№ 136
гр. Варна, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500091 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Т. И. М. и
И. Т. М., и двамата от гр. Добрич, представлявани общо от адв. Д. Д. от АК-
Добрич, насочена против определение № 260011/10.01.23г. по т.д. № 64/20г.
на ОС-Добрич, с което е била отхвърлена молбата им от 07.12.22г. за
възобновяване на производството по делото. В частната жалба се излага, че
определението е незаконосъобразно, тъй като производството по делото е
било спряно до приключването с влязъл в сила акт на производството по
НОХД № 73/20г. на ДОС. Производството по НОХД № 61/22г. на ДОС
(преобразувано след връщането му от въззивната инстанция от
първоначалното НОХД № 73/20 на ДОС) е било прекратено с влязло в сила
определение от 20.10.22г. по повдигнатото спрямо Т. И. М. обвинение за
извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, както и производството по
предявения граждански иск за сумата от 734 769 лв. Висящността на
наказателното производство по това обвинение, за което ищецът „Добруджа
холдинг“ АД е твърдяло, че е за извършено престъпление, от което за него са
настъпили имуществени вреди в размер на 734 769 лв., се явявало
преюдициално спрямо предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като именно с
това си вземане се легитимирал като кредитор на ответника Т. М. и в тази
връзка в наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане
иска му за установяване на вземането. След като наказателното производство
след частичното му прекратяване с определението от 20.10.22г. е останало
висящо само по предявено обвинение за извършено от ответника
престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от
НК (което е ирелевантно за качеството на кредитор на дружеството-ищец), то
производството по отменителния иск следва да бъде възобновено. Допълнено
1
е, че междувременно производството по НОХД № 61/22г. на ДОС и по
второто обвинение е приключило с одобряването на сключеното между
прокуратурата и подсъдимия споразумение, поради което е отпаднала
процесуалната пречка за движението на делото.
В указания срок насрещната страна „Добруджа холдинг“ АД, гр.
Добрич не е депозирал отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в указания от съда срок, от страни с правен
интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения:
Исковото производство е било образувано въз основа на подадената от
„Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич искова молба против Т. И. М. и И. Т. М.,
и двамата от гр. Добрич, за обявяване за относително недействителен спрямо
ищеца на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим
имот, оформен с НА № 34, т. І, вх. рег. № 131/09.01.18г. на СВ- Добрич, на
осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Качеството си кредитор ищецът е обосновал с
парично вземане против ответника Т. М. (той и дарител по процесния
договор) за обезщетение на имуществени вреди в размер на 734 769 лв.,
представляващи разликата между пазарната стойност на 20 236 бр.
безналични акции на дружеството в размер на 742 864 лв. и продажната им
цена от 8 094.40 лв., които ответникът в качеството си на изпълнителен
директор – член на СД на „Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич, е продал в
периода от 15.10.07г. до 17.10.07г. на „Технострой-инженеринг“ АД, гр.
Добрич. Тъй като тази увреждаща сделка представлявала деяние,
осъществяващо състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, спрямо Т.
М. е било образувано въз основа на внесен против него обвинителен акт
НОХД № 73/20г. на ДОС, по което същият е подсъдим за извършени
престъпления по: чл. 220, ал. 1 от НК (чрез сключената неизгодна сделка за
продажба на акциите, от която за дружеството са произлезли вреди в
посочения по-горе размер) и по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл.
309, ал. 1 от НК (за извършени през 2010г. документни престъпления). В
рамките на наказателното производство е бил приет за съвместно
разглеждане и предявеният от дружеството против Т. М. граждански иск за
заплащане на обезвреда за имуществените вреди от неизгодната сделка в
размер на734 769 лв.
Исковото производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
с определение № 344/05.08.20г. до приключване на производството по НОХД
№ 73/20г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите на същото съдът е
отчел връзката на преюдициалност на висящото наказателно производство, по
което е налице граждански иск, по който ще се установи със сила на
пресъдено нещо вземането на кредитора спрямо исково производство с
предявения от кредитора иск по чл. 135 от ЗЗД. Поради това съдът е изложил,
че спирането ще е до приключването на правния спор, предмет на
2
разглеждане на гражданския иск по НОХД № 73/20г. на ДОС с влязъл в сила
съдебен акт. (подчертаването е на докладчика по настоящото дело).
С молба от 07.12.22г. ответниците са отправили искане за
възобновяване на производството по делото, тъй като с влязло в сила на
05.11.22г. определение от 20.10.22г., постановено по НОХД № 61/22г. на ДОС
(преобразуваното наказателно производство по НОХД № 73/20г. на ДОС след
връщането му от въззивната инстанция за ново разглеждане) наказателното
производство по обвинението по чл. 220, ал. 1 от НК е било прекратено
поради изтичането на абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Освен
това е било изтъкнато, че с посоченото определение наказателният състав не е
приел за съвместно разглеждане гражданския иск на дружеството за
заплащане на обезщетението за понесени от деянието по чл. 220, ал. 1 от НК
имуществени вреди. Към молбата е било представено заверено копие от
определение № 296/20.10.22г. с отбелязване, че е влязло в сила на 05.11.22г.
по НОХД № 61/22г. на ДОС, с което частично е било прекратено
наказателното производство, образувано въз основа на обвинителен акт по
ДП № 140/12г. на ОД на МВР-Добрич срещу обвиняемия Т. И. М. за
престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като е посочено, че производството
продължава по обвинението в извършването на престъпление по чл. 310, ал. 1,
пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С
определението е било отменено допуснатото по НОХД № 73/20г. на ДОС
обезпечение на гражданския иск на дружеството в качеството му на ощетено
лице от престъпното деяние по чл. 220, ал. 1 от НК, с цена на иска от 734 769
лв. срещу Т. И. М. за причинени имуществени вреди и са вдигнати
наложените обезпечителни мерки. Освен това с този съдебен акт е оставено
без уважение искането на ощетеното от деянието по чл. 220, ал. 1 от НК
юридическо лице „Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич да бъде допуснат за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният срещу
подсъдимия Т. М. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер
на 734 769 лв., ведно със законна лихва от 17.10.07г.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е
отпаднала процесуалната пречка за разглеждането на иска, тъй като
наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Настоящият състав на съда намира, че с влизането в сила на 05.11.22г.
на постановеното определение от 20.10.22г. по НОХД № 61/22г. на ДОС
(идентично по предмет с предходно НОХД № 73/20г. на ДОС), е отпаднала
пречката за движение на делото и същото е следвало да бъде възобновено,
тъй като е било прекратено производството по преюдициалното дело, имащо
за предмет установяването на вземането на кредитора по предявения
понастоящем иск по чл. 135 от ЗЗД. Това е така, защото именно с оглед
обвинението в извършване на резултатното престъпление по чл. 220, ал. 1 от
НК против ответника Т. М. е бил предявен и приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство иска за осъждането му да заплати
обезщетението за имуществени вреди, с което се легитимира ищеца по
3
настоящото дело като кредитор на първия ответник по иска му по чл. 135 от
ЗЗД. Именно поради прекратяване на наказателното производство по това
обвинение наказателният съд е оставил без уважение повторното приемане на
гражданския иск. Без значение е било обстоятелството, че след 05.11.22г.
наказателното производство е останало висящо по второто обвинение, което
няма преюдициално значение за гражданското дело (както се посочи, съдът е
приел преюдициалната зависимост спрямо предявения граждански иск в
наказателното производство, който пък е бил обусловен от обвинението по
чл. 220, ал. 1 от НК).
Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и
молбата за възобновяване на исковото производство следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260011/10.01.23г. по т.д. № 64/20г. на ОС-Добрич,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 64/20г. на ДОС, на осн.
чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4