РЕШЕНИЕ
Номер
№532
30.03. 2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На трети октомври двехиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Петя Сарпанова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
3074 по описа за 2019 година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0438-000149/02.05.2019г. на ** ІІІ РУ при ОД
МВР Пловдив, с което на С. Б. М., с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за
срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят
М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание от повереник.
Въззиваемата
страна – ІІІ РУ П - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА
е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
27.04.2019г. жалбоподателя М. заедно със свид.Н.А.бил на заведение, находящо се
в сградата на хотел „Санкт Петербург“ в гр.Пловдив. До там се придвижил с
автомобил, който бил управляван от свид.К.Г.и последния паркирал на паркинг до
хотела. Около 03.00ч напуснали заведението и се насочили към паркинга, където
оставили автомобила марка БМВ с рег № **. Въпреки че бил употребил алкохол в
заведението, а и по-рано, на шофьорското място се качил жалб.М., а на задна
седалка се настанила свид.А.. Първият привел в движение автомобила и излязъл от
паркинга на бул.“България“. В този момент жалбоподателят забелязал, че пред
него на около 300 метра се намирал полицейски автопатрул и спрял на място
автомобила. До него имало паркирани таксиметрови автомобили като един от
водачите бил отново свид. К.Г.. Жалб.М. се обърнал към последния с молба той да
управлява БМВ-то. Свидетелят се съгласил и заел шофьорското място, а жалб.М. се
настанил на предна дясна седалка. Същата вечер в района се провеждала
специализирана полицейска операция като в изпълнение на предварителен план
двама полицейски служители – свид.Б.В. и Б.С., които били цивилно облечени се
намирали в близост до входа на заведението посетено от жалбоподателя. Целта
била да следят за лица със съмнително поведение като повлияни от алкохол или
наркотици и след това управляващи МПС. И двамата възприели как жалб.М. привел в
движение БМВ-то, а вече на булеварда се сменил с друг водач, в случая
свид.К.Г.. Ето защо свид.В. се затичал към колата вече управлявана от последния
свидетел, а междувременно със С. подали сигнал към свид. Л., който се намирал
на полицейския пункт разположен на пресечка, малко преди светофара на
бул.България и ул.Победа с информация за случая. Свид. Г. привел в движение
колата ползвана от жалбоподателя и свид.А. и в този момент пред тях се появил
свид.В.. Той им помахал да спрат, което свид.Г. сторил. Тогава свид.В. казал на
водача Г. да придвижи автомобила до полицейския пункт, тъй като ще им бъде
извършена проверка. Така свид.В., както и останалите се придвижили до мястото,
където бил разположен свид.Л.. Там вече започнала проверка на автомобила и
лицата в него. Жалб.М. отказал да му бъде извършена алкохолна проба, тъй като
отричал да има качеството водач на автомобил, макар да признал пред
полицейските служители, че извадил БМВ-то от паркинга, а после се сменил със
свид.Г.. Ето защо в служебните помещения на ІІІ РУ Полиция Пловдив срещу М. бил
съставен АУАН с № бланка 048835 от 27.04.2019г. за отказа да бъде тестван за
алкохол.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите В.В.Л., Б.А.В. и Б.Р.С., разпитан в хода на съдебното производство,
както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, заповеди №
З-1611/2012г и № Із1745/2012г, които Съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Частично горните факти
се установяват и от свидетелите Н.Н.А. и К.В.Г.. Последните свидетелстват за
това, че тримата се придвижили с автомобила БМВ до паркинга на хотел „Санкт
Петербург“ в гр.Пловдив, както и че жалб.М. отказал да бъде тестван за алкохол,
тъй като отричал да има качеството водач на МПС. Не така стои въпроса обаче
досежно останалите факти, за които свидетелстват полицейските служители Л., В.
и С.. Следва да се има предвид, че свид.А. живее на семейни начала с
жалбоподателя, а свид.Г. редовно изпълнявал ролята на шофьор на жалб.М. и се
намирал в близки отношения с последния. Ето защо според настоящата инстанция
техните показания не са безпристрастни, за разлика от полицейските служители.
По делото няма данни М. да е бил от особен интерес за тях, въпреки , че свид.А.
твърди, че още на изхода от заведението В. и С. се заяждали с него като дори го
наричали по име. Тези твърдения бяха отречени от полицейските служители, а
единственото което ги насочило към личността на жалбоподателя било съмнението
им, че е употребил алкохол, а след това се качил да управлява МПС. Същите
изрично посочиха, че са имали ясна видимост към паркинга на хотела и ясно са
възприели, че именно М. се качил на шофьорското място и той извадил автомобила
на булеварда. Свид.Л. също потвърди, че е възприел на булеварда смяна на
водачите, които също е в противоречие с показанията на свидетелите А. и Г., че
още от самото начало на паркинга автомобила е управляван от последния свидетел.
Налице е и противоречие относно това признавал ли е жалбоподателя пред
полицаите, че той сам е извадил автомобила от паркинга, а после се сменил със
свид.Г.. При все това според настоящата инстанция с доверие следва да се
кредитират показанията на полицейските служители, тъй като същите са
безпристрастни и са изпълнявали служебните си задължения на посоченото време и
място, за разлика от показанията на свидетелите А. и Г., които са в близки
отношения с жалбоподателя.
При
тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия
орган са ангажирали отговорността на жалб.М. по чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно
който водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 2 години и глоба 2000 лв. Не са налице
сочените от повереника на жалбоподателя твърдения за нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя. Ясно е посочено видно от съдържанието на констативния
акт и НП, че на посоченото време и място М. е отказал да му бъде извършена
проврека за употреба на алкохол, след като е управлявал МПС. Всъщност по
отношение факта на отказа да бъде изследван за алкохол жалбоподателя не спори,
а и от всички свидетели се установи, че той е направил такъв отказ. Последното
обаче мотивирал с това, че не бил управлявал МПС. последното обаче се опроверга
от показанията на свид.В. и С., а косвено и от тези на свид.Л., който също
потвърди, че на булеварда имало смяна на водачите на БМВ-то. Действително в
случая е налице отказ за проба с техническо средство Дрегер Алкотест, като
жалб.М. не е бил съпроводен до здравно заведение за кръвна проба, но му е бил
издаден талон за такава. Очевидно е при отказа му, че е управлявал МПС, че е налице
и отказ да бъде тестван, включително като даде кръв за изследване. В този
смисъл са показанията на всички разпитани свидетели във връзка с казаното
по-горе. Ето защо с бездействието си в случая да даде проба, било кръвна или с
техническо средство Дрегер, то жалбоподателя е осъществил вмененото му
нарушение. На следващо място не е налице нарушение на закона като в акта е
посочена като нарушена и нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а в процесното НП не.
Това е така защото нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържа в себе и както правило
за поведение дължимо от субектите, така и санкцията при липсва на адекватното
дължимо поведение. Съобразно закона са и наложените наказания от наказващия
орган, като в случая законодателя не е оставил възможност за преценка определяйки
фиксирани размери на същите.
При извършената служебна проверка
не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя. Не е налице нарушение на административните правила
и с факта, че изрично наказващия орган не е посочил дали случая не е маловажн
по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН. На първо място закона в чл.57 ЗАНН не изисква
това. На следващо ясно е , че щом е издадено НП, значи наказващия орган е
преценил случая за немаловажен. На преценка на вниманието на съда стои само
въпроса правилно ли е приложен закона по този начин, а не е нужно изрично НП да
съдържа мотиви в тази насока. Според настоящия състав настоящия казус не касае
по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. Действително управлението
на МПС е била за кратко разстояние, но законът не изисква някакъв конкретен
резултат. Ако такъв бе настъпил, то щеше да са налице отегчаващи обстоятелства,
а не липса на нарушение.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0438-000149/02.05.2019г. на ** ІІІ РУ при ОД МВР Пловдив, с което на С. Б.
М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 / две хиляди / лева и Лишаване от
право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.