РЕШЕНИЕ
№ 914 / 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ П.
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКЯ ВУКЕВА и участието на
прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия П. к.н.а. дело № 958
по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Б.П.Ф.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. П., срещу Решение №101 от
28.11.2019г., поправено с Решение № 50 29.07.2020г., двете постановени по
а.н.дело №169 по описа на Районен съд Пещера за 2019 г., в частта с която е изменено Наказателно постановление №
19-0315-000347 от 09.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР Пазарджик, Районно
управление Пещера в частта с което на Б.П.Ф., за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в
размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като размера на наказанието глоба е изменен на 100,00лв., а размера на
наказанието лишаване от право да управлява ПС на три месеца, както и в частта
от решението с която „… И ПОТВЪРЖДАВА в останалата част НП…“.
3. Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните
правила, то наложеното наказание е явно несправедливо, т.е.
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се, че в решението си първоинстанционният
съд не е изложил какъвто и да е мотив във връзка с пункт 1 от процесното наказателно
постановление, отнасящ се до наложената санкция за нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като не е обсъдил по никакъв начин наведените в жалбата възражения.
Възразява се също така, че описанието на
нарушението по пункт 1 от наказателното постановление е различно от това,
описано в акта за установяване на административно нарушение.
Относно твърдението на административно
наказващия орган, че водача не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението
са сочи, че това би могло да стане единствено въз основа на съответно направени
измервания и изчисления, каквито в случая не са били извършени, като дори не е
посочена скоростта с която се е движило моторното превозно средство. Сочат се
противоречия в показанията на разпитания в първоинстанционното производство
служител, съставил акта за установяване на административно нарушение и
останалите разпитани свидетели, относно пътната обстановка при която е
настъпило пътно транспортното произшествие.
С оглед вписаната в акта констатация за това, че
„…загуба контрол над управляваното от Б. Ф. МПС, при което задната част се
отклонява…..“, предполага правна квалификация на деянието, като нарушение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържа се, че в конкретния казус не е
доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост,
виновното
поведение
на
жалбоподателя
Ф.
във
връзка
с процесното
нарушение,
нито
под
формата
на
пряк
или
евентуален
умисъл,
нито
на
съзнавана или
несъзнавана непредпазливост.
Според жалбоподателя, в наказателното
постановление не е конкретизирано, коя точно от хипотезите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нарушена, като всъщност двете хипотези са взаимно изключващи се.
Възразява се също, че в решението си
първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви и във връзка с пункт
2 от процесното наказателно постановление, отнасящ се до наложената санкция за
нарушението на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, като не е обсъдил по никакъв начин
наведените в жалбата възражения.
Твърди се, че в случая не е установено по делото
да е причинена телесна повреда на кое да е лице или материална щета на детската
количка. Счита се, че свидетелските показания в тази насока са противоречиви и
нееднозначни, като по отношение на телесната повреда не е представен медицински
документ, в който тя да е отразена. Сочи се, че нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито пък в наказателното постановление е посочено в
какво точно се изразяват телесната повреда и материалната щета.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част, като се отмени и наказателното постановление по т.
1 и т. 2.
4. Ответната Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, Районно управление Пещера не взема конкретно становище по
касационната жалба.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая не се установява
наличието на твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Районен съд Пещера е бил сезиран с жалба,
предявена от Б.Ф., срещу Наказателно постановление № 19-0315-000347 от
09.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пещера, с което нему,
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00лв.
; за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца ; за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, предл. първо и второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00лв.; за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, предл. трето
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00лв. и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10,00лв.
8. Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 504522 от 29.06.2019г.,
съставен от Кирил Г. Чобалигов, на длъжност младши автоконтрольор в РУ Пещера
към ОДМВР, гр. Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На 29.06.2019г., около 18:50часа, на общински
път без регистрация, част от местността Цигов Чарк(стара регистрация ІV-37608),
начало 5+000км. от третокласен път ІІІ-376 в посока „Контра стена“, на
250метра, Б.П.Ф. управлява лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. №РА5767КВ,
собственост на Петър Борисов Ф., като извършва следните нарушения : 1.
управлява лекият автомобил, като при избиране на стойността на скоростта си на
движение, не се е съобразил с релефа на местността – надлъжна крива на дясно,
без надлъжен наклон, както и с характера и интензивността на движение –
курортна местност с множество пешеходци, вследствие на което, в следствие на
което блъска със задна дясна част на управлявания от него автомобил пешеходката(уязвим
участник в движението) Даниела Любенова Накова-Тошева, като и причинява по
непредпазливост телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК ; 2.
След настъпилото ПТП не спира за да установи последиците от пътното транспортно
произшествие ; 3. Не носи свидетелство за управление на МПС ; 4. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС ; 5. Не носи документ от сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Деянията са квалифицирано, като нарушение на чл.
20, ал. 2, изр. първо, предложение второ и пето ; чл. 123, ал. 1, т. 1 ; чл.
100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП.
Акта е връчен в хипотезата на отказ на адресата
да го подпише, който е удостоверен с подписа на свидетел.
8. Това описание на противоправните деяния и
тяхната правна квалификация е изцяло възприето и възпроизведено от
административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като
на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо ; чл. 175, ал. 1, т. 5 ; чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ,
т. 1, предложение трето и т.2 от ЗДвП, са наложени прежде посочените
административни наказания.
Действително, при посочване на правната
квалификация на първото от нарушенията е описана разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като е посочено „….водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосф. условия, релефа, условията на видимост, интензивн. на движение и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението . ПТП…“. При посочване на правната квалификация на второто от
нарушенията е описана разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е посочено „…не спира и не
установява последиците от ПТП…“.
9. По административно наказателната преписка и
съответно по първоинстанционното дело са приобщени :
- Докладна записка вх. № 315р-9208 от
01.07.2019г. до Началника на РУ Пещера, съставена от мл. автоконтрольор
Чобалигов, в която подробно е описан процесния инцидент, включително
причинените телесни повреди на Тошева, изразяващи се в натъртвания и контузно –
разкъсни рани по долните крайници и причинените увреждания по детската количка
изразяващи се във формирана „..динамична следа…“ по дясната част на количката.
Посочено е, че при инцидента Тошева е държала детето си в ръце;
- Докладна
записка вх. № 315р-9303 от 01.07.2019г. до Началника на РУ Пещера, съставена от
мл. инспектор Илия Хрисчев, в което също, подробно са описани фактите и
обстоятелствата при които е настъпил процесния инцидент;
- Обяснения от Емилия Минчева, свидетел на
инцидента, която е заявила, че лекият автомобил е ударил детската количка ;
- Обяснения от Мария Добрева, която описва
подробно инцидента ;
- Обяснения от пострадалата при инцидента
Даниела Тошева ;
- снимков материал от процесния автомобил.
10. В хода на първоинстанционното производство е
разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който в показанията си подробно е описал
обстоятелствата при които е установено административното нарушение. Посочил е,
че на място са установили следа по десния калник на процесния автомобил от
удара с детската количка.
Разпитан е бил свидетеля Самунев, приятел на
жалбоподателя, който твърди Ф. да му се е обадил на 29.06.2019г. и му казал, че
автомобилът му бил повреден, не можел да запали двигателя.
Посочения в акта за установяване на
административно нарушение свидетел Трендафилов също е бил разпитан в хода на
първоинстанционното производство, като подробно е описал обстоятелствата
свързани с инцидента. Твърди, че по запис от охранителна видео камера са
установили че процесният автомобила е бил в движение към момента в който е
настъпил инцидента, въпреки че жалбоподателя твърдял, че автомобила не се е
движил. Твърди, че в задната дясна част на автомобила е имало следа от удара с
количката. Идентични са данните които е заявил при разпита свидетеля Хрисчев.
Все в тази насока са били твърденията относно
инцидента и на свидетелите Ташева и Добрева.
11. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, не се констатира наличието на допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното по отношение
на описаното нарушение.
Прието е, че приобщените по делото доказателства
установяват по несъмнен начин осъществяването на процесните две административни
нарушения от страна на Ф..
Според първоинстанционния съд, по делото
непротиворечиво са установени всички данни, свързани с наличието на противоправното
деяние, авторството и вината, но наказващият орган не е съобразил в пълна
степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е наложил наказанията предвидени в чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, като е определил размер от 200лева за наложената глоба и
срок от шест месеца за наложеното лишаване от право на управление на МПС,
явяващи се максимума на всяка една от санкциите. Счетено от Съда е, че административно наказващият
орган не е посочил основания за прилагане на по-висока санкция - няма данни за
имотното състояние на нарушителя. При това положение, с оглед приетите за установени отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства по случая, а именно, че нарушението е първо за жалбоподателя,
доколкото не се представят данни в обратна насока, Съдът е намерил, че
индивидуализацията на наказанието следва да се извърши при превес на
смекчаващите обстоятелства, съобразно установения минимум.
ІV. За правото :
12. Съобразно нормата чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на това материално правило за поведение е
възведено в състави на административно нарушение с разпоредбата на чл. 179, ал.
2 от ЗДвП, според която, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
Според чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието, като неизпълнението на това задължение
е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според който, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
13. В рамките на тази материална и
административно наказателна правна уредба, първоинстанционният съд подробно е
описал всички данни, съдържащи се както в писмените, така и в гласните
доказателства събрани по делото. Действително, тези данни не са обобщени и
анализирани съобразно връзката им с всеки отделен релевантен факт или факти по
делото и с оглед техния източник, поради което не може да се приеме, че
„мотивите“ изложени в решението са образец за последователно, логично и
систематично анализиране на установените по делото данни, но като краен
резултат е формиран напълно верен по естеството си извод, че всички тези
данни установяват по несъмнен начин
осъществяването на процесните две административни нарушения от страна на Ф.,
така както те са описани в обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление.
14. Възражението на касационния жалбоподател за
това, че оглед вписаната в акта
констатация за това, че „…загуба контрол над управляваното от Б. Ф. МПС, при
което задната част се отклонява…..“, предполага правна квалификация на
деянието, като нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, настоящата инстанция намира
за неоснователно. Както в акта, така и в наказателното постановление, ясно е
посочено, че загубата на контрол върху управляваното превозно средство и
настъпването на пътно транспортно произшествие са пряка последица от предприето
от Ф. противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението,
при управление на автомобила да избере скорост на движение, която е съобразена
с релефа на местността – хоризонтална крива на дясно без надлъжен наклон и с
характера и интензивността на движението – курортна местност с множество
пешеходци. При това положение, правилно осъщественото от Ф. деяние е било
квалифицирано като нарушение на материалното правило за поведение, установено в
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като конкретно са посочени и хипотезите които са
проявени – несъобразяване на скоростта с „… релефа на местността…“ и
несъобразяване с „..интензивността на движение…“.
15. Относно касационното възражение за липса на
конкретни мотиви в обжалваното решение относно нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, вече се посочи, че действително, съдебния акт не се отличава с
наличието на системно изложени и последователни мотиви, но е правилен като
краен извод, че въз основа на всички описани доказателства се установява
несъмнено извършването на противоправното деяние от страна на Ф., изразяващо се
в това, че не спира да установи последиците от пътно транспортното
произшествие, което е причинил.
16. В тази насока трябва да се констатира, че данните
заявени от присъствалите при инцидента Даниела Ташева и Мария Добрева, както в
депозираните от тях писмени обяснения в хода на административно наказателната
процедура, така и при разпита им като свидетели в първоинстанционното
производство са еднозначни и безпротиворечиви, по отношение на факта, че Ф. е
управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с пътните условия
и интензивността на движение, като в резултат на това е причинил настъпването
на пътно транспортно произшествие, при което въпрос на шанс е било
непричиняването на тежки увреждания или смърт на някое от намиращите са не
място лица.
Данни за причиненото пътнотранспортно
произшествие се съдържат и в останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Еднозначни в тази насока са показанията на свидетелите
Трендафилов и Хрисчев, относно възприетите от тях данни за наличието на следи
от съприкосновението на автомобила с детската количка (за което сочат Ташева и
Добрева), за установеното посредством запис от охранителна камера движение на
процесния автомобил.
17. Впрочем, следва да се съобрази, че основния
факт на противоправното деяние, осъществено в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е несъобразяването на скоростта на движение на автомобила с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, така че да е възможно спирането му пред всяко предвидимо
препятствие, а не причиняването на пътно транспортно произшествие. Във втория
случай, относно нарушението на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, противоправното деяние
е неизпълнение на задължението от
страна на водача да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В този смисъл, подробно описание, както на
самото пътно транспортно произшествие, така и на телесните повреди причинени на
участниците в него не е необходимо. Липсата на всички подробности свързани с
произшествието и на детайлно описание всички причинени материални вреди или
телесни повреди не е основание, да се приеме, че не е налице „описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено“ по смисъла на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Данните по делото, налагат извода, че както
контролния, така и административно наказващия орган са положили усилия да се
събере максимално възможния обем от данни, въз основа на които е установено
наличие на пътно транспортно произшествие, причинено като последица от
несъобразяването на скоростта на управление на автомобила от водачи Ф. с релефа
на местността и интензивността на движение, както и неизпълнение на
задължението на водача да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Това е достатъчно за да бъде осъществена административно
наказателната му отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е и сторено.
18. По изложените съображения, следва да се
приеме , че обжалваното първоинстанционно решение, като краен резултат следва
да бъде оставено в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№101 от 28.11.2019г., поправено с Решение № 50 29.07.2020г., двете постановени
по а.н.дело №169 по описа на Районен съд Пещера за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :
1./П/
2./П/