МОТИВИ към
присъда №7/ 21.04.2016г, постановена по нохд № 58/2016г
по описа на ТОС :
Подсъдимият В.В.В. *** е предаден на съд по обвинението му по чл.343а
ал.1 б.“б“, във вр. с чл.
343 ал.1 б.”в” във вр с чл. 342 ал 1 от НК във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП , за това , че : на
28.08.2015г, при управление на
л.а. „Ауди “ с рег № Т 3100ТН нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като
превишил максимално разрешената скорост от
50км/ч за ППС в населено място, по
непредпазливост причинил смъртта
на С.З.Г., с ЕГН ********** от
гр.Търговище, настъпила на 15.09.2015г, като след деянието
направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия.
Разпитан от органите на досъдебното производство, подсъдимия
В. е дал обяснения по фактите, като по молба, подадена чрез упълномощения му защитник производството е насрочено по
реда на глава ХХVІІ от НПК .В съдебно заседание подс.В.
изрично заяви желание за разглеждане на делото по правилата на т.нар
“Съкратено съдебно следствие“, като направи признание по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Упълномощеният му защитник ,адв.Д.М.
пледира за наказание „пробация”, определено при условията на чл.55 от НК с
приложението на чл.58а ал.4 от НК,
като алтернативно поддържа искането за
минимално наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК. В пледоарията застъпва тезата за „случайно
деяние“ и счита, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалия.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Пледира за наказание, определено около и над средния размер предвиден в санкционната част на чл. 343а ал.1 б.“б“ и размер на кумулативно предвиденото наказание
- „лишаване от право да се
управлява МПС“- не по-малко от една
година .
Повереникът на частните
обвинители Д.Г., Д.Г. и С.Г. - адвокат
А.А. от
ТАК споделя искането на
прокурора и се придържа към предложените от представителя на държавното
обвинение параметри на наказанията.
След преценка на
събраните по делото доказателства , съдът установи от фактическа страна
следното :
Подсъдимият В. ***. Същият е правоспособен водач на МПС
от м юли 2006г, като притежава свидетелство за правоуправление
с категории А,В и М. През 2010 и 2011г
на два пъти е санкциониран по
административен ред, с фиш , за
нарушения по чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по
чл.147 ал.1 от същия закон .
На 28.08.2015г, след
17 часа , подс.В.
управлявал л.а. „Ауди S4“
с рег № Т3100ТН
в рамките на град Търговище, движейки се по булевард „Н.Маринов“ в посока входа от към гр.Шумен към
сградата на Пожарната служба /към
централната част на гр.Търговище/ , където разрешената скорост за движение била 50км/ч. Времето било сухо и слънчево, с добра видимост, без вятър. Пътното платно, по което
се движел подсъдимия било разположено в
прав участък и представлявало
едрозърнест сух асфалт, без неравности , препятствия и запрашеност. Приближавайки бензиностанция „Сима“
, намираща се вдясно по посоката му на
движение, подсъдимият се движел със
скорост от около 97км/ч . В същото време
пешеходецът Сашо Господинов
предприел пресичане на пътното плато от
„Гробищен парк“ към бензиностанция „Сима“ , на необозначено за това място. Стъпвайки на пътното
платно пешеходецът станал опасност за
движението.Достигайки средата на
платното Господинов се затичал, т.к видял идващия
от дясната му страна автомобил. Подсъдимият го възприел на разстояние от около 89м и реагирал веднага на спиране ,
но не успял да предотврати
сблъсъка с пешеходеца, т.к последният
попаднал в опасната зона, която
при скоростта, с която се движел -
97км/ч била 91.67метра. Достигайки пешеходеца , автомобилът управляван от подсъдимия го ударил с предния
десен калник , като от удара пострадалия политнал във въздуха,паднал до бордюра, отново
отскочил и паднал на земята. След около 35 метра подсъдимият
успял да спре автомобила и се върнал веднага при пострадалия. Запитал го
как се чувства и му казал да не става,
защото можело да има счупвания. Взел аптечка от
колата си и започнал да му оказва първа
помощ, като между временно се обадил на телефон 112 . При пристигането на линейката помогнал на медиците да натоварят пострадалия и останал на
място за да изчака служителите на полицията .
От удара, пострадалият
Сашо Господинов получил тежка черепно
мозъчна травма : счупване на челната кост
на черепа вляво, травматичен излив на
кръв под меките мозъчни
обвивки, двустранно теменно тилно, контузия с последващ масивен паренхимен кръвоизлив
в челната част на лявото
голямомозъчно
полукълбо, наличие на кръвениста течност в
мозъчните стомахчета, мозъчен оток, счупване на костите на таза – разединяване на симфизата, счупване
с линейна форма на лявата хълбочна кост, изкълчване на лявата сакроилиачна
става.Въпреки проведеното лечение и консулт с участието на трима специалисти, на 14.09.2015г, късно вечерта пострадалия Господинов получил вътремозъчен хематов и на
следващият ден - 15.09.2015г починал в МБАЛ, гр.Търговище.
Причината за смъртта
на пострадалия Господинов, по заключението на вещото лице съдебен лекар, е тежката, съчетана черепно мозъчна травма , контузията на
мозъка, с последващ във времето масивен мозъчен кръвоизлив довел до остра
дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност и същите са в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП.
Така описаните
фактически обстоятелства се доказват и съдът
ги приема за безспорно установени, въз основа признанията на подсъдимия В.
и от подкрепящите ги, събрани на досъдебното производство доказателства -
показанията на свидетелите Р.К., Д.Д., Й.П., Д.Г.; от констатациите, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие и приложения към същия фотоалбум ; от заключенията
на съдебно- медицинските/единична и комисийна/експертизи,
на първоначалната и
допълнителната АТЕ, на видеотехническата
експертиза, от протоколите за извършени
химически експертизи, от писмените доказателства по делото : протокол
за доброволно предаване на видеозапис от бензиностанция“Сима“, справката от Сектор КАТ – ОДП Търговище, копия от застрахователни полици,констативен протокол, копие от саморъчна бележка, удостоверение за наследници, медицинската
документация, относно предприетото лечение по отношение на пострадалия, епикризи .
От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за
безспорно и категорично доказана,
следва правния извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд и
същото е правилно квалифицирано по чл.343а ал1 б.“б“ , във връзка с чл.343 ал.1 б.“в“ ” във връзка с чл.342
ал.1 от НК. Подсъдимият В. виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата - визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което пряко и непосредствено е
причинил смъртта на 62 годишния С.З.Г. .
Във връзка с
възраженията на защитата и
предложеното в пледоарията приложение на изключващия вината правен институт по чл.15 от НК следва да се
посочи следното :
Принципно, особената процедура на разглеждане на делото – по
реда на глава ХХVІІ от НПК, не изключва
възможността за правна преценка
на описаните факти, а напротив - допуска я, защото признанието на фактите не означава признание и
съгласие с дадената им от прокурора правна оценка . В случая обаче липсва каквото и да е основание за споделяне
на защитната теза , основана на
твърдения за наличие на „случайно деяние“.Изтъкнатите от защитата доводи, аргументиращи искането за неговото
приложение са всъщност обстоятелства,
които принципно го изключват .И това е така, понеже попадането
на пресичащия пешеходец в
опасната зона на подсъдимия е изцяло по
вина на последния, защото движейки се с около 97км/ч, значително превишаваща
допустимата за движение в населено място скорост от 50км/ч, подсъдимия САМ СЕ Е
ПОСТАВИЛ В ПОЛОЖЕНИЕ да не може да предотврати вредните последици . Нещо повече, фактът,
че е имало ограничаващи
видимостта храсти/ както добре се вижда
от снимковия материал към огледния протокол/
л. 17, л.21 и л.22 от д.п./, в още
по-голяма степен е следвало да заостри
вниманието на подсъдимия и да съобрази
скоростта си и с тях ,в
каквато посока е изискването на чл.20
ал.2 от ЗДвП . С оглед обвинението- включващо в диспозицията нарушение само на правилото по чл.21 ал.1 от ЗДвП, то
и допълнителните обстоятелства,
задължаващи го да съобрази скоростта си
, не само в рамките в ограниченията
по чл.21 ал.1 от ЗДвП, но и под тях, е извън предмета на делото, но коментирането им се
налага, предвид развитите
доводи в защитната теза . Относно
обаче другите аргументи за исканото приложение на чл.15 от НК, изведени на
плоскостта на претендирана внезапна техническа
повреда, предвид изрично заявеното
искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т 2 от НПК, същите НЕ
ПРЕДПОЛАГАТ ЗАДЪЛЖЕНИЕ на съда за тяхното обсъждане, т.к излизат
извън признатите факти. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт,
същият не съдържа описание
на каквато и да е повреда в л.а.
на подсъдимия, позволяваща въобще възможността за обсъждането й, още по-малко
в коментираната от защитата
посока. Вж в този смисъл Решение № 11 от 27.01.2015 г. по н. д. № 1773/2014 г., I н. о. на ВКС: „..Такива фактически положения, като заявените
от подсъдимия и защитата му, не се съдържат в обстоятелствената част на
обвинителния акт и поради това не може да се
претендира тяхната оценка“.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че на
28.08.2015г в гр.Търговище , при управление на л.а. „Ауди“ с рег № Т 3100ТН
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като превишил максимално разрешената скорост от 50км/ч за ППС в населено място и по
непредпазливост причинил смъртта
на С.З.Г. , с ЕГН ********** ***,
настъпила на 15.09.2015г, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което от обективна
страна осъществил престъпление по чл. 343а ал.1 б „б” във връзка
с чл.343 ал.1 б.”в” във връзка с чл.342
ал.1 от НК и във връзка с чл.21
ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна, подсъдимият е
осъществил деянието по непредпазливост, под формата на несъзнавана
непредпазливост – небрежност, като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че движейки се със скорост почти два пъти над разрешената в населено място не би могъл да изпълни задължението си на водач за
предотвратяване на ПТП при възникване на опасност- в случая пресичане платното от пешеходец .
По наказанието :
Като призна подсъдимия В. за виновен в това да е извършил престъпление
по чл. 343а ал.1 б.“б“във връзка с чл.343 ал.1 б.”в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл. 21 ал.1 от ЗДвП съдът му
определи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като прие, че е налице
баланс на обстоятелствата по чл.54 ал.2 от НК .
Към облекчаващи
положението и смекчаващи отговорността
му обстоятелства съдът отчете: 1/ чистото му съдебно минало и 2/ процесуалното му поведение : депозираните на досъдебното
производство обяснения по релевантните факти, спомогнали за разкриване на
обективната истина и проявената критичност
в съдебното производство, която с
оглед цялостното му поведение, не е декларативна, а изразява действителното му
осъзнаване и оценка на случилото се и приноса му за
настъпването на тежкия резултат ;
В
същото време, съдът не установи някое от посочените смекчаващи обстоятелства да е
„изключително“ по своя характер или в своята съвкупност да съставляват „многобройни смекчаващи“, обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено наказание
– в случая три месеца лишаване от свобода /при отсъствие на долна граница в
санкционната част на чл.343а ал.1 б.“б“
/, да се явява за конкретния подсъдим несъразмерно тежко. С оглед крайно тежкия резултат от ПТП , както и наличието на санкции по ЗДвП, вкл
и за движение с превишена скорост- на 28.02.2010г е санкциониран за нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 30лв / вж
л.29 от д.п./ , наказанието от три месеца лишаване от свобода
, не може да се приеме, че се явява несъразмерно тежко за постигане целите на наказанието спрямо подсъдимия В. .
Следва да се посочи, че към смекчаващите
обстоятелства, съдът не намери основание да включи поисканото от защитата „съпричиняване“ от
страна на починалия Господинов, осъществено чрез пресичане на „опасно“ по определението на защитата, място. Ограничаващите видимостта храсти , както се посочи по-горе, не са фактор в полза
на подсъдимия, а обратно- са изисквали
допълнително внимание от негова
страна . Вярно е , че пресичането е
извършено, както е описано в
обвинителния акт на „необозначено за това
място“ , но дори и в
контекста на задълженията на пешеходците
по чл.113 и 114 от ЗДвП, само по себе си пресичането на
пътя /по начина описан в обв акт/ не съставлява
такова грубо нарушение на изискванията на посочените разпоредби по ЗДвП
, за да позволи оценката му като
допринасящ към резултата фактор,
и това следва от заключението на допълнителната АТЕ. Съгласно
заключението на в.л инж Б., при навлизане на
пешеходеца на пътното платно, автомобилът на подсъдимия е бил на разстояние от
123.80метра - разстояние, многократно надвишаващо опасната зона при движение
със скорост от 50км/ч , която е едва
33.32метра / л.313 от д.п./ Нещо повече, при предприетото
пресичане на пешеходеца, ако беше се движел дори със скорост от 94.36км/ч , подсъдимият би бил
в състояние да избегне сблъсъка. При тези констатации , самото пресичане не
съставлява допринасящ за ПТП
фактор, доколкото макар и на необозначено за това място, предприетото от пострадалия пресичане на пътното платно няма
пряк принос за резултата. Безспорно е установено по делото, че ако се бе
движил с позволената скорост от 50км/ч , подсъдимият не би причинил този резултат, поради което и начинът
на пресичането на пешеходеца не позволява третирането му като принос към съставомерния резултат и в този смисъл исканото от защитата „съпричиняване“ не е налице .
Поведението след инцидента също не може
да намери исканото от защитата съобразяване при определяне на наказанието, т.к е отчетено изцяло
в дадената правна квалификация . След
като описаното на стр
втора от обв акт поведение на подсъдимия покрива изцяло действията, обхванати от състава по чл.343а, но в същото време не ги надхвърля, т.к не излиза извън и над изискуемото за приложението на
привилегирования състав, то и няма как последващото/след удара/ поведение на подсъдимия да се
отчете и към смекчаващите обстоятелства, защото би било нарушение на изискването на чл.56 от НК .
Вярно е, на следващо място,че подсъдимият не може да се третира като
системен нарушител, предвид факта, като
водач на МПС е санкциониран два пъти, но
след като несъмнено е допускал нарушения
на правилата за движение, липсват
основания поведението му като водач на МПС да се цени като смекчаващо
обстоятелство, т.к не е безупречно.
Към отегчаващите обстоятелства, съдът
отчете размерът на скоростта, с
която подсъдимият е управлявал автомобила си в чертите на населеното място,
надвишаваща почти два пъти допустимите по чл.21 ал.1 от НК параметри от 50км/ч. Както
правилно отбеляза повереника на частните обвинители,
скоростта не отговаря на изискванията за
безопасност дори за движение по републиканската пътна мрежа, т.к надвишава
и нейните параметри. Управлението
с толкова висока скорост, в чертите на града, е изключително
грубо неспазване на
изискванията за безопасност и позволява
самостоятелното му отчитане като отегчаващо обстоятелство, т.к вмененото
от обвинението нарушение включва само допуснатото управление с превишена
скорост, без отчитане размера на
превишаването. Поради това и няма пречка последното да намери място в
обстоятелствата по чл.54 от НК , в посока
утежняване отговорността на подсъдимия. Към отегчаващите обстоятелства съдът отчете и факта че за същото такова нарушение – по чл.21 ал.1
от ЗДвП е бил санкциониран и по
административен ред .
При констатирания баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства , след като определи наказание на подс.
В. по общия ред в посочения размер от 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, с оглед процедурата, при която се
разгледа делото , изискваща
съгласно чл.373 ал.2 от НПК,
редукция с 1/3, съдът на основание чл.58а ал.1 от НК , го
намали с 1/3 и
определи на подсъдимия наказание
в размер на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода . Съгласно указанията на ТР 2/2015 / стр.9 / на ОСНК, в диспозитива на
присъдата е посочен само редуцирания размер
на наказанието.
С оглед чистото
съдебно минало на подс.В. , формата на вината, която е по по-леката форма на
непредпазливостта и изразеното от него, вкл и при предоставената му последна дума разкаяние и съжаление , съдът намери, че за
поправянето и превъзпитанието му не е наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното наказание.
Ето защо и като констатира всички предпоставки
по чл.66 ал.1 от НК, съдът
ОТЛОЖИ така определеното наказание от 1 година и 8 месеца за
изпитателен срок от 3 години .
На основание чл.343г
от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание по чл. 37 ал.1 т 7 от НК , като срокът на лишаването от правоуправление съдът определи в размер на
ДВЕ години. В действащия НК наказанието
по чл.37 ал.1 т 7 от НК , каквото е
лишаването от право да се управлява МПС , е обвързано с времеви граници,като
срокът му се определя по правилата на ал.1 и 2 от чл.49 от НК .Лишаване от това право
„завинаги“ не е регламентирано. В
този смисъл искането на частния
обвинител Г., въпреки и житейски разбираемо, е недопустимо по действащото
законодателство . В случая, отчитайки тежкия резултат от ПТП, независимо, че същото е обхванато от
квалификацията на стореното и съобразявайки налаганите по адм
ред, макар и само две на брой, наказания
на подс.В.
за нарушения по ЗДвП, вкл и за нарушение
режима на скоростта, съдът прие , че така определения размер на кумулативното наказание
– лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години , ще
способства подсъдимият да се поправи и превъзпита и преди всичко да осмисли поведението си като
участник в движението и отговорността,
която има като водач на МПС . Размерът
на кумулативното наказание, съдът
съобрази и с указанията в раздел V и VІ на ТР 61/80 г на ОСНК , съгласно които нарушение на режима на скоростта „ по презумпция е „грубо нарушение„, сочещо на необходимост от по-продължително лишаване от
правоуправление, както и че „ срокът
на лишаване от правоуправление не може да бъде по-малък от срока за лишаване от свобода“ .
Съобразно чл.301
ал.1 т. 12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по
въпроса за направените по делото
разноските. На основание чл.189 ал.3 от
НПК, като призна подсъдимия В. за
виновен по обвинението, за което е предаден на съд, съдът го осъди да
заплати в полза на държавата направените на досъдебното производство разноски за експертизи, които са
вярно отразени в приложението към обв
акт и
общо възлизат на 1595.61лв
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :