№ 9272
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110100473 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземане срещу ответника „Архолл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118, представлявано от
управителя Максимилиан Холлербах, за сумата 4,24 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, *****, аб.****, за периода от
01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.10.2024 г. до
окончателното й погасяване, 21,59 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2021 г.
до 01.10.2024 г., 3,31 лв., представляваща неплатено възнаграждение за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г . до 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 11.10.2024 г. до окончателното й погасяване и 0,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената за услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 60482/2024 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди при Общи
условия от 27.11.2017 г., чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ са обвързали
потребителя на топлинна енергия. Поддържа, че е доставил на ответника за процесния
период 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. топлинна енергия за стопански нужди на стойност
4,24 лв. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.****.
Посочва, че ответникът не е заплатил дължимата цена за топлинна енергия на
уговорения падеж, а именно - в 20-дневния срок от получаване на фактура, с оглед на
1
което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на 21,59 лв. върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2022 г. до 01.10.2024 г. Сочи, че
имотът на ответника се намира в сграда в режим на ЕС, поради което е извършвана
услуга дялово разпределение, за която се дължи и не е заплатено възнаграждение в
размер на 3,31 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. Поддържа, че ответникът
дължи обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение за дялово
разпределение в размер на 0,99 лева за периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2024 г.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът „Архолл“ ЕООД е подали отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявения иск при възражения, че няма такива задължения
към ищеца, редовно е заплащал всяка издавана фактура, както и, че ищецът е
извършвал неправилно осчетоводяване, в резултат на което се претендират подобни
суми в малък размер. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е сключен Договор № 36315/450369/27.11.2017 г. за продажба
на топлинна енергия до имота на ответника, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“, бл. 124, вх. Б, ап. 7, с абонатен ****, със срок 5 години, считано
от 27.11.2017 г.
Представен е акт за разпределение на отопляемите обеми по проект на сградата
– *****, според който същата е 118 куб.м.
На л. 30 от делото е представена декларация на трето неучастващо в спора лице
– „Бизов Сервиз“ ЕООД, в която същото декларира, че на 29.04.2021 г. в сграда на
адрес: гр. София, **** са описани уреди за разпределение на топлинна енергия и
сграда е готова да премине към услуга дялово разпределение на ежемесечен отчет,
като избира за топлинен счетоводител „Бизов Сервиз“ ЕООД, съгласно Договор №
14/29.04.2021 г.
Представен е Договор за дялово разпределение на топлинна енергия, сключен
между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и трето
неучастващо в спора лице „Бизов Сервиз“ ЕООД, за който е взето решение, видно от
приложения протокол от общото събрание на етажните собственици, проведено на
01.04.2021 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови
клиенти.
По делото е представена справка за дължимите суми за процесния период.
Представена е и покана за плащане, отправена от ищцовото дружество до
ответника, за която липсват данни да е връчена на последния.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № **** г.
Всички измервателни уреди в сградата са с дистанционен отчет. Абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. За процесния период сградата е на ежемесечен отчет и разпределение на
топлинна енергия. Пълният отопляем обем на имота според „Акт за разпределение на
2
кубатурата“ е 117,75 куб. м., а на пълният отопляем обем към общия топломер в
абонатната станция е 3226 куб.м. Вещото лице е установило, че общите топломери в
абонатната станция са изправни. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия
през процесния период са в размер на 673,80 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания.
За процесния период общо начислените суми за топлинна енергия са в размер на
673,79 лв. и 76,32 лв. за услуга дялово разпределение. Ответникът е извършил
плащания в общ размер на 742,56 лв. и след осчетоводяването, са останали непогасени
сумата от 4,24 лв. за топлинна енергия и 3,31 лева за услуга дялово разпределение.
Вещото лице е установило, че ищецът е осчетоводил задължение за законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия в общ размер на 22,63 лв. за периода от
31.10.2021 г. до 01.10.2024 г., а за процесните неплатени суми е в размер на 0,83 лв.
Според заключението начислена е законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,90 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 01.10.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената
норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда
допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на
сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на
чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Между страните не е спорно, и въз основа на представените по делото писмени
доказателства, по делото беше доказано, че между ищецът, като доставчик и
ответникът, като клиент е сключен писмен договор от 27.11.2007 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Макар срокът му да е изтекъл страните не
спорят относно неговото продължаване. Следователно ответникът е имал качеството
„потребител“ на топлинна енергия, доставяна в процесния имота за процесния период,
поради което и дължи цената на доставената топлинна енергия до имота му за този
период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено
освен в писмения договор и в Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие
3
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период, доколкото
процесния имот се намира в сграда Етажна собственост, а при неуредени случаи
Общите условия за небитови потребители, което е изрично посочено в договора и
купувачът е декларирал, че е запознат с тях и ги е приел. Следователно се налага
извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация
София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия,
а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на параграф 1, т.33а от
ДР на Закона за енергетиката.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е избрала „Бизов Сервиз” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, а и с това дружество е сключен писмен договор
за извършване на услугата.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (справка за
задължение, индивидуални справки за отопление и топла вода и протокол за
проверка), както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се установи, че за отоплявания
имот за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г. е доставена топлинна енергия на обща
стойност 673,80 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
4
като компетентно, професионално и обективно изготвено, се установи, че за
процесния период ищцовото дружество е начислило стойност на топлинна енергия в
общ размер на 673,79 лв. и дялово разпределение в размер на 76,32 лв., както и че за
погасяване на задълженията са постъпили суми в общ размер на 742,56 лв.
Плащанията не са достатъчни да покрият задълженията, поради което след
погасяването е останала неплатена цена за доставена топлинна енергия в размер на
4,24 лв. Ответникът не ангажира доказателства за погасяването на посочената сума,
поради което така предявения иск се явява основателен.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 11.10.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 11.10.2021 г., са погасени по давност.
Съгласно 40, ал. 1 от Общи условия на ищеца, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура.
Т.е. изискуемостта на дължимите суми по месечните фактури настъпва на 20-то число
на месеца, следващ месеца на доставката. Следователно след тази дата купувачът
изпада в забава. Предвид изложеното вземането на ищеца за доставена топлинна
енергия за м. 09.2021 г. (най-старото) е станало изискуемо на 21.10.2021 г.,
следователно давността за същото не е изтекла към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с подаването му същата е
прекъсната. Следователно възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна
фактура, а съгласно чл. 49, ал. 1 ако не платят задълженията си след тази дата дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая видно от неоспореното
заключението на ССчЕ дължимата законна лихва върху претендирана по настоящото
дело главница е в размер на 1,12 лв. за периода от 31.03.2022 г. до 01.10.2024 г.
Същевременно пак от заключението е видно, че погасяванията на вземанията по
предходни фактури, чиято изискуемост е настъпила преди февруари 2022 г. са
погасявани със забава, поради което се дължи законна лихва в размер на още 21,51 лв.
Общо дължимата законна лихва за забава според заключението е в размер на 22,63 лв.
Ищцовото дружество претендира законна лихва в по-малък размер, поради което така
предявения иск се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съобразно разпоредбите чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба
№ **** г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. От приетото по делото заключение по съдебно-
5
счетоводната експертиза се установи, че за процесния период неплатената част от
дължимото за периода възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 3,31 лв.,
поради което претенцията на ищеца се явява изцяло доказана и основателна.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 72,55 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 50 лв. държавна такса, 800 лв. депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 918,97 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но не са представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „Архолл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118, представлявано от
управителя Максимилиан Холлербах ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 4,24 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с
адрес: гр. София, *****, аб.****, за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
6
парично задължение – 11.10.2024 г. до окончателното й погасяване, 21,59 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 31.10.2021 г. до 01.10.2024 г. и 3,31 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г . до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11.10.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 60482/2024 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 0,99 лв., представляваща обезщетение за
забава върху цената за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до
01.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.10.2024 г. по ч. гр.
д. № 60482/2024 г. на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Архолл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, до бл. 118, представлявано от
управителя Максимилиан Холлербах ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 72,55 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 918,97 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7