ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.П., 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поморийски
районен съд, наказателна колегия, в закрито заседание на 29 ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
като разгледа ЧНД № 245/2019
г. по описа на ПРС, и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243 ал.4 НПК и е образувано по жалба от А.В.К.
против постановление вх. № 974/2017/23.01.2019
г. на Районна прокуратура гр.П.за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 154/2018
г. по описа на РУ на МВР П.образувано за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Жалбоподателят изразява становище ,че обжалваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно , поради което моли за неговата отмяна , като
делото се върне на прокурора със задължителни указания по събиране на
доказателства и прилагане на материалния закон . Не сочи доказателства .
За да се произнесе по жалбата
съдът взе предвид следното.
Досъдебното производство, е било образувано срещу неизвестен извършител затова
,че през м.юли 2014 г. в гр.П., с цел да
набави за себе си имотна облага, въдзбудил и поддържал у А.В.К. заблуждение, че
ще и продаде гараж в сграда в УПИХV-…., кв….. по действащия подробен план на
гр.П.и с това и причинил имотна вреда в размер на левовата равностойност
на 13580 евро- престъпление по чл.209, ал.1 от НК. От събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства се установява , че на 10.07.2014 г.
е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Стройкомерс-СД”
ЕООД представлявано от С.Д.в качеството на продавач и А.В.К. , в качеството на купувач . Съгласно договора
страните се съгласили продавача да продаде на купувача подробно описания в
предварителния договор самостоятелен обект- Гараж №1 със застроена площ ..,.. кв. м. находящ се в сграда в
УПИХV-…, кв…. по действащия подробен план на гр.П.. С договора страните
уговорили продажна цена от 13580 евро, за които е посочено, че са заплатени в
полза на продавача при подписване на настоящия договор, а продавача се задължил
да прехвърли на купувача по договора правото на собственост, върху недвижимия имот
предмет на договора като сключи окончателен договор във формата на нотариален
акт в срок до 30.10.2015 г.. Разпитан в качеството на свидетел представляващия
дружеството св.С.Д.признава, че недвижимия имот предмет на предварителния
договор е бил продаден на друго лице , а не на св.К., като причина за това
според св.Д.е ,че св.К. реално не е заплатила договорената цена, а уговорката в
договора, че цената е заплатена, е фиктивна и била направена за спокойствие на
свидетелката, с която св.Д.се познавал от преди. Св.К.
сочи, че се познава със св.Д.от 2008 г. и много нейни познати за закупували
имоти от неговата фирма, като двамата са били в добри отношения. Св.К. търсела
да закупи гараж и когато разбрала от св.Д.,
че започва строителство на сграда с гаражи на ул.”Б” в гр.П., св.К. сключила
процесния предварителен договор с дружеството на св.Д.. Според св.К. при
сключване на договора тя дала на св.Д.сумата 13800 евро в брой, като разписка или друг платежен документ за
предаване на парите не били съставени, тъй като сумата била посочена в договора
като платена. Впоследствие св.К. разбрала, че гаража предмет на предварителния
договор е продаден на трето лице на 18.09.2015 г., което се установява и от
представената справка от службата по вписванията. След приключване на разследването , е
издадено обжалваното постановление , с което прокурорът е приел ,че не е осъществен от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а е налице гражданско
правен спор между страните по повод неизпълнение на облигационно правоотношение
възникнало на основание процесния предварителен договор от страна на дружеството представлявано от св.Д.и този
спор следва да се разреши по реда на ГПК. Поради това и прокурорът е прекратил
производството на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Съдът, след като се запозна с жалбата, направените в нея оплаквания и
представените доказателства, счита, че жалбата следва да се остави без уважение
, като неоснователна , поради следните съображения .
За да се прекрати наказателното
производство на основанието предвидено в чл.243, ал.1, т.1, вр .с чл.24, ал.1,
т.1 от НПК ,следва да са извършени всички възможни процесуални-следствени
действия насочени към разкриване на обстоятелствата от значение за установяване
на обективната истина по делото , включително наличието или липсата на елементите от състава на
престъплението от обективна и субективна страна и едва след това да се извърши
преценка дали е налице основание за прекратяване на наказателното производство
на посоченото или друго основание, като преценката за наличие или липса на
престъпление следва да се основава на преценка на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност . В конкретния
случай са събрани всички възможни и необходими доказателства за изясняване на
делото от фактическа страна. От доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че между св.К. и
„Стройкомерс-СД” ЕООД представлявано от св.С.Д.е сключен процесният
предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който дружеството не
изпълнило задължението си да прехвърли на св.К. собствеността върху имота предмет
на предварителния договор като сключи окончателен договор във форма на
нотариален акт с нея до 30.10.2015г., а вместо това имотът бил продан от
дружеството на трето лице. По делото
обаче не се установява по безспорен начин заплащане на сумата посочена в
договора от страна на св.К.. За същата в договора единствено се сочи, че е
платена в полза на продавача при подписване на договора, но не се сочи изрично,
че същата е заплатена в брой, поради което и така съставеният договор не следва
еднозначно да се приема като разписка за предадената сума. Тук следва да се има
предвид и предвиденото в чл.3, ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията
в брой (Обн. - ДВ, бр.
16 от 2011 г.) в редакцията му действаща към момента на сключване на процесния договор ограничение за разплащания в
брой за суми над 15000 лв. каквато е процесната, което предполага плащането на
сумата по процесния договор да е станало чрез банков превод, каквито
доказателства по делото не се сочат. Предвид
това ,че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин
имотна облага набавена за дружеството,
което е страна по процесния договор сключен със св.К., нито пък за
представляващия го –св.Д., съдът намира, че от доказателствата по делото не
може да се направи безспорен извод за осъществяване от обективна страна на
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Също
така от субективна страна не се установява умисъл за въвеждане в заблуждение на
св.К. с цел набавяне на имотна облага, доколкото дружеството, чийто едноличен
собственик на капитала е св.Д.действително е разполагало с недвижимия имот
предмет на предварителния договор и съответно с възможност да изпълни същия
договор още повече, че основната дейност
на дружеството е именно строителство и продажба на недвижими имоти. Отделно от
това въз основа на сключения
предварителен договор, свК.е могла да поиска сключване на окончателен договор
по реда на чл.19 от ЗЗД , респ. разваляне на предварителния договор поради
твърдяното неизпълнение от продавача и то далеч по-рано от 2017 г. , когато е
подала заявление до органите на досъдебното производство, а възможността за
разваляне на договора по искане на св.К. съществува и понастоящем. Съдът намира, че между дружеството представлявано
от св.Д.и св.К. е възникнало облигационно отношение свързано със задълженията
на страните по сключения между тях предварителен договор и отношенията им
следва да се уредят по съответния гражданско правен ред. Поради изложеното съдът
прие, че от събраните по делото
доказателства не се установява наличие на елементите от обективна и субективна
страна на престъпление по чл.209, ал.1 от НК,
като до същият извод е достигнал и прокурора в обжалваното постановление.
С оглед изложеното ,съдът намира,че изводът на прокурора за наличието на
предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1 ,т.1 от НПК е правилен ,поради което
обжалваното постановление следва да се потвърди .
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА постановление вх. №
974/2017/23.01.2019 г. на Районна
прокуратура гр.П.за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 154/2018 г. по описа на
РУ на МВР П.образувано за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба или протест пред Окръжен
съд град Бургас в 7-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: