Решение по к. адм. дело №1033/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл.111 ал.7 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Затвора Бургас, чрез юрисконсулт М. С. против Решение № 2223/10.03.2025г. постановено по адм. дело № 405/2025г. по описа на Административен съд Бургас с което е отменена Заповед № ЗН -241/06.03.20025г. издадена от началника на Затвора – Бургас с която на Д. Р. Е.-Х. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. Според касатора обжалваното решение е неправилно, като не споделя изводите на съда за допуснита нарушения в дисциплинарното производство и сочената от съда правна квалификация. Моли съдът да отмени обжалванто решение.

Ответникът лично в съдебно заседение оспорва жалбата и заявява, че е съгласен с изложеното от адвакота му в писменото становище. Процесуалния представител на Д.Х. адв. [населено място] в представено писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвъдено решение № 2223/10.03.2025г.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящия касационен състав намира касационната жалба подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна по делото за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

П. А. съд Бургас Д. Р. Е.-Х. е обжалвал Заповед ЗН -241/06.03.20025г. издадена от началника на Затвора – Бургас с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.

За да отмени заповедта съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за писмена форма, но при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно наказващия орган. Приел, е че деянието е описано непълно и че поведение на Е. Х. по своята същност представлява неспазване на реда и дисциплината в затворническите помещения и е дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2 т.1 от ЗИПЗС, а не по т.2 както е прието в заповедта т.е. неправилно определена [жк], което изключва възможността да се наложи наказанието предвидено за налагане при нарушения извършени системно. На следващо място съдът е посочил, че не са изложени мотиви относно размера на наложеното наказание и защо е наложено наказание в предвидения максимален размер, както и че няма данни да е взето предвид здравословното сътояние на наказания.

Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение при налагането на дисциплинарното наказание.

Извода на първоинстанционния съд за установената практика да се връчва първо заповедта за налагане на наказание и след това да се изслушва лицето, се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В преписката се съдържа докладната записка изготвена от И. Л. в която е посочено „на обв. Д. Х. му бяха дадени едновременно копие от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и протокола за изслушването“. В докладната записка изготвена от Х. Т. се сочи „започна да запознава същия със заповедта за наказание, като му обясни, че след това ще му даде възможност да си изкаже и изложи своята позиция по случая“. В същата насока са и писмените сведенията от Д.Я.. Налага се категоричния извод, че заповедта е предварително изготвена преди да е изслушано лицето срещу което е образувано дисциплинарното производство и тя се връчва за подпис и с това се дава възможност на лицето чиято дисциплинарна отговорност се ангажира да бъде изслушано. Това е порочна практика която не може да се сподели от касационната инстанция и възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни.

Разпоредбата на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното състояние. Дисциплинараното наказание са налага след като изцяло е изяснена фактичисктата обстановка и след като е дадена възмжност на нарушителя да изрази своето становище към деянието за което се иска да бъде ангажирана отговорността му. Следва първо да бъде изслушан нарушителя, тъй като неговите обяснения могат да имат значение за изясняване на фактическата обстановка, а те може да са съотносими и към размера или вида на дисциплинарното наказание. Само това допуснато процесуално нарушение е достатъчно за отмяна на заповедта, тъй като е нарушено правото на защита на лице привлечено към дисциплинарна отговорност.

Представен и протокол за изслушване в който на английски език Е.Х. е запасал "той не ме изслуша...той отказа всичките ми права". Да се изслуша едно лице не означава неговите изявления да бъдато отразени в протокола и след това взети предвид при издавена на заповедта. Няма пречка при изслущването изявлението на лицето да бъдат записани в протокола от лице присъстващо при изслушването му с негово съгласие, ако лицето не владее добре български език или не може да пише. изяснено е в конкретния случай, че Х. многократно е заявил, че иска преводач. Видно е от събраните доказателства, че на 10.01.2025г. при провеждане на разпределителната комисия Д.Х. е говорил на български език и на английски език и е отказвал да подпише документ който не разбира. Въпреки, че Х. говори и българки език, следва да се вземе предвид, че става въпрос за по специфична терминология и възможността лицето да не разбира добре всичко е напълно реална и така комуникацията е била затруднена. Преводач не е осигурен и така нарушената комуникация между дисциплинарнонаказващия орган и дисциплинарнопривлеченото лице допринася за нарушаване на реда и дисциплината и извършване на нарушението, тъй като освен искания за преводач в докладната записка не се сочат други изявления на Е.Х.. Следва обаче да се отбележи, че настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че описанието на деянието е непълно. Наказанието е наложено на Д. Е. Х. „за това че на 10.01.2025г. по време на изслушване обв. Х. е отказал да се подчини на многократните разпореждания да преустанови неправомерното си поведение, същия е нарушил разпоредбите на чл. 96 т.3 и т.4 във вр. с чл. 100, ал.2 т.2 от ЗИНЗС. Видно е от изложените мотиви към заповедта, че деянието е извършено в присъствието на цялата комисия, като не е ясно кой е дъл съответни разпореждания и какви разпореждания са дадени адресирани към Е.Х.. Не е посочено в диспозитива на заповедта и кое е неправомерното поведение на Х., което същия не е преустановил. Изложено е в мотивите, че същия е крещял на началника, като не е ясно дали Д.Х. е заявявал някакви свои права, дали е изразявал някакви възражение или е обиждал началника крещейки, което е от значение за правилното определяне на правната квалификация на деянието. На следващо място в заповедта не са изложени мотиви относно определения срок на дисциплинарното наказание. Определен е максималния срок и АО е следвало да изложи мотиви защо счита, че следва да наложи максималния срок на това наказание. Извода на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила се споделя от настоящия състав. Допуснатото нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е съществено, защото има за последица ограничаване правото на защита на лишения от свобода и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното оспореното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани тъй като не са поискани.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани тъй като не са поискани.
С оглед изхода на спора направените разноски за преводач в отклито с.заседение следва да се възложет в тежест на касатора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] следва да бъде осъдена да заплати извършените разноски в размер на 50.00 лева за превод в съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 2223/10.03.2025г. постановено по адм. дело № 405/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати по сметка на Административен съд Бургса сумата от 50 / петдесет/ лева - разноски за преводач.

Решението не подлежи на обжалване и протест.