№ 4
гр. Средец, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, чрез пълномощника адв.М.Г., против Д. СТ. Р., ЕГН **********,
с адрес гр.Средец, ***.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2018 г.ответницата при управление на лек
автомобил „Мерцедес В200ЦДИ", per. № Р3381ВВ, в гр. Средец, на ул. „В.Коларов“ пред №
84, при извършване на маневра изпреварване, реализира ПТП с паркирания лек автомобил
„Пежо 308", peг. № А2737МТ, със собственик и водач Н. Ив. К., при което са причинени
материални щети по автомобилите, след което напуснала мястото на произшествието без да
уведоми контролните органи на МВР.
Според представения протокол за ПТП № 1651653/01.09.2018г., съставен от органите
на КАТ причините за произшествието се дължат на вина и противоправно поведение на
водача Д.Р..
В исковата молба са изложени твърдения, че към датата на процесното събитие, лек
автомобил „Мерцедес В200ЦДИ", per. № Р3381ВВ, е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица №
BG/02/118001558714 , валидна от 28.05.2018г. до 27.05.2019г.
Въз основа на уведомление в дружеството е заведена щета с № ********** от
собственика на увредения автомобил Н.К.. Видно от представения доклад по щета №
********** причинените щети по лек автомобил „Пежо 308", peг. № А2737МТ са в размер
на 254,50лева. Представен е платежен документ за превод на тази сума от страна на
ищцовото дружество като застрахователно обезщетение на Н.К..
Твърди се, че на основание чл.500 от КЗ ищцовото дружество има право да получи от
1
Д.Р. платеното застрахователно обезщетение. Ответникът е уведомен с писмо, но до
момента плащане не е постъпило, предвид на което за ЗД „Бул Инс“ АД възниква правен
интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.
На тази база се претендира осъждане на ответницата на основание чл. 500 КЗ да
заплати на ищеца сумата от 279,50лева, представляваща регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2018 г. с включени ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лева, причинено виновно от ответника, който при управление на лек
автомобил „Мерцедес В200ЦДИ", peг. № Р3381ВВ, в гр. Средец, на ул. „В.Коларов“ пред №
84, при извършване на маневра изпреварване, реализира ПТП с паркирания лек автомобил
„Пежо 308", per. № А2737МТ, със собственик и водач Н. Ив. К., при което са причинени
материални щети по автомобилите, след което напуснал мястото на произшествието без да
уведоми контролните органи на МВР, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 17.03.2021 г. до окончателното
й изплащане.
Претендират се разноски.
Тъй като исковата молба е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на
същия е назначен особен представител на разноски на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от страна на особения представител. Същият счита, че предявеният иск е
неоснователен, доколкото ищецът не е конкретизирал основанието за претендираното право
на регрес, не е изяснил как точно е настъпило процесното ПТП, няма представени
доказателства за идентичност на автомобила на ответника и автомобила, причинил щетите,
исковата молба не съдържа конкретно описание на щетите, за които се твърди, че има
извършено плащане и не е доказано, че те са настъпили от едно и също събитие, оспорва се
и начина на определяне на размера на щетата. Претендира се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника юрк. Георги Илиев представя
писмено становище, поддържа доводи за уважаване на иска като основателен и доказан,
предвид всички събрани по делото доказателства. Моли съда да присъди сторените разноски
в настоящото производство и заповедното производство по представен списък по чл.80
ГПК.
Ответникът, чрез особения представител, в представените писмени бележки твърди, че
ищецът няма право на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, тъй като в конкретния случай
законът не предвижда задължение на компетентните органи да посетят
местопроизшествието и ПТП не попада в нито една от хипотезите на чл.125 от ЗДвП. В
случаите, когато повредите на МПС са настъпили в паркирано състояние, законът изрично
предвиждал, че органите на МВР не посещават местопроизшествието, по аргумент от чл.6,
т.3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР КФНи ИЦ към ГФ. Твърди се ,че ищецът не е изяснил как
точно е настъпило процесното ПТП, както и дали паркираният автомобил е бил паркиран
правомерно с оглед пътната обстановка и дали не е затруднявал преминаващите
автомобили.Претендира се отхвърляне на предявения иск.
От фактическа и правна страна съдът установи следното:
От представената по делото Застрахователна полица BG/02/118001558714 , валидна от
28.05.2018г. до 27.05.2019г. се установява, че за лек автомобил Мерцедес модел В200ЦДИ с
рег.№ 3381ВВ към датата на събитието е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД.
Установява се по делото от представеното уведомление за щета №
2
**********/03.09.2018г., че собственикът на увредения л.а. марка „Пежо“ модел 308 срег.№
А 27 37 МТ –Н. Ив. К. е заявила претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД за причинените й на
27.08.2018г. в гр.Средец щети от лек автомобил „Мерцедес“ модел „В200ЦДИ“ с рег.№
3381ВВ, а именно заден калник, задна броня, заден стоп десен и задна джанта дясна. , като
същата е приложила констативен протокол за ПТП № 1651653, съставен на 01.09.2018г.
Видно от същия на 27.08.2018г. около 15.30ч. в гр.Средец, на ул.“Васил Коларов“ пред дом
№ 84 между лек автомобил „Мерцедес“ модел „В200ЦДИ“ с рег.№ 3381ВВ и л.а. марка
„Пежо“ модел 308 срег.№ А 27 37 МТ е възникнало ПТП, като водачът на първия автомобил
Д. СТ. Р. при извършване на маневра разминаване блъска втория посочен автомобил, който е
бил паркиран. Виновният водач е установен впоследствие, като няма пострадали лица, а е
налице ПТП с материални щети. Не е приложена схема на ПТП, като е посочено , че е
нарушена обстановката по причина, че същата не е запазена, поради напускане на
местопроизшествието от виновния водач и установяването му няколко дни по-късно, поради
което и самият констативен протокол за ПТП е съставен едва на 01.09.2018г. При
установяването на нарушителя и настоящ ответник е установено, че по управлявания от
него лек автомобил са налице следните щети- деформация на преден десен калник, предна
дясна врата и задна дясна врата и заден калник, а по л.а Пежо – деформация на заден
калник, задна броня и охлузен десен стоп и дясна алуминиева джанта. Протоколът е
разписан от двете страни без възражения.
Видно от представения доклад по щета № 181002714701/21.09.2018г. щетата по л.а
„Пежо“ с рег.№ А 27 37 МТ е оценена на 254,50 лева. Към щетата е приложен опис, в който
е отразено, че щетите по автомобила са в облицовката на задна броня с отвори за датчици
парктроник, стоп десен, панел заден десен калник, джанта лята задна дясна. Приложени са
снимки. Приложена е и калкулация на щетата. Представено е платежно нареждане, от което
се установява, че на 12.12.2018г. сумата е преведена на собственика на увредения автомобил
– Н. Ив. К..
Установява се, че на ответника Д.Р. е изпратена регресна покана относно нанесена
щета № ********** с писмо с изх№ РР 01 088/24.07.2019г. , получена лично от нея на
25.07.2019г., с която ЗД „Бул Инс“ АД я е уведомило, че е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 279,50лв. заедно с ликвидационните разноски по заведената
претенция по застраховка BG/02/118001558714 и съгласно разпоредбите на чл.411 и чл.500
от КЗ има право на регрес към виновно причинилия щетите на основание „напуснал ПТП“
съгласно протокол за ПТП № 1651653 от 01.09.2018г. Поканил е ответницата да заплати в
срок от пет работни дни дължимата сума.
По делото е изслушана САТЕ, неоспорена от страните и приета по делото. Видно от
заключението на вещото лице се установява следния механизъм на ПТП- произшествието е
въдникнало в светлата част на денонощието на улица “Васил Коларов“ в гр.Средец, която е
с по две ленти за движение във всяка посока. Тази улица се намира в централната част на
града. От едната страна на улицата се намират жилищни постройки, а от другата градинка.
От страната на жилищните постройки улицата се използва за паркиране. Надлъжната ос на
паркираните автомобили сключва ъгъл от 45 градуса спрямо оста на платното за движение
на улицата.Целта на паркирани по този начин автомобили е да се съберат повече
автомобили на това място. Недостатъкът е ,че свободната част от улицата е по-тясна и
разминаването между два автомобила е по-трудно. Ако лекият автомобил „Пежо 308“ с рег.
№ А 27 37 МТ е бил паркиран по този начин и при съприкосновение с автомобил , който се
движи по улицата към изхода й, то щетите по автомобила, а именно деформация в задния
десен калник, задна броня, заден стоп и задна дясна джанта, описани в протокола за ПТП,
издаден от органите на МВР следва да са в причинно-следствена връзка с възникналото
ПТП. Вещото лице е определило стойността на нанесените материални щети по л.а „Пежо
308“ в размер на 281,57лв. ,като не е посочило дали това е стойност с ДДС, поради което
настоящият състав приема, че същата включва този данък. За определяне на посочената
3
стойност вещото лице е ползвало методиката по Наредба № 24 /08.03.2006г. за уреждане на
претенции за обезщетения за вреди, причинени на МПС. По отношение на ликвидационните
раходи вещото лице е отговорило, че същите са конфиденциална информация на всяка
застрахователна компания и не може да отговори на този въпрос.
Спорно по делото е участвал ли е ответникът в процесното ПТП, причинени ли са
щети на л.а „Пежо“ с рег.№ А 27 37 МТ, както и напуснал ли е ответникът
местопроизшествието преди идването на органите на МВР и налице ли е спор относно
водачите, участници в процесното ПТП.
За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като свидетел
Н. Ив. К., видно от чиито показания се потвърждава гореизложената фактическа обстановка.
Същата добавя , че е паркирала на процесното място, за да посети магазин, намиращ се на
същата улица. При излизане от магазина е установила щетите и веднага е позвънила на
тел.112 и на място са дошли полицаи. Виновният водач Д.Р. е установена няколко дни по-
късно след преглед от полицията на намиращите се на улицата камери за видеонаблюдение.
Същата си признала пред св.К. извършеното нарушение.
По делото са приобщени АУАН бл.№ 907922/01.09.2018г. , съставен от мл.инспектор
при РУ-Средец Н. Ян. на Д. СТ. Р. за нарушение по чл.44, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Видно от същия, при разписването му Д.Р. е посочила, че пътят бил разбит и не е разбрала,
че е ударила колата. Впоследствие е издадено и НП № 18-0269-000421/02.10.2018г. на Д.Р.
за горепосочените нарушения на правилата за движение, като същото й е връчено на
31.10.2018г. и няма данни дали е влязло в сила.
Разпитан като свидетел актосъставителят Н. Ян. заявява, че е посетил на място
местопроизшествието във връзка с подадения сигнал от увреденото лице и е установил, че
автомобилът й е бил паркиран плътно вдясно в посока на движението и не е пречел на
останалите участници в същото. Автомобилът , който е причинил ПТП е установен
впоследствие по данни на свидетел или на видеокамери. Според свидетеля Я. виновният
водач е следвало да остане на място и да звънне на тел.112, в случай, че не може да установи
кой е собственика на ударения от него паркиран автомобил. От тел.112 в тези случаи
уведомявали дежурния към съответното Районно полицейско управление и полицейските
служители посещавали мястото за изяняване на случая.
Действително ищецът е посочил като основание на иска си само разпоредбата на
чл.500 от КЗ, но това не е пречка съдът на база изложеното в исковата молба да определи
правната квалификация на предявения иск, която в този случай на база изложеното съдът
приема , че тя е чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя
да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице
обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекс на
застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му
към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта. При всеки случай на управление на МПС водачът е
4
длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.
Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към
третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква да бъде
установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания
случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в
произшествието, възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.”б” ЗДвП, в зависимост от
това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият съставлява приложение
№ 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.) и съвместно да уведомят службата за
контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова
съгласие водачите-участници в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да
уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Не
във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда
задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е
задължително, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Според чл.125,
т.7 от ЗДвП посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Относима към казуса е и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, както
и т. 3, касаеща случаи, като настоящия, на причинени само имуществени вреди: б. "а" – да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б. "б" – ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, и б. "в" – ако между тях няма
съгласие, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР и изпълняват дадените им указания. В ал. 2 е предвидено и задължение за
участник в ПТП, при поискване от други участници в движението, да дава данни за
самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието – и да уведоми
собствениците на имуществото, което е увредил. В този смисъл са и разпоредбите на чл.
199 и чл. 204 от ППЗДвП.
От свидетелските показания на Н.К. и Н. Ян., както и от приложените писмени
доказателства, се установява, че ответницата като водач на л.а. Мерцедес В 200 ЦДИ с рег.
№ Р 3381 ВВ е причинила процесното ПТП на 27.08.2018г. Посоченото се извежда както от
заявеното от свидетелите, така и от подписания от двете страни констативен протокол за
ПТП, огледа на двата автомобила, извършен от полицаите, видно от който щетите по
същите кореспондират както помежду си, така и с установената фактическа обстановка на
настъпване на ПТП- при управление на л.а. Мерцедес В 200 ЦДИ с рег.№ Р 3381 НВ на ул.
5
„Васил Коларов“ в гр.Средец при разминаване с паркиран лек автомобил „Пежо 308“ с рег.
№ 2737 МТ ответникът не оставя достатъчно странично място и причинява ПТП с
посочения автомобил, като му причинява материални щети. Съдът не възприема за
достоверно възражението на ответницата в АУАН , че не е усетила съприкосновение между
двата автомобила, предвид естеството на щетите и интензитета им, което е видно и от
приложения снимков материал по делото. Видно от показанията на св.Н.К. и Н. Ян.
автомобилът на К. е бил паркиран крайно вдясно и не е пречел на движението. Безспорно е
установено и обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на произшествието без да
потърси собственика на увредения автомобил, както и да подаде сигнал на тел.112 , за да
уведоми съответната служба за контрол на МВР, което задължение се извежда от
разпоредбата на чл. 123 , ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и чл.204 от ППЗДвП.
Приложеният по делото протокол за ПТП представлява официален удостоверителен
документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена
сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му. Протоколът не е
оспорен по надлежния ред от ответника, а напротив – подписан е от него без възражения.
Обстоятелството, че в констативния протокол за ПТП не е посочен втори свидетел според
настоящия състав не опорочава доказателствената му стойност, предвид това, че виновният
водач е установен едва няколко дни по-късно и протоколът е съставен на тази дата, както и
поради липса на установени свидетели, поради което и нарушителят е установен по преглед
на записи от камери за видеонаблюдение, намиращи се в близост, видно от показанията на
св.К. и св.Я..
Възражението на особения представител, че в случая не е следвало ответникът да
уведоми органите на МВР, тъй като видно от чл.6, т.3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., не
се посещават от органи на МВР- Пътна полиция и не се съставят документи при повреди на
МПС, възникнали в паркирано състояние, съдът намира за несъстоятелно, доколкото този
извод противоречи на разпоредбите на чл. 123 , ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и чл.204 от ППЗДвП.
По принцип обстоятелството, че съответните контролни служби не са длъжни да посетят
мястото на ПТП и да съставят съответните документи не игнорира задължението на
виновния водач да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответните служби, да
изпълни дадените от тях указания и в случай ,че не му е известен собственика на
повреденото МПС, да издири и уведоми същия чрез органите на МВР.
Видно от материалите по делото, по отношение на ответника е взето административно
отношение, като против същия е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и
наказателно постановление, което няма данни да е обжалвано. Извън посоченото ответникът
в нито един момент от административнонаказателното производство не е оспорил
обстоятелството, че е причинил процесното МПС на процесната дата. Именно затова, съдът
не кредитира твърденията на процесуалния представител на ответника. Освен, че е нарушил
правилата за движение, ответникът е извършил и второ нарушение, като е напуснал мястото
на произшествието преди идването на органите на полицията. Обстоятелството, че водачите
на двата автомобила не са попълнили споразумителен протокол е достатъчно да
докаже липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпване на
процесното ПТП, поради което според настоящия състав в случая е налице хипотезата на
чл.125, т.7 от ЗДвП и посещението на местопроизшествието от контролните органи е било
задължително.
Както от свидетелските показания, така и от подписания от участниците в ПТП-то
протокол се установява, че по двата автомобила са констатирани щети. В протокола е
отразено, че по автомобила на ответника е констатирана деформация на преден десен
калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден калник, а по автомобила на другия
водач – деформация на заден калник, задна броня , охлузен десен стоп и дясна алуминиева
джанта. От заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че при
6
описаното съприкосновение на двата автомобила посочените щети са в причинно-
следствена връзка със същото.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вина, съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.
Видно от заключението на вещото лице стойността на нанесените материални щети по л.а
Пежо с рег.№ 2737 МТ е в размер на 281,57 лева, като не е посочено дали тази стойност
включва ДДС, поради което съдът приема, че същата включва данъка. Определената
стойност от вещото лице е по-голяма от претендираната от ищеца в размер на 254,50лв. ,
поради което предявеният иск се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да
заплати и разходите по определяне стойността на щетата в размер на 25 лева-
ликвидационни разноски или всичко 279,50лв.
По отношение на посочената в исковата молба дата на настъпване на
застрахователното събитие – 01.09.2018г. съдът намира същата за технически пропуск,
доколкото всички представени писмени доказателства с нея сочат на дата на настъпване на
ПТП – 27.08.2018г., като само протоколът за ПТП е съставен на 01.09.2018г., като това
обстоятелство е изяснено с представените впоследствие становища от ищцовата страна.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцовото дружество разноски по
делото в размер на 50 лева държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение, 250 лева
-възнаграждение за съдебно-автотехническа експертиза и 300лв.-възнаграждение особен
представител или всичко в размер на 700лв.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на
РС-Средец и сумата от 8,00лв. –разноски за призоваване на свидетел.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането Д. СТ. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.Средец, *** да заплати на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, сумата от 279,50лв.(двеста седемдесет и девет лева и
7
петдесет ст.) – представляваща задължение по изплатена на 12.12.2018г. щета № №
**********/03.09.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
17.03.2021г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, *** да заплати на ЗД „Бул
Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, направените разноски по
делото в размер на 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Д. СТ. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт , по сметка на РС-Средец сумата от 8(осем) лева – изплатени
пътнотранспортни разноски на свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС -Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8