№ 133
гр. гр.Велинград, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. АЛ. АЛ. против Наказателно
постановление № 21-0367-000535/12.04.2021 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени
административни наказания, както следва: 1./ "глоба" в размер на 200,00 лв.
на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2./
"глоба" в размер на 10, 00 лв. на осн. чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП.
Излагат се доводи незаконосъобразност на обжалвания акт, като
постановен в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят счита, че
неправилно административнонаказващият орган е приел, че е налице
управление на МПС с несъобразената скорост от страна на водача. Излага, че
няма вина за ПТП, а причината е в необезопасения, неопесъчен и непочистен
пътен участък. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата. Счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 10.05.2022 г., а жалбата е
подадена на 16.05.2022 г. / от легитимирана страна и е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
1
следната фактическа обстановка:
На 04.04.2021 г. в 15,30 часа, на път III-842, участък км. 4+600 м.,
намиращ се на територията на Община Велинград, в посока от гр. Белово за
с. Юндола, при управление на лек автомобил БМВ 120 Д, с рег. № ********,
собственост на Зорница Симеонова Папирска, жалбоподателят М.А. изгубил
контрол над автомобила, отклонил се в ляво, навлязъл в лентата за насрещно
движение и паднал в крайпътно дере, с което реализирал ПТП с материални
щети. Към момента в този участък имало снеговалеж и пътят бил заснежен и
хлъзгав. За инцидента бил получен сигнал в РУ Велинград, на който се
отзовали служителите- актосъставителят мл. автоконтрольор АС. ИВ. Л. и
полицейски инспектор Г. АТ. Б., разпитани пред съда. При проверка на
документите на водача и на автомобила, се установило и че автомобилът не е
преминал годишен технически преглед.
На водача бил съставен АУАН № 373830 от 04.04.2021 г., за това че
04.04.2021 г, в община Велинград, на път III-842 (Юндола-Голямо Белово-
Белово), управлява лек автомобил БМВ 120 Д, с рег. № ******** на км. 4+600
м., движейки се от гр. Белово за с. Юндола, като при избиране на скоростта
не се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя, а именно
снеговалеж и заснежена пътна настилка, вследствие на което губи контрол
над МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и
пада в крайпътно дере, като настъпва ПТП с материални щети -нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а също и че не е представил превозното средство за
годишен технически преглед, в нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
За установените нарушения е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-0367-000535 от 12.04.2021 г., в което обективните
признаци от състава на вменените на А. нарушения са възпроизведени по
идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна квалификация
на нарушенията. С него на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва: 1./ "глоба" в размер на 200,00 лв. на осн. чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2./ "глоба" в размер
на 10, 00 лв. на осн. чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни доказателства - показанията на полицейските
служители, свидетелите АС. ИВ. Л. и Г. АТ. Б. и от приложените по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на служителите
Л. и Б. като обективни, взаимно допълващи се и депозирани от лица, които не
са заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка
между полицейските служители и АНО, същите нямат личен мотив да
уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е
извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
2
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3. и т. 3, т. 8 от Заповед №
8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Относно извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
При описание на нарушението в акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт в тази част.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Обективните обстоятелства от състава на нарушението са описани в
необходимата и достатъчна степен, за да разбере жалбоподателя, в какво е
обвинен и да организира защитата си. Индивидуализиран е и нарушителя.
Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен от лице, което не
очевидец на извършване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН
актосъставител може да бъде и лице, което не е присъствало при извършване
на нарушението, а само го е констатирало. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят сам е съобщил за
възникналото ПТП с негово участие на свидетеля Г.Б., а и не оспорва, че е
реализирал такова. Б. е посетил местопроизшествието. След това там е
пристигнал и актосъставителят Л.. Както актосъставителя, така и свидетеля
по акта са възприели лично и непосредствено фактическата обстановка
относно настъпилото ПТП. Следователно имат качеството на лица
установили нарушението и изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН са спазени.
Правноирелевантно за съставомерносттта на нарушението е и
обстоятелството, че към датата на извършването му на водачите е разрешено
да се движат с гуми с дълбочина на протектора по-малка или равна на 4 mm.
Това не ги освобождава от задължението да се съобразява с конкретните
особености на пътната обстановка и не ги оневинява.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП всеки правоспособен водач има задължение
да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е при
управление на автомобила избере такава скорост, която да бъде съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№ 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да
съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20,
ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
3
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма,
толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно,
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно
изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта
трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.
Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-
малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално
предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от водачите
произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.
В съдебната практика съществува различие при установяване
съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби
на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост",
"бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна
скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не
съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на
тяхната величина. Скоростта се определя като "съобразена", като се вземат
предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. При
констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма
задължение да посочи каква е била конкретната скорост на движение –
принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава
скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2
ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения
и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации и
пр., така че да са в състояние да спрат пред предвидимо препятствие.
В случая е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел с
такава скорост на движение, която обективно не е била съобразена със
снеговалежа и заснежената пътна настилка. Въпреки че е бил длъжен и е
могъл да съобрази с тях, водачът е загубил управлението на автомобила и е
предизвикал ПТП с материални щети, след като навлиза в лентата за
насрещно движещите се автомобили и пада в крайпътно дере. Съдът приема,
че ако скоростта е била съобразена с пътните условия, независимо от
заснежената пътна настилка, то ПТП не би настъпило.
В този смисъл съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в
тази част е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
На М. АЛ. АЛ. е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и
наказателното постановление норма на закона, поради несъобразяване на
скоростта на движение с пътната обстановка, при което губи контрол над
автомобила и реализира ПТП. По делото е безспорно установено, че
4
жалбоподателя е бил наясно с атмосферните условия и зимната обстановка,
със състоянието на пътната настилка, обстоятелство, което е трябвало да го
мотивира да изпълни задълженията си за движение със скорост, при която да
бъде в състояние във всеки един момент да предотврати настъпването на
автопроизшествие. Жалбоподателят не е възприел околната обстановка -
снеговалеж и заснежена пътна настилка, имащи отношение към определяне
на безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното, скоростта, с която А. се е движил се явява
"несъобразена", тъй като е била неподходяща на конкретните условия и на
другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори,
независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до
настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.
Неоснователно е възражението, че произшествието се дължи на
поведението на собственика, поддържащ пътния участък и неизпълнение на
задължението му да опесъчи и почисти пътя и не може да му се вмени във
вина. Несъставомерността на деянието от субективна страна предполага
незнание на фактическите обстоятелства от състава на нарушението, което в
случая не се установява. М.А. е бил наясно, че е налице снеговалеж и че
участъка на пътя е заледен и хлъзгав, които факти лично е възприел и е бил
длъжен да съобрази поведението си на пътя при избиране на скоростта. А. е
правоспособен водач и е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при такава
пътна обстановка при управление с несъобразена скорост в конкретния
случай има вероятност да настъпят общественоопасни последици.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
правилно деянието е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. Правилно наказващия орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
безспорно се установи настъпили материални щети по автомобила на водача,
както и че деянието не съставлява престъпление/ арг. на чл. 343
НК и Решение № 10 от 20.02.1989 г. по н.д. № 104/1988 г. на ОСНК на ВКС/.
Наложената санкция е в законоустановения размер, предвиден в чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 ЗДвП Съдът намира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В акта за установяване на нарушението и в наказателното
постановление не се съдържа надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Актосъставителят се е задоволил да посочи, че
управляваното превозно средство не е представено за технически преглед,
което описание е възпроизведено и в наказателното постановление. С това
обаче не са изпълнени критериите на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5
ЗАНН. От така даденото описание не става ясно до коя дата превозното
средство е трябвало да премине годишен технически преглед, което
5
обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на нарушението
и за него нарушителя следва да бъде уведомен от самото начало на
административнонаказателното производство. Така допуснатото нарушение
не позволява на жалбоподателя да разбере въз основа на кои осъществили се
факти е ангажирана отговорността му по този текст на закона. Това
процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното
обжалване, тъй като поставя съда пред необходимостта да тълкува волята на
контролните органи, което е недопустимо.
Ето защо в тази част наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на правния спор, разноски се дължат и на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, на осн. чл. 63д, ал.1
ЗАНН, във вр. чл. 143, ал.1 и ал. 3 АПК, във чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не претендира разноски.
В производството по обжалване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че е проведено само едно открито съдебно заседание и че
извършените от ответника действия се изразяват единствено в подаване на
писмено становище по жалбата срещу Наказателно постановление № 21-
0367-000535/12.04.2021 г., счита че следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв., които да бъдат заплатени
в полза на ОДМВР Пазарджик.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-
000535/12.04.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,
в частта, с която на М. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, от гр. София, ул.
********* № 5, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200.00 лв. /двеста лева/, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-000535/12.04.2021 г.
на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която на
М. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, от гр. София, ул. ********* № 5, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 лв. /десет лева/, на осн.
чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, от гр. София, ул. *********
№ 5, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски по а. н. дело № 223/2022 г. на
6
Районен съд Велинград в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд Пазарджик по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7