№ 1296
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110123731 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от В. В. В. срещу [фирма], с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждането на ответното дружество да му заплати сумата
от общо 750 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от В. В. В. имуществени
вреди, формирано както следва: сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена правна защита и съдеиствие във връзка с процесуално представителство
пред СГС в производство по обжалване деиствията на ЧСИ, ведно със законната лихва от
01.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 73 лв., представляваща заплатени
разноски за държавни такси за образуване на производство по обжалване деиствията на
съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на
задължението, сумата от 25.59 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит No 694005/21.06.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
изплащане на задължението, както и сумата 145.41 лв. – неустоика по същия договор, ведно
със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 31.02 лв.,
представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит No
730363/31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на
задължението, както и сумата от 174.98 лв. – неустоика по същия договор за кредит, ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 2
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, в резултат
от незаконосъобразното образуване от ответника на изпълнително производство и налагане
на запор върху банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
1
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в началото на 2020 г. разбрал, че срещу него и брат му О. В. В.
било образувано съдебно производство от ответника за заплащане на неплатени в срок
задължения, поради което на 24.01.2020 г. в централното управление на ответното
дружество ищецът заплатил сумата от 286.74 лв., представляваща припадащата му се 1/2
част от общия размер на претенцията, предмет на образуваното гражданско дело. Сочи, че
след като брат му починал на 10.01.2021 г., ищецът открил в личните вещи на брат си
съобщение за образувано изпълнително производство по изп. дело No 20208410401956 по
описа на ЧСИ Н. М., рег. No 841 на КЧСИ. Посочва, че е направил отказ от наследството на
брат си още на 03.02.2021 г., които бил вписан надлежно в особената книга на съда под No
219/05.02.2021 г., като за последното обстоятелство ищецът уведомил ЧСИ М. с писмена
молба от 06.08.2021 г., но въпреки това му било връчено съобщение с изх. №
043637/03.06.2022 г., ведно с изпълнителен лист по процесното изпълнително дело. На
09.06.2022 г. ищецът представил пред ЧСИ доказателства за надлежно изпълнение на
задължението си към ответника, както и доказателства, че е отказал от наследството на брат
си и отправил искане за прекратяване на производството. Междувременно В. В. В.
установил, че са наложени запори на двете банкови сметки, на които бил титуляр, съответно
в [фирма] и в [фирма] и без основание са изтеглени суми от тях, които били преведени в
полза на ЧСИ М., както следва сумата от 329, 86 лв., преведена от [фирма] в полза на ЧСИ и
сумата от 328, 96 лв., преведена от [фирма] в полза на ЧСИ. С разпореждане от 22.06.2022 г.
съдебният изпълнител постановил отказ по искането за прекратяване на изпълнителното
производство, които ищецът обжалвал и с решение No 2484/19.09.2022 г., постановено по
гр. д. No 9129/2022 г. по описа на СГС разпореждането било отменено, а производството по
изпълнителното дело – прекратено поради погасяване на дълга преди образуване на
изпълнителното дело. Твърди, че във връзка с провелото се производство по обжалване на
акта на ЧСИ М. сторил разноски за държавна такса пред СГС в размер от 25 лв., за такса в
размер на 48 лв. по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, както и за платено адвокатско възнаграждение в
размер от 300 лв. Сочи, че поради наличие на здравословен проблем със зрителните органи
и влошаване на състоянието му в периода от м.08.2020 г. до м.12.2022 г., на ищеца се
наложило спешно да претърпи редица прегледи и операции с цел запазване и заздравяване
на зрителните органи. Излага твърдения, че поради противоправното налагане на запори по
банковите му сметки по процесното изпълнително дело непосредствено преди извършване
на медицинските процедури, последните били пряко възпрепятствани с оглед липсата на
разполагаеми средства за тяхното заплащане, като ищецът бил принуден да сключи Договор
за кредит No 694005/21.06.2022 г. и Договор за кредит No 730363/31.08.2022 г. със [фирма].
Поддържа, че в резултат от това е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в платените
по двата договора за кредит лихви и неустоики. Твърди, че от противоправното поведение
на ответника за ищеца са произтекли и неимуществени вреди, изразяващи се в причинено
безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, които довели и до усложнение на
заболяването на ищеца. След като научил за наложените запори от ЧСИ ищецът започнал да
търпи огромно количество стрес поради невъзможността да заплати необходимите лекарски
2
интервенции, притеснението от своя страна довело до безсъние и ежедневна умора,
причиняващи и умора на очите, зачервяване, парене и болка, станал по- тревожен, изнервен,
обезпокоен, постоянно умислен и затворен в себе си. Ищецът изпитвал притеснение и срам
и от евентуалната негативна реакция на колегите му, както и от това, че ще трябва да се
откаже от предварително уговорените операции поради липса на средства. Твърди, че
преживял шок, когато разбрал, че средствата по банковите му сметки са запорирани за
задължения, които вече бил погасил, бил лишен от възможността спокоино да обслужва
ежедневните си нужди, както и не успял да осъществи планираната лятна почивка със
семеиството си. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество [фирма], с които предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва
ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди. Твърди, че претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди, представляващи сторени разходи от страна на ищеца
за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отказа на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, както и за заплатени
такси за последното, не се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
ответника, което освен това не било противоправно и виновно, доколкото липсвало
пълно погасяване на задълженията на ищеца преди образуване процесното
изпълнително дело. Оспорва дължимостта на претенцията за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от ищеца лихви и неустоики по два договора за кредит, като
излага твърдение за липса на необходимост от сключване на същите, предвид наличие на
разполагаеми средства в банковите сметки на ищеца, доколкото запорите били наложени до
размера на задължението от 329.86 лв. Оспорва твърдението за неотложност на извършената
медицинска интервенция, както и за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Поддържа, че не е разпространявал информация за образуваното изпълнително
производство срещу ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство фискален бон от 24.01.2020 г., видно от
който за аб. № *** в полза на [фирма] е заплатена сумата от общо 286, 74 лв.,
представляваща сбра от главница 225 лв., мораторна лихва 29,88 лв., съдебни разноски 25
лв. и законна лихва 6, 21 лв.
Приет като доказателство по делото е изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по
гр.д. №59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в., с който О. В. В. и В. В. В.
са осъдени да заплатят на [фирма] разделно по ½ от следните суми 202, 94 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 25,18 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 07.10.2019 г., 22, 71 лв.
3
– цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху цената за дялово разпределение в размер на 4, 70 лв. за периода от 31.10.2016 г. до
07.10.2019 г., както и сумата 75 лв. разноски по делото, а именно 25 лв. – държавна такса и
50 лв. – юрисконулстко възнаграждение, като е посочено, че В. В. В. е следвало да заплати
следните суми – 112, 82 лв., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 12, 59 лв. , мораторна лихва в размер на 2, 35 лв.,
37, 50 лв. – разноски по делото.
От приетото като доказателство съдебно удостоверение от 03.02.2021 г., се установява,
че по гр.д. № 5643/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в е вписан отказ от наследството на О. В.
В., направен от В. В. В..
От приложеното по делото от ЧСИ Н. М., с рег. № 841 по изп.д. №
20208410401956/2020 г. се установява, че същото е образувано въз основа на молба от
17.06.2020 г. на взискателя [фирма] срещу длъжниците В. В. В. и О. В. В., въз основа на
приложен към нея изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. № 59511/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 157 с-в. Видно от изпълнителното дело е изпратено
съобщение с изх. № 061512/22.06.2020 г. от ЧСИ Н. М., с рег. № 841 по изп.д. №
20208410401956/2020 г., адресирано до О. В. В. като длъжник, с което длъжникът е
уведомен за образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден на 26.05.2020
г. по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, с който длъжникът е
осъден да заплати на [фирма] ½ от следните суми: 225. 65 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2029 г. до окончателно изплащане на
задължението, 25, 18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. – наказателни лихви, 75 лв. –
присъдени разноски разноски по изпълнителното дело както следва 53,51 лв. такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. В делото се съдържа
молба с вх. № от 06.08.2021 г., подадена от В. В., с която длъжникът уведомява съдебния
изпълнител, че другият длъжник – брат му О. В. В. е починал, както и че е отказал от
наследството му. Видно от съобщение с изх. № 043637/22.06.2020 г. от ЧСИ Н. М., с рег. №
841 по изп.д. № 20208410401956/2020 г., същото е адресирано до В. В. В. като длъжник, с
което длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист,
издаден на 26.05.2020 г. по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-
в, с който длъжникът е осъден да заплати на [фирма] ½ от следните суми: 225. 65 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението, 25, 18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. –
наказателни лихви, 75 лв. – присъдени разноски по изпълнителното дело както следва 58,90
лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни
изпълнители, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. С
Разпореждане от 22.06.2022 г., постановено по изп.д. № 20208410401956/2020 г. по описа на
ЧСИ Н. М., съдебният изпълнител е отказал да уважи постъпилата молба с вх. №
4
032175/09.06.2022 г. от длъжника В. В. В. с искане за прекратяване на изпълнителното дело,
като дългът е преизчислен и е посочено, че В. В. В. дължи на [фирма] ½ от 50, 00 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо съгласно изпълнителен лист от
26.05.2020 г. по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на СРС, 159 с-в, 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя, 108 лв. – разноски за авансови такси
по т.1, 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ в полза на [фирма] и 18 лв., преизчислена пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 03.06.2022 г. до [фирма] ЧСИ Н.
М. е наложил запор на банковите сметки на В. В. В. до ½ от следните суми - 225. 65 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението, 25, 18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. –
наказателни лихви, 75 лв. – присъдени разноски по изпълнителното дело както следва 58,90
лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни
изпълнители, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. Със
запорно съобщение от 03.06.2022 г. до [фирма] ЧСИ Н. М. е наложил запор на банковите
сметки на В. В. В. до ½ от следните суми - 225. 65 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.10.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 25,
18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. – наказателни лихви, 75 лв. – присъдени разноски по
изпълнителното дело както следва 58,90 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. В изпълнителното дело се съдържа молба от
09.06.2021 г. от В. В. В., в която същият е заявил, че е заплатил преди образуването на
изпълнителното дело задълженията си към [фирма] и е поискал изпълнителното дело да
бъде прекратено на това основание. По делото е постъпило и становище от 16.06.2022 г. от
взискателя [фирма], който е заявил, че искането не следва да бъде уважавано, тъй като се
изплатената доброволно сума от 286, 74 лв. от В. В. В. не покривала изцяло вземанията на
[фирма] и оставала дължима сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ М. е
постановил Разпореждане от 22.06.2022 г. по изп.д. № 20208410401956/2020 г., с което е
отказал да да прекрати делото.
По делото са приети като доказателство частна жалба срещу Разпореждане от
22.06.2022 г., подадена от В. В. В. чрез адв. П. Х.. Към жалбата е приложено и прието като
доказателство пълномощно за адв. Х. и договор за правна защита и съдействие, сключен с
адв. Х., видно от който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. По изп.д. 20208410401956/2020 г. по описа на ЧСИ Н. М. е постановено
разпореждане от 07.07.2022 г., с което частната жаба на В. В. В. е оставен без движение и са
дадени указания на жалбоподателя да внесе такса за администриране на жалбата в размер на
73 лв., като 48 лв. по сметка на ЧСИ по т. 5 и т. 8 от ТТР по ЗЧСИ и 25 лв. по сметка на СГС
на основание чл. 16 ТДТССГПК. С молба от 14.07.2022 г. дадените указани са изпълнени и
са представени платежни нареждания, с които са внесени посочените суми. С решение №
2484/19.09.2022 г., постановено по възз.гр.д. № 20221100509129 по описа за 2022 г. на
Софийски градски съд, IV-E с-в е отменен отказът на ЧСИ Н. М. да прекрати изп.д.
20208410401956/2020 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК спрямо длъжника В. В. В. и е
5
постановено прекратяване на изпълнителното дело в тази част поради погасяване на дълга
от този длъжник преди образуването на изпълнителното дело. С Постановление от
27.10.2022 г. е прекратено изп.д. 20208410401956/2020 по отношение на длъжника В. В. В..
По делото са приети като доказателства извлечения от банковата сметка на В. В. В. в
банка[фирма], видно от което на 08.06.2022 г. във връзка с наложен запор от сметката на
длъжника в полза на ЧСИ М. е преведена сума в размер на 329, 86 лв., вследствие на което
по сметката е останало салдо от 3645, 00 лв. Прието докато доказателство е извлечение от
банковата сметка на длъжника в [фирма], видно от което сумата от 328, 96 лв. е преведена
по сметка на ЧСИ Н. М. във връзка с наложен запор. От приложеното извлечение от
сметката в [фирма] за периода 20.08.2020 г. до 21.09.2020 г., се установява, че на 02.09.2020
г. и на 04.09.2020 г. по сметката болница [фирма] са заплатени съответно сумите от 700 лв.
и 90 лв. От приложено е извлечение за периода 20.05.2021 г. до 21.06.2021 г., видно от което
на 15.06.2021 г. по сметката болница [фирма] е заплатена сумата от 1070 лв. От
приложеното извлечение от сметката на ищеца от [фирма] за периода 20.05.2022 г. до
20.06.2022 г., се установява, че на 06.06.2022 г. по сметката болница [фирма] е заплатена
сумата от 240 лв. От приложеното извлечение от сметка на ищеца от [фирма] за периода
20.06.2022 г. до 20.07.2022 г., се установява, че на 06.07.2022 г. по сметката болница [фирма]
е заплатена сумата от 240 лв. От приложеното извлечение от сметката на ищеца от [фирма]
за периода 20.09.2022 г. до 20.10.2022 г., се установява, че на 03.10.2022 г. по сметката
болница [фирма] е заплатена сумата от 160 лв. От приложеното извлечение от сметката на
ищеца от [фирма] за периода 20.10.2022 г. до 21.11.2022 г., се установява, че на 10.11.2022 г.
по сметката болница [фирма] е заплатена сумата от 325 лв. От приложеното извлечение от
сметката на ищеца от [фирма] за периода 21.11.2022 г. до 20.12.2022 г., се установява, че на
07.12.2022 г. по сметката болница [фирма] е заплатена сумата от 25 лв.
По делото са приети като доказателства – медицински документи – епикризи, от които
се установяват данни за здравословното състояние на В. В. В.. От Епикриза от 03.10.2020 г.
се установява, че ищецът е постъпил в Специалиазирана болница за активно лечение на
очни болести [фирма] на 02.10.2020 г. с диагноза вторична глоаукома, дължаща се на други
болест на окото, като е постъпил за оперативно лечение на лявото око. Прието като
доказателство е Епикриза от 24.09.2021 г., издадена от Специализирана очна болница за
активно лечение [фирма] ЕООД, видно от която на същата дата ищецът е постъпил и е бил
изписан с диагноза „други уточнени увреждания на лявото око, като е извършена лазерна
фотокоагулация. Прието като доказателство е Епикриза от 06.07.2022 г., издадена от
специализирана очна болница за активно лечение [фирма] ЕООД, видно от която на същата
дата ищецът е постъпил и е бил изписан с диагноза „други уточнени увреждания на лявото
око, като е извършена отново лазерна фотокоагулация на лявото око. Прието като
доказателство е Епикриза от 12.11.2022 г., издадена от специализирана очна болница за
активно лечение [фирма] ЕООД, видно от която на 10.11.2022 г. ищецът е постъпил и е бил
изписан на 12.11.2022 г. с диагноза Наличие на друг уточнен функционален импалнт на ляво
око, заболяване наложило оперативно лечение на ретината. Прието като доказателство е
6
Епикриза от 08.12.2022 г., издадена от специализирана очна болница за активно лечение
[фирма] ЕООД, видно от която на 06.11.2022 г. ищецът е постъпил и е бил изписан на
08.12.2022 г. с диагноза „Други увреждания на склерата на ляво око. Аблацио ретине –
опреация на ретината с голям обем и сложност. Приети като доказателства по делото са
Амбуаторни листове от 21.10.2020 г., 11.02.2021 г., 11.05.2021 г. 24.09.2021 г., 21.10.2021
г.06.06.2022, 03.08.2022 г.03.10.2022 г., 21.12.2022г., 08.01.2023 г. По делото е приет като
доказателство и Експертно решение № 1772 от 18.05.2020 г., с което взето решение за 50 %
намалена работоспособност на ищеца В. В. В..
По делото е постъпило и прието като доказателство писмо от НАП, видно от което
ищецът В. В. В. е полагал труд по трудово правоотношение в периода от 17.06.2020 г. до
27.10.2020 г.
Приети като доказателства по делото са договор за кредит № 694005 от 20.06.2022 г.,
сключен между В. В. В. в качеството му на заемател и [фирма] в качеството му на
заемодател за сумата от 500 лв. и договор за кредит № 730363 от 31.08.2022 г., сключен
между В. В. В. в качеството му на заемател и [фирма] в качеството му на заемодател за
сумата от 300 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р., която живее
с ищеца на семейни начела и свидетеля Д., който е приятел на ищеца. Съдът съобрази
доказателствената стойност на техните показания при условията на чл. 172 ГПК с оглед
заинтересоваността им от изхода на делото. Свидетелите имат непосредствени впечатления
от преживяванията на В. В. В..
Свидетелката дава показания, че миналата година в началото на лятото /2022 г./
ищецът променил отношението си спрямо нея. След като разбрал за запорирането на
сметките му започнал да се тревожи, че няма да може да заплати необходимите му
медицински интервенции. Станал сприхав, нервен, не можело да се говори с него и
отношенията им се разклатили. Спомня си, че В. искал да вземе пари на заем, но не успял и
затова изтеглил заеми, за да си плати операциите. В тази част съдът кредитира като
достоверени показанията на свидетелката. Показанията относно наличието на други
граждански дела, а именно делбен процес, както и необходимостта от извършването на
ремонт в жилище на ищеца, съдът намира за неотносими, доколкото такива твърдения в
исковата молба липсват.
Свидетелят Д. дава показания, че В. му е споделя за терзания и проблеми с [фирма] по
повод задължения, които той е погасил, но въпреки това са му били запорирани сметките. В
това време той имал проблеми с доходите и други финансови задължения. Спомня си, че във
връзка със запора В. поискал от него да му предостави суми назаем, но той не могъл. Съдът
намира показанията на свидетеля за обективни, съответстващи на останалите събрани
доказателства и ги кредитира с доверие.
Други относими и допустими доказателства не са събрани.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
7
Уважаването на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие от противоправно поведение
на служители на [фирма] подлежат на уважаване след установяване на следните
предпоставки: поведение на лице, на което на ответното дружество е възложило
принудително събиране на парични суми от ищеца, като при или по повод тази възложена
работа на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с предприетите противоправни действия. Неимуществените
вреди се обезщетяват по справедливост.
В случая с оглед твърдените и установени по делото факти отговорността на ответното
дружество почива на деликтно основание / в този смисъл Решение № 429/28.06.2010 г. по
гр.д. № 944/2009 г. по описа на ВКС, III г.о./.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
8
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид гореизложеното, когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие).
В настоящия случай се установява виновно поведение на служители на ответната
страна, изразяващо се в неправомерно начисляване в тежест на ищеца и претендиране на
суми за топлинна енергия за битови нужди, които той е заплатил.
Видно от приетите писмени доказателства ищецът В. В. В. е погасил на 24.01.2020 г.
задълженията си към [фирма], които са претендирани със заявление за издаване на заповед
за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 59511/2019 г. по описа на СРС, 157 с-в. Видно от
издадения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ответното дружеството сумата
от общо 165, 26 лв., доколкото същият отговаря при условията на разделна отговорност
за ½ от присъдените суми. Съдът служебно изчисли, че дължимата законна лихва върху
двете главници за процесните периоди е в размер на 3, 13 лв., следователно заплащайки
сумата от 286, 74 лв. на 21.01.2020 г. ищецът е погасил, дори надплатил задължението си
към [фирма]. Това как топлопреносното дружество ще отнесе плащанията, т.е. каква част от
сумата ще погаси главница, лихва и разноски според счетоводството на ответника, не
обвързва съда, доколкото самото ответно дружество не отрича, че В. В. В. отговаря за ½ от
задълженията, а и не оспорва извършеното плащане. С плащането потребителят погасява
своите задължения, а не и задълженията на брат си, доколкото липсва такава воля, а и
въобще такива твърдения не са наведени. Действително съдът изчисли, че сумите, които са
платени доброволно от В. В. В. погасяват вземанията на [фирма] по ч.гр.д. № 59511/2019 г.
по описа на СРС, 88 с-в, с изключение на вземането за юрисконсултско възнаграждение.
Изложеното обаче няма правно значение, тъй като както вече беше посочено счетоводното
отнасяне на платените от В. В. суми на [фирма] не обвързва съда. Видно от изпълнителното
основание ищецът отговаря за ½ от задължения и ги е погасил преди образуването на
изпълнително дело. При това положение ответното дружество неправомерно е поискало
образуването на изпълнително дело пред ЧСИ М. срещу В. В. в качеството му на длъжник и
извършването на изпълнителни действия, затова носи отговорност за обезщетяване на
претърпените имуществнеи и неимуществени вреди.
Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди в размер на 373 лв.,
представляваща сбора от платени такси по обжалването на отказа за прекратяване на
изпълнителното дело, направен от частния съдебен изпълнител и заплатения адвокатски
9
хонорар. Тези разходи са в пряка причинно-следствен връзка с противоправното образуване
на изпълнителното дело.
Що се отнася до останалите претенциии за заплащане на вреди, представляващи
договорна лихва и неустойка по отпуснати „бързи кредити“, съдът счита същите за
неоснователни. Не се доказа връзка между запорирането на сумите по изпълнителното дело
и тегленето на кредит, напротив установява, че по сметката на ищеца в [фирма] е имало по-
голяма сума. Едва в открито съдебно заседание ищецът навежда твърдения, че сумите,
намиращи се по негови банкови сметки му били необходими по причини във връзка с воден
делбен процес, което твърдение е преклудирано, а и само по себе си е недостатъчно
конкретизирано предвид самият довод, че делебеният процес не е приключил и не е
определена държавна такса, която ще се дължи от съделителя ищец. Съдебният процес не
може да бъде причина ищецът да предпочете да изтегли заем за погасяване на задължения за
медицински интервенции, вместо да ги плати с наличните си средства. Установява се по
делото, че в сметките на ищеца са се намират парични средства, нахвърлящи сумите по
теглените заеми, не се доказа причини тези суми да не се използват за необходимите
медицински интервенции. Не се доказа и спешна, необоходимост от извършването на
процесните медицински интеревенции . В периода на 06.06.2022 г. -07.12.2022 г. са платени
по сметката болница [фирма] общо 750 лв., а с постановление от 27.10.2022 г.
изпълнителното производство е прекратено. Заплащане по операциите е извършвано на
06.07.2022 г., 03.10.2022 г., 10.11.2022 г. и 07.12.2022 г., а кредити в общ размер на 800 лв.
са теглени на 20.06.2022 г. и 31.08.2022 г., времевото съвпадане на извършените действия не
е достатъчно да обуслови наличие на пряка причинно-следствена връзка между тегленето на
заем , респективно претърпените вреди от плащане на лихва и неустойка и запорирането на
сметките на ищеца и то в значително по-малък размер от изтегления заем. Следва да се
подчертае още, че въобще не се доказа и размерът на вредите, а именно какво налага
заплащането на неустойка и лихва в този размер.
По отношение на неимуществените вреди, изразяващи се в неудобства, провокирани
от необходимостта да се обикалят институции, напрежение, притеснение, негативни емоции,
съдът намира, че се установява причинна връзка между тези вреди и виновното поведение
на ответното дружество /тъй като без последното нямаше да се налага преодоляването им/.
Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан до размера от 300 лв.
Установи се по делото от събраните гласни доказателства, че ищецът е бил силно
притеснен и изнервен от обстоятелството, че е трябвало повторно да урежда отношенията си
с [фирма] и то във връзка със задължения, които е погасил. Действително ищецът не е
изпълнявал договорните си задължения своевременно, но затова е понесъл отговорността за
мораторна лихва и е заплатил разноски в образуваното заповедно производство. Това
обстоятелство /несвоевременното погасяване на договорни заължения/ не може да изключи
отговорността на ответното дружество за вреди въз основа на деликтно основание.
Не се доказаха обаче вреди в по-голям размер, доколкото не се установи влошаване на
здравословното състояние на ищеца вследствие на противоправното поведение на
10
ответника. Напротив от приложените медицински документи е видно, че ищецът е имал
персистиращи здравословни проблеми свързани с очни страдания, още от 2020 г.
Не се установи разклащане на репутацията му в работна среда, още повече че въобще
не се установи същият да е работил в процесния период.
Не се събраха и никакви доказателства относно организирана и отменена почивка в
този период, вследствие на предприетите действия от [фирма].
По изложените съображения искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да
бъде уважен до сумата от 300 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 2000 лв.
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
исковете. Видно от представения списък ищецът е направил разноски в общ размер от 1222,
05 лв. Ищецът претендира сумата от 1100 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по чл. 78 ал. 5 ГПК за основателно, доколкото делото не се отличава с
правна и фактическа сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, поради което и
претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано в минимален размер от 900 лв. с
оглед цената на исковете за имуществени и неимуществени вреди. При това положение и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 247, 79 лв.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът по
делото претендира за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед отхърлената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 151, 05 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** обезщетение за
имуществени вреди, както следва: сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита и съдеиствие във връзка с процесуално
представителство пред СГС в производство по обжалване деиствията на ЧСИ по
изпълнително дело №20208410401956 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, ведно
със законната лихва от 01.07.2022 г. до изплащане на задължението и сумата от 73 лв.,
представляваща заплатени разноски за държавни такси за образуване на производство по
11
обжалване деиствията на съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г.
до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди за следните суми: 25.59 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит № 694005/21.06.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
изплащане на задължението, сумата 145.41 лв. – неустоика по същия договор, ведно със
законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 31.02 лв.,
представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит №
730363/31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на
задължението, както и сумата от 174.98 лв. – неустоика по същия договор за кредит, ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, в резултат
от незаконосъобразното образуване от ответника на изпълнително производство и налагане
на запор върху банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до сумата от 2 000
лв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** сумата от 247, 79 лв.,
представляваща съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
[фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 151, 05 лв., представляваща съдебни разноски /юриконсултско
възнаграждение/ съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12