Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1416 09.11.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и четвърти септември две
хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При секретар: С.Д.
Като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 4320/ 2009г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от
Ралица Добромирова Д., действащо чрез пълномощниците си адв. Н. и адв. К.,
против Ж.С.И. с ЕГН ********** ***, с която се претендира установяването
дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1842/ 13.04.2009г. по описа на БРС, а именно:
сумата от 4 553.96 лв., представляваща стойността на незаплатени задължения за топлоенергия
по партидата на длъжника за периода юни 2002 г. до м.февруари 2009г. по
издадени фактури съгласно извлечение от сметки, ведно със сумата от 1 821.20
лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода от
01.08.2002 г. до 25.03.2009 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 09.04.2009г.
до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответната
страна, в който се оспорва изцяло исковата молба и се изразява становище за
неоснователност на исковете. Излага се, че от 2002г. ответницата не ползва
услугите на топлофикацинното дружество като е останала потребител само на топла
вода. Оспорва задълженията по размер като се твърди, че не е следвало да бъдат
начислявани служебно при липсата на достъп тъй като такъв е имало до жилището
на абоната. Оспорват се счетоводните документи при ищеца като нередовно водени.
Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност. По същество не
оспорва извлеченията. Ангажират се доказателства и се претендират се разноски.
С протоколно
определение от 03.11.2009 г. като трето лице-помагач на страната на ищцовото
дружество са конституирани „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД, рег. по ф.дело №
1478/1998г. по описа на ВОС със седалище гр. Велико Търново, ул. “Васил Левски”
27А и ‘Енергоинвест” ЕООД, рег. по ф.дело № 1089/2020г. със седалище гр.Бургас
и адрес на управление ж.к.’Изгрев” бл.66, вх.8, ет.4 по описа на БОС. Същите не
изпраща свои представители и не изразяват становище по исковете.
Исковете са с
правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващи между
страните облигационни отношения по покупко-продажба на топлинна енергия за
жилище, находящо се на адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев” бл.22, вх.4, ет.6, ап.среден,
собственост на ответницата, както и на твърдения за неизпълнение на
задължението на купувача на топлинна енергия за заплащане на дължимите за
процесния период суми, подборно описани по месеци в извлечение от сметка 411 –
„Клиенти” от партидата на потребителя.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените списък на живущи в бл.22, вх.4 к-с ‘Изгрев” и списък на
собствениците на имоти в етажна собственост в същия блок се установява, че ответницата
е собственик на жилище на адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев” бл.22, вх.4, намиращо
се в сграда – етажна собственост, за което има открита партида при ищеца под №
1854-854-027711. Безспорно е също, че за процесния период, за който са
начислени сумите, са налице сключени договори между собствениците в етажната
собственост и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия при
общоизвестни общи условия, както и договори между Общото събрание на етажните
собственици и третите лица-помагачи – топлинни агенти “Нелбо инженеринг” ООД и
“Енергоинвест’ ЕООД за осъществяване от страна на последните на услугата топлинното
счетоводство. По силата на тези договори третите лица са топлоснабдителни агенти
на етажните собственици, които осъществяват отношенията им с топлопреносното
предприятие „Топлофикация - Бургас” ЕАД.
Съгласно чл.
34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Бургас” ЕАД от 30.05.2002 г., респ. – чл. 32 от ОУ от 2006 г.,
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В противен
случай същите изпадат в забава и дължат на продавача обезщетение по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Според чл.
31, ал.1 от ОУ месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои
от два компонента – сума за мощност и сума за енергия. Сумата за мощност се
определя въз основа на договорената топлинна мощност за сградата разпределена
между купувачите, пропорционално на пълния отопляем обем по проект. Според чл.
31, ал.4 от ОУ от 2006 г., изравняването на действително ползваното и
заплатеното количество топлинна енергия при заплащане на равни или прогнозни
месечни вноски при дялово разпределение на топлинна енергия се извършва
най-малко два пъти в годината преди и след отоплителния сезон, като за това се
издават данъчни документи. Когато при изравнителната сметка се установи, че
платената на продавача сума е по-голяма от дължимата, сумата в повече по
желание на купувача се възстановява от продавача или се приспада от дължимата
сума за следващия период.
Съдът е
изслушал съдебнотехническа експертиза с допълнителни задачи към основното
заключение на вещото лице, извършена от вещото лице А.К.. От нея се установява,
че за процесния период юни 2002г. до февруари 2009г. са начислени следните суми
по пера – “такса мощност” за периода от 09.2004г. до 12.2007г. както следва: от
06.2002г. до 08.2006г. мощност 399.11 лева; такса ‘загуби сградна инсталация и
отопление” вещото лице е установило само три периода, в които са начислени
такси – 11.2002 до 04.2003г. за 42.38 лева; 11.2003г до 04.2004г. - 39.38 лева; 11.2004г.
до 04.2005г. са посочени 36.54 лева, или на обща стойност от 118.3 лева; и за
периода 11.2005г. до 04.2006г. още 75.47 лева само за ‘загуби сградна
инсталация” и отделно за “отопление’ в размер за отчетените периоди още 59.89
лева. За периода от 11.2005г. до 04.2006г. е дадена стойност от 492.61 лева за
отопление. Вещото лице се е съобразило с действащите през целия процесен период
нормативни актове за определяне стойността на услугата. За последният период,
фигуриращ в справката извлечение на ищеца вещото лице сочи, че начислената сума
от 492.61 лева е без да има реална консумация на топлинна енергия.
Отделно
вещото лице е дало по периоди и начислените стойности за битово-горещо
водоснабдяване – 584.27 лева за периода от 12.2007г. до 02.2009г. и една такса
за отчет и дялово разпределение от 11.90 лева. К. дава стойности на
гореописаните такси за отчетен период 12.2007г. до 02.2009г., но вече с
топлинен агент “Енергоинвест” ЕООД в общ размер от 4061.35 лева, подробно
разбити по вид за ‘мощност’, ‘загуби сградна инсталация и отопление, ‘битово и
горещо водоснабдяване”, “отчет и дялово разпределение” и “корекция”. В
заключение вещото лице сочи, че сумите по приложените извлечения за периода от
06.2002г. до 02.2009г. по компоненти за абоната Ж.С.И. са правилно изчислени с
изключение на периода от 11.2005г. до 04.2006г., за който няма консумация на
топлинна енергия, но е начислена дължима стойност от 492.61 лева.
На
допълнителна задача към вещото лице, заключението по която е прието в съдебно
заседание от 16.04.2010г. в.л. К. дава отговор за реалното потребление на
топлоенергията след сравняване на показанията при топлинните счетоводители и
във водоснабдителното дружество ‘ВиК” ЕАД. Според К. за периода 06.2002г. до
11.2007г. “ВиК’ ЕАД е отчело с 149.6 куб. м. като за месеците от 02.2005г. до
11.2007г. ‘Таес –Нелбоинженеринг” ООД е начислявало служебно консумирана вода
за битово горещо водоснабдяване, което според К. се дължи на отказан достъп до
абоната. Тази информация К. сочи, че не е документално отразена.
Ответницата
оспорва заключението в частта относно служебно начислените суми за топлоенергия
за БГВ. При така направеното оспорване в тежест на ответната страна бе да
установи, че е осигурявала достъп до жилището си през периодите на засичане.
Такива доказателства не бяха ангажирани по делото.
За целия процесен период в отчетите на топлинните
счетоводители по партидата на Ж.И. според вещото лице сумите са правилно
изчислени и съответстващи на реалното потребление на вода с изключение на
служебно начислената такава, за което топлинния агент е дал с 149.6 куб.м.
вода. Според чл.3.7 от договор № 22/ 12.02.2001 г. за топлинно счетоводство,
сключен между етажната собственост и третото лице-помагач ‘Нелбо инежеберинг”
ООД в последствие и според чл. 3.2.2 от договор № 14/ 26.11.2007г. между
етажната собственост и ‘Енергоинвест” ЕООД при неосигуряване на достъп за
отчитане на водомери за гореща вода в първият случай се начисляват служебно
показния на база на предходен месец, а по вторият договор агентът има право да
‘разпредели топлинна енергия за отчетния период на потребител , който е
просрочил с повече от три месеца срок за плащане за гореща вода по 4.2 куб.м.
месечно на член от домакинството.
В заключение
обаче вещото лице / л. 342 / от делото сочи, че общата сума за битово горещо
водоснабдяване е от 2442.77 лева / л. 342 / от делото. Така посочената стойност
вещото лице е дало на база на карнетите в топлинен счетоводител, където са
отразени с 40.6 куб. м. по-малко за реално потребление.
Въз основа на
така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от
правна страна следното:
За да бъдат
уважени предявените искове, следва да се установят
няколко обстоятелства: че страните са обвързани от облигационни правоотношения
по покупко-продажба на топлинна енергия, че същата е правилно начислявана през
процесния период, при спазване на нормативните изисквания и съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия и Наредбата за топлоснабдяването, че
сумите не са погасени по давност и че същите не са заплатени от ответницата в
установения 30-дневен срок след периода, за който се отнасят, поради което
абонатът е изпаднал в забава и дължи законна лихва.
Безспорно се установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия, както и начисляване на
сумите съобразно нормативните изисквания. При незаплатени от ответницата такси към
топлините агенти, както и при нередовно осигуряване на достъп до имота, са
налице както реални, така и служебни отчети. Установено е, че правилно са
начислявани такса „мощност” и такса „сградна инсталация”, а по отношение на сумите
за топла вода вещото лице посочва, че по представените извлечения дадената сума
е по-голяма на база на електронно събраната отчетна информация. К. споделя, че
отчитането на реалните кубици вода следва да се извършва въз основа на карнети
/ първични документи /.
Следва да се има предвид, обаче, че по давност са погасени всички вземания,
които са станали изискуеми преди 08.04.2006 г., /настоящият иск, съгласно чл.
422 от ГПК, се счита за висящ от датата на постъпване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда, т.е. от 09.04.2009 г., а съгласно чл. 116, б.”б” от ЗЗД, с
предявяването на иска се прекъсва давността и започва да тече нова давност/. В
случая се касае за периодични вземания, които се погасяват с изтичането на
кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД. Ето защо, погасени
по давност са сумите, начислени за периода м.06.2002 – м.03.2006 г., тъй като
последното вземане, което е станало изискуемо преди 01.04.2006 г. – на 01.03.2006
г., е това, което е дължимо за м.март 2006 г. Техният общ размер е 1 837.1
лв. главница и за тях искът е неоснователен. Погасени по давност са и
акцесорните вземания за лихви за периода от 01.08.2002г. до 01.02.2006г.,
дължими върху тези главници, тъй като същите се погасяват също с изтичането на
3-годишна давност. Вземанията за лихви, погасени по давност, са в размер на
1123.13 лв. и за тях искът също следва да се отхвърли. Неоснователна е поради
това и претенцията за присъждане на законна лихва върху тези суми от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.04.2009г.
Всички останали вземания за периода от 01.04.2006г до 02.2009г. са дължими,
не са погасени по давност и за тях искът е основателен. Т.е. основателен е
искът за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 2 132 лева, представляваща главница за незаплатена топлоенергия,
начислена за периода от м.01.04.2006г. до 01.02.2009г., като от нея съдът взема
в предвид фактът, че тя е начислена без да има отразяване при ищеца за
консумацията й ведно с лихва за забава в размер на 690.07 лв., дължима за периода
01.04.2006 г. – 01.02.2009г. Върху тези суми се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.04.2009г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 185.39 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал.2 от ГПК, ответницата има право на
съдебно-деловодни разноски в размер на 111.43 лв. които ищецът следва да бъде осъден да й
заплати съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между “Топлофикация – Бургас” ЕАД и Ж.С.И., ЕГН **********,*** при участието на третите лица помагачи “ТАЕС
Нелбо инженеринг” ООД, рег. по ф.дело № 1478/1998г. по описа на ВОС със
седалище гр. Велико Търново, ул. “Васил Левски” 27А и ‘Енергоинвест” ЕООД, рег.
по ф.дело № 1089/2020г. със седалище гр.Бургас и адрес на управление
ж.к.’Изгрев” бл.66, вх.8, ет.4 по описа на БОС, че Ж.С.И. *** ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово, представлявано от Ралица Добромирова Д. сумата от 2 132 (две хиляди сто тридесет и два лева), представляваща главница за
незаплатена топлоенергия, начислена за периода от 01.04.2006г. до 01.02.2009г.,
ведно с лихва за забава в размер на 690.07 (шестстотин и деветдесет лева и
седем стотинки), дължима за периода 01.04.2006г. – 01.02.2009г. върху
главницата ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 09.04.2009г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до претендираната
сума от 4 553.96 лв., представляваща стойността на незаплатена топлоенергия,
начислена за периода м.06.2002 г. – м.02.2009 г., както и за горницата до
претендирания размер от 1 821.20 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.08.2002г. – 25.03.2009 г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.04.2009 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ж.С.И., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати
на “Топлофикация – Бургас” ЕАД , със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв. Лозово, представлявано от Ралица Добромирова Д. сумата от 185,39
(сто осемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки ) съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
„Топлофикация – Бургас” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Лозово, представлявано от Ралица Добромирова Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на Ж.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 111.43 ( сто и единадесет лева и
четиридесет и три стотинки ) съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: