Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 5666 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно кумулативно съединени И.ве
с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Е.М.Р.
твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в град Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Т.“ № 16, представляващ дворно място, с
площ от 520 кв. м., за което е отреден УПИ ХХ-191,196 в кв. 114 по плана на
града, одобрен със Заповед № 769/30.05.1985 г., при граници: улица, УПИ I-192,
УПИ II и УПИ XIX-190,196, ведно с построените в имота едноетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 73 кв. м. и лятна кухня, подобрения и трайни
насаждения.
В И.вата
молба се излага, че наследодателят на ищцата – М.А. А.,
придобил имота въз основа на давностно владение,
упражнявано в периода от 1957 г. до 1967 г., като през 1974 г. в имота била
изградена жилищна сграда, а през 1982 г. – лятна кухня. Ищцата поддържа, че след
смъртта си на 28.11.1996 г. М.А. А.оставил за наследници съпругата си Ф.А.,
както и от децата си Ю.С., А.А., Е.Р. и С.А.. На
06.02.1999 г. Ф.М.А.починала, като била наследена от Ю.С., А.А., Е.Р. и С.А.. По описания начин ищцата твърди, че придобила
по наследство ¼ идеална част от процесния имот. Впоследствие, по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба
по вписванията с вх. peг. № 890/31.01.2001 г., акт № 22, том III, дело №
561/2001 г., придобила от сънаследника си А.М.А. и неговата ¼ идеална
част. Въз основа на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 21604/05.12.2003 г., акт № 96, том
LXVIII, дело № 15421/2003 г., придобила от Ю.М.С., още ¼ идеална част.
Така съсобственици на имота останали тя и брат ѝ С.М.С.. Ищцата заявява,
че договорила с него да изкупи частта му от имота и му я заплатила, но преди да
изповядат сделката по нотариален ред С.С. починал. Е.Р.
навежда твърдения, че от 2001 г. владее целия процесен
имот и през 2015 г. се снабдила с нотариален акт за собственост на последната
¼ идеална част от имота, въз основа на извършена обстоятелствена
проверка.
Ищцата
твърди, че след смъртта на брат си С.М.С. позволила на част от неговите
наследници – преживялата съпруга С.И.А. и синовете му Ю.С.М. и С.С.А., да живеят в процесния имот, докато намерят друго
подходящо жилище, където да се преместят. Излага, че минали няколко години от
така постигнатата уговорка, което наложило нееднократно да провежда разговори с
ответниците. Последните в крайна сметка заявили, че отказват да напуснат имота,
тъй като го считат за свой. Заявява, че и понастоящем те живеят в имота, поради
което е лишена от ползването му.
Отправя
искане до съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата
е собственик на подробно описания по-горе недвижим имот и да осъди ответниците
да ѝ предадат владението на същия, както и за осъждане на всеки от
ответниците да ѝ заплати сума в размер от по 2520 лева – обезщетение за
лишаването ѝ от ползването на имота за периода от 01.01.2014
г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на И.вата
молба – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по
чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Към
писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 50, том IX, дело №
3293/1967 г. /л. 6/, с който М.А.А.е признат за
собственик на дворно място с площ от 395 кв. м., съставляващо имот пл. № 191,
парцел XX, в кв. 114 по плана на гр. Долен чифлик.
С И.вата
молба са представени разрешения за строеж № 60/12.07.1974 г. и № 122/30.06.1982
г. /л. 7-8/. С първото от тях е позволено на М.А.А.да
построи жилищна сграда на един етаж с площ от 73 кв. м. в парцел XX-191, 196 в кв. 114
на гр. Долни чифлик. Второто разрешение е издадено на името на М.А. А.и има за предмет изграждането на лятна кухня с площ от 20
кв. м. в същия имот.
Видно от представеното от ищцата удостоверение за наследници
на М.А. А./л. 4/, последният е починал на 28.11.1996 г., като е оставил за
наследници своята съпруга Ф.А., както и от децата
си Ю.М.С., А.М.А., Е.М.Р. и С.М.А.. Към писмените доказателства по делото е
приобщено и удостоверение за наследници на Ф.А. /л. 85/, от което става ясно,
че последната е починала на 06.02.1992 г., като нейни наследници се явяват Ю.М.С.,
А.М.А., Е.М.Р. и С.М.А.. И в двете удостоверения за наследници е отразено, че С.М.А.
е починал на 23.10.2010 г., като е оставил за наследници съпруга – С.И.А. и
трима синове – Ю.С.М., Р. С.М. и С.С.А..
Съгласно
приложеното на л. 5 от делото удостоверение за идентичност на лице с различни
имена М.А. А.и М.А.А.са имената на едно и също лице.
От
представените с И.вата молба нотариални актове /л. 9-12/ се установяват
следните обстоятелства:
На
31.01.2001 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на
който А.М.А. е прехвърлил на ищцата ¼ идеална част от дворно място с
площ от 395 кв. м., представляващо имот с пл. № 191, ведно с ¼ идеална
част от правото на строеж върху държавно дворно място с площ от 250 кв. м.,
представляващо имот с пл. № 196 – двата
съставляващи парцел № XX – 191, 196, целият с площ от 645 кв. м. в кв. 114 по плана на гр.
Долни чифлик, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. „Т.“ № 16, ведно с ¼ идеална част от построените в
него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 73 кв. м. и лятна кухня,
както и ¼ идеална част от подобренията и трайните насаждения, при
граници на целия имот: улица, имот I-192, имот II, имот 190, имот XIX-190,196.
Чрез
договор за дарение от 05.12.2003 г. Ю.М.С. е дарила на Е.Р. ¼ идеална
част от застроено място, находящо се в гр. Долни чифлик, ул. „Т.“ № 16, цялото
с площ от 570 кв. м., от които 250 кв. м. идеални части – държавна собственост,
съставляващо УПИ № ХХ-191,196 в кв. 114 на гр. Долни чифлик, ведно с ¼
идеална част от построените в мястото жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 73 кв. м. и лятна кухня, подобренията и насажденията, при граници на имотa: улица, имот I-192, имот II, имот 190, имот XIX-190,196.
С
нотариален акт № 66, том IV, рег. № 20047, дело № 546 от 2015 г. на нотариус К.И.ищцата
е призната за собственик на основание давностно
владение на ¼ идеална част от 320 кв. м. идеални части от УПИ № ХХ-191,196
в кв. 114 на гр. Долни чифлик, с административен
адрес: гр. Долни чифлик, ул. „Т.“ № 16, цялото с площ от 570 кв. м., ведно с
¼ идеална част от построените в имота сгради, а именно – жилищна сграда
на един етаж със застроена площ от 73 кв. м. и лятна кухня, при граници на
поземления имот: улица, УПИ № I-192,
УПИ № II, УПИ №
XIX-190.
На л. 13 от
делото е приложена скица на процесния имот, на която изрично е отразено, че УПИ
ХХ-191, 196 в кв. 114 на гр. Долни чифлик е формиран от ПИ 191 и ПИ 196, като
площта на целия УПИ е 520 кв. м.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Св. А.М.А., съпруг на дъщерята на
ищцата, заявява, че същата има имот в гр. Долни чифлик, на ул. „Т.“ № 16,
придобит по наследство от родителите ѝ.
Описва имота като тристайна къща с двор и малка лятна кухня. Посочва, че
понастоящем в него живеят С. и двама от синовете ѝ - „И.“ и „Р.“. Св. А.излага,
че с брата на Е.Р. – С., работели в Полша, като знае, че ищцата му дала пари,
но не е наясно за какво. Посочва, че когато е в България, ищцата не ходи в тази
къща, защото няма ключове за нея и С. и синовете ѝ не я допускат.
Св. В.Й.Х.излага,
че познава Е.Р. от над 30 години, като работели заедно с нея и баща ѝ в АПК.
Заявява, че семейството има имот в гр. Долни чифлик, на ул. „Т.“ № 16, който
представлява къща с двор и лятна кухня. Св. Х. уточнява, че работи като
таксиметров шофьор и когато е минавал покрай имота, е виждал, че там живеят
снахата на ищцата и нейните двама синове, но не може да посочи имената им. Няма
основание да се постави под въпрос достоверността на показанията на този
свидетел досежно изложените обстоятелства, доколкото той ги е възприел лично и
непосредствено.
Съдът не
кредитира показанията на св. Х. в частта относно отношенията между страните по
повод процесния имот и в частност – че ищцата не е допускана в къщата от
съпругата на покойния си брат С., въпреки че я е платила на брат си преди да
почине, както и че Е.Р. е предоставила къщата на снаха си и синовете ѝ да
я ползват, докато си намерят друго жилище. В посочената част показанията
единствено възпроизвеждат твърденията на ищцата, а не се основават на неговите
лични възприятия.
Съдът не дава
вяра и на показанията на свидетелката Н.М.З., тъй като същите са неясни и
вътрешно противоречиви – веднъж тя посочва, че ищцата е строила къщата в гр.
Долни чифлик, а след това – че я има от родителите си. В тях липсва конкретика, като свидетелката заявява, че ищцата „не я
пускат в къщата“, но не може да посочи имената на лицата, които живеят там.
По делото е
изслушана съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът кредитира
като обективно, компетентно и аргументирано. От него става ясно, че стойността
на пазарния наем за процесния имот за периода от 01.01.2014 г. до
10.04.2019 г. възлиза на 6333 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.
108 ЗС:
За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
че е собственик на процесния недвижим имот; 2) че ответниците упражняват фактическа
власт върху имота. В случай че ответниците твърдят да упражняват фактическата
власт на правно основание, тяхна е тежестта да докажат това обстоятелство.
От представените от ищцата
писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищцата М.А. А./с предходни
имена М.А.А./ е бил собственик на поземлен имот пл. №
191, парцел XX, в кв. 114 по плана на гр. Долен
чифлик. Съгласно представените по делото строителни книжа и събраните по делото
гласни доказателствени средства същият е изградил в имота едноетажна жилищна
сграда с площ от 73 кв. м., както и лятна кухня, собствеността върху които е
придобил по силата на приращението.
Видно от представеното
удостоверение за наследници, след смъртта на М.А.през 1996 г. всеки от
наследниците му, а именно – неговата съпруга Ф.А. и четирите им деца -
Ю.С., А.А., Е.Р. и С.А., е придобил равна част от
имота и построените в него сгради – съответно по 1/5 /арг.
от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. На 06.02.1999 г. е починала Ф.А. и нейният
дял от имота е преминал по силата на наследствено правоприемство към децата
ѝ, като по този начин дяловете им в имота са се увеличили до ¼.
Впоследствие, двама от наследниците - Ю.С. и А.А. са
прехвърлили притежаваните от тях идеални части на ищцата Е.Р. съответно чрез
договор за дарение и договор за продажба. По този начин последната е станала
собственик на общо ¾. По делото е представен констативен акт, издаден
въз основа на обстоятелствена проверка, с който ищцата е призната за собственик
на последната ¼ от имота. Доколкото последният не е оспорен от
ответниците, респ. не е оборено легитимиращото му действие, съдът е обвързан от
констатацията на нотариуса – в подкрепа на този извод е задължителното
тълкуване, дадено с ТР № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Следва да
се отбележи, че видно от представените документи за собственост, както и от
скицата на имота, наследодателят на ищцата не е бил собственик на целия УПИ
ХХ-191,196, в какъвто
смисъл са наведените с И.вата молба твърдения. С представения констативен
нотариален акт той е признат за собственик единствено на парцел 191, който
заедно с парцел 196 е включен в посочения УПИ. От приложените към И.вата молба
нотариални актове се установява, че неговите наследници са придобили не целия
УПИ ХХ-191,196, а 320/570 идеални части от него. По отношение на останалите
250/570 идеални части от УПИ липсват доказателства да са станали собственост на
ищцата, тъкмо напротив – в документите, чрез които тя се легитимира като
собственик на имота, се съдържат данни, че останалата част от УПИ ХХ-191,196
съставлява държавна собственост.
Следователно от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата е собственик на 320/570 идеални части от процесния
урегулиран поземлен имот, както и изключителен собственик на построените в него
жилищна сграда и лятна кухня. Обстоятелството, че Е.Р. не е изключителен собственик
на УПИ не съставлява пречка същата да предяви самостоятелно иск по реда на чл.
108 ЗС за предаване владението на целия имот, тъй като това съставлява действие
на обикновено управление, което може да бъде извършено самостоятелно от всеки
съсобственик. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика – Решение № 1711
от 14.12.2000 г. по гр. д. № 293 от 2000 г. на ВКС, IV Г.О.,
Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, I Г.О.
и др.
От изложеното следва, че в случая е налице първата от
горепосочените материалноправни предпоставки за уважаване на така предявения
иск. Що се касае до втората – ответниците да упражняват фактическа власт върху
имота, съдът намира следното:
От ангажираните от ищцата гласни доказателства става ясно,
че понастоящем съпругата на покойния ѝ брат С.А. – С.А. обитава имота
заедно с двамата си синове, като те са ограничили достъпа на Е.Р. до него.
Последното става ясно от показанията на св. А.А., а индиции в тази насока се
съдържат и в изложеното от св. В.Х.. Последният заявява, че в имота е виждал,
че живеят снахата на Е.Р. и двамата ѝ синове. В този смисъл по безспорен
начин се установява, че ответницата С.А. упражнява фактическа власт върху
процесния имот. Не се установява обаче при условията на пълно и главно
доказване, че такава упражняват и другите двама ответници
– Ю.М. и С.А.. Видно от представените по делото удостоверения за наследници,
наред с посочените лица покойният брат на ищцата и неговата съпруга имат още
един син – Р. М.. Същевременно, никой от разпитаните свидетели не посочи
конкретно ответниците Ю.М. и С.А. да живеят в къщата.
Св. А.посочва, че познава двамата мъже, които обитават имота, с имената „И.“ и
„Р.“, но по делото липсват доказателства тези имена да принадлежат на някого от
ответниците.
Предвид
така изложените съображения искът следва да бъде уважен в частта, с която
ищцата претендира да бъде установено правото ѝ на собственост върху 320/570 идеални
части от поземлен имот, находящ се в град Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Т.“ № 16, с площ от 520 кв. м., за който е
отреден УПИ ХХ-191,196 в кв. 114 по плана на града, одобрен със Заповед №
769/30.05.1985 г., при граници: улица, УПИ I-192, УПИ II и УПИ XIX-190,196, както
и върху построените в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 73
кв. м. и лятна кухня, подобрения и трайни насаждения, както и в частта, с която
се претендира ответницата С.А. да бъде осъдена да предаде имота, като искът
следва да бъде отхвърлен в частта досежно останалите 250/570 идеални части от
поземления имот, както и по отношение на претенцията за осъждане на ответниците Ю.М. и С.А. да предадат владението върху имота.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Когато собственикът е лишен от ползването на определена вещ, той може
да претендира от лицето, ползващо я без правно основание, обезщетение по реда
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай е налице неоснователно обогатяване
на ползвателя за сметка на собственика, който би могъл, ако вещта се намираше в
негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под
наем.
Както по-горе бе изложено, ищцата се легитимира като собственик на
процесния поземлен имот и построените него жилищна сграда и лятна кухня.
Същевременно, от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
жилището се ползва от други лица, едно от които – ответницата С.А..
Следователно ищцата е била лишена от възможността да ползва имота, поради което
ответницата А. ѝ дължи обезщетение за процесния период. Същото се равнява
на 1/3 от средния месечен пазарен наем за имота, тъй като съгласно събраните по
делото гласни доказателствени средства имотът се ползва и от други две лица.
Съобразно заключението по съдебно-оценителната експертиза за процесния период
размерът на дължимия наем за целия имот възлиза на 6333 лева, като 1/3 от тази
сума възлиза на 2111 лева. До посочения размер искът срещу С.А. следва да бъде
уважен, а за разликата над него до предявения размер от 2520.00 лева – отхвърлен.
По отношение на ответниците Ю.С.М. и С.С.А. И.вете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че същите
ползват процесния имот.
По разноските:
При
този изход на делото и съобразно изричното искане на ищцата на последната
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски съразмерно на
уважената част от И.вете. Предвид уважаването на
предявените И.ве срещу ответницата С.А. последната
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата внесената държавна такса по иска с
правно основание чл. 108 ЗС в размер на 87.50 лева, държавните такси за
издаването на заверени преписи – 28 лева и вписване на И.вата молба – 10 лева,
както и държавната такса, изчислена върху уважената част от иска по чл. 59, ал.
1 ЗЗД – 84.44 лева. Наред с това в тежест на ответницата А. следва да бъде
възложена и част от внесения депозит за съдебно-оценителната експертиза,
изчислена съразмерно на уважената част от предявените осъдителни И.ви
претенции, която възлиза на 41.89 лева. Що се отнася до разноските за
адвокатско възнаграждение, по делото са представени доказателства за заплащане
на такова в общ размер от 1460 лева. При липса на изрично посочване в договора
за правна защита и съдействие относно размера на хонорара по всеки отделен
предявен иск, съдът намира, че същият е уговорен поравно, т.е. в размер от по 365
лева за всеки един иск. При съобразяване на горното ответницата А. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сторените от нея разноски съразмерно
уважената част от И.вете в размер на 670.76 лева.
Така, общият размер на дължимите разноски от последната възлиза на 922.59 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.А., ЕГН **********,
Ю.С.М., ЕГН **********, и С.С.А., ЕГН **********,***, че Е.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на 320/570
идеални части от поземлен имот, находящ се в град
Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Т.“ № 16, с площ от
520 кв. м., за който е отреден УПИ ХХ-191,196 в кв. 114 по плана на града,
одобрен със Заповед № 769/30.05.1985 г., при граници: улица, УПИ I-192, УПИ II
и УПИ XIX-190,196, както и на построените в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 73 кв. м. и лятна кухня, подобрения и трайни насаждения, И
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, да предаде на Е.М.Р., ЕГН **********, владението върху поземлен имот, находящ се в град
Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Т.“ № 16, с площ от
520 кв. м., за който е отреден УПИ ХХ-191,196 в кв. 114 по плана на града,
одобрен със Заповед № 769/30.05.1985 г., при граници: улица, УПИ I-192, УПИ II
и УПИ XIX-190,196, както и върху построените
в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв. м. и лятна кухня, подобрения и трайни
насаждения, на основание чл. 108 ЗС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
установяване правото на собственост на ищцата по отношение на 250/570 идеални
части от гореописания поземлен имот, както и в частта за осъждане на Ю.С.М.,
ЕГН **********, и С.С.А., ЕГН **********, да предадат владението върху имота.
ОСЪЖДА С.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
ОТ 2111 /две хиляди сто и
единадесет/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
гореописания имот за периода от 01.01.2014 г. до
10.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на И.вата молба – 10.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 2111 /две хиляди сто и единадесет/ лева до
предявения размер от 2520 /две хиляди петстотин и двадесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от на Е.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ю.С.М.,
ЕГН **********, и С.С.А., ЕГН **********,***,
И.ве за заплащане на сумата от по 2520
/две хиляди петстотин и двадесет/ лева от всеки от ответниците, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на гореописания имот за периода от 01.01.2014 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на И.вата молба – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
ОТ 922.59 лева /деветстотин двадесет и два лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: