, било то чрез личното отчитане на разрешителното, било чрез използването на услугите на друго бюро.

По тези съображения касационният състав достига до извод за безспорната установеност на вмененото на търговеца нарушение на реда за отчитане на издаденото му еднократно разрешително, правилно санкционирано по реда на чл. 99, предл. 4 от ЗАвП. Санкцията е фиксирана и не предоставя възможност на административно наказващия орган да индивидуализира наказанието. Не са налице и основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието в случая е характерно за вида си и не се отличава с особености, като ниска степен на обществена опасност.

Следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението на пълномощника на касатора за приложението на чл.4 ал.1 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Тази разпоредба се отнася до срокове изтекли по време на извънредното положение, какъвто несъмнено настоящ не е, тъй като дори да е почнал да тече на 02.03.2020 г., то би изтекъл на 02.06.2020 г., т.е. след отпадане на извънредното положение.

Необосновано е и възражението на касатора за допуснати във въззивното решение фактически грешки. Такива не се констатираха, напротив такива се съдържат в касационната жалба, тъй като обжалваното НП е издадено относно  разрешително №102096 и именно то е коментирано от въззивния съд.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени, като се постанови решение по същество на спора, с което се потвърди НП.

С оглед този изход на правния спор е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да е в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1, предложение първо и чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Административен съд гр.Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260058/11.02.2021 г., постановено по АНД № 1538/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000218/13.08.2020 г. на И. д. Директор на РД „АА“ – Бургас, с което на „П-Транзит“ ЕООД, ЕИК ***, за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 99, предл. 4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

ОСЪЖДА „П-Транзит“ ЕООД, ЕИК ***, със селище и адрес на управление в гр.С., ул.“П. В.“ №… да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, направени по делото разноски в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                         2.