РЕШЕНИЕ
№ 13410
гр. София, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115445 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от В. Б. З., ЕГН **********,
срещу Е. З. П., ЕГН **********, дъщеря на молителката, с искане за налагане на мерки за
защита на молителката, както й на малолетния й внук Н. Х. К., ЕГН .......(син на
ответницата), конституиран в производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, при
твърдения за извършени от ответницата актове на домашно насилие както следва: на
15.03.2024 г., изразяващ се в крещене, скубане, удряне с юмруци по главата на молителката;
бутане, стискане по ръцете и яката на дрехата на детето, взимане насила на телефона му,
както и в прищипване на пръстите на лявата му ръка с вратата на стаята му, вследствие на
което от ръката му потекла кръв, както и на дата 17.03.2024 г. изразяващ се отново в
крещене, скубане, удари по гърба на молителката и изблъскването й извън апартамента,
като молителката останала часове наред отвън.
Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, като оспорва твърденията и
посочва, че не е осъществила описаните от молителката деяния.
Конституираното като пострадало лице, чрез назначения му особен представител в
открито съдебно заседания поддържа молбата, с която се твърдят извършените актове на
домашно насилие.
С Определение № 11959 от дата 19.03.2024 г., съдът е конституирал на основание чл. 9,
ал. 2 от ЗЗДН Н. Х. К., ЕГН ......., в производството по делото в качеството му на пострадал.
1
На 19.03.2024 г. г. е издадена Заповед за незабавна защита № 85 от дата 19.03.2024 г. по
реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответника са наложени предвидените в чл. 5, т. 2, т. 3, пр.
1-во и 2-ро, т. 6. от ЗЗДН мерки за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу дъщерята на
молителката, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответницата да
отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесните актове на насилие.
Представено е като доказателство Протокол за предупреждение, от които се установява,
че на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР ответницата Е. З. П. е предупредена да не
оказва психически и физически тормоз спрямо молителката В. Б. З. (нейната майка) и
пострадалото лице (нейния син) Н. Х. К..
В приетия по делото социален доклад, молителката споделя пред социалните работници,
че ответницата многократно й е посягала, като в повечето ситуации детето е било свидетел.
Споделя още, че след употреба на алкохол става агресивна и започва да се заяжда и да
крещи. По данни на пострадалото лице (малолетния Н.) в момента се чувства по - спокоен и
не иска да се вижда и чува със своята майка. Установява се, че няколко дни след инцидента
не е могъл да свива пръстите на лявата си ръка, като все още му зарастват раните от
вътрешната страна на пръстите.
Показанията на разпитания по делото свидетел – К.И.Е. съдът кредитира като обективни
и последователни, самите показания не съдържат вътрешни противоречия, като от тях се
установява, че свидетелката е слезнала на първия етаж и е видяла молителката В. на
входната врата, а ответницата Е. е била на вратата на хола и казала на свидетелката да не
влиза защото ще си го изкара на нея след което молителката затворила входната врата, а
ответницата останала отвън и ги чувала как се карат. Твърди, че след 15 – 20 минути около
19:00 и 20:00 часа вечерта молителката заедно с детето отишли при свидетелката. От
показанията на разпитаната свидетелка не се установява пряко твърдения акт на домашно
насилие, тъй като тя не е очевидец, но от нейните показания се установяват последиците от
акта на домашно насилие на 17.03., това, че на детето му тече кръв от ръката и плаче след
като майка му е затиснала ръката. Установи се, че молителката е споделила пред
2
свидетелката, че ответницата изгонвайки я от апартамента я е бутала с ръка по гърба и така я
избутала от вкъщи, след което молителката извикала полиция. Установи се, че детето отишло
при свидетелката, а впоследствие пристигнал и полицай, който разпитал детето. От нейните
показания се установява, че полицая и споделил, че ответницата е налитала и на него и
затова я оставил да пренощува в районното. Свидетелката твърди, че не е присъствала на
самото изгонване. Свидетелката споделя още, че преди време агресията била насочена към
молителката В., а последно време (на 15-ти и 17-ти) е имало и агресия спрямо детето.
Свидетелката разказва, че преди година ответницата е посягала на детето, докато са били на
вратата ответницата избутала молителката на спалнята, след което била синя и е имала
дълбоки рани. Твърди, че тази случка й е разказвана от молителката, но лично е виждала
раните и синините. Съдът счита, че показанията на свидетелката напълно съответстват на
твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като, допълват
същата по отношение на последиците от твърдените актове на домашно насилие.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти, за разлика от
исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти. За да е годно
доказателствено средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който актът е описан в редовната молба за защита. Когато актът на насилие е
извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо
ответницата мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН / чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно предвид нейната
материална доказателствена сила. Ответникът не е провел насрещно доказване в посока на
неистинност на декларацията и съдът намира, че следва да я кредитира. Тя установява
физическо и психическо насилие от страна на ответницата по отношение на молителката и
конституираното пострадало лице.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна
на ответницата към молителката и пострадалото лице (нейния син), с които свои действия е
осъществила домашно насилие под формата на физическо и психическо такова. Предвид
изложеното и съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която
подробно са описани възприетите от декларатора по време, начин и място на извършване
факти, както и предвид липсата на свидетели очевидци на твърдените актове на домашно
насилие, съдът намира молбата за доказана.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата за защита следва да се уважи.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита:
3
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН)
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответницата следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, т. 2, т. 3 пр. 1-во и 2-ро, т. 6 от ЗЗДН мерки за защита по отношения на
молителката и чл. 51 ал. 1, т. 1 по отношение на пострадалото лице. Мерките по чл. 5, ал. 1
т.2 и т.3, пр. 1 и пр. 2 следва да бъдат наложени за срок от 10 (десет) месеца, считано от
постановяване на съдебното решение, като от този срок следа да се приспадне срока на
действие на заповдета за незабавна защита с № 85 от 19.03.2024г. съгласно чл. 5, ал. 2 от
ЗЗДН.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответницата домашно насилие, настъпилите
последици за молителката и пострадалото лице от деянието, счита, че на ответницата следва
да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя не представя
доказателства за извършени такива, поради което не следва да й се присъждат такива.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Е. З. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Б. З. ЕГН ********** и
детето Н. Х. К., ЕГН ......
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Е. З. П., ЕГН
**********, от съвместно обитаваното с В. Б. З. ЕГН ********** и детето Н. Х. К., ЕГН ....,
жилище, находящо се на адрес: ..... за срок 10 (десет) месеца, считано от постановяване на
съдебното решение, като от този срок ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 85 от
19.03.2024г., на осонвание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗЗДН Е. З. П., ЕГН **********,
да не доближава В. Б. З. ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок 10
(десет) месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този срок
ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 85 от 19.03.2024г., на осонвание чл. 5, ал. 2 от
4
ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Е. З. П., ЕГН **********, да не
доближава жилището, което обитава В. Б. З. ЕГН ********** и детето Н. Х. К., ЕГН ....,
находящо се на адрес: гр. ....., на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок 10 (десет)
месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този срок ПРИСПАДА
срока на действие на ЗНЗ № 85 от 19.03.2024г., на осонвание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН Е. З. П., ЕГН
**********, да посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“,
адрес: гр...... ....и ....., e-mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Е. З. П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Е. З. П., ЕГН ********** глоба в размер на
200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Е. З. П., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5