№ 1663
гр. Варна, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100502071 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно
призована, представлява се от прокурор Д. К..
Въззиваемата страна Н. Л. СТ., редовно призован, не се явява, не се представлява
от процесуален представител.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 17845/10.09.2021г. от адв. Г.Г.
в качеството му на процесуален представител на Н. Л. СТ., обективираща изявление да се
даде ход на делото, че поддържа насрещната въззивната жалба, няма възражения по доклада.
Няма доказателствени искания. Изразява становище по същество. Отправя претенция за
присъждане на разноски в размер на 1 455 лева, представя списък на разноските.
ПРОКУРОР К.: Запознах се с молбата.Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
1
срещу Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, обремененост, тревожност, загуба на работно
място, душевни страдания, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена
връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е водено ДП № 2893/2003г. по
описа на ОД на МВР – Варна и НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС, за които обвинения е
оправдан с Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 03.10.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че
твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен начин по делото – факта на
понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка между вредите и наказателното
производство, водено срещу ищеца. Показанията на свидетеля Василев в тази насока са
несигурни и неконкретни, поради което не следва да се кредитират в нито една тяхна част.
Съдът не е съобразил също критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отправила искане
поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг
намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Н. Л. СТ. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Н. Л. СТ. срещу Решение № 261752 от
26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България иск за
осъждане на последната да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди за
разликата над присъдените 8000 лева до пълния предявен размер на същото от 12 950
лева.
Насрещната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на решението в тази част и постановяване при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържаните доводи, че неправилно ВРС за начален момент на
привличане на въззивника към отговорност е приел повдигането на обвинение на
18.10.2010г. Съдът не е съобразил, че ДП е образувано при действието на НК /отм./.
2
Първоначално производството е било полицейско по Глава ХХ, Раздел III, чл. 408а и сл. от
НПК /отм./. В това производство, към момента на извършване на следствените действия не е
имало формално „привличане“, а разясняване на „уличения“ в какво е уличен, предвидената
наказателна отговорност и др. Именно този е най-късният момент, от който въззивникът
започнал да живее със страх, притеснения и неудобства, че е наказателно преследван. Това
се е случило на 06.07.2004г., когато е определена МНО „Парична гаранция“ в размер на
1000 лв., значителна за времето си сума. Следователно началото на увреждането е поне 6
години и 3 месеца по-рано от приетото от ВРС, като наказателното преследване е
продължило не 8 години, както неправилно е възприел районният съд, а почти 14 години и
половина. Още повече може да се приеме за начален момент и обявяването на ищеца за
ОДИ, което се е случило година по-рано. Не е отчетено на следващо място, че принос за
понесените неимуществени вреди от ищеца е имало и обстоятелството, че евентуалното му
осъждане би довело и до конфискуване на имуществото му, като кумулативно наказание
предвидено в чл. 196, ал. 2 от НК. Не може също да се сподели изводът на ВРС за липса на
индиции за отрицателно повлияване здравето на въззивника. По време на процеса, без
наличие на други основателни причини, здравето на ищеца се е влошило, а отговорността в
гражданското право се предполага и презумпцията в случая не е оборена от другата страна.
Описаните неимуществени вреди са доказани с показанията на единствения допуснат
свидетел. Отправил в тази връзка искане предявеният иск да се уважи в пълен предявен
размер, в която насока да се ревизира обжалваното решение.
Отговор на насрещната жалба не е постъпил от другата страна.
ПРОКУРОР К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам въззивната жалба на
насрещната страна. Нямам доказателствени искания. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, липсва документ за
плащане.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР К.: Моля да отмените решението на Районен съд – Варна, с което
3
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева
за накърняване на доброто му име в обществото, поради претърпени от него обременености
– тревожност и загуба на работно място, като всички претърпени вреди са вследствие на
незаконно повдигнато обвинение, водене на наказателно производство, което е приключило
с влязла в сила оправдателна присъда. По делото са приложени писмени доказателства,
наказателното дело в досъдебната и съдебната му фаза, от които е видно, че действително
по отношение на Н.С. е водено на наказателно производство за извършване на тежко
умишлено престъпление от общ характер. На 18.10.2010г. С. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. Той е бил обвинен, че в условията на опасен рецидив е извършил кражби в
условията на продължавано престъпление. Действително това обвинение е за умишлено
престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода за повече от пет години. Считам, че
неправилно съдът е преценил, че прокуратурата е повдигнала това тежко обвинение при
многобройни квалифициращи обстоятелства, извършено в условията на опасен рецидив, и
това е незаконосъобразен акт, от който произтичат неимуществени вреди за ищеца.
Квалификацията опасен рецидив е обусловена, поради това, че С. е бил осъждан за друго
тежко умишлено престъпление и не са изтекли сроковете, предвидени в Наказателния
кодекс. Прокурорът е нямал друг избор освен да повдигне това обвинение, че деянието е
извършено в условията на опасен рецидив. Ако С. не беше осъждан за такова престъпление,
нямаше да има и тежко обвинение. Считам, че прокурорът не следва да носи отговорност за
тази квалификация, за която е бил обвинен. Варненски районен съд е приел, че
наказателното производство в двете му фази - досъдебна и съдебна, е продължило в
неразумен срок, като цитира съдебната практика на Европейския съд за правата на човека.
Считам, че има значение в коя от двете фази се е намирало наказателното производство. В
досъдебното производство е повдигнато обвинение на 18.10.2010г. и прокуратурата е внесла
обвинителен акт на 20.04.2011г., т.е. шест месеца след повдигане на обвинението. В
съдебната фаза разглеждането на делото е продължило почти осем години. Прокуратурата
следва да носи отговорност за незаконосъобразни актове. Такъв е незаконно повдигнатото
обвинение, тъй като С. е бил оправдан по това обвинение. Прокуратурата може да носи
отговорност и за незаконосъобразни действия, аз не намирам такива от страна на
прокуратурата по време на съдебната фаза. Делото многократно е отлагано, провеждани са
множество следствено-процесуални действия, но такава е процедурата и тук прокурорът
няма вина, че делото е продължило осем години в съдебна фаза. Знам, че съдебната практика
е такава, че съдът не следва да носи отговорност по ЗОДОВ за вреди, причинени на
граждани, тъй като прокурорът е инициирал това наказателно производство. В действията
на прокурора аз не виждам той да е станал причина за протакане на делото почти осем
години и накрая сме осъдени за неспазване на разумния срок за разглеждане на делото.
Моля да съобразите това обстоятелство, тъй като осем години по 1 000 лева, това са 8 000
лева, за които е сметнал съдът, че е справедливо да бъде осъдена прокуратурата. Считам, че
не са налице такива действия, които да водят да отговорност на прокуратурата. В мотивите
на стр. 6 съдът е приел следното изречение: „Не се доказаха твърденията на ищеца, че
4
вследствие на незаконно обвинение е уронено доброто му име.“ В диспозитива на
решението сме осъдени, че сме причинили неимуществени вреди, вследствие накърняване
на доброто име на ищеца. Не става ясно кое от двете твърдения е вярно. Считам, че е налице
противоречие между диспозитива и мотивите, които са изложени. Вследствие на разпит на
един свидетел съдът е приел, че са доказани претенциите на ищеца, че вследствие на
водените спрямо него следствени действия по призоваване в съда и на досъдебна фаза, той е
изпитвал тревожност и е загубил работното си място. Аз считам, че тези сведения, които е
дал този свидетел, се основават единствено на твърденията на ищеца. Той не е станал пряк
свидетел на неговите притеснения, това се презумира от съда, че вследствие на такова
обвинение би трябвало да претърпи някакви притеснения, страх и т.н. Ето защо считам, че
следва да постановите решение, с което да отмените решението на Районен съд - Варна като
недоказано, че вследствие на воденото наказателно производство и повдигнато обвинение
ищецът е претърпял неимуществени вреди. Ако прецените, че в някаква степен
действително е претъпял такива неимуществени вреди, то моля да определите по
справедливост, като съобразите социално-икономическите условия и кои обстоятелства са
доказани. Считам, че това, за което прокуратурата е осъдена в размер на 8 000 лева, е силно
завишено. Моля да намалите и присъдената на ищеца сума. По отношение на разноските
вследствие на платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева, считам, че е много
завишено и недоказано, че има плащане. Представени са само договори. Независимо, че
съдебната практика е в обратна посока, считам, че такова плащане е нямало, по твърденията
на ищеца той не разполага със средства за плащане на защита.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5