Решение по дело №53/2021 на Административен съд - Пловдив

          РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 661/2.4.2021г.

 

гр. Пловдив, 02.04.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора И. ДЖ. като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а. дело № 53 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Б.,  против Решение № 260359 от 12.10.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с., постановено по а.н.д. № 2775 по описа на съда за 2020 г., отменящо Наказателно постановление № 20-1030-001587/26.02.2020 г., с което на Л.С.Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС да бъде отменено, съответно обжалваното НП - потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално оставяне на жалбата без уважение, прави възражение да се намали разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Л.С.Ч., не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Л.С.Ч., срещу Наказателно постановление № 20-1030-001587/26.02.2020 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН № АА492846 от 01.02.2020 г., съставен от Д.К.М.– полицай при сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 01.02.2020 г. около 20:40 часа в гр. Съединение, на ул. „Чардафон Велики“ до № 40, е установено, че Л.С.Ч. в качеството си на собственик на лек автомобил – МЕРЦЕДЕС С 500 4 МАТИК с рег. № *** е предоставила управлението на сина си К.Х.А., който е неправоспособен, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно в тази насока е констатирано, че в мотивната част на НП е посочено, че нарушителят „в качеството си на собственик и пътник  на л.а. Мерцедес, с рег. № ***, предоставя управлението на сина си …, който е неправоспособен, като е извършил 1) Водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правосопособен водач”. В тези изречения според районния съд, АНО е допуснал противоречие – посочени са и двете възможни форми на деянието – „допуска” или „предоставя” управлението на МПС, като не става ясно за защитата по коя точно от двете, е извършено то, което по същество засяга правото на защита на нарушителя, тъй като последният е възпрепятстван да разбере в какво качество е извършил нарушението, за да може да се защити.

ІV. За правото:

8. Решението е неправилно.

9. Необоснован е извода на районния съд, че в наказателното постановление е допуснато противоречие, неяснота, тъй като са „посочени двете възможни форми на деянието – „допуска” или „предоставя” управлението на МПС“, визирани в разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл. 52 – чл. 55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. В случая, противно на приетото от районния съд, описанието на извършеното от Ч. нарушение е ясно и недвусмислено описано в спорното НП. Същото съдържа данните, фактите и обстоятелствата, съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено (Л.С.Ч. в качеството си на собственик на лек автомобил – МЕРЦЕДЕС С 500 4 МАТИК с рег. № *** е предоставила управлението на сина си К.Х.А., който е неправоспособен), датата и мястото, където е извършено (на 01.02.2020 г. около 20:40 часа в гр. Съединение, на ул. „Чардафон Велики“ до № 40), както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно (чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП). При това положение извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява фактически и правно необоснован.

Цитирането на самия текст на виновно нарушената разпоредба на закона (а не само цифровото й изписване) в процесното НП не води до извод в противната насока. Нещо повече, възприетият от административнонаказващия орган подход според настоящия съдебен състав, цели (чрез цитиране съдържанието на нарушената норма) да охрани правото на защита на нарушителя, чрез запознаването му със конкретното съдържание на законните разпоредби, даващи основание за налагане на процесното административно наказание

10. В случая, съдът не е изложил обаче никакви мотиви по съществото на спора, т.е. налице ли е вмененото във вина на Ч. административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, довело до налагане на наказание "глоба" в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Това е в резултат на извода, че спорното в процеса НП е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, който каза се, според настоящият съдебен състав е неправилен.

При това положение, с оглед въведената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора от същата. Ето защо решението на Районен съд – Пловдив следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

11. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260359 от 12.10.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с., постановено по а.н.д. № 53 по описа на съда за 2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - гр. Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       

 

                                                                                                         2.