Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 25.09.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр.д.
№ 11425/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.Л.В. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 30.09.2014г. в гр. Н.И., вина за което има водачът на л.а. „Форд”, с рег. № *******. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „Е.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилото
травматично увреждане- двуглезенно счупване на
външния и вътрешния глезен на лявата подбедрица, счупване на палеца на дясното
ходило, контузия на гръдния кош и на лява раменна става. Твърди, че е изпитвал
затруднение в движението си за период от около 3-4 месеца, както и че за
лечението на травмата в долния крайник се наложили две операции и след изтичане
на обичайния оздравителен процес не е пълно възстановен, тъй като бил с нарушена
стойка, затруднена походка и болезненост с ограничена флексия в ставата и
хипотония на лявата бедрена мускулатура. Твърди също така, че от произшествието
изпитал силен стрес, проблеми със съня и безпокойство, които продължавали и до
датата на подаване на исковата молба. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 60 000лева и претендира същите, ведно с лихва за забава от
датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и имуществени вреди за
сторени разходи за лечение в общ размер на 1150,60лева, както и лихва за забава
от датата на извършване на всеки отделен разход до окончателното плащане
/уточнение, направено в допълнителната искова молба/. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Е.” АД оспорва иска. Прави
възражение за съпричиняване, изразяващо се във внезапно предприемане на
пресичането през платното, на място необозначено и непредназначено за това, тичайки,
без да се съобрази с отстоянието и скоростта на движещите са автомобили и при
ограничена видимост. Твърди, че с изплатеното от него обезщетение в размер на
2000лева напълно е поправил претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва
ищецът да е извършил разходи за лечение и те да са били необходими. Оспорва и
размера на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпило произшествието и вредоносният
резултат.
Със споразумение за разрешаване на
делото в досъдебната фаза по досъдебно производство № ЗМ 11479/ 2014г. по описа
на СРТП- ОРП- СДВР, пр.пр. № 47616/ 2014г. по описа
на СРП, обвиняемият Г.П.С. е признат за
виновен за това, че на 30.09.2014г., около 18,00ч., в гр. Нови Искът, при управление
на л.а. Форд, с ДК № *******, по ул. „Вечерница“ с посока на движение от ул. „Смагово“ към ул. „Искърско дефиле“ и в района на автобусна
спирка на масовия градски транспорт № 0459 „Гара Курило“,
е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП; чл. 21, ал.1 от ЗДвП; чл. 35 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на пресичащия отдясно наляво /считано по посоката на
движение на автомобила/ пешеходец М.Л.В., средна телесна повреда, изразяваща се
в двуглезенно счупване на външния и вътрешния глезен
на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на левия, долен крайник за
срок от около 3-4 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние.
На основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл. 383, ал. 1 от НПК, влязлата в сила присъда, респ.
споразумение, одобрено от наказателния съд, са задължителни за граждански съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Според разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението
може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /
Решение № 206 от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.
на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие,
като тежестта на доказване наличието на такова поведение е у ответника.
Според заключението на приетата по
делото автотехническата експертиза произшествието е
настъпило в гр. Н.И. на ул. Вечерница, след кръстовището с ул. Търговска, в
района на автобусна спирка, като широчината на пътното платно е 10м., с по една
лента във всяка посока да движение, а мястото на удара на около 2,50- 2,80
метра вляво от десния бордюр по посока на огледа. Вещото лице сочи, че
скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била около 75
км.ч., като ударът е станал в средната част на автомобила, леко в ляво, като на
място липсват спирачни следи. В близост до произшествието няма пешеходна пътека
или друг вид сигнализация за пешеходна зона.
Предвид наличието на влязло в сила споразумение
съдът приема за установено по делото, че произшествието е настъпило в следствие
противоправното поведението на Г.П.С., като водач на
л.а. Форд, с ДК № *******, който с поведението се е нарушил правилата за
движение по пътищата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП;
чл. 21, ал.1 от ЗДвП; чл. 35 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП, като управлявал превозното
средство под въздействието на алкохол, с превишена скорост, не съобразявайки
това, че пътният участък е на автобусна спирка и без да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и по непредпазливост причинил на ищеца, средна
телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване
на външния и вътрешния глезен на лявата подбедрица. При обвързващата сила на
решението на наказателния съд относно наличието на виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил в следствие, на което е настъпило произшествието,
гражданският съд не може да пререшава въпроса за вината и съставомерните
последици. Не се установява противоправно поведение на пострадалия ищец. Самото пресичане на необозначено за това място в
случая е било разрешено, предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, тъй
като мястото на произшествието е двулентов двупосочен
път, в близост до който е нямало пешеходна пътека. От
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса относно тези
факти не се установява несъобразяване на пешеходеца с правилата на чл. 113,
ал.1 от ЗДвП. В тази връзка по делото не са събрани никакви доказателства
относно поведението на ищеца преди и по време на произшествието. Предвид
изложеното съдът намира, че в настоящия случай не се установява наличието на
принос у ищеца за настъпване на произшествието и вредите от него.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебномедицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Г. П..
Според показанията на свидетеля П. той е
приятел на ищеца от младежките години. Свидетелят сочи, че В. му се обадил, че
е настъпило произшествие и че го карат в Пирогов, където свидетелят го чакал. Докарали
го на носилка без една обувка, не можел да се движи, имал болки в гръдния кош.
От 18 до 24,00часа изкарали по кабинетите в болницата, правели снимки, за да
установят дали има вътрешни кръвоизливи. В. за около седмица останал в
болницата. Свидетелят сочи, че В. няма роднини, само брат, който е инвалид и не
живее в гр. София. С приятели му наели стая, до която за да стигне не трябват
стълби, тъй като се движел с проходилка. Свидетелят сочи, че В. към датата на
произшествието бил 140- 150кг.. С проходилка В. се
придвижвал до Нова година, като след това започнал да се придвижва с патерици.
До към средата на март на следващата година трудно се придвижвал. Храна му
носел той и приятели. Тъй като В. нямал
осигуровки, работа, спестявания и други доходи от притеснение, че няма средства
изпаднал в депресия. Кураж и морална подкрепа получавал от приятели и от една
църква, хората от която му платили здравните осигуровки и пироните, помагали му
с прането и чистенето. Свидетелят сочи, че В. към момента на произшествието
работел като автомонтьор без трудов договор. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като същите са непосредствени, пълни, логични и непротиворечат с останалия
доказателствен материал.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза от настъпилото пътнотранспортно произшествие ищецът е получил
счупване на двата глезена в ляво със сублуксация на
лявата глезенна става и счупване на основната фаланга
на палеца на дясното ходило. При ищеца е извършена оперативна интервенция за
наместване на счупването на глезена като се поставени плака и винтове за фиксация и гипсова лангета за 52
дни, а палецът на дясното ходило е имобилизиран. Супрасиндесмалният вин е свален
оперативно на 60- тия ден от първичната операция, като ходенето с патерици е
продължило до 75- 80-тия ден. Вещото лице сочи, че продължителността на
лечението е била около 180 дни, като в началния период болките са били много
силни паталогичната подвижност, нарастващия около
фрактурата хематом и оток на меките тъкани. Постоперативните болки са свързани
с проникването през меките тъкани на металните импланти
и постоперативния оток. Вещото лице сочи, че и след изтичане на оздравителния
период са останали видими белези на мястото на операциите, както и че е
възможно след 10-15 години на мястото на счупването да се наблюдават
дегенеративни промени в ставата. В о.с.з. проведено на 14.05.2016г вещото лице
сочи, че според него възстановителният процес е протекъл успешно до пълно
възстановяване, като е възможно ищецът да има болезненост в областта на
счупването при промяна на времето. Вещото лице не сочи от произшествието при
ищеца да са настъпили увреждания изразяващи се в контузия на гръдния кош и рамото,
посочени в исковата молба. За евентуална контузия в областта на гръдния кош
сочат показанията на свидетеля П., които обаче не са достатъчни за пълно
доказване факта на настъпване на такива увреждания в причинна връзка с
настъпилото произшествие.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от М.Л.В. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 47 000лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
ищецът е получил комплексна травма, която съществено и за продължително време е
ограничила придвижването му- счупени са двата глезена на левия крак, както и
палецът на десния, като първоначално той се е придвижвал с проходилка, а след
това с патерици без натоварване. Непосредствено след произшествието, както и
след двете му направени операции болките при ищеца са били интензивни. За дълго
време ищецът е излязъл от нормалния си ритъм на живот, като е останал да
разчита на свои приятели, в това число за чистете, пазаруване, пране и др..
Чувствал се и зла психически, поради това си положение. Съдът отчита, че общият
оздравителен период е около 180 дни, както и това, че и за в бъдеще се очаква
ищецът да има болки на мястото на счупването при промяна на времето, както и е
вероятно настъпването на дегенеративни процеси. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с размера на изплатената от ищеца сума от 2 000лева. Предвид
изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 45 000,00лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 60
000лева и за вреди изразяващи се в контузия на гръдния кош и лява раменна
става.
Установява се от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, че
ищецът е сторил разходи за лечение на получените в следствие на произшествието
увреждания, както следва: на 02.10.2014г.- сумата в размер на 1080лева за
поставяне на 1/3 тубуларна плака за глезен; на
16.01.2015г.- 40,60лева за потребителска такса за проведени рехабилитационни
процедури; на 07.07.2015г.- 30 лева за
рентгенови снимки.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта- при неимуществените вреди и
от датата на извършването им- за имуществените вреди, т.е. отговаря за тези
лихви, за които е отговорен самият делинквент –
аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента,
когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо
следва да бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от датата на деликта- 30.09.2014г. до окончателното плащане и
от датата на извършване на всеки един отделен разход.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц.В. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1784.50лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 203.59лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1846.02лева и
разноски за депозити за вещи лица в размер на 150.94лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Е.” АД, ЕИК:
*******,
да заплати на М.Л.В., ЕГН: ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 45 000лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 30.09.2014г. пътнотранспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение
на Г.П.С., като водач на л.а. Форд, с ДК № *******, неимуществени вреди- болки
и страдания от настъпило двуглезенно
счупване на външния и вътрешния глезен на лявата подбедрица r счупване на палеца на дясното
ходило, ведно с лихва за забава, считано
от 30.09.2014г. /датата на деликта/
до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 60 000лева,
както и за вреди изразяващи се в контузия на гръдния кош и на лява раменна
става.
ОСЪЖДА ЗК
„Е.” АД, ЕИК:
*******,
да заплати на М.Л.В., ЕГН: ********** на основание чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
горепосоченото пътнотранспортно произшествие както следва: сумата от 1080лева разходи за поставяне на 1/3 тубуларна плака на глезен, извършени на 02.10.2014г., ведно
със законната лихва от тази дата до окончателното плащане; сумата от 40,60лева за разходи за потребителска
такса за проведени рехабилитационни процедури на 16.01.2015г., ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното плащане; сумата от 30 лева
разходи за рентгенови снимки заплатени на 07.07.2015г, ведно със законната
лихва от тази дата до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК
„Е.” АД, ЕИК:
*******,
да заплати на адв. Ц. С.В. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 1784.50лева.
ОСЪЖДА ЗК „Е.” АД, ЕИК: ******* да заплати
по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1846.02лева- държавна
такса и 150.94лева- разноски
за депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА М.Л.В.,
ЕГН:
**********
да
заплати на ЗК „Е.” АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 150.94лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: