РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 963 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че между него и
ответника Г.Д.П. *** съществува валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен на 02.03.2012 г., по който е изпълнил
задължението си да предостави на ответника кредитна карта с кредитен лимит в
размер на 20 000 лв., олихвяван с ГПР от 16,87 %. Твърди, че ответникът не
изпълнил задължението си да заплаща в уговорения срок месечните погасителни
вноски по главницата, възнаградителната лихва и банковите такси и напълно преустановил
обслужването на кредита, поради което всички задължения по договора станали
предсрочно изискуеми на 29.08.2016 г.
Сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3120/2016 г. на
Районен съд – Пазарджик. Тъй като длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, ищецът моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Д.П. му дължи: сумата от 18 389,20 лв. – главница по договор
за кредит; 2 868,64 лв. – редовна (договорна) лихва за периода 21.03.2016 г. – 09.09.2016
г.; 28,05 лв. – санкционна лихва за забава за периода 29.08.2016 г. – 06.09.2016
г.; 649,97 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.09.2016 г., до окончателното
плащане на вземането. Претендира присъждането
на разноски.
Ответникът Г.Д.П. чрез назначения му от
съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. К.С. оспорва иска
без да излага конкретни фактически или правни твърдения за недължимост на
вземането.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
От Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
02.03.2012 г. се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.Д.П. (наричан
„клиент“) е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на
клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвоен чрез кредитна
карта в размер на 20 000 лв. с променлив лихвен процент и ГПР в размер на 16,87
%. Уговорена е месечна падежна дата 20-то число на месеца.
За обезпечаване на вземането по договора
за кредит между страните е сключен Договор за залог на вземане по сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД от 02.03.2012 г., по силата на който залогодателят Г.Д.П. е
учредил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД залог върху вземането си по разплащателна
сметка, описана в договора.
От Общите условия за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, в сила от
01.01.2011 г., представляващи неразделна част от договора за кредит, сключен
между страните, се установява, че срокът за ползване на картата съвпада със
срока на валидност на картата.
Кредитният лимит се усвоява чрез
картата или чрез инстолмънт транзакции. В първия случай клиентът заплаща
променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, която се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.
Банката определя месечна падежна
дата и минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която
клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен период след падежната дата
(гратисен период).
В случай, че в рамките на
гратисния период клиентът погаси целия кредит, усвоен към падежната дата, лихва
върху сумите, усвоени за покупка на стоки и услуги на ПОС на търговец за
предходния отчетен период, не се начислява.
В случай, че в рамките на
гратисния период не револвира кредита си или револвира със сума, по-малка от
минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за
нереволвиране. Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
От извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 13/0000000023422322 от 09.09.2016 г. по
Договор за кредитна карта № 13/0000000023422322 от 02.03.2012 г. се установява, че срокът на кредита е 72 месеца, а
крайният му падеж е 02.03.2018 г., както и че банката е счела кредита за предсрочно
изискуем, поради невнасяне на пет месечни вноски.
За събиране на дължимите суми по договора за
кредитна карта по молба на „Банка ДСК“ ЕАД против Г.Д.П. е образувано
изпълнително дело № 20168820400731 по описа на ЧСИ Г. Тарльовски.
От приетото по делото без
възражения от страните заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че фактическото усвояване на кредита е започнало на 19.04.2012 г. с
изтеглянето в брой на сумата от 1 000 лв. През периода 19.04.2012 г. –
09.09.2016 г. от ответника са усвоени чрез теглене в брой и плащане при
търговец общо 46 023,69 лв., подробно описани по дати, вид и размер в
Приложение 1 към заключението.
По процесния договор ответникът е
направил плащания общо в размер на 34 234,21 лв., с които са погасени 26 328,45
лв. главница, 6 314,39 лв. договорни лихви за периода 19.04.2012 г. –
20.10.2015 г., 1 411 лв. такси (теглене и покупка валута) и 180 лв. такси просрочие.
Непогасени към 09.09.2016 г. са
общо 21 596,38 лв., от които главница в размер на 19 695,24 лв., договорни
лихви за периода 20.10.2015 г. – 09.09.2016 г. в размер на 1 781,14 лв. и
заемни такси за нереволвиране в срок за периода 08.01.2016 г. – 09.09.2016 г. в
размер на 120 лв.
От разясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание, се установява, че дължимата лихва по договора за
кредитна карта за периода 22.03.2016 г. – 09.09.2016 г. е в размер на 1 313,50
лв..
При така установените правнорелеванти
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПКр, вр.
чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между страните,
че ответникът дължи на ищеца вземания за главница, договорна лихва и заемни
такси, както и обезщетение за забава по договор за кредитна карта.
Исковете, предявени по реда на
чл. 422 ГПК, са допустими, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е оспорена от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415,ал.
1 ГПК.
За уважаването на главните искове в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта с
револвиращ креди и е изпълнил задълженията си по него, като е предоставил на
ответника отпуснатата в заем сума, лихвоносния характер на вземането, настъпването
на неговата изискуемост и размера на вземането по всеки от исковете.
За уважаване на акцесорния иск ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, който не е погасен в предвидения срок.
В тежест
на ответника е да установи, че е платил или са настъпили други основания за
погасяване на задължението.
Съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за предоставяне на кредитна карта с револвиращ кредит
се установява безспорно от писмените доказателства по делото – Договор от
02.03.2012 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица и Договор от 02.03.2012 г. за залог на вземане, сключени между
страните, а изпълнението на задълженията на ищеца по този договор – от приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза.
Усвояването на предоставения на ответника Г.Д.П.
кредит и размерът на усвоената сума се установява също от заключението по съдебно-икономическата
експертиза. От заключението се установява и размерът на погасения кредит и
останалата непогасена част от кредита – главница, договорна лихва, заемни такси
и лихва за забава.
Относно дължимостта на вземането
ищецът се позовава на настъпване на предсрочна изискуемост на пълния размер на
кредита поради непогасяване в срок на пет месечни вноски.
Предсрочната
изискуемост съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По делото от страна на банката не
се ангажираха доказателства за осъществяване на субективния елемент от
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а именно уведомяването на
длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, въпреки разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото и изричното указание на съда на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това твърдяно от него
обстоятелство.
Независимо
от това при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да има предвид обстоятелството, че е настъпил крайният падеж на задължението по
договора за кредит, макар и след подаване на заявлението за издаване за заповед
за незабавно изпълнение. Този факт следва да се отчете от решаващия съд, като
се признае на кредитора вземането върху непогасените вноски с настъпил падеж, независимо
от отсъствието на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Този извод се
извежда от обстоятелството, че между страните съществува валидна облигационна
връзка по договор за кредит при условията, договорени между страните, и липсата
на точно изпълнение по договора следва да бъде съобразено в исковото
производство по чл. 422 ГПК. В този смисъл е практиката на върховната съдебна
инстанция по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 15 от 09.05.2017 г. по т.д.
№ 60034/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 7 от
19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
В случая крайният
срок за погасяване на кредита по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 02.03.2012 г. съвпада със срока на
валидност на кредитната карта и е
настъпил на 02.03.2018 г. Непогасените към тази дата задължения по договора за
кредитна карта, представляващи главница, редовна (договорна) лихва за периода
21.03.2016 г. – 09.09.2016 г. и заемни такси, установени със заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, са дължими от ответника. Сумата
се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Тъй като по делото се установи
дължимостта на претендираните от ищеца суми, исковете като основателни следва
да бъдат уважени до размерите, установени от експертното заключение: изцяло
следва да бъде уважен искът за главницата в размер на 18 389,20 лв., тъй
като според заключението на вещото лице по процесния договор за кредитна карта
е дължима дори сума в по-голям размер; искът за редовна (договорна) лихва
следва да бъде уважен до размера от 1 313,50 лв., която сума според вещото
лице е дължима за процесния период 21.03.2016 г. – 09.09.2016 г., и отхвърлен
за горницата над 1 313,50 лв. до пълния предявен размер от 2 868,64 лв.; искът
за заемни такси следва да бъде уважен до размера от 120 лв., установени от
вещото лице, и отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 649,97 лв.; изцяло следва да бъде отхвърлен искът за санкционираща лихва за
забава за периода от 29.08.2016 г. до 06.09.2016 г. в размер на 28,05 лв., тъй
като такова задължение не се установява от заключението на експерта.
Тъй като присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а исковият съд се произнася по
дължимостта им с оглед изхода от делото, съдът намира, че въпреки непрецизния
изказ в исковата молба, по същество ищецът е предявил установителен иск за вземанията
по договора за кредитна карта, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а
по отношение на разноските в заповедното производство е формулирал искане за
присъждането им като законна последица от уважаване на иска.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 462,32 лв.
заплатена държавна такса, 1 073,55 лв. внесен депозит за особен
представител на ответника, 135,55 лв. внесен депозит за вещо лице и 200 лв.
юрисконсулстко възнаграждение за исковото производство, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПрП, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 396,45 лв. държавна такса и 536,79 лв.
юрисконсултско възнаграждение, също по съразмерност.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.П., ЕГН ********** *** дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 със съдебен адрес:*** чрез юрисконсулт Л.Д.М.-П., главница в
размер на 18 389,20 лв., редовна (договорна) лихва за периода от 21.03.2016 г.
до 09.09.2016 г. в размер на 1 313,50 лв., и заемни такси в размер на 120 лв.,
дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1810 от 12.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3120/2016 г. на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземане в размер на
28,05 лв., представляващо санкционираща лихва за забава за периода от 29.08.2016
г. до 06.09.2016 г., иска за установяване съществуването на вземане,
представляващо редовна (договорна) лихва за периода 21.03.2016 г. – 09.09.2016
г. за горницата над 1 313,50 лв. до пълния предявен размер от 2 868,64 лв. и
иска за установяване съществуването на вземане, представляващо заемни такси за
горницата над 120 лв. до пълния предявен размер от 649,97 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 със съдебен адрес:*** чрез
юрисконсулт Л.Д.М.-П., разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 462,32 лв. държавна такса, 1 073,55
лв. депозит за особен представител на ответника,135,55 лв. депозит за вещо лице
и 200 лв. юрисконсулстко възнаграждение за исковото производство, както и
разноски в заповедното производство в размер на 396,45 лв. държавна такса и 536,79
лв. юрисконсултско възнаграждение, също по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: