№ 33
гр. К., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20245100500020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 2856/24.11.2023г., п.кл. 23.11.2023г., по
входящия регистър на РС – М., подадена от Н. И. Х. от с.С, общ.М., обл.К.,
представлявана от представител по пълномощие адв.И. Т. от АК – С., против решение
N 285/06.11.2023 г. по гр.д. N 10/2023 г. по описа на РС – М..
Решението на РС – М., с което предявеният от Л. И. Х. от с.С, общ.М., против
Н. И. Х. от с.С, общ.М., иск е уважен, като втората е осъдена да заплати на първата
сумата в размер на 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение от 500 лева
месечно за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2016 год. или общо 6000 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от завеждането на исковата молба – 05.12.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото от 740 лв., се
обжалва като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в протИ.речие с материалния закон и необосновано, с
искане на основание чл.271, ал.1 от ГПК да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да искът да се отхвърли. Претендират се разноски по делото пред
първата и въззивната инстанции.
Въззиваемият Л. И. Х. от с.С, общ.М., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е
представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, с искане обжалваното
1
решение да се потвърди.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника Н. И. Х., чрез
представител по пълномощие, който претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемият Л. И. Х., чрез представител по пълномощие,
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да се потвърди.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск за
заплащане на възнаграждение в общ размер от 6 000 лв., от което по 500 лв. за всеки
един един месец от 2016г./ от м.януари 2016г. до м.декември 2016г./, ведно със законна
лихва от предявяване на иска на 05.12.2021г. до окончателното му заплащане,
произтичащо от сключен между ищеца Л. И. Х. от с.С, общ.М. и Н. И. Х. от с.с.
договор за отглеждане на едър рогат добитък през 2016г. срещу месечно
възнаграждение от 500 лв., платими на първо число на следващия месец. Изложени са
твърдения, че ответникът регистрирала жИ.тновъден обект в с.С, общ.М.,
обл.Кърджаки и тъй като не притежавала опит и познания да се грижи за жИ.тните, но
желалела да развива такава дейност, се обърнала към ищеца и през м.януари 2016г. й
възложила целодневно да се грижи за добитък, нейна собственост, срещу сумата от 500
лв. месечно, за срок от 12 месеца, за което й предоставила достъп до обекта/обора/ и
жИ.тните, като ищецът започнала да изпълнява задълженията си и да се грижи за тях
през цялата 2016г., но ответникът не изпълнила задължението си да й заплати
договорената сума от 500 лв. месечно или 6 000 лв. общо, в т.ч. и след неколкратни
покани.
Ответникът оспорва иска и обстоятелствата, на които той се основава, при
възражение, че ищецът е нейна леля и съпруга на баща й И. И. Х./И.И. Х./ и през 2016г.
е помолена за помощ от ищеца да кандидатстват от нейно име по програма на
Европейския съюз за подпомагане на земеделски производители чрез субсидии, тъй
като като самите те имали данъчни задължения и задължения по образувани
изпълнителни дела, по която причина не можели да получават субсидии, а искали чрез
тази дейност да изкарват прехраната си. Ответникът се съгласила ищецът и нейният
съпруг да кандидатстват по програмата от нейно име и на 29.01.2016г. дала
пълномощни на ищеца за представителство пред Държавен фонд „Земеделие“ като я
регистрира като земеделски производител, както и да се разпорежда с банковите й
сметки в СиБанк АД, сега ОББ АД, по която постъпвали сумите от субсидията. Въз
2
основа на пълномощните ищецът получил и дебитанта карта на ответника и от 2016г.
до 2020г. теглила парите от субсидията, като в периодите на теглене на сума, с карта
или на каса, ответникът била в Република Турция. През 2019г. ответникът заявила на
ищеца, че иска регистрацията й на земеделски производител да се заличи и ответникът
да не получава повече субсидии чрез същата, поради което на 24.08.2020г. пред
нотариус оттеглила всички пълномощни, които дала на ищеца, за което на 25.08.2020г.
уведомила ищеца, която с оттеглените пълномощни продължила да извършва действия
в държавни и обществени институции, което наложило ответникът да уведоми същите,
като спряла и дебитната карта, за да не може ищецът да я ползва. При възражение, че
между ищеца и ответника не са съществували каквито и да било облигационни
отношения за възлагане на грижа за отглеждане на едър рогат добитък и при
възражение, че с оглед наведени от ищеца факти за сключване на устен договор за
изработка по чл.258 от ЗЗД и съдържанието на задълженията на страните по този
договор, не е налице задължение за плащане на възнаграждение поради това, че такъв
договор не е доказан от ищеца, в т.ч и по него да е приета извършената съгласно
договора работа, се претендира отхвърляне на иска.
От ищеца, за установяване на твърденията в исковата молба за сключен между
страните договор, са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. А. А. М. и
св.К. И. Х., син на ищеца и брат на ответника. От показанията на св. А. М. се
установява, че познава Ф. /ищецът Л./, К., Н. и му е известно от Е., който е син на
ищеца, че през 2016г. имали уговорка за гледане на жИ.тни от Ф. в обор, който се
намира в село към М. и да й се плати 500 лв. на месец, но не се платило и нещо станало
между тях. Установява, че имало 20 крави, които били на Ф. аблата, но ги гледала Н.,
като в същото време сочи, че човекът, който гледал кравите е ищецът, като сам той
помагал на сина й през седмицата да разтоварва слами и да разчистват обора. От
показанията на св.К. Х., който сочи, че турското му име е Е., се установява, че през
2016г. между майка му Л., с турско име Ф., и сестра му Н. имало уговорка Н. да вземе
крави, майка му да ги гледа и Н. да плаща на майка му 500 лв. всеки месец. Кравите
майка му гледала в с.С, в обор, който свидетелят направил с баща си, като свидетелят
също й помагал, но кравите не се дояли и не се изкарвала продукция. Майка му не била
искала да се възползва от програма на европейския съюз за отглеждане на жИ.тни, но е
имала пълномощно от Н. и е регистрирала Н. като земеделски производител, като
майка му сама или с него заедно теглила пари от банковите сметки на Н., но тези пари,
които идвали от европроектите, не стигали за фуража, който бил по 130 лв. на крава
годишно и трябвало и те самите да влагат за фуража.
От ответника, за установяване на възраженията му в отговора на исковата молба,
са ангажирани гласни и писмени доказателства. От показанията на св.Г. И. Ч., сестра
на ответника, се установява, че сестра й, която живее в Истанбул и е инженер с
доходоносна работа, без желание да развива дейност като жИ.тновъд в България,
3
първоначално не се съгласила да помогне на леля им Л. да се възползва от програма на
Европейския съюз за подпомагане на земеделски стопанни, защото леля им имала
заеми и не можела сама да кандидаства по програмата за получаване на субсидии, но
след като свидетелката я убедила, дала съгласието си за това.Н. купила жИ.тни и се
уговорили Л. да взима млякото, да го продава и така да има доход, но не е имало
уговорка Н. да плаща на Л. 500 лв. за грижа за жИ.тните. Парите по европейските
програми ги получавала Л., като ги използвала за обслужване на жИ.тните, в т.ч. и за
фураж, ветеринарен контрол, лекарства и лично пред свидетелката заявявала, че те са
достатъчни.
От обясненията на ищеца Л. И. Х., дадени по реда на чл.176 от ГПК, се
установява, че не е молила Н. през 2016г. за помощ за кандидатстване по европейски
програми, а тя самата лично искала да кандидатства и я молила за помощ, лично се
регистрирала като земеделски стопанин, защото лично се регистрирали жИ.тните, за
което ищецът й помагала. ЖИ.тните били на Н., закупени от баща й, ищецът получила
с нейно съгласие дебитната й карта, теглила пари от нея заради живтните, за да купи
сено, слама, фураж и да внесе осигуровките й, като говорели, че ще я възнагради, но й
платила само за един месец и след това нищо не й платила.
От писмените доказателства се установява, че на 29.01.2016г. Н. И. Х. е дала на
Л. И. Х. пълномощни с нотариална заверка на подписи да я представлява пред
юридически и физически лица, пред държавни и общински институции, пред НАП,
НОИ, Държавен фонд „Земеделие“, Регионалните разплащателни агнеции, Областна
дирекция „Земеделие“, Общинска служба „Земеделие“, Отдел „Прилагане на схеми
мерки за подпомагане ОПСМП“, общинска и областна администрация, РЗИ, Агенция
за безопасност на храните, Ветеринарни служби, МЗХ, във връзка с дейността й като
земеделски производител, като я регистрира/дерегистрира/пререгистрира, получи
регистрационната карта на земеделски производител от ОД „Земеделие“, представлява
я пред регистър Булстат, подава и получава документи, в т.ч. данъчни декларации и
необходими документи във връзка с осигурителните й права, плаща дължимите данъци
и такси, като се разпорежда/открива, тегли, внася, прехвърля, закрива и др./ с
банковата й сметка в лева, открита на мое име в СиБанк АД, със срок на
пълномощното до 31.12.2022г./по първото пълномощно/ и да я представлява през ОСЗ
гр.М. при подаване на заявление за регистрация в ИСАК и заявление за подпомагане
през кампании 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. на ДФ “Земеделие“, както
и относно всички други дейности в тази връзка, като пълномощното е безсрочно /по
второто пълномощно/. Пълномощните са оттеглени с две декларации с нотариална
заверка на подпис от 24.08.2020г., с уведомление до упълномощената Л. Х., получено
на 25.08.2020г.
Установява се също, че в периода от 01.01.2016-22.06.2018 и от 25.06.2018г. до
31.12.2020г. ответникът има банкова сметка в ОББ АД, от която от ищеца са теглени на
4
каса и в брой различни суми на дати 25.04.2016г. – 1 900 лв., на 24.10.2016г. – 1 440
лв., на 07.11.2016г. – 570 лв., на 22.12.2016г. 870 лв., за които не се спори между
страните, че представляват субсиидии, получавани за дейността на ответника като
земеделски производител, като различни суми са теглени и с карта през 2016г., както и
на различни дати в периода от 11.03.2017г. до 18.12.2017г., с данни, че суми по
сметката са постъпвали от Държавен фонд Земеделие. Установява се, че на така
посочените дати през 2016г. ищецът според удостоверение от 13.12.2012г. на ОД на
МВР-К. не е в страната, при забележка, че данните са „непълни“ с оглед проверката по
метода „преценка на риска“ в ЕС. Установява се от Удостоверение за наличието или
липсата на задължения, издадено от НАП-ТД Пловдив, офис К. на 17.07.2023г., за
задължено лице Л. И. Х., в т.ч. и като ЕТ „Е.-Л. П.“ с ЕИК *********, че същото има
седем образувани изпълнителни дела от 2016г. за задължения към НАП, община М., ГД
Национална полиция/ОД на МВР-К. и НОИ/ТП на НОИ-К. в общ размер от 4 200 лв.
главници. Установява се, че от писмо изх. N РД-12-02-529-3/19.07.2023г. на Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Крджали, че Н. И. Х. е регистрирана по Наредба 3/1999г.
като земеделски стопанин в Общинска служба по земеделие - М. на 10.02.2016г., с
извършени пререгистрации за 2017г. на 01.12.2016г., за 2018г. на 06.11.2017г., за 2019г.
на 13.02.2019г. и за 2020г. на 17.01.2020г., като е отписана от регистъра по наредбата
на 18.01.2021г. и в регистъра не се пазят, с оглед срока по чл.9, ал.3 от Наредба 3/1999
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, анкетните карти и
анкетните формуляри, подадени от г-жа Н. Х. през 2016г. Към писмото са приложени
посочените по-горе пълномощни, дадени от ответника на ищеца, документация за
дейността на земеделския стопанин Н. И. Х. след 2016г., като и справки за дейността
на земеделския стопанин към 10.02.2016г., 01.03.2016г. и 01.12.2016г..От последните се
установява, че към първата дата 10.02.2016г. Н. И. Х. има общо 9 говеда и бИ.ли, към
втората дата 01.03.2016г. те са 10 на брой и към третата дата 01.12.2016г. те са 14 на
брой.
В изпълнение на възложената доказателствена тежест с доклада по делото,
направен от първоинстанционния съд, да установи твърденията си, ищецът не доказва
сключването на договор, квалифициран с този доклад като договор за изработка по
чл.258 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, между него и ответника за отглеждане на едър рогат
добитък на ответника през 2016г. срещу месечно възнаграждение от 2016г..
Съгласно чл.164, ал.1, т.3, предл.2-ро от ГПК доказването на договора, който
ищецът твърди, че е сключил ответника, с оглед стойността му от 6 000 лв. съгласно
чл.69, ал.1, т.6 от ГПК и данните са налично между страните родство по съребрена
линия от трета степен и родство по сватовство от първа степен, е допустимо със
свидетелски показания, но събраните такива по делото не установяват сключването му.
Първият ангажиран от ищеца свидетел А. М. не е свидетел на сключване на
5
договора и заявява, че за уговорка за гледане на жИ.тни през 2016г. му е известно от
сина на ищеца, в която връзка не сочи конкретно от кое лице е следвало и не се е
платило на ищеца, наред с което сочи, че в обора, в който и той ходел да помага, имало
20 крави, които били на ищеца, но ги гледала ответникът, след което сочи, че кравите
гледала ищецът. Тези неясноти и протИ.речия в показанията на св.М. се дължат
именно на обстоятелството, че свидетелства за факти, които не е възприел лично, а е
научил от друго лице и то различно от страните по договора, който ищецът твърди, че е
сключил. Вторият ангажиран от ищеца свидетел К. Х., син на ищеца и брат на
ответника, също не дава сведения за възприети от него лично обстоятелства по
сключване на договора и за постигане на съгласие за съдържанието на задълженията по
него, но сочи, че имало уговорка през 2016г. сестра му да вземе крави, майка му да ги
гледа и сестра му да й плаща всеки месец за това 500 лв. Показанията на този свидетел
следва да се отчетат при заинтересованост в полза на ищеца, негова майка, с оглед и на
сведенията, които дава, че заедно с майка си е теглил суми от банковата сметка на
ответника. Показанията и на двамата свидетели, че ищецът не получила никакво
плащане по уговрката да гледа жИ.тни, влизат в протИ.речие с обясненията на ищеца,
дадени по реда на чл.176 от ГПК, че ответникът й платила само за един месец, в която
част обясненията протИ.речат на твърденията в исковата молба, че по договор за
отглеждане на едър рогат добитък от 2016г., не е платено нито едно от уговореното
месечно възнаграждение от по 500 лв. В тази част, показанията на св.М. и св. Х., и
обясненията на ищеца, протИ.речат на писмените доказателства, че за регистрация на
ответника като земеделски стопанин на 10.02.2016г., при твърдение в исковата молба,
че още през м.януари 2016г. е постигната уговорка да гледа едър рогат добитък на
ответника, за отглеждането на който била регистрирала жИ.тновъден обект в с.С. В
тази връзка, от писмените доказаателства се установява, че към 10.02.2016г. ответникът
има 9 говеда, които до края на годината се увеличават на 14, което е в протИ.речие с
показанията ан св.А. М., че ищецът се грижела за 20 крави.
С оглед на горното, твърденията на ищеца за сключен между него и ответника
договор не са установени при условията на пряко и пълно доказване. Наред с това,
същите се опровергават от ангажираните от ответника гласни и писмени доказателства,
от които следва, че ищецът е действала като пълномощник на ответника в
осъществяваната дейност като земеделски стопанин, с неограничена в тази връзка
представителна власт, без да дава отчет за тази дейност пред лицето, което твърди, че е
възложител на дейността, с произтичащ от това извод, че ответникът е подставено лице
на ищеца, тъй като ищецът не ще е можела да получи субсидиите изцяло или отчасти,
под угрозата вземанията й за тях да бъдат запорирани за събиране на безспорно
установените нейни задължения към бюджета през 2016г.
Изложеното обуславя недоказаност на иска и правомощие на съда да го
отхвърли.
6
Като е стигнал до противни изводи, РС –М. е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени изцяло, в т.ч. и в частта за разноски, възложени в тежест на
въззивника, вместо което от настоящия въззивен съд се постанови ново, с което
предявеният иск да се отхвърли и в тежест на въззиваемия на основание чл.78, ал.3 от
ГПК се възложат претендираните от въззивника разноски за настоящата и първата
съдебна инстанция в общ размер от 1 840 лв. – 120 лв. за държавна такса за въззивно
обжалване, 700 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 1000 лв.
адвокатско възнаграждение за първата инстанция /и двете двустранно удостоверени да
са платени в брой/ и 20 лв. държавни такси за съдебни удостоверения.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение N 285/06.11.2023 г., постановено по гр. д. N 10/2023
г. по описа на Районен съд – М., в т.ч. и в частта за разноски, вместо което:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. И. Х., ЕГН **********, от с.С, общ.М., обл.К.,
срещу Н. И. Х., ЕГН **********, с.С, ул.В. N 25, общ.М., обл.К., иск за заплащане на
възнаграждение в общ размер от 6 000 лв., от което по 500 лв. за всеки един месец от
2016г. /от м.януари 2016г. до м.декември 2016г. вкл./, ведно със законна лихва от
предявяване на иска на 05.12.2021г. до окончателното му заплащане, дължимо по
договор за отглеждане на едър рогат добитък през 2016г. срещу месечно
възнаграждение от 500 лв..
ОСЪЖДА Л. И. Х., ЕГН **********, от с.С, общ.М., обл.К., да заплати на Н. И.
Х., ЕГН **********, с.С, ул.В. N 25, общ.М., обл.К., сумата 1 840 лв., представляваща
разноски по делото за въззивна и първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7