Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 15578 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са при условията на активно обективно
съединяване искове с правно основание чл. 55 ал.1 , предложение трето ЗЗД и чл.45,ал.1 ЗЗД .
Ищецът И.З.З., ЕГН ********** твърди че на 19.12.2012 г. е сключила с ответника договор за покупко продажба на АПАРТАМЕНТ
№ 135, находящ се в гр.София,
СО, Район „Слатина", ж.к "Христо Смирненски", със застроена площ от 88,39 кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с идентификатор
68134.705.374.1.135,
заедно с избено помещение № 14, без посочена квадратура по акт за
собственост, а по удостоверенеие за данъчна оценка- с площ от 5,64 кв.м.,
заедно с 5,636% идеални части от общите
части на сградата и от правото
на строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.705.374.
Твърди,че договорената продажна цена е била в размер на 42500
лв., като уговорката на страните преди окончателното
сключване на договора е била горната цена да се плати,чрез погасяване на
дългове на продавача към трети лица.
По силата на горната уговорка ищцата реално е заплатила
дългове на продавача към „Т.С.“ЕАД и „Уникредит Булбанк“, в общ размер на 43146.81
лв.,като за целта изтеглила
банков кредит.
С влазло в сила решение на СГС
по гр.д. №
11240/2013 г., СГС, I- 18 състав договора обективизиран в нот.акт
№171, том IV, рег.№ 4612,
н.д.570/2012 г., Нотариус А.Л., рег.№
386 по Регистра на Нотариалната камара бил унищожен.
Ето защо на основание чл.55,ал.1,предл. трето във вр. с чл.34 претендира
от ответника връщане на даденото по договора- сумата от 43146,81
лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.45 ЗЗД претендира обезщетение в размер на сумата 503, 19 лв., заплатена от ищцата такса за усвояване
на банков кредит, както и сумата 1500 лв., представляваща заплатените лихви за времето от
27.12.2012 г. до датата на завеждане на
исковата молба по договора за
кредит, върху реално заплатената продажна цена в размер на 43146,81 лв.
Претендира разноски по делото.
Ответникът С.Е.П.-З. ЕГН ********** е уведомена за предявените искове чрез дъщеря
си Е.З. на 05.03.2019 год. и в срока по чл.131 ГПК-на 05.04.2019 год. е депозирала отговор чрез надлежно
упълномощен пълномощник. В отговора си ответницата
прави признание на първия от
исковете,а именно този за сумата
от 43 146.81 лв.,а оспорва втория иск по основание,евентуално
по размер.
Съдът, след като
обсъди твърденията на ищеца и прецени събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
По силата на сключен на 01.11.2012 год. предварителен договор и анекс от 10.12.2012 год.
страните по делото са договорили покупко-продажба на недвижим имот- АПАРТАМЕНТ № 135, находящ се в гр.София, СО, Район „Слатина", ж.к "Христо Смирненски", със застроена площ
от 88,39 кв.м., състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с идентификатор
68134.705.374.1.135,
заедно с избено помещение № 14, без посочена квадратура по акт за
собственост, а по удостоверенеие за данъчна оценка- с площ от 5,64 кв.м.,
заедно с 5,636% идеални части от общите
части на сградата и от правото
на строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.705.374 за сумата
от 42500
лв.,като вместо директно плащане на тази цена в анекса е
договорено,че купувачът ще плати,като превели определени суми по банкови сметки
на трети лица- сумата
7654,18 лв. по изп.д.№
20118440404199 на ЧСИ С.Я.с
взискател „Т.С.“ЕАД по посочена банкова сметка, ***,81 лв. по изп.д.№ № 20128440401281 на ЧСИ С.Я.с взискател
„Уникредит Булбанк“, с посочена банкова сметка, ***,81 по ч.гр.д.№ 19486/2012 г., СРС, с кредитор
„Т.С.“ЕАД с посочена банкова
сметка., ***,76 лв. задлжение към „Т.С.“ЕАД за доставена топлинна
енергия за времето от 05.2012 до 11.2012 г. с посочена банкова сметка, ***,73 лв. и сумата 943,13 лв. задължение по договор
за кредит и адвокатски хонорар по договор за
банков кредит №
72/02.12.2005 г., с банка „Уникредит
Булбанк“ с посочена банкова сметка.
***
№171, том IV, рег.№
4612, н.д.570/2012 г., Нотариус А.Л., рег.№ 386 по Регистра
на Нотариалната камара на
19.12.2012 г. С.Е.П.-З. е продала на И.З.З. гореописания
имот за сумата от 42500 лв.,която сума продавачът се е съгласил да получи по своя сметка от „Сосиете Женерал Експресбанк"АД-гр.Варна,тъй като
за покупката ищцата е договорила банков кредит.
С влазло в сила решение на СГС
по гр.д. №
11240/2013 г., СГС, I- 18 състав договора обективизиран в нот.акт
№171, том IV, рег.№ 4612,
н.д.570/2012 г., Нотариус А.Л., рег.№
386 по Регистра на Нотариалната камара бил унищожен.
При описаната горе фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД,
предложение трето ЗЗД и чл.45,ал.1 от ЗЗД.
По иска за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД:
Ответникът е признал този иск в отговора си на исковата
молба.Този отговор е подаден в срока по чл.131 ГПК от представител на ответника
притежаващ пълномощия да прави признание на иска.Ето защо и предвид
разпоредбата на чл.237 ГПК с оглед на това признание съдът намира,че искът с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД за
връщане на сумата от 43 146.81 лв. като дадена на отпаднало основание/унищожен договор за продажба на
недвижим имот/е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва
върху нея от датата на
исковата молба 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане.
Във връзка с горното и изразеното становище на ответника
в съдебно заседание съдът намира,че поради спецификата на признанието на иска
като неоттегляемо процесуално действие с незабавен
правен ефект и предвид факта,че то е направено преди възражението на ответника
за погасяване на иска по давност,това възражение не следва да бъде обсъждано
изобщо.
По иска с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД: Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.
Според съда претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение с аргумента,че е имала разходи-банкови такси и лихви,по кредите,с
който е извършила плащането по унищожения договор е неоснователна,тъй като
липсва противоправно действие или бездействие на ответника,което да е в
причинна връзка с посочените вреди.Липката на този
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане води до
неоснователност на цялата претенция,поради което следва да бъде отхвърлена.
При горния изход на делото съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцата разноски по делото за дължавна такда и авдокатско възнаграждение
съобразно уважената част като глобален размер /96 % / в размер на 4091 лв.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Е.П.-З.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.З.З., ЕГН ********** съдебен адрес: *** адв.Л.Д., САК на основание чл. 55 ал.1, предложение трето ЗЗД сумата от 43
146.81 лв. дадена на отпаднало основание /унищожен договор за продажба на
недвижим имот от 19.12.2012 г. обективизиран в нот.акт №171, том IV, рег.№ 4612, н.д.570/2012
г., Нотариус А.Л., рег.№
386 по Регистра на Нотариалната камара /,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.З.З., ЕГН ********** против С.Е.П.-З.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за сумата от 2003.19
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Е.П.-З., ЕГН
********** да заплати на И.З.З., ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 4091 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: