Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 187 20.07.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 7 юли………………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова…..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1320…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н.С.П. *** против решение № 119 от 04.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2009/2019 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която първоинстанционният съд не е уважил
предявеният иск в пълния му размер.
Жалбоподателят твърди, че
крайният извод на съда е неправилен, както и изчисленията му за положения
извънреден труд, тъй като не бил съобразен със свидетелските показания и
писмените доказателства, както и с трайната практика на ВКС. Твърди, че свидетелите
потвърдили факта, изложен в исковата молба, че полагането на извънреден труд в
дружеството е практика. Било признато от
ответника, че работниците работят на смени в съотношение 3 към 2, като
елементарното пресмятане доказвало, че всеки работник полага по 180-200 часа
труд месечно. Доказало се, че работната смяна е 11,15 часа. Съдът уважил
претенцията до размера, посочен от ответника, без да посочи и изчисли реално
отработените часове извънреден труд и без да изчисли допълнителните 15 минути
полаган извънреден труд за всеки работен ден. Неправилно били намалени
отработените часове с трите почивни от по 30 минути. Било установено, че през
почивките работниците били викани да обслужват клиенти в магазина и
присъствието на територията на обекта било задължително. В решението не било
посочено защо съдът приема втория вариант на изчисления на вещото лице. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени решение на РС Казанлък в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция изцяло.
Въззиваемият „Багира“ ООД
оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си.
Моли съдът да потвърди решение в обжалваната част.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред районния съд са били предявени искове за
присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд, както и за присъждане
на мораторно обезщетение за забавено плащане.
Ищцата
е твърдяла, че с ответното дружество е била в трудово правоотношение от
31.07.2012 г. до 02.07.2019 г., като изпълнявала длъжността
„продавач-консултант“. Работното ѝ време съгласно трудовия договор било пълно
- 8 часа (сумарно). Действително
работното време на магазина, в който работила, било от 08:00 ч. до 19:00 ч. Бил
въведен сменен режим за работниците, като смените били по 11 часа през делнични
дни и съботите и по 8 часа в неделя. От
сключването на трудовия договор до прекратяването му режимът на работа в
търговския обект бил три последователни работни дни следвани от два почивни дни. Твърди, че при така създадената от
работодателя схема на работа се оказвало, че работниците полагали по 190 – 200
ч. труд месечно или два часа извънреден труд за всеки работен ден без неделя,
за което нямало съставени графици и заповеди за полагане на извънреден труд.
Считала, че има право на заплащане за положения от ищцата извънреден труд, за
което е претендира следните суми: За
месец 07.2016 г. - 18, 19, 20, 23, 24, 25 (н), 28, 29, 30 - 8 работни дни, по 2
часа извънреден труд дневно, една неделя, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 58,50 лв. за общо 13 часа положен извънреден труд. За
месец 08.2016 г. - 2, 3, 4, 7 (н), 8, 9, 12, 13, 14 (н), 17, 18, 19, 22, 23,
24, 27, 28 (н), 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три
недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо
30 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 09.2016 г. - 1, 2, 3,
6, 7, 8, 11(н), 12, 13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни,
по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 10.2016 г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 16(н), 17, 18, 21,
22, 23(н), 26, 27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв.
за общо 29 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 11.2016 г. -
1, 2, 5, 6(н), 7, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 20(н), 21, 22, 25, 26, 27(н), 30 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната
смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа положен, но
незаплатен извънреден труд. За месец 12.2016 г. - 1, 2, 5, 6, 7, 10, 11(н), 12,
15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26, 27, 30 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135,00 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен
извънреден труд. За месец 01.2017 г. - 2, 3, 4, 7, 8(н), 9, 12, 13, 14, 17, 18,
19, 22(н), 23, 24, 27, 28, 29(н) - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд
дневно, три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от
121,50 лв. за общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец
02.2017 г. - 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 11, 12(н), 13, 16, 17, 18, 21, 22, 23, 2б(н),
27, 28, - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд. За месец 03.2017 г. - 3, 4, 5(н), 8, 9, 10, 13,
14, 15, 18, 19(н), 20, 23, 24, 25, 28, 29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 04.2017 г. - 2(н), 3, 4, 7, 8, 9(н), 12, 13, 14, 17, 18, 19, 22,
23(н), 24, 27, 28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три
недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за
общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 05.2017 г. - 2,
3, 4, 7(н), 8, 9, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27, 28(н), 29 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната
смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа положен, но
незаплатен извънреден труд. За месец 06.2017 г. -1, 2, 3, 6, 7, 8, 11(н), 12,
13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 07.2017 г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 14, 16(н), 17, 18, 21,
22, 23(н), 26, 27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв.
за общо 29 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 07.2017 г. -
1, 2, 5, 6(н), 7, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 20(н), 21, 22, 25, 26, 27(н), 30, 31
-19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 09.2017 г. - 1, 4, 5, 6, 9,
10(н), 11, 14, 15, 16, 19, 20, 21, 24(н), 25, 26, 29, 30 - 18 работни дни, по 2
часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 10.2017 г. - 1(н), 4, 5, 6, 9, 10, 11, 14, 15(н), 16, 19, 20,
21, 24, 25, 26, 29(н), 30, 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд
дневно, три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от
130,50 лв. за общо 29 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец
11.2017 г. - 3, 4, 5(н), 8, 9, 10, 13, 14, 15, 18, 19(н), 20, 23, 24, 25, 28,
29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен,
но незаплатен извънреден труд. За месец 12.2017 г. - 2, 3(н), 4, 7, 8, 9, 12,
13, 14, 17(н), 18, 19, 22, 23, 24(н), 27, 28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден
труд дневно, три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от
121,50 лв. за общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец
01.2018 г. - 2, 3, 4, 7(н), 8, 09, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27,
28(н), 29, 30 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 02.2018 г. - 1, 2, 3, б, 7, 8,
11(н), 12, 13, 16, 17, 18(н), 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни, по 2
часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 03.2018 г. - 3, 4(н), 5, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 18(н), 19, 20,
23, 24, 25(н), 28, 29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв.
за общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 04.2018 г. -02,
03, 04, 07, 08(н), 09, 12, 13, 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27, 28, 29(н) -18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната
смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но
незаплатен извънреден труд. За месец 05.2018 г. - 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12,
13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27(н), 28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 06.2018 г. - 01, 02, 03(н), 06, 07, 08, 11, 12, 14, 16, 17(н),
18, 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
две недели, в която работната смяна - е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за
общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 07.2018 г. -
01(н), 2, 3, 6, 7, 8(н), 11, 12, 13, 16, 17, 18, 21, 22(н), 23, 26, 27, 28, 31
- 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 08.2018 г. - 1, 2, 5(н), 6, 7,
10, 11, 12(н), 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25, 26(н), 27/30, 31 - 19 работни дни,
по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа положен, но незаплатен
извънреден труд. За месец 09.2018 г. - 3, 4, 5, 8, 9(н), 10, 13, 14, 15, 18,
19, 20, 23(н), 24, 25, 28, 29(н), 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд
дневно, три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от
121,50 лв. за общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец
10.2018 г. - 1, 2, 3, 6, 7(н), 8, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 21(н), 22, 23, 26,
27, 28(н), 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в
която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 130,50 лв. за общо 29 часа
положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 11.2018 г. - 1, 2, 5, 6, 7,
10, 11(н), 12, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26, 27 - 18 работни дни, по 2
часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 12.2018 г. - 1, 2(н), 5, 6, 7, 10, 11, 12, 15, 16(н), 17, 20,
21, 22, 25, 26, 27, 30(н) - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно,
три недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв.
за общо 27 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 01.2019 г. -
2, 3, 4, 7, 8, 9, 12, 13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27(н), 28, 29 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната
смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но
незаплатен извънреден труд. За месец 02.2019 г. - 1, 2, 3(н), 6, 7, 8, 11, 12,
13, 16, 17(н), 18, 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа.
Претендира сумата от 135 лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден
труд. За месец 03.2019 г. - 3, 4, 5, 8, 9, 10(н), 13, 14, 15, 18, 19, 20, 23,
24(н), 25, 28, 29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две
недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135 лв. за общо
30 часа положен, но незаплатен извънреден труд. За месец 04.2019 г. - 2, 3, 4,
7(н), 8, 9, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27, 28(н), 29 - 18 работни
дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната смяна е 8
часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа положен, но незаплатен
извънреден труд. За месец 05.2019 г. - 2, 3, 4, 7, 8, 9, 12(н), 13, 14, 17, 18,
19(н), 22, 23, 24, 27, 28, 29 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд
дневно, две недели, в която работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 135
лв. за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден труд. И за месец 06.2019
г. - 1, 2(н), 3, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 16(н), 17, 18, 21, 22, 23(н), 26, 27, 28
- 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която
работната смяна е 8 часа. Претендира сумата от 121,50 лв. за общо 27 часа
положен, но незаплатен извънреден труд. Или общо 4
599,00 лв., както и мораторна лихва в размер на 656,20 лв. Твърдяла е,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не бил заплатил и
полагащото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. - 4 дни в размер на 107,80
лв.; за 2018 г. - 4 дни в размер на 107,80 лв. и за 2019 г. - 4 дни в размер на
107,80 лв. или общо сумата от 323,40 лв.
Ответникът
е оспорил исковете. Твърдението, че работниците полагали по 190 - 200 часа труд
месечно не било вярно. Твърдял е, че за всеки работник имало поименен график,
като същият бил съобразен с месечната норма за полагане на труд. Работното
време в обекта се отчитало като сумарно, тъй като търговският обект бил с
работно време 7 дни в седмицата и това
налагало на всеки три дни работа работникът да ползва 2 дена почивка. Твърдял
е, че в дружеството се водела отчетност за присъствието на всеки работник по
дни, като се отразявало в кой ден работникът бил на работа, в болничен или в
отпуск. Твърдял е, че на голяма част от посочените в исковата молба дати ищцата била в платен
отпуск, в болничен или в почивка. Така през месец юли 2016 г. ищцата била в платен
отпуск на 19, 20, 21, 24; 12 са били
почивни дни по график и има 2 часа
положен извънреден труд. През месец август 2016 г. ищцата била в болничен на 23, 24, 25, имала е
13 почивни дни по график, 1 ден платен отпуск на 13-ти и не е полагала
извънреден труд. През месец септември 2016 г. ищцата претендирала е имала 12
почивни дни по график и не е полагала извънреден труд. През месец октомври 2016
г. ищцата имала 13 почивни дни по график и не е полагала извънреден труд. През
месец ноември 2016 г. имала 12 почивни дни по график, 1 ден платен отпуск на
13-ти и не е полагала извънреден труд. През месец декември 2016 г. имала 13
почивни дни по график, 5 дни платен отпуск на 6, 17, 18, 27, 28 и не е полагала
извънреден труд. През месец януари 2017 г. имала 8 почивни дни по график, 10 дни
била в болничен на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14; 1 ден била в платен
отпуск на 2-ри и не е полагала извънреден труд. През месец февруари 2017 г.
имала 12 почивни дни по график и не е полагала извънреден труд. През месец март
2017 г. имала 12 почивни дни по график, 1 ден била в платен отпуск на 26-ти,
1 час положен извънреден труд. През
месец април 2017 г. имала 9 почивни дни по график и 18 часа положен извънреден труд. През месец май
2017 г. имала 9 почивни дни по график, 2 дни платен отпуск на 5, 24-ти число, 5
часа положен извънреден труд. През месец юни 2017 г. имала 6 почивни дни по
график, 8 дни е била в болничен на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9; 2 дни била в платен
отпуск на 19, 25-ти и не е полагала
извънреден труд. През месец юли 2017 г. имала 10 почивни дни по график, 1 ден
била в платен отпуск на 31-ви и не е
полагала извънреден труд. През месец август 2017 г. имала 13 почивни дни по
график и 3 дни била в платен отпуск на 3, 4, 5-ти и не е полагала извънреден
труд. През месец септември 2017 г. имала 13 почивни дни по график и 1 ден била
в платен отпуск на 9-ти и имала 3 часа положен извънреден труд. През месец
октомври 2017 г. имала 12 почивни дни по график и 3 дена била в болничен на 2,
3, 4-ти и не е полагала извънреден труд.
През месец ноември 2017 г. имала 12 почивни дни по график, 2 дена била в платен
отпуск на 11, 13-ти и три дни била в болничен на 16, 17, 18-ти и не е полагала извънреден труд. През месец
декември 2017 г. имала 13 почивни дни по график и 3 дни е била в платен отпуск
на 6, 18, 27-ми и има 10 часа положен извънреден труд. През месец януари 2018
г. имала 13 почивни дни по график и 2 дни била в платен отпуск на 2, 6-ти и не е полагала извънреден труд. През месец
февруари 2018 г. имала 12 почивни дни по график и не е полагала извънреден
труд. През месец март 2018 г. имала 12 почивни дни по график и 8 часа положен
извънреден труд. През месец април 2018 г. имала 13 почивни дни по график и 2
часа положен извънреден труд. През месец май 2018 г. имала 12 почивни дни по
график, 2 дена била в платен отпуск на 5 и 15-ти и 10 часа положен извънреден труд. През месец
юни 2018 г. имала 12 почивни дни по график, 2 дни била в платен отпуск на 9,
24-ти, 3 дни била в болничен на 19, 20, 21-ви
и не е полагала извънреден труд. През месец юли 2018 г. имала 12 почивни
дни по график, 1 ден била в платен отпуск на 16-ти и не е полагала извънреден труд. През месец
август 2018 г. имала 13 почивни дни по график, 3 дни била в платен отпуск на
18, 19, 20-ти и не е полагала извънреден труд. През месец септември 2018 г. 12
почивни дни по график и 20 часа положен извънреден труд. През месец октомври
2018 г. имала 13 почивни дни по график, 2
дни била в платен отпуск на 9 и 27-ти
и не е полагала извънреден труд. През месец ноември 2018 г. имала 12
почивни дни по график, 1 ден била в платен отпуск на 7-ми, 2 дни била в болничен на 12 и 13-ти и не е полагала извънреден труд. През месец
декември 2018 г. имала 12 почивни дни по график, 4 дни била в платен отпуск на
6, 26, 27 и 28-ми и има 22 часа положен извънреден труд. През месец януари 2019
г. 12 почивни дни по график, 1 ден била в платен отпуск на 15-ти и не е
полагала извънреден труд. През месец февруари 2019 г. имала 12 почивни дни по
график и не е полагала извънреден труд. През месец март 2019 г. имала 12 почивни
дни по график, 3 дни била в болнични на 21, 22, 23-ти и не е полагала
извънреден труд. През месец април 2019 г. имала 12 почивни дни по график, 1 ден
била в платен отпуск на 14-ти и има 7 часа положен извънреден труд. През месец
май 2019 г. имала 13 почивни дни по график и 6 часа положен извънреден труд. И
през месец юни 2019 г. ищцата имала 12 почивни дни по график, 3 дни била в
платен отпуск на 8, 22, 23-ти и имала 7 часа
положен извънреден труд. Общо ищцата била положила 121 часа извънреден труд. Считано от 02.07.2019
г. трудовото правоотношение било прекратено и ищцата не била полагала труд в
обекта.
Първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че ищцата е
работила по трудов договор при ответника, като е заемала длъжност „продавач-консултант”,
при пълно работно време, с продължителност на работния ден 8 часа, при сумирано
изчисляване на работното време. Приел е за установено от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че с ищцата работили при ответника като изпълнявали
една и съща длъжност „продавач-консултант“. Работното им време в магазина било
от 08:00 часа до 19:00 часа с три почивки от по 30 минути.
Продавач-консултантите работели по график -
3 работни дни и 2 дни почивка. Освен това е възприел втория вариант от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според който е положен общо
181 часа извънреден труд, за който се дължи сумата от 921.98 лв. и общо 116,43
лв. лихва за забава.
От
правна страна първоинстанционният съд, като е кредитирал показанията на св. Б. и Т. в частта им, в която
твърдят,
че се е работело след 19 ч., ако има клиенти, че ищцата, като е оставала 10-15 минути на работното си място
след края на работното време, макар и не всеки ден на обекта, за да обслужи
останалите в магазина клиенти, може да се направи извода, че тя е полагала
извънреден труд със знанието на работодателя. Предявените
искове са уважени частично.
Въззивната
жалба е неоснователна.
По
делото не е спорно, че ищцата Н.С.П. е работила като продавач-консултант по
трудов договор с ответника „Багира“ ООД от 31.07.2012 г., като трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 02.07.2019 г. Не е спорно и това, че работното време на
ищцата и съвпадало с работното време на търговския обект – от 8 ч. сутринта до
19 ч. вечерта с три половинчасови почивки. На последно място не е спорно и
това, че работниците в магазина са работели по поименен график – три работни
дни и два почивни, и работното време се е отчитало сумарно за един месец.
Ищцата
(сега въззивница), видно от изложеното в исковата молба, счита, че е работила
по два часа за всеки работен ден без неделя извънредно, изхождайки от
твърдението, че при създадената от работодателя схема на работа (три работни и
два почивни дни) работниците полагат по 190-200 ч. труд месечно при нормална
продължителност от 160-168 ч. Така, изчислявайки въз основа на броя на
работните дни помесечно за процесния период, конкретно е посочила времетраенето
на извънредния труд и сумата, която претендира за него. По делото обаче не е
доказано, че тя е работила по два часа извънредно всеки ден. Това твърдение не следва да се
разбира буквално, защото е умозаключение, изградено въз основа на направени
изчисления, а не твърдение, че всеки работен ден е работила по 13 часа (11
редовни + 2 извънредни). Извънреден труд според легалната дефиниция в чл.143, ал.1 КТ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител на работника
или служителя извън установеното за него работно време. В зависимост от
календарния период, за който се определя, мярката за труда, изразена чрез
работно време, то (работното време) може да се определи като работен ден,
работна седмица или сумирано. Тази норма на работното време (сумирано) се
определя като установената продължителност за един работен ден се умножава по
броя на работните дни да периода на сумираното изчисляване на работното време
. В случая в трудовия договор на
въззивницата е посочено, че работното време е сумирано, като не е спорно, че
периодът на изчисляване е месечен. При сумираното изчисляване е възможно
продължителността на работното време през определените за работни дни да бъде
по-голяма от продължителността на нормалния работен ден, както е и в случая –
продължителността на работната смяна е 11 часа. Работата е при работно време с
предварително точно определена в графика продължителност. Когато се полага в
повече труд от предварително определената за отчетния период продължителност на
работното време, е налице извънреден труд. Така въззивницата е положила в
повече труд за месеците юли и декември 2016 г.; март, април, май, септември и
декември 2017 г.; март, април, май, септември и декември 2018 г. и април, май и
юни 2019 г. общо 181 часа, като за този труд първоинстанционният съд е присъдил
възнаграждение и в тази част решението не е обжалвано.
Неоснователно
се претендира от въззивницата, че и в останалото време от процесния период тя е
полагала извънреден труд. Това е така, защото твърдението й относно дните, през
които е работила, е невярно. Видно от извлечението от присъствената книга,
въззивницата не е работила през всички дни, които е посочила в исковата си
молба, защото е била или в почивка, или в платен отпуск, или в болнични. Вярно
е, че представеното по делото извлечение от присъствената книга е частен
документ, съставен от ответника, но това не значи, че не се ползва с
доказателствена стойност. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. В случая вписванията за дните, през които тя
е била в платен отпуск или в болнични съответстват изцяло на установеното с
представените по делото копия от молби за ползване на платен отпуск, както и на
представените болнични листове.
Неоснователно
във въззивната жалба се претендират права от твърдението, което се сочи за
доказано, че работните смени през процесния период са били 11 часа и 15 минути.
Както бе посочено по-горе, претенцията на ищцата се основава на направеното
изчисление за разликата между произведението от установената продължителност за
един работен ден и броя на работните дни да периода на сумираното изчисляване
на работното време и нормалната продължителност на работното време за
съответния месец. Именно въз основа на тази разлика е направено
умозаключението, че ищцата е работила всеки ден 2 часа извънредно. Това обаче
не е твърдение за факт, че тя е работила извън периода от 8 до 19 ч. Даже и да
се приеме, че е налице такова твърдение, то въззивният съд намира, че то не е
доказано, тъй като показанията на свидетелите в тази част са общи, а не
конкретни, отнасящи се до полагания труд от ищцата. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че токът в магазина е изключван в различно време в интервала
от 19,10 до 19,20 ч., без обаче това да означава, че до това време ищцата е
била на работното си място и е полагала труд, което всъщност е и невъзможно,
тъй като, за да се изключи токът, всички работници следва да са напуснали
обекта. В нейна доказателствена тежест е било да установи при условията на пряко
и пълно доказване, че през претендирания период тя е полага труд извън
установеното работно време. Като не е сторила това, следва да понесе
съответните последици.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че неправилно отработените часове се
намаляват с времето за трите почивки от по 30 минути. Съгласно чл.
151, ал.1 КТ обичайната организационна форма на работното време се прекъсва с
една или няколко почивки. При тази
организационна форма е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ,
според която почивките не се включват в работното време. С оглед естеството на
работата обаче, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес.
Когато работникът е длъжен да присъства физически на място, работодателят е
длъжен да осигурява на работника или служителя време за хранене през работното
време – чл.151, ал.3 КТ.
В
случая обаче работата в търговския обект не е непрекъсваема, макар той да не е
бил затварян, защото нито един от работниците не е бил длъжен по време на
почивките да присъства физически на място, определено от работодателя. Такова
нещо нито се твърди в исковата молба, нито се доказва от свидетелските
показания. Всеки от продавачите е разполагал с възможността да избира мястото,
където да почива. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че трите
почивки от по 30 минути не следва да се включват в работното време.
Неоснователно е и оплакването във
въззивната жалба, че следва да се вземе предвид първия вариант на заключението
на вещото лице, според който ответникът би дължал на ищцата 3 621 лв. за
положен извънреден труд. Този първи вариант е изготвен по твърденията на
ищцата, както е посочено изрично в заключението. Не е вярно твърдението, че в
този вариант вещото лице е взело предвид ползваните през периода отпуски и
болнични. При сравнение между посочените от ищцата дни по дати, респ. посочени
в колона 4 от таблицата към първи вариант от заключението, и дните, през които
тя е била в отпуск или в болнични или е била в почивка, се установява, че през
дните, които е посочила като отработени всъщност тя не е била на работа. Така
например през м. юли 2016 г. ищцата е
посочила, че е работила на 18, 19, 20, 23, 24, 28, 29 и 30. По делото обаче е
установено, че на 18-ти, 23-ти и 28-ми тя е била в почивка, а на 19-ти и 20-ти
и 24-ти – в платен отпуск. За м. август 2016 г. е посочила, че е работила на 2,
3, 4, 8, 9, 12, 13, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27 и 29, но е установено, че на 2,
7, 12, 14, 17 и 27 тя е била в почивка, а на 23 и 24 – в болнични и т.н. Въобще
при извършеното от въззивния съд сравнение се установява пълно несъответствие
между дните, през които ищцата твърди да е работила, и дните, през които е била
на работа.
С оглед на тези
съображения въззивният съд намира, че по делото не е доказано, че въззивницата
е полагала извънреден труд за посочените в исковата молба дни, поради което не
й се дължи възнаграждение. С оглед изхода на делото въззивницата следва да
заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119
от 04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2009/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд.
ОСЪЖДА Н.С.П., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Багира ООД, с ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий, № 39,
представлявано от управителя В.А., сумата от 600 лева, представляваща направени
пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: