Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1333 от 15.10.2020 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, втори състав, на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 875 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на
„Бургаска регионална туристическа асоциация“ (БРТА), ЕИК *********, с адрес гр.
Бургас, ул. „Фердинандова“ № 29А, ет. 4, представлявано от Соня Маркова Енилова -
председател на Управителния съвет, против Решение № 1040-02-56/24.03.2020 г. на
Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Бургас (ТП на НОИ - Бургас), с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-02-00678879/14.11.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас. В жалбата се сочи,
че атакуваното решение е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно и е
постановено в противоречие с материалния закон. Иска се от съда да отмени
обжалвания административен акт и да върне преписката на компетентния орган с
указания за правилното прилагане на материалното право. В съдебно заседание асоциацията
се представлява от адв. Ж.Б. ***, който поддържа жалбата на основания, изложени
в нея и претендира присъждане на разноски.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ Бургас, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е представено Писмено становище вх. №5520/09.07.2020 г. (л. 80) от
процесуалния представител на ответника – главен юрисконсулт Катя Вълкова, с
което се оспорва жалбата и се иска същата да бъде оставена без уважение, като
се излагат съображения по съществото на спора.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният
административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
По делото е представен Констативен
протокол № КП-5-02-00304996/17.08.2017 г. (л. 55), съставен от Крум Ризов -
главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Бургас, за извършена проверка на
разходите за държавно обществено осигуряване на Соня Маркова Енилова.
Проверката е извършена на основание Заповед № ЗР-5-02-00304482/ 15.08.2017 г.
на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас и е за периода 2001 г. - 2011 г.
включително. Проверена е цялата налична информация за Енилова, като се
установява, че посоченото лице е осигурявано за следните периоди:
- от 01.07.2001 г. до 31.12.2003 г.
като самоосигуряваща се - Соня Маркова Енилова, ЕИК *********;
- от 01.01.2004 г. до 31.01.2009 г.
в „Ес Енд Ди Консултинг“ ООД, ЕИК *********;
- от 01.02.2009 г. до 31.12.2010 г.
в „Ес Енд Ем Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********.
При проверката са изведени
констатации за всяка от проверяваните календарни години. За 2008 г. е
установено, че е подавана информация в Регистъра на осигурените лица за периода
от януари до декември включително, като са внесени дължимите авансови
осигурителни вноски. Контролният орган е установил, че Енилова дължи осигурителни
вноски за годишно изравняване в размер на 750,57 лева и след тяхното внасяне ще
й бъде заверен окончателния осигурителен доход за 2008 г. За 2009 г.,
аналогично на предходната година, е установено, че в Регистъра на осигурените
лица е подавана информация за всички 12 месеца, но Енилова дължи осигурителни
вноски за годишно изравняване в размер на 2 714,40 лева. След внасяне на
посочената сума ще бъде заверен окончателния осигурителен доход на Енилова за
2009 г. Контролният орган е приел, че за 2008 г. и за 2009 г. е приложима
разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) ( ДВ
бр.19/19.02.2002 г., в сила от 01.01.2002 г.). Според ал. 1 от тази разпоредба
за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от при изплащане на
възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се
внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Алинея
втора изисква лицата по ал. 1 да внасят осигурителни вноски върху доходите от
работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Във
връзка с извършената проверка и цитираният констативен протокол, на основание
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, главен инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ-Бургас е издал Задължителни
предписания № ЗД-1-02-00678879/14.11.2019 г. (л. 12) в тежест на БРТА, както
следва:
1. Да подаде
декларация обр. № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица (Наредба № Н-8), както и от самоосигуряващите
се лица с код „З“ за заличаване за Соня Маркова Енилова, ЕГН ********** за
месеците септември, октомври, ноември и декември на 2008 г., за подадените
данни за осигурителен стаж и доход, като лице работещо без трудови
правоотношения.
2. Да се подаде
декларация обр. № 1 по Наредба № Н-8, както и от самоосигуряващите се лица с
код „З“ за заличаване за Соня Маркова Енилова ЕГН ********** за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август на 2009 г., за подадените
данни за осигурителен стаж и доход, като лице работещо без трудови
правоотношения.
Като мотиви за издаване на
предписанията е посочено, че Енилова има качеството на самоосигуряващо се лице
и за нея са приложими разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция ДВ бр.19/19.02.2002, в сила от
01.01.2002 г.). Определен е срок за изпълнение 17 работни дни. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, предписанието
е редовно връчено на 10.02.2020 год.
БРТА е обжалвала посочените
задължителни предписания пред директора на ТП на НОИ-Бургас, като жалбата е
подадена от Енилова, в качеството й на председател на Управителния съвет на
асоциацията. В жалбата се сочи, че предписанията са незаконосъобразни и
неправилни. Въвеждат се твърдения, че за периода 01.01.2004 г. - 02.02.2009 г. Енилова
има регистриран действителен трудов договор в „Ес Енд Ди Консултинг“ ООД, а за
периода 02.02.2009 г. - 09.01.2011 г. има регистриран в Търговския регистър
договор за управление на „Ес Енд Ем Консултинг“ ЕООД. Прави се извод, че при
наличие на посочените трудови договори Енилова не може да бъде третирана като
лице, което следва да се осигурява за случаи на полагане на труд без трудови
правоотношения. Сочи се, че неотчитането на факта за наличие на трудови
договори на Енилова се дължи на грешно
подадени декларации ОКд-5 от 06.02.2009 г. за начало на дейност като съдружник
в ООД и прекъсване на дейност като съдружник в ООД, както и за начало на
дейност и начало на осигуряване в ЕООД. Заявено е възражение за прилагането на
Наредба Н-8, която към момента на връчването на задължителните предписания (на
10.02.2020 г.) е отменена, считано от 03.01.2020 г. В жалбата се цитира Определение №
2375/25.10.2017 г. на състав на Административен съд - Бургас, във връзка с
обжалването на Констативен протокол № КП-5-02-00304996/17.08.2017 г. Направено
е изявление от името на Енилова, че по изложените в жалбата причини, тя не
счита, че следва да изпълни процесните задължителни предписания
Във връзка с жалбата, с която е
сезиран, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил Решение №
1040-02-56/24.03.2020 г., предмет на обжалване в настоящото производство. В мотивната
част на решението се разглежда осигуряването на Енилова за 2008 г. и за 2009 г.
След посочване на приложимото материално право, решаващият орган достига до
извода, че асоциацията като осигурител, неправилно е подала данни за
осигурителен стаж и доход с декларация обр. 1 с код за вид осигурен „14“ за
работещ без трудово правоотношение. Решаващият орган е приел, че правилно
контролния орган е приложил нормата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, в приложимата редакция и тъй като
Енилова не е извършила годишно изравняване, а са внесени само авансови вноски,
то задължителните предписания като законосъобразни, са потвърдени. Решението е
връчено на Енилова на 24.01.2020 г.
Недоволна от постановеното решение
на Директора на ТП на НОИ-Бургас, БРТА е обжалвала същото с доводи за
немотивираност, незаконосъобразност и неправилност. Жалбата е напълно идентична
с тази, с която е бил сезиран решаващия орган срещу процесните задължителни
предписания. Единственото различие е относно мотивираността на посочените
предписания, като се твърди, че в същите е следвало да се опишат ясно, точно и
конкретно какви данни са били вписани в декларация обр. № 1 за процесните
периоди, за които е прието, че са подадени некоректно. Твърди се, че това е
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна
на административният акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
По
делото ответникът е ангажирал като доказателства Справка 22А - деклариран вид осигуряване от
самоосигуряващи се лица за Соня Енилова; Справка за актуалното състояние
на всички трудови договори на Соня Енилова; Справка от Персоналния регистър на
НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. при
пенсиониране на Соня Енилова към 21.02.2020 г.; Справка от Персоналния регистър
на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2017 г. при пенсиониране
на Соня Енилова към 21.02.2020 г. Справка за заверен осигурителен стаж и/или
доход на Соня Енилова към 17.03.2020 г.; Таблица 1 за определяне на
окончателния размер на осигурителния доход за 2003 г., върху който се дължат
осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнителното
задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд; Решение №
968/17.05.2018 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 2908/2017 г. и Решение
№ 11197/18.07.2019 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8786/2018 г.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г.,
процесуалният представител на Енилова, в качеството й на председател на
Управителния съвет на БРТА е представил писмено становище относно характера на
осигуряването по граждански договор и начина, по който се внасят осигурителните
вноски в този случай. В същото заседание, Енилова, отново в качеството си на
председател на Управителния съвет на БРТА, е представила писмена молба по
съществото на спора, придружена от следните доказателства: 1. Писмо изх. №
94-С-191 (с непосочена дата) от ТД на НАП – Бургас относно искане на Енилова за
предоставяне на копия на пълномощни, приложени към декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице, регистрирани с вх. № 02043090031453/06.02.2009 г. и
вх. № 02043090031443/06.02.2009 г.; 2. Справка за актуалното
състояние на трудовите договори на Соня
Енилова към 03.06.2020 г.; 3. Договор за
управление от 09.01.2009 г., сключен между Енилова и „Ес Енд Ем Консултинг“
ЕООД; 4. Граждански договор №1/01.09.2008 г. с изпълнител Енилова и възложител
Сдружение БРТА по проект „Гражданско общество за прозрачност на държавната и
общинската политика по Южното черноморие“ и свързаното с този проект Длъжностно задание; 5. Сметка за изплатени
суми от 27.08.2009 г. по договор №
1/27.08.2008 г. (непредставен по делото). 6. Сметки за изплатени суми по договор № 1/01.09.2008 г., както
следва: № 1/14.10.2008 г.; № 2/17.11.2008 г.; № 3/05.12.2008 г.; № 4/30.12.2008
г.; № 5/11.02.2009 г.; № 6/10.03.2009 г.; № 7/31.03.2009 г.; № 8/30.04.2009 г.;
№ 9/18.06.2009 г.; № 10/10.07.2009 г. и
№11/10.08.2009 г.; 7. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г.,
заедно с Таблица 1, Таблица 2 и Приложение № 3; 8. Годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., заедно с
Таблица 1 и Таблица 2; 9. Фирмено досие на БРТА към 09.11.2018 г.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното
решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните
съображения:
Предмет на съдебен
контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-02-56/24.03.2020 г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ-Бургас, поради което преценката за
законосъобразност се извършва по отношение на него, а не спрямо потвърдените
със същото задължителни предписания.
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-02-52/24.02.2020 г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – директор на ТП на НОИ Бургас. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ
Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода
на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи
относно възраженията на БРТА. Решаващият орган е достигнал до извода, че
оспорените задължителни предписания са законосъобразни и е потвърдил същите.
Съдът установи, че
решаващият орган е приложил правилно материалния закон по следните съображения:
От процесните
задължителни предписания се установява, че страните спорят относно
законосъобразното осигуряване на Соня Маркова Енилова за 2008 г. (за месеците
септември, октомври, ноември и декември) и за 2009 г. (в периода януари –
август). Административният орган приема, че за посочените периоди БРТА, в
качеството си на осигурител, неправилно е подавал данни за осигурителен стаж и
доход за Енилова с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 за работещ без
трудово правоотношение. БРТА, представлявано от Соня Енилова, оспорва този
извод.
От
представената по делото Справка
от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до
31.12.2017 г. при пенсиониране на Соня Енилова към 21.02.2020 г., се
установява, че Енилова през 2008 г. и през 2009 г. се е осигурявала
едновременно на две различни основания: като самоосигуряващо се лице „Ес Енд Ди
Консултинг“, ЕИК ********* (като лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО)
и като лице, работещо без трудово правоотношение по граждански договори.
Съгласно чл. 11,
ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция ДВ бр.119/14.10.2003
г.) за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за
социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово
правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не
се удържат от възнаграждението. Според ал. 2 лицата по ал. 1 внасят
осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда
на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Тези вноски следва да бъдат
включени в справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна
декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съдът споделя изразеното в обжалваното
решение твърдение, че самоосигуряващите се лица, в т.ч. съдружниците в
търговски дружества, се осигуряват авансово през календарната година върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Правилно в решението е посочено,
че окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода,
през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на
доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от
минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в
размера за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в
Универсален пенсионен фонд (за родените след *** г.) като се дължи върху
разликата между декларирания доход (в ГДO) и сбора от доходите, върху които са
внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че Енилова не е
включила в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход
към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДЦФЛ осигурителни вноски,
които се дължат по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, а са внесени само авансови
вноски. Липсва годишно изравняване. Следователно, правилно административният
орган е достигнал до извода, че осигурителната книжка на Енилова не може да
бъде заверена преди БРТА да изпълни Задължителни предписания №
ЗД-1-02-00678879/14.11.2019 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението
в жалбата на БРТА, че е налице незачитане на вече цитираните договори на
Енилова за процесните периоди – един като трудов договор на длъжност консултант
„Ес Енд Ди Консултинг“ ООД и като
договор за управление на „Ес Енд Ем Консултинг“
ЕООД. Тези договори са реално съществуващи, но неправилно осигурителните
вноски не са направени от самата Енилова, а това е сторено от БРТА. В жалбата
се сочи, че за Енилова са налице грешно подадени декларации ОКд-5 от 06.02.2009
г. – една за начало на дейност като съдружник в ООД и прекъсване на дейност
като съдружник в ООД, и друга – за начало на дейност и начало на осигуряване в
ЕООД. Настоящият съдебен състав намира така заявеното твърдение за недоказано.
По делото са приложени пълномощни, видно от които Енилова надлежно е
упълномощила лицето Ирина Христова Бъчварова да я представлява пред органите на
ТД на НАП – Бургас. След като в пълномощното няма специално посочени и
ограничени права и задължения за упълномощения, то се приема за генерално по
своя обем. Възражението на БРТА, че декларациите обр. 1 по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ се подписват лично от
подателя е неоснователно, тъй като законодателят не е изключил изрично
упълномощаването в този случай. Аргумент в тази насока (относно допустимостта
на упълномощаването) е и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № Н-8.
В жалбата се сочи, че към момента на връчване на Задължителни предписания №
ЗД-1-02-00678879/14.11.2019 г. на БРТА (10.02.2020 г.), Наредба № Н-8 е
отменена (ДВ бр. 1 от
03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г.) което води до незаконосъобразност на този
административен акт. Възражението следва да се отхвърли. Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. На първо място следва да се посочи, че
предмет на обжалване в настоящото производство е решението на директора на ТП
на НОИ – Бургас, а не потвърдените с него задължителни предписания. На следващо
място, цитираната Наредба № Н-8 е отменена, като след отмяната на последната
действаща е Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13)
(издадена от министъра на финансите, oбн., ДВ, бр. 1/ 03.01.2020 г., в сила от
3.01.2020 г.). При сравнение на декларации обр. 1 съобразно Наредба № Н-8 и
съобразно Наредба № Н-13 съдът не установи съществени разлики, които да
препятстват изпълнението на посочените задължителни предписания. Посочения вид
декларации се подават на основание чл. 2, ал. 1 от всяка от наредбите, като
текстът на правните норми на отменената и действащата наредба е идентичен:
Наредба № Н-8 (отм.): Чл. 2. (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 7 от 2007 г., бр. 3 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 1 от 2010 г., в
сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 68 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., изм. и
доп., бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 45 от 2013 г., бр.
99 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Работодателите, осигурителите и
техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или
упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно
приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписват:
Наредба № Н-13: Чл. 2. (1) Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписват:
В този смисъл твърдението на Енилова в представената от името на БРТА молба в първото по делото съдебно заседание, че не е възможно изпълнението на предписания на основание отменен нормативен акт не отговаря на действителността.
В жалбата на БРТА се сочи, че настоящият съдебен състав следва да се съобрази с Определение №2375/25.10.2017г. на Административен съд – Бургас. Определението не е представено по делото, но след служебна проверка съдът установи, че същото е постановено по адм.д. № 2830/2017 г. на Административен съд – Бургас, по което предмет на обжалване е Констативен протокол № КП-5-02-00304996/17.08.2017 г., на база на който са постановени Задължителни предписания № ЗД-1-02-00678879/14.11.2019 г. След запознаване с цитирания съдебен акт съдът намира, че за решаващия орган не е налице задължение за произнасяне, тъй като такова не му е вменено с диспозитива на определението, а възможността за произнасяне от страна на директора на ТП на НОИ - Бургас е разгледана само в мотивната част на този съдебен акт.
Съдът вече имаше възможност да посочи, че предмет на настоящото производство е решението на директора на ТП на НОИ – Бургас, а не задължителните предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването К. Ризов. Съдът счита за неоснователно твърдението за липса на мотиви в процесните задължителни предписания. В специален абзац, наименован „Мотиви“ са изложени причините, поради които се налага промяна на осигурителния режим относно Соня Енилова за времето, през което същата е осигурявана от БРТА. Посочен е вида на декларациите, които следва да бъдат подадени; приложимият нормативен акт; лицето, спрямо което следва да бъдат направени промените и времевия период, за който същите се отнасят. Макар всяка декларация да не е посочена конкретно, административният орган е предоставил достатъчно информация на осигурителя, която му позволява да осъществи исканите промени. Невписването на конкретни данни не води до невъзможност за изпълнение на предписанията, нито до неопределяемост на същите. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 146, ал. 2 от АПК относно задължителните предписания.
Допълнителни възражения във връзка с предписанията са направени от Енилова в качеството й на председател на Управителния съвет на БРТА в молба, представена в първото по делото съдебно заседание. Следва да се посочи, че законодателят не е обвързал издаването на задължителни предписания със съставянето на констативен протокол. Даването на задължителни предписания е част от правомощията на контролните органи на НОИ, регламентирани в чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Също така, твърдението, че спрямо БРТА няма констативен протокол е неоснователно – не е необходимо да е извършена проверка точно на асоциацията, а е достатъчно наличието на доказателства за нарушения, установени при проверка на други физически и/или юридически лица, свързани по някакъв начин с БРТА. Безспорно по делото е доказана връзка между БРТА и осигуряването на Енилова. В частта, наименована „Мотиви“ в задължителните предписания са посочени приложимите правни норми и е доказано, че БРТА не е спазила същите. Не е необходимо посочването на конкретни доказателства (включително в писмена форма) за твърдението на административния орган, че Соня Маркова Енилова е самоосигуряващо се лице – данните за това са ноторни и се съдържат в Търговския регистър.
В цитираната молба на Енилова се сочи, че изплатените средства от БРТА за осигуровките на Енилова са от Европейския съюз, минали са верификация и трябва да бъдат използвани по предназначение и по одобрен бюджет. Твърдението е без опора в действащото законодателство. Съгласно чл. 107 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. Следователно, само органите на НОИ, при прилагане на правомощията им в чл. 108, ал. 1 от КСО са компетентни да се произнесат относно съобразността на размера на дължимите вноски и начина на тяхното погасяване.
Жалбоподателят БРТА е
направил искане за присъждане на разноски. Съдът, като съобрази изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК намира, че разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Бургаска регионална туристическа
асоциация“, ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 29А, ет. 4, представлявано от
Соня Маркова Енилова - председател на Управителния съвет, против Решение №
1040-02-56/ 24.03.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Бургас.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: