Решение по дело №2739/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260113
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530202739
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

23.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Двадесет и Втори Февруари през Две хиляди и Двадесет и Първа  година в състав:

 

Председател:    Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 2739 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалван е електронен фиш серия К № 3947997 на ОДМВР град Стара Загора.

         Жалбоподателят недоволен от наложеното  административно наказание моли съда да го отмени. В жалбата оспорва извършеното административно нарушение  и се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения.

 

         Жалбоподателят в с.з.лично и чрез адвокат П. поддържа жалбата.

 

   

          Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

 

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба,  поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на електронния фиш е е приел за установено, че на 26.11.2019 година около 14.49 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за „ Фермер 2000 „в посока към центъра на град Стара Загора при ограничение от 50 км/ч за населено място жалбоподателят Е.Д. управлява л.а. „ Ауди А 3 ” с рег. № РВ 6492 КС със скорост 71  км/ч установена с техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1.

 

          Описаната фактическа обстановка се потвърждава от видеоклип от 26.11.2019 г., справка от Централна база КАТ; справка за регистрацията на МПС; протокол от проверка №31-С-ИСИС/14.06.2019 година; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 5840/27.11.2019 г., удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126; заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР. Справка № 11-00-51/05.02.2021 г.на ОП град Стара Загора.

 

          Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно техническо средство /протокол от проверка №31-С-ИСИС/14.06.2019 година; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 5840/27.11.2019 г., удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126/

 

 

               От приложения клип от 26.11.2019 г. се установява, че скоростта на движение е била 71 км/ч.

 

       Следователно установените по безспорен начин скросот на движение с годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.

 

               Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния озвод относно приетата за установяна фактическа обстановка и относно главният факт в процеса.В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин.

 

                При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21, ал. 1 ЗДП  и на основание чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДП е наложил административно наказание – глоба в размер на 100 лева.

 

                Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 21 км/ч / при отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :

 

-   Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.

-   Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21,  ал. ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

-   Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.

-   Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че се движи в населено място и каква е максимално допустимата скорост,че превишава максимално допустимата скорост/ , предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.

 

 

       Видно от Справка № 11-00-51/05.02.2021 г.на ОП град Стара Загора мястото на извършеното административно нарушение /град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона на „ Фермер 2000“ / попада в границите на населеното място.Пътен знак Д-11 / „ Начало на населено място „/ при км 236 + 647 и Пътен знак Д-12 / „ Край на населено място „/са поставени през месец Март 2005 година / много преди датата на деянието /. В случая мястото на нарушението се намира в границите на урбанизираната територия , където важи ограничението на чл. 21, ал. 1 ЗДП и не е необходимо поставянето на пътен знак ограничаващ скоростта на движението и жалбоподателят е знаел и съзнавал, че се движи на път попадащ в границите на урбанизираната територия.

 

 

         Следователно жалбоподателят Д. е знаел , че се движи в населено място, за което се отнася общото ограничение на скоростта от 50 км/ч т.е. съзнавал е всички обективни признаци от състава на административното нарушение, поради което претенциите за фактическа грешка се явяват неоснователни и не може да бъде изключен субективният елемент пряк умисъл.

 

           От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са  осъществени всички  обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.

 

          Изложеното  до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието   като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП.

 

 

         Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

 

         Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено административно наказание с електронен фиш.Административното нарушение е установено и заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в електронния фиш, същото е технически изправно и годно  и в отсъствие на контролен орган.Няма изискване техническото средство да бъде мобилно или стационарно. Достатъчно е , че нарушението не е установено от контролен орган, който да е спирал водача и да е констатирал нарушението.В този смисъл направените възражения в тази насока са неоснователни.

 

       

           Неоснователно е и възражението, че техническото устройство измерващо скоростта на движение не е било обозначено с пътен знак. Изискване за предупреждение, че скоростта са контролира с техническо средство няма.

 

           Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизите на чл. 189, ал. 4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е. спазена е формата, което прави възраженията неоснователни.Изрично е конкретизирано мястото на административното нарушение и всички признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което из цяло са удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази част на жалбата се явяват неоснователни. 

 

         При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при налагането на административното наказание даващи повод за отмяната му.

 

        Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

 

        Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на обществено опасни последици.Същите са широко разпространени в страната и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена опасност.

 

         Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо го като малозначително.

 

        Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш следва да се потвърди.

 

 

          Водим от горните мотиви съдът

 

             

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3947997 на ОДМВР град Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева / СТО / на Е.Д. ***,ЕГН – ********** и съдебен адрес ***, офис 411.

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: