РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Перник , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600074 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260003 от 19.01.2021 г. по н.о.х.д. № 00815/2020 г., Пернишкият
районен съд е признал подсъдимия Ю. А. А. за виновен в това, че на ***г. в *** /***/,
управлявал МПС–Мотоциклет“Кавазаки“, модел „3Х 900Ц”, рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2%о на хиляда, а именно 1,29%о на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ***, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 55, ал. 1 НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 55, ал. 3
НК, районният съд не е наложил по-лекото наказание “глоба”, което законът предвижда
наред с наказанието „лишаване от свобода“ в чл. 343б, ал. 1 НК.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК, подсъдимият Ю. А.
А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10/десет/месеца.
Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Ю. А. А. е осъден
да заплати сумата от 135,55/сто тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/лева по
1
сметка на Районен съд-Перник в полза на републиканския бюджет, представляващи
разноски в съдебното производство за експертиза.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимия. Твърди се, че по делото не е доказано, че показанието от 1,29%о
на хиляда, установено с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“ фабр. № ***, е от
проба, взета от подсъдимия. В тази връзка се поддържа, че показанията на свидетелите А. К.
и Н. Н. са противоречиви. На следващо място се поддържа, че издаденият талон за
медицинско изследване е документ с невярно съдържание, като се сочи, че графологичната
експертиза не е дала категоричен отговор на въпроса дали подписът, положен в графа
„приемам или не приемам показанията на техническото средство“, е на подсъдимия.
Навеждат се твърдения, че този талон следва да е придружен от стикер съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017 г. Релевира се и оплакване, че подписът, положен в графа „дата, час, подпис“
от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и/или техните аналози, представлява копие на подпис
на подсъдимия А.. Поради изложените съображения защитата намира обжалваната присъда
за неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена, като делото се върне за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба от Районна прокуратура-Перник.
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Перник моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдена изцяло присъдата на ПРС като правилна,
законосъобразна и обоснована. Поддържа, че от показанията на свидетелите очевидци на
деянието- полицейски служители и от приетата съдебна експертиза се установява, че
подсъдимият е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата, както и че именно
той е подписал всички документи, свързани с отказа да даде кръвна проба.
Защитникът на подс. А. - адв. П.Д., пледира за отмяна на присъдата. Твърди, че същата
почива изцяло на показанията на свидетелите К. и Н., които намира за противоречиви.
Счита, че от заключението на вещото лице се установява, че положеният подпис на талона за
изследване за проверено лице не е на подсъдимия и че няма доказателства, че именно
неговата проба с дрегер на *** г. е отчела показания 1,29 промила. Поддържа, че
експертизата е изготвена въз основа на оригинални документи, а не копия, поради което
твърди, че подписът на протокола за медицинско изследване на провереното лице е копие, а
не е положен от подсъдимия. На следващо място сочи, че в нарушения на изискванията на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози талонът за медицинско
изследване не се придружава от 8 броя стикери. По изложените съображения моли
присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и делото да бъде върнато
за ново разглеждане.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли да бъде чут и изцяло
поддържа твърденията на неговия защитник.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено
следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение на районния съд по фактите е формирано на
2
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали: гласни
доказателства- обяснения на подсъдимия Ю. А. А. (частично), показания на свидетелите А.
Е. К. и Д. И. Ч. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК) и на свидетелите
А. С. Д., Н. Г. Н. и М. А. С., писмените доказателства, включително приобщените по реда
на чл. 283 НПК от досъдебното производство– талон за медицинско изследване с бланков
номер ***, акт за установяване на административно нарушение № *** г., протокол за
медицинско изследване от *** г., Draeger Alcotest 7510, писмо с рег. № *** г. с приложен
списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване анализатори
на алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510“, справка за административни нарушения по
ЗДвП и справка да съдимост на подсъдимия А., както и заключението на вещото лице по
съдебнографическата експертиза, приета в първоинстанционното производство.
Въз основа на изброените доказателства се установява, че подсъдимият Ю. А. А. е
роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, с адрес ***, с *** образование,
неженен, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС. На негово име е издадено
свидетелство за правоуправление № ***, валидно за категории А, В, М и АМ. От справката
за административни нарушения е видно, че преди процесната дата подсъдимият А. е
санкциониран девет пъти по административен ред за нарушения на правилата за движение
по пътищата.
На *** г. около 22 часа подсъдимият Ю.А. излязъл от дома си. Няколко часа по-
късно подсъдимият поел управлението на мотоциклет "Кавазаки", модел „3Х 900Ц“ с рег. №
***, след като преди това бил употребил алкохол. Около 2 часа на *** г. подсъдимият се
придвижвал с гореописания мотоциклет по *** и продължил по *** с посока на движение
от *** към *** в ***. По същото време свидетелите А. Е. К. и Н. Г. Н.- ст. полицаи група
“ООР” при *** РУ на МВР-П. били на смяна и се придвижвали по *** към ***. Свидетелите
К. и Н. забелязали подсъдимия, докато слизал от *** към ***, като решили да го последват
и спрат за проверка. Подсъдимият сам спрял на паркоместата срещу *** на *** в близост до
*** и зад него спрели полицейските служители. Свидетелят К. усетил мирис на алкохол от
подсъдимия и се обадил за съдействие на колегите им от „Пътна полиция“. На сигнала се
явил свидетелят Д. И. Ч.- мл. автоконтрольор Сектор “ПП”- ОДМВР-П., който също усетил
мирис на алкохол от подсъдимия и му извършил проверка с техническо средство "Алкотест
Дрегер" 7510, сериен номер ***, което отчело положителен резултат - 1.29 промила алкохол
в издишания въздух. Св. Ч. съставил на водача акт за установяване на административно
нарушение № *** г., в който горепосочените обстоятелства били отразени. Актът бил
предявен за запознаване със съдържанието и подписан от подсъдимия без възражения в
присъствието на свидетелите Ч., К. и Н.. На името на подсъдимия бил съставен талон за
медицинско изследване с с бланков номер ***, на който също подс. А. положил подписа си.
Свидетелите К. и Н. придружили подс. А. до ЦСМП при МБАЛ „Р. А.“-П.. Подсъдимият
отказал да даде кръвна проба, което било отразено в протокол за медицинско изследване,
съставен от свидетеля М. А. С.- лекар в СПО към МБАЛ „Р. А.“-П. и предявен на подс. А.,
който подписал протокола пред св. С..
Видно от справка за административни нарушения по ЗДвП, на *** г. от ОДМВР-П. е
издадена ЗППАМ № ***, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно било
отнето свидетелството за правоуправление на подсъдимия до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Тази фактическа обстановка е приета в почти съответен вид и от първата инстанция,
която е изпълнила задължението за стриктен и внимателен анализ на събраните
доказателства и извеждане на фактология въз основа на него.
Фактическите констатации, възприети от районния съд, са вярно установени на
3
основа на правилна преценка на доказателствения материал. Несъмнено са изяснени
съществените факти за съставомерността на деянието относно самоличността на
подсъдимия като водач на проверения при полицейската проверка мотоциклет,
хронологията на събитията непосредствено преди и по време на проверката, намесата на
полицейския екип и проверката на подсъдимия с техническо средство за употреба на
алкохол.
Съществено разминаване съдът констатира по отношение на обстоятелството дали
подсъдимият е управлявал процесния мотоциклет след употреба на алкохол, за което по
делото са събрани две групи взаимноизключващи се твърдения.
Подсъдимият Ю. признава, че на инкриминираната дата след спирането му с
мотоциклета на паркинга му е извършена проверка от органите на реда, но отрича преди
това да е употребил алкохол и да е подписвал процесните талон за изследване и протокол за
медицинско изследване. Подсъдимият също така поддържа, че е бутал мотоциклета си, а не
го е управлявал, защото се бил повредил.
Тезата, че на процесната дата подсъдимият не е употребявал алкохол, се съдържа и в
показанията на А. С. Д.- майка на подс. А.. Близката степен на родство с подсъдимия
налага внимателен анализ на изявленията , предвид заинтересоваността от благоприятен
за дееца изход на делото. Следва да се има предвид и че свидетелката Д. не е очевидец на
извършената на сина полицейска проверка, като тя не е била с него и през цялото време
преди проверката- от събраните чрез разпита ѝ гласни доказателства се установява, че на ***
г. тя си е била вкъщи, където не е имало алкохолни напитки и пред нея подсъдимият не е
употребявал такива, но той е излязъл от дома си към 22- 22 и 30 часа, а проверката му е
извършена към 2 часа на *** г. Този период от близо 4 часа е достатъчен за употреба на
алкохол извън дома му, включително и да е бил почерпен от приятели, като твърденията на
св. Д., че подсъдимият не е разполагал с достатъчно средства, представляват по-скоро нейно
мнение и оценка на финансовото му състояние, предвид обстоятелството, че същият е
пълнолетен и майка му не би могла да знае какви парични средства притежава във всеки
един момент.
На задълбочен анализ следва да бъдат подложени и обясненията на самия подсъдим,
на които законът придава двояка процесуална роля – на средство на защита и на
доказателствено средство, източник на сведения за фактите, интересуващи процеса.
На показанията на тази свидетелка и на обясненията на подсъдимия се
противопоставят втората група свидетели – на полицейските служители А. Е. К., Н. Г. Н. и
Д. И. Ч., които са извършили проверката на подс. А.. Техните показания се подкрепят и от
установената по надлежния за това ред точна концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия от 1,29 промила чрез техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510, сериен
номер ***.
Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки от тези
принципни критерии, съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката от първата група в частта им досежно употребата от
подсъдимия на алкохол на инкриминираната дата, като счете, че правдивата картина на
обстоятелствата се установява от показанията на полицейските служители. Този решаващ от
гледна точка на доказателствени констатации извод се гради на принципното разбиране, че
единствено многобройността на свидетелите от една група не прави тяхната теза
достоверна, а за това е необходимо еднопосочно и правдиво излагане на фактите,
интересуват процеса, съпоставени със спецификите на конкретния казус. Съдът не даде вяра
и на обясненията на подсъдимия по отношение на това, че е бутал и не е управлявал
мотоциклета си, тъй като същите са опровергани от показанията на св. К. и Н., които са го
видяли да се придвижва с мотоциклета си.
4
От приетото по делото заключение на на вещото лице по съдебнографическата
експертиза се установява, че подсъдимият А. е подписал талона за медицинско изследване с
бланков номер ***, както и протокола за медицинско изследване, в който е обективиран
отказът му да даде кръвна проба. Действително вещото лице е посочило, че тези подписи
вероятно са изпълнени от подсъдимия, но причината да не може да се даде категоричен
отговор се състои във вариантността на почерка му. Именно тази вариантност предполага,
че е възможно подсъдимият да злоупотреби и умишлено да изменя подписа си.
Съобразявайки показанията на св. Ч., който категорично заяви, че подс. А. е подписал
талона пред него, както и показанията на св. М. А. С., че именно подсъдимият е подписал и
протокола за медицинско изследване, се налага изводът, че подписите на тези два документа
не са били подправени и са положени от А.. В тази връзка съдът намира за неоснователен
довода на защитата, че заключението на експерта е изготвено само въз основа на оригинални
документи с оглед изрично заявеното от вещото лице при изслушването му, че направеното
от него отбелязване, че подписът за проверено лице върху протокола е копие, тъй като е
работил върху копие на документа, а не защото същият е имитация на подписа на
подсъдимия.
Основните възражения на защитата на подсъдимия в конкретния случай са свързани
и с неспазването на изискването на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози талонът за медицинско изследване по ал. 2 да се придружава от осем
стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра
от 1 до 8. Според защитата липсата на такива стикери е толкова съществено нарушение, че
единственият възможен извод от него е този за необходимостта от оправдаването на
подсъдимия А..
В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че такава
последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на които се
създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието ,
неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. Подобни съмнения в настоящия
случай липсват, тъй като подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, а целта на
предвидените в чл. 3, ал. 3 от Наредбата стикери е да се залепят на епруветките с взетата
кръв на провереното лице и на талона, като по този начин изключат възможността за
подмяна на пробата. Поради това липсата на холограмни стикери към талона за медицинско
изследване не представлява съществено нарушение на процедурата за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Изводът, че подсъдимият е с чисто съдебно минало следва от представената по
делото справка за съдимост, а от справката за административни нарушения по ЗДвП се
установяват допуснатите от него предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Изхождайки от изложеното, въззивният съд прие, че събраните пред първата
инстанция доказателства са били достатъчни, за да обосноват годността на обвинителната
теза.
С направените уточнения и без да ревизира нито от един от възприетите от първата
инстанция факти, въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, че
подсъдимият Ю. А. А. е осъществил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
От обективна страна oколо 2 часа на *** г. подсъдимият е управлявал мотоциклет
"Кавазаки", модел „3Х 900Ц“ с рег. № *** по *** в *** след употреба на алкохол.
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е надхвърляла законово
допустимия минимум от 1,2 промила, а именно 1,29 промила. Установена е по надлежния за
5
това ред съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта поради отказа на подсъдимия за даване на проби за
изследване. Техническото средство "Алкотест Дрегер" 7510, сериен номер ***, е преминало
на *** г. успешно последваща проверка на средствата за измерване съгласно приложения с
писмо с рег. № *** г. списък.
От субективна страна въззивният съд също приема, че деянието е осъществено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си (че е употребил голямо количество алкохол и управлява автомобила
след това) и пряко е целял това негативно изменение на обективната действителност.
Съгласно константната съдебна практика и правната доктрина престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК може да се извърши само умишлено, като не е необходимо деецът да съзнава
точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ. наличието над 1.2 промила.
Доколкото извършеното престъпление е на формално извършване, то деецът не следва да
предвижда настъпването на конкретен престъпен резултат. Достатъчно е подсъдимият да
съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както и да цели управлението
на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия е отразена в интелектуалния и волевия елемент на умисъла на дееца е
обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.1 НК.
Съобразно изложеното, съдът счита, че осъществената от подсъдимия А. деятелност
се субсумира изцяло от нормата на чл. 343б, ал.1 НК.
В чл. 343б, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева.
Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с подхода на районния съд при
индивидуализация на наказанието. Правилно е отчетено, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко, което обуславя приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Смекчаващите
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и концентрацията
на алкохол в кръвта му, която е много близо до предвидения в закона съставомерен
минимум от 1,2 промила. От вниманието на районния съд не са убягнали и онези фактори,
които утежняват отговорността на подсъдимия и водят до прилагане на по-строга
наказателна санкция спрямо него. Такива са предходните административни нарушения на
правилата за движение по пътищата. Ето защо, преценявайки същите обстоятелства, които е
изтъкнал и районният съд, въззивната инстанция намира, че наказанието „лишаване от
свобода на подсъдимия А. е правилно индивидуализирано под прага от една година по
правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и в минимума, който според чл. 39 НК може да се наложи
за наказанието лишаване от свобода. По убеждение на въззивния съд наказание лишаване от
свобода в размер на 3 месеца спрямо конкретния подсъдим ще изпълни целите, които член
36 НК възлага на наказателната санкция.
Снижената, с оглед конкретните данни по делото, обществена опасност на
конкретния деец, оценена наред с останалите обективно съществуващи смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, обуславят извод за правилното приложение както на
института на условното наказание, така и на срока на отложеното му изтърпяване -в
допустимия законов минимум съгласно чл. 66, ал. 1 НК от три години.
Законосъобразно районният съд е приложил и кумулативната санкция по чл. 343г НК
- лишаване от правоуправление за срок от десет месеца. От това време на основание чл. 59,
ал. 4 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред със ЗППАМ № ***, считано от *** г. Налагането на тази
6
допълнителната санкция в завишен размер несъмнено ще допринесе за реализиране на
целите по чл. 36 НК - както спрямо конкретния подсъдим, така и спрямо останалите членове
на обществото.
Въззивният съд се солидаризира с извода на първата инстанция, че на основание чл.
55, ал. 3 НК не следва да се прилага кумулативната санкция по чл. 343б, ал. 1 НК глоба,
съобразно гореизложените съображения за превеса на смекчаващите над отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Районният съд правилно е приложил и нормата на чл. 189, ал. 3 НПК, като е осъдил
подсъдимия А. да заплати по сметка на РС-Перник сумата в размер на 135,55 лв. по сметка
на Районен съд-Перник в полза на републиканския бюджет, представляващи разноски в
съдебното производство за експертиза.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие,
че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1 т. 6 и чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003 от 19.01.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
815/2020 г. на Пернишкия районен съд.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 НК от наложеното наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ времето, през което подсъдимият Ю. А.
А., с ЕГН **********, е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ №
***, считано от *** г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7