№ 320
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора А. Ат. П.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане на адв.А. А. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на осъдения Х. Д. Д.,с
установена по делото самоличност и ЕГН ********** за възобновяване на наказателното
производство по внохд №1146/2022 година по описа на Софийски градски съд.
В искането се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК,като
анализа на направените оплаквания от защитата на осъденото лице обобщаващо препращат
към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3
НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила
,допуснати от въззивната съдебна инстанция/като се твърдят такива,допуснати и от първия
съд/ и явна несправедливост на наложено наказание.
В искането са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения по смисъла
на чл.348 ал.1 т.1,т.2 и т.3 НПК-нарушение на материалния закон,съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложено наказание.
Конкретно оплакванията са развити в няколко насоки:
1.Допуснати са съществени,но отстраними нарушения на процесуалните правила при
постановяване на въззивното решение,като въззивният съд е отказал да събере и провери
възможни за събиране доказателства.На тази основа по същество,като твърди,че е отказан
1
разпит на три лица,посочени изрично в хода на ДП от Д.,се сочи,че съдебният състав на
въззивния съд е формирал вътрешното си убеждение не на основа на обективно ,всестранно
и пълно изследване на доказателствения обем,а при нарушение на чл.14 НПК.
Твърди се,че неоснователно е ограничено правото на защита на подсъдимото лице,като
въззивният съд е отказал да назначи съдебно-психиатрична експертиза,която да установи
какво е актуалното състояние на подсъдимия към конкретен момент и дали същият може да
участва в наказателно производство.Сочи се,че съдът е бил уведомен за тежкото
здравословно състояние на осъдения Х. Д.,здравословното му състояние е било изследвано
от първоинстанционен съд,макар и по друго наказателно дело,и има категорично становище
в тази насока,твърдени са суицидни опити на подсъдимия и същият е с тежка наследствена
обремененост /самоубийство на баща му/.Твърди се,че въззивният съд се е
произнесъл,въпреки че е бил уведомен в моментна невъзможност да се представят на съда
такива данни,поради невъзможност защитата да контактува с подсъдимото лице и
отсъствието на майката от страната.
Сочи се нарушение на правата на осъдения Д.,доколкото е налице отказ да се допусне
ползване на законово разрешени процесуални средства за защитата му в нарушение на чл.15
ал.2 НПК.Сочи се,че с отказ да се допусне изготвяне на СПЕ,макар и след представяне на
данни за това в хода за произнасяне от въззивния съд,че подсъдимият страда от психическо
разстройство,Д. е лишен от право адекватно да се защити.Твърди се,че така е отказана и
възможност на защитника му да организира защитата по адекватен начин.
2.Нарушен е материалния закон,доколкото съдът не е съобразил тежките,според
защитата,нарушения на разписаното в Наредба №1/19.07.2019 година,като съставения
протокол страда от тежки пороци.В тази насока се твърди,че съдът превратно е тълкувал
Закона и съдебна практика,касателно липса на реквизити на съставен протокол и
възможността,обема на тези „липси“ на задължително разписани реквизити и възможността
те за се „заместят“ или преодолеят в рамките на наказателното производство.
3.Наложеното наказание е явно несправедливо,независимо от приложението на
нормата на чл.66 НК,касателно постановеното наказание „лишаване от свобода“,като
оплакването защитата пряко свързва с нарушаването на процесуалните правила,а оттам и на
материалния закона.
На основа на горното се обосновава искане за отмяна на въззивното решение,отмяна на
постановената присъда и постановяване на акт,с който Х. Д. бъде признат за невинен по
повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се претендира възобновяване на наказателното производство по внохд
№1146/2022 година на Софийски градски съд,отмяна на въззивното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Пред състава на Апелативен съд гр.София защитата на осъдения Д.,адв.А. ,поддържа
оплакванията си.По същество ги доразвива с твърдения за това,че въззивният съд не е
изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК,не е осигурил разкриването на обективната
2
истина,допуснал е отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените и
така е приложил материалния закон неправилно.Поддържа сторените оплаквания,както и
сторените с искането претенции към настоящия съд.
Осъденият Х. Д. е бил уведомен за датата и часа на разглеждане на делото,но не се
явява пред съда.Съдебният състав е уведомен от защитата и от майката на осъденото лице-
М. Д.,чиято самоличност е установена в съдебно заседание,че осъденият не е в състояние да
се яви пред съда,а комуникацията с него е почни невъзможна ,поради тежко психическо
състояние.
В хода на съдебните прения прокурор от САП изразява становище за основателност на
искането.
Като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за възобновяване
основания,Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо,депозирано е от процесуално легитимирана
страна в рамките на 6–месечен срок и е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава
ХХХІІІ НПК-влязло в сила решение,което не е проверявано по касационен ред.
Разгледано по същество искането е основателно.
Безспорно е,че предмет на извънредната проверка е начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващите съдилища,както и преценка дали то е основано на
обективно,всестранно и пълно събиране и изследване на всички правнорелевантни факти и
обстоятелства по делото,като се проследи начина,по който съдилищата са формирали
вътрешното си убеждение по фактите и правото.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Внимателният прочит на атакуваният въззивен съдебен акт и на постановената
присъда с мотиви от първия съд,дава основание да се направи извод за обоснованост на
сторените от искателя оплаквания,свързани с твърдението за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на справедлив процес
и ограничили правото на защита на осъдения,в няколко насоки.
САС споделя принципните съображения,изложени в стореното искане на защитата и
поддържани по същество от защитата пред настоящия съд,че един съдебен акт следва да
почива на пълно,всестранно и обективно разследване на релевантни за предмета на
доказване факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване по чл.102 НПК,а
фактическите изводи да се предхождат от задълбочен анализ на доказателствения обем в
неговата взаимовръзка.
Процесуалното развитие на делото сочи следното:
С присъда №20239032 от 29.10.2020 година,постановена по нохд №1420/2020 година
по описа на Софийски районен съд,състав на съда е признал подсъдим Х. Д. Д.,роден на ***
година в гр.***,българин,български гражданин ,неосъждан , ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това,че на 27.08.2019 година,около 20,50 часа в гр. София , от ул. „Буенос Айрес“ към
3
бул.“ Г. М. Д.“ управлявал моторно превозно средство-лек автомобил,марка „БМВ“,модел
„745 И“,рег.№ *** след употреба на наркотични вещества-амфетамин и канабис,установено
чрез техническо средство „DRUG TEST 5000” с № ARLK-0001,проба № 083,поради което на
основание чл. 343б ал.3 вр. чл.54 ал.1 НК му е наложил наказания:
-„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
-„глоба“ в размер на 700 лева,а на основание чл.343г НК-„лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила,като
на основание чл.59 ал.4 НК е зачел времето от наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ през което Х. Д. е бил лишен по административен ред.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. Д. да заплати по сметка
на СДВР сумата от 201,60 лева,сторени деловодни разноски,както и да заплати по сметка на
СРС сумата 30 лева,сторени деловодни разноски.
С присъда №260061/19.04.2021 година,постановена по внохд №4448/2020 година по
описа на СГС състав на съда е отменил първоинстанционната присъда и е признал
подсъдимия тогава Х. Д. за невинен по повдигнатото му обвинение в извършено
престъпление по чл.343б ал.3 НК,като на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение.
С Решение № 60227/24.03.2022 година,постановено по н.д.№ 821/2021 година състав
на ВКС на РБ е отменил въззивна присъда №260061/19.04.2021 година,постановена по
внохд №4448/2020 година по описа на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
С Решение №464/04.07.2022 година,постановено по внохд №1146/2022 година на
Софийски градски съд присъда №20239032 от 29.10.2020 година,постановена по нохд
№1420/2020 година по описа на Софийски районен съд е била потвърдена.
Проверката на съдебните актове,включително начина,по който е проведено
наказателното производство пред първия съд,проведеното съдебно производство пред
въззивния състав по внохд №4448/2020 година по описа на СГС,постановения съдебен акт
от ВКС на РБ и изложените в него мотиви,по същество се отнасят до начина,по който са
събирани,проверявани и оценявани доказателствените източници в хода на воденото
наказателно производство от различните съдебни състави на първия и въззивния съд.Към
този момент,с оглед приетите по делото и проверени доказателствени източници,
включително разпитани по делото свидетели от първия съд,дадени от подсъдимия Д.
обяснения и приобщени писмени доказателства,както и от изслушаната КСППЕ на
експертите Т.К. и Г.Г. за подсъдимото лице,не е поставян въпрос за непопълване на делото с
възможен за събиране и проверка доказателствен обем,нито е поставяна под съмнение
възможността подсъдимото лице да носи наказателна отговорност или да участва в
разглеждането на делото.Към момента на произнасяне от Върховната касационна инстанция
4
не е бил спорен въпроса за психическа пригодност на подсъдимото лице.
Видно е,че изводите на въззивния съд са били свързани с неточна оценка на
доказателствения обем от първоинстанциония съд от една страна,а от друга,ВКС на РБ е
приел,че сам въззивния съд е проявил от своя страна„…неправилна оценъчна дейност
….спрямо събраните по делото доказателства….“,а на тази основа е опорочил формирането
на вътрешното си убеждение по фактите,довело до нарушаване на материалния закон.
След дадените указания от Касационната инстанция,делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Твърденията на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила,довели
до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице Д. и на защитника в процеса
,препятствайки последния адекватно да упражни защита на доверителя си,се отнасят
конкретно до проведеното въззивно съдебно производство по внохд№1146/2022 година по
описа на СГС.
Безспорно за настоящия съд е,че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на въззивното решение,а съдебният състав е
формирал вътрешното си убеждение не на основата на обективно,всестранно и пълно
изследване на относим към предмета на доказване доказателствен обем,а на основата на
проявена липса на активност при събиране,проверка и оценка на възможен доказателствен
обем,нарушавайки нормата на чл.13 НПК.
Вярно е твърдението на молителя,че недопустимо са ограничени правата на защита на
подсъдимото лице,като тези нарушения на правата му се свързват с липса на реално
проведен състезателен процес и отказ да се допусне ползване на законово разрешени му
процесуални средства за защита,в т.ч.събиране и проверка на оневиняващи подсъдимия
доказателства и проверката им,в нарушение на чл.15 ал.2 НПК.
Видно е,че първият състав на първоинстанционния съд е провел задълбочено съдебно
следствие,като в изпълнение на задълженията си всестранно и пълно да изследва
релевантните факти,и да изясни в пълнота фактическата обстановка,е проверил гласните
доказателствени средства,посочени от държавното обвинение-показанията на св.Н. Н.,л.97-
л.99,като е приобщил дадените показания в хода на досъдебното производство по реда на
чл.281,ал.4 вр.ал.1 т.2,пр.2 НПК,на св.С.,л.99,с приобщени показания от ДП по реда на
чл.281,ал.5 вр.ал.1,т.1 и т.2,пр.2 НПК,на св.М.С.,л.100,с приобщени показания от ДП по реда
на чл.281,ал.5 вр.ал.1,т.1 и т.2,пр.2 НПК,на св.Т.,л.79,с приобщени показания от ДП по реда
на чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК,както и на свидетелите Н. и Д..Проведена е очна ставка
между св.С. и Н. , изслушани са дадени от подсъдимия,тогава,обяснения,приета е
КСППЕ,изпълнена от експерти Г. и К.,л.л.32-36 ДП.
Приети са писмените доказателства.
При второто поред въззивно разглеждане на делото,в с.з.,проведено на 20.05.2022
година,подсъдимият тогава Д. не се е явил,като е бил нередовно призован.Пред съда
защитникът му адв.А. е заявил трудности в комуникацията с подсъдимото лице,поради не
5
добро психическо състояние на Д..Съобщил пред въззивния съд,че Д. е подсъдим и по
нохд№853/2021 година и по това наказателно дело е бил освидетелстван,като експертите са
дали заключение,че към момента на извършване на деянието по цитираното наказателно
дело“…Д. не е бил в състояние да разбира свойството на постъпките си“. С оглед данните от
експертното медицинско изследване по нохд№853/2021 година защитата е заявила
необходимост от ново експертно психологическо изследване за подсъдимото лице ,като
съдът е приел заявеното от защитата като искане за назначаване на СППЕ.Посочено е в
съдебния протокол,че съдът ще се произнесе в следващо съдебно заседание по искането на
защитата,след изясняване възможността Д. да се яви пред въззивния съд.
За следващото по ред с.з.,проведено на 13.06.2022 година подс.Д. е призован чрез
майка си и се е явил пред въззивния съд.
Съдът е дал ход на делото,изслушал е мотивирано искане на защитата за назначаване
на СППЕ.Самият подсъдим е посочил,че поддържа такова искане и е заявил готовност да се
яви за медицински преглед.
Прокуратурата е оспорила искането,а съдът го е оставил без уважение,приемайки,че
към настоящия момент защитата не представя нови медицински доказателства за
здравословното състояние на Х. Д. и не формулира изрични задачи и въпроси за изясняване
чрез способите на чл.144 НПК.
Пред въззивния състав е направено ново искане от защитата за допускане и разпит на
трима свидетели,за които се твърди да са присъствали на местопрестъплението и да са
възприели факти и обстоятелства от съществено значения за изясняване предмета на
доказване-Б. М.,Г. И. и С. М..Такова искане е формулирано още в подадената въззивна
жалба.
Доказателственото искане е поддържано от подс.Д.,който е пояснил,че това са
свидетели-очевидци на извършената му проверка,но доколкото „….не проявяват желание по
принцип да се явят да свидетелстват относно делото“ е поискал призоваването им.
Подсъдимият е пожелал да даде обяснения.
Съдът е дал ход на въззивно съдебно следствие и е изслушал обяснения на подс.
Д.,л.41-43 от делото,който е отговарял на въпроси на страните и съда.
С определение съдът е отказал да допусне до разпит като свидетели поисканите от
защитата три лица.
Защитата е сторила ново искане за назначаване на СППЕ,като е заявила,че чрез
майката на подсъдимия ще осигури медицински документи за здравословното състояние на
подсъдимия Д..Последният е подкрепил искането на защитата си.
Съдът е отказал назначаване на СППЕ,приел е,че делото е изяснено от фактическа
страна,дал е ход по същество на наказателния спор,а след тайно съвещание е заявил,че ще се
произнесе с решение в срок.
Междувременно,в хода на произнасяне,след като е поискал и получил препис от
6
съдебния протокол,защитникът адв.А. е депозирал,на 24.06.2022 година,л.57 от делото,
молба,с която е формулирал искания и е представил медицински документи за
здравословното състояние на подс.Д.-фиш от ЦСМП,л.74,медицинско направление за Д. от
м.септември 2021 година,както и препис от СППЕ,изготвена по нохд №853/21 година към
м.юли 2021 година,коментирана по рано.
На 04.07.2022 година съдът е постановил решение по внохд №1146/2022 година,с
което е потвърдил присъда №20239032/29.10.2020 година,постановена по нохд №1420/2020
година по описа на Софийски районен съд.
На основа гореизложеното,касателно подробно описаното процесуално развитие на
делото пред втората по ред въззивна съдебна инстанция,следва да се сподели като
основателно оплакването на защитата на осъдения Д.,че последния е бил лишен от право
адекватно да се защити,с оглед отказа да се съберат,проверят и обсъдят факти и
обстоятелства,изграждащи защитната теза,свързана както с естеството на извършената му
проверка от компетентни органи,така и с актуалното психическото състояние на Д..
На първо място настоящият съд намира,че безмотивно,сочейки единствено,че „…съдът
счита,че не е необходимо да бъдат разпитани поисканите от защитата свидетели“,въззивният
съд е отказал да уважи доказателствено искане,въз основа на което и защитата,и
подсъдимото лице са основавали теза на защита.Съдът не е съобразил,че тези три лица не са
давали показания пред съд,не е съобразил твърденията,че тези лица са очевидци при
извършената проверка и биха могли,ако това бъде проверено,да дадат сведения по
фактите,от съществено значение за предмета на доказване по чл.102 НПК.Дали техните
показания ще бъдат относими към релевантни по делото факти и обстоятелства,и дали ще
подкрепят или не защитната теза е въпрос,който не е получил отговор във въззивното
съдебно решение.Не е сторен опит от страна на въззивния съд дори да бъдат призовани
поисканите от защитата лица,за да се установи дали такива лица въобще съществуват и дали
са възприели твърдени от подсъдимото лица и защитата факти и обстоятелства.
Настоящият съд намира,че като не е събрал и проверил възможни доказателствени
средства,съдържащи по твърдение на защитата и осъденото лице важни доказателствени
факти,въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.14 НПК,във
връзка с начина на формиране на вътрешното си убеждение по фактите.Налага се извода,че
в процеса на формирането му е нарушен чл.14 НПК,което нарушение е отстранимо
единствено при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на въззивния съд.
На второ място следва да се посочи,че настоящият съд намира за основателно и
твърдението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
постановения отказ да се съберат и проверят доказателства,чрез съответни способи за
проверка,напр.по реда на чл.144 НПК.Така въззивният съд се е лишил от възможността да
отговори на твърденията на защитата за недоброто здравословно състояние на осъдения
Д.,включително да провери обстоятелства във връзка с решаване по еднозначен и
категоричен начин на въпроси,поставени от защитата във връзка с чл.24 и чл.25 НПК.
7
Вярно е,че към момента на направеното искане за назначаване на СППЕ от страна на
защитата за осъдения,тогава подсъдим Д.,на съда не са били представени медицински
документи,които да се поставят в основа на евентуално психиатрично изследване.Вярно е и
това,обаче,че защитата ясно е обосновала причините,поради които се затруднява да ги
предостави пред съда в конкретния момент,въпреки че е твърдяла възможност да стори това
в по-късен момент.Такава възможност не и е била предоставена.Представените в хода на
произнасяне по същество на наказателния спор медицински документи за осъденото лице
,както и представения препис от СППЕ,макар и по друго наказателно дело,индикират ясно
необходимостта такова специализирано изследване на осъдения да се проведе.Не може да се
отминат с недостатъчно внимание констатациите на експертите по СППЕ,изпълнена по нохд
№853/2021 година,касателно психиатричното състояние на Д. и способността,а и
възможността му,да участва пълноценно в наказателното съдопроизводство понастоящем.
Процесуалните нарушения,цитирани по-горе в същността им,са допуснати от състава
на въззивния съд.Защитата е сторила обоснованите си доказателствени искания пред
въззивния съд и вместо да събере и провери,а впоследствие задълбочено да анализира
доказателствения обем и твърденията на защитата,въззивния съд се е задоволи да приеме
единствено описаната фактическа обстановка на решаващия съд.
По същество настоящият съд споделя оплакването на защитата,че въззивният съдебен
акт е постановен при липса на задълбочено изяснени факти,а поставени от защитата въпроси
не са намерили отговор така,както Закона изисква.Допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила са отстраними,доколкото е налице възможност при ново
разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд да бъдат събрани и проверени гласни
доказателствени средства,относими към т.н.“главен факт на доказване“,както и да се проведе
задълбочено медицинско и съдебно-психиатрично и психологическо изследване на Х. Д.,с
цел изясняване въпроси по чл.24 НПК и чл.25 НПК.
Горното,в неговата съвкупност,позволява настоящия съд да приеме наличие на
възобновително основание по чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК–съществено нарушение
на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на защита на осъдения Х.
Д.,допуснати от въззивната съдебна инстанция.
По оплакването за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложено наказание:
Приемайки,че при въззивното разглеждане на делото са допуснати отстраними
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,изразили се в нарушения по
чл.13, чл.14 и чл.15 НПК,настоящият съд намира,че не следва да коментира твърденията на
защитата за наличие на възобновителните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.3 НПК.Доколкото
допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения могат да бъдат преодолени и
отстранени в хода на задълбочено проведено въззивно съдебно следствие , в което да се
съберат,проверят и оценят доказателствата и доказателствените средства коментирани по-
горе,то настоящия съд ще отмени Решение №464/04.07.2022 година, постановено по внохд
№1146/2022 година на Софийски градски съд,ще възобнови производството по внохд
8
№1146/2022 година на Софийски градски съд и ще върне делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
С оглед изложеното,на основание чл.425 ал.1 т.3 НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №464/04.07.2022 година, постановено по
внохд №1146/2022 година на Софийски градски съд и ВЪЗОБНОВЯВА наказателното
производство по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9