№ 161
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Й. Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Й. Г. Майска Въззивно гражданско дело №
20222100501862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с
ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника гл.юк. Д. Златева против Решение №
1875/29.08.2022г. по гр.д. № 8004/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите по
чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на въззивника „ВиК“-Бургас ЕАД за
приемане за установено спрямо ответната Община Бургас с ЕИК - *********, че дължи на
ищеца сумата от общо 315,75лв., от която 242,31лв. – главница, представляваща стойността
на неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с
абонатен № 964773, находящи се в гр.Бургас, кв.Меден рудник, ул.Люлин № 27 за периода
20.07.2018г. – 18.12.2019г., съгласно фактури, издадени за периода 27.08.2018г. –
20.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 23.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 73,44лв.-мораторна лихва за
периода от 26.09.2018г. до 20.09.2021г., за което задължение е издадена Заповед №
2453/24.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
6608/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно
и е постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност
на изводите на съда, че липсва основание въззиваемата община Бургас да заплаща
потребената в собствените му водоснабдени имоти вода. Счита, че не следва да се
възприемат доводите на съда, че доставката на вода касаела постройки върху общински
имот, за които е била подадена декларация от физически лица по чл.14 ЗМДТ, а в
кадастралния регистър постройките са записани на името на физическо лице, поради което е
приел, че тези записвания представляват индиция, че постройките в общинския имот
вероятно са собственост на трети лица, а не на ответника по делото. Твърди, че е установено
облигационно отношение между страните с предмет доставка на вода, като за потребената
1
такава съобразно нормативната уредба отговарят ползвателя и наред с него винаги
собственика на водоснабдения имот, като в случая е безспорно установено, че поземления
имот е собственост на ответната община. Навежда, че поделото не е установявано и липсват
данни включително и в имотния регистър трети лица да са носители на вещни права върху
изградените в общинския поземлен имот постройки. Излага подробни съображения и прави
преглед на настоящата нормативна уредба. Цитира съдебна парктика. При тези аргументи
въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноските, сторени
пред двете инстанции. Не са направени доказателствени искания и не се сочат нови
доказателства.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Община Бургас, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли
като такава да бъде отхвърлена. Твърди се, че въззивникът неправилно е открил партиди на
трети лица и на това основание се домогва да установи, че има облигационна връзка с
ответната община и да претендира заплащане на ВиК услуги, които не са потребени от
ответника. Сочи, че лицата, титуляри на процесните партиди не са наематели на община
Бургас, като сградите са декларирани като собственост на физически лица и разкритите
партиди са също на физически лица. Посочва, че по делото не е установено от въззивника на
името на въззиваемата страна законосъобразно да са открити, водени и отчитани партиди,
съгласно действащата нормативна уредба. По-конкретно се сочи, че общината никога не е
подава до въззивника заявление Образец 1, придружено от скица на имота и документ за
собственост и документ за платена такса за проучване и откриване на партида, като не е
сключван и договор между страните за доставка на вода и такива доказателства по делото
липсват, макар да са изискани по реда на чл.190 ГПК. Твърди се, че въззивникът се опитва
да ангажира отговорността на въззиваемата страна, без последната да е потребител за
предоставени на трети лица услуги в разрез с нормативната уредба. Счита, че да се приеме
обратното означава ВиК операторите да разкриват неправомерно партиди без да спазват
нормативната уредба, а след това общините да погасяват задълженията за вода на трети
лица, включително и за такива за които няма информация за имена, ЕГН и в какво качество
са им открити партиди. Също сочи съдебна практика. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя и моли да бъдат приети като
доказателства по делото общи условия за предоставяните от ВиК ЕАД-Бургас услуги,
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР и справка от 27.10.2022г. от сайта
на ВиК-Бургас за аб.№ 964773, разкрит на името на А. М. М.. Отправено е искане по чл.190
ГПК да се задължи въззивното дружество да за представи документи за разкриването,
воденето, отчитането и респ.плащнето относно процесната партида с аб.№ 964773 за
процесния период с административен адрес в гр.Бургас, кв.Меден рудник, ул.Люлин-27.
Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
При служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на пороци,
водещи до нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фа ктическа и правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „ВиК“ ЕАД е издадена Заповед № 2453/24.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 6608/2021г. по описа на БРС по реда на чл.410 ГПК против ответника за сумата от
242,31лв.-представляваща сбор от неизплатени задължения за ВиК услуги за доставена,
отведена и пречистена вода за обект, находящ се в гр.Бургас, кв.Меден рудник, ул.Люлин №
2
27 с абонатен № 964773 за периода 27.08.2018г. - 20.12.2019г. с отчетен период по фактури
от 20.07.2018г. до 18.12.2019г., сумата от 73,44лв.-мораторна лихва за периода от
26.09.2018г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 20.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 23.09.2021г. до изплащане на
вземането, ведно с разноските по заповедното производство от 75лв. от които 25лв. за
заплатена д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение.
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Ищовото
дружество е заявило твърдение, че ответникът като собственик на водоснабдения имот е
потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги. Твърди се в исковата молба и че ответникът не е изпълнил задълженията си по
чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата
за процесния период.
В срока за отговор ответникът е оспорил претенциите като неоснователни с
твърдение, че между страните няма валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет доставка и отвеждане на вода, че ответника няма качеството потребител на ВиК
услуги за посочения водоснабден обект, за който е разкрита партида на името на физическо
лице, тъй като сградата не е общинска собственост.
По делото е изслушана СТЕ, установяваща, че в случая се касае до поземлен имот -
частна общинска собственост с идентификатор № 07079.655.208, в който се намира масивна
жилищна сграда с идентификатор № 07079.655.208.1 с административен адрус в гр.Бургас,
кв.Меден Рудник, ул.Люлин № 27. Имотът е присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа, до него се доставя питейна вода, като водоснабдяването касае както
поземления имот, така и намиращата се в него сграда. Има открита пардита в програмата на
ВиК ЕАД-Бургас с титуляр А. М. М. с абонатен № 964773. Имота е без измервателно
устройство, като водомера е повреден на отчет 2388, преди началото на отчетния период,
поради което са начислявани служебно количества с вода по реда на чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба № 4/2004г.. Дължимите суми са правилно отчетени, изчислени, начислени и
осчетоводени. В о.с.з. от 15.04.2022г. при представяне и защита на заключението вещото
лице е посочило, че при проверка в документацията на ВиК-Бургас не е установил
документи за собственост на сградата, а при огледа е установил, че в обекта се ползва вода.
Тук следва да се отбележи, че не е спорно по делото, че партидата във въззивното дружество
е открита на името на физическо лице - обитател на сградата.
По делото е приета декларация по чл.26 ЗМДТ/сега чл.14 ЗМДТ/ от 23.04.1998г., с
която Я. С. М. е декларирал като собствена сграда на посочения по-горе административен
адрес в гр.Бургас, кв.Меден Рудник, ул. Люлин № 27. В декларацията физическото лице е
посочило, като придобивно основание „продажба“, като е декларирал и че не разполага с
документи за собственост.
От представена и приета извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от
АГКК, ведно със справка, схема на поземления имот и на сградата в него/л.107-л.116 по
гр.д. № 8004/21г. на БРС/, видно от която поземления имот е частна общинска собственост,
като е индивидуализиран по № и дата на издаване съответния АОС № 3512/01.11.2002г..
Отразено е също така, и че в имота има изградена сграда с посочения идентификатор
07079.655.208.1 отразена с функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване,
брой етажи 1 и застроена площ от 14кв.м. с административен адрес идентичен с установения
по делото на ул.Люлин-27, със собственици на сградата – Община Бургас и шест физически
лица, като е отразено че посочените като собственици на сградата физически лица нямат
документи за собственост, а досежно общината е посочен АОС, посочен и за собствеността
на парцела. В приложения по делото АОС № 3512/01.11.2002г. е описан само УПИ, но няма
отразяване за сграда в него/л.89 по гр.д. № 8004/21г. на БРС/.
С обжалваното решение БРС е приел, че претенциите са недоказани по своето
основание, тъй като не е установено наличие на валидно възникнали и съществували през
3
процесните периоди облигационни отношения между ВиК ЕАД и Община Бургас с предмет
предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба имот. Прието е, че ВиК
услугите, чиято стойност се претендира по делото, са били доставени в сграда, построени в
поземлен имот - частна общинска собственост, но тази сграда не е общинска собственост по
силата на приращението, с оглед декларирането й като собствена от физическото лице,
съобразно представената по делото декларация по чл.26 ЗМДТ и откритата партида на името
на физическо лице, а не на ответната община, поради което е сторен извод, че последнта не
е потребител на предоставените услуги.
Предвид установената фактическа обстановка по наведените възражения във
въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите на
ВиК-услуги е Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от нея,
потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на
тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Т.е. независимо, че между страните не е сключен индивидуален
договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната наредба е
придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността
върху водоснабдения имот. От този момент между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда
вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги.
Това правоотношение се регулира от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК-Бургас като оператор, които са обнародвани по предвидения ред.
Съгласно отразяването в СГКК четирите процесни поземлени имота са частна
общинска собственост, за което са съставени съответните АОС, иднивидуализирани в
справката. Видно от събраните по делото доказателства, в СГКК са отразени сградите във
всеки един от процесните поземлени имоти, но липсва отразяване те да са собственост на
лица, различни от собственика на поземлените имоти.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното по-горе е без
значение обстоятелството, че за процесния абонатен номер е открита партида при ВиК
оператора с титуляр А. М. М., за която няма други данни по делото/това име не фигурира в
справките на СГКК или в представената декларация по чл.14 ЗМДТ/. Според закона и
наредбата облигационното отношение възниква и се развива между ВиК оператора и
потребителя /собственика или ползвателя на водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от
титулярството на партидата открита при оператора. Подадените декларации по ЗМДТ от
физическо лице не установяват право на собственост за последното, още повече, че самия
декларатор посочва, че не притежава документ за собственост, а и от данните по делото не
се установява такива документи да са създавани. Както бе посочено по-горе за изграждането
на тези сгради не са установени строителни книжа и основание. Липсват данни физическите
лица на какво основание обитават сградите. Въззиваемата община твърди и поддържа, че
сградите, находащи се в поземлените имоти - частна общинска собственост, не са общинска
собственост, без да излага други пояснения. При това положение по общото, указано с
доклада на първостепенния съд, правило на чл.154 ГПК би било достатъчно да представи
или посочи за събиране доказателства, че е приложима хипотезата на чл.63 ЗС, но такива не
4
са налични по делото. Доколкото в представените по делото данни от СГКК липсва
отразяване изградената в процесния имота -частна общинска собственост постройка да се
притежава от лица, различни от собственика на поземления имот и по делото не са налични
други доказателства в тази насока, то приложимо е правилото на чл. 92 ЗС. Поради това
въззиваемата община, бидейки собственик на поземления имот, в който е изградена
сградита, за която няма по делото основание да се приеме, че е собственост на трети лица, е
придобила по приращение правото на собственост на водоснабдените обекти. Поради това
въззивния съд намира, че за този водоснабден имот е налице презумпцията по чл. 92 ЗС и
техен собственик е ответната община.
От изложеното следва, че след като в процесния период въззиваемата страна е
собственик на процесния водоснабден поземлен имот, то същата има качеството на
потребител на ВиК-услуги за този имот/обект, независимо кой фактически го използва. Това
е така, защото съобразно цитирания чл.32 от Наредба № 4/04г. собственикът на
водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да не упражнява фактическа
власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният ползвател на ВиК услугите,
същият отново е обвързан в отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното
от него от реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание. При този
извод последната се явява потребител на ВиК услуги и е договорно обвързана да заплати
отчетеното количество доставена, отведена и пречистена вода.
На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
На последно място, с оглед заключението на вещото лице по СТЕ, начислените
количества вода са правилно определени съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което съдът намира, че претенциата за всеки ообект е
доказана и по размер.
По силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията
им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в производството,
което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти,
поради което и представените документи представляват годно доказателствено средство, че
посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално доставено на
ответника(въззваем).
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови уважаване на исковете.
Предвид постановени резултат, на въззивника-ищец следва да се присъдят съдебни
разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство, както следва: общо
430лв. разноски за първоинстанционното производство /75лв - държавна такса, 180лв -
депозит за СТЕ, 70лв - доплащане за СТЕ, 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, 5лв –
съд.удостоверение по делото/; 20 лв - депозит за свидетел-не подлежи на присъждане, тъй
като свидетелят е призован от съда, но в о.с.з проц.представител на въззивника е сторил
изавление, че се отказва от разпита му, тъй като е установил пред съдебна зала, че
поисканият свидетел не е отчитал процесния имот/; общо 125лв. - разноски за въззивното
производство, от които за заплатена държавна такса-25лв. за подадената въззивна жалба и
100лв. за юк. възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ; 75 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
5
6608/2021г. на БРС/25лв. за д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение/.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1875/29.08.2022г. по гр.д. № 8004/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД, ЕИК ********* против Община Бургас, ЕИК *********, за сумата от
315,75лв., от която 242,31лв. – главница, представляваща стойността на неплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с абонатен №
964773, находящи се в гр.Бургас, кв.Меден рудник, ул.Люлин № 27 за периода 20.07.2018г. –
18.12.2019г., съгласно фактури, издадени за периода 27.08.2018г. – 20.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата начиная от 23.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 73,44лв.-мораторна лихва за периода от 26.09.2018г. до
20.09.2021г., за което задължение е издадена Заповед № 2453/24.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6608/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК ********* да заплати на “Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД, ЕИК *********, съдебни разноски, както следва: общо 430лв. разноски
за първоинстанционното производство, от които: 75лв - държавна такса, 180лв - депозит за
СТЕ, 70лв - доплащане за СТЕ, 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, 5лв –
съд.удостоверение по делото; общо 125лв. - разноски за въззивното производство, от които
за заплатена държавна такса-25лв. за подадената въззивна жалба и 100лв. за юк.
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ; общо 75 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
6608/2021г. на БРС/25лв. за д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение/.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6