Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 29.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 17 октомври...………………….…………………… през две хиляди
и осемнадесета година…….…..…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
781 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск
е чл.124 ГПК -отрицателен .
Предявен е
иск от Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” - Берковица, по който е
конституирана като ответник Община Берковица.
Ищецът
твърди, че владее ПИ № 03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, бивш имот №
001210 с адрес на имота – гр. Берковица, местност „Калето” с площ 3179 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
ливада, десета категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи:
имоти №№ 03928.119.13, 03928.119.17, 03928.119.6, 03928.119.2 и 03928.119.14.
Твърди, че по повод започнала процедура за снабдяване с нотариален акт за имота
установили, че е съставен АЧОС на името на Община Берковица, като правното
основание, на което е актуван имота е чл.2, ал.1, т.1 ЗОС, във връзка с чл.3,
ал.3 ЗОС. Оспорва изцяло правото на собственост на Община Берковица върху
имота. Поддържа, че не са били налице основания за актуване на имота като
общинска собственост. Твърди, че признатото на ответника право на собственост
създава опасност в бъдеще владението да бъде смутено. Неговото отричане от
друга страна открива за ищеца възможност да придобие имота на основание
осъществяваното давностно владение. Именно това обосновава правния интерес да предяви настоящия иск. Моли съда,
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответната
Община, че не е собственик на процесния
имот. Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника Община Берковица оспрова иска.
Твърди, че процесният имот е общинска
собственост на основание чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне, респ. картата на
съществуващи и възстановими в стари реални граници на землище Берковица,
алтернативно на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че имотът е земеделски и е
одържавен неправомерно, че няма подадено заявление за възстановяването му по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от бившия му собственик, респ.неговите наследници или
правоприемници, което е основание имота да придобие статут на частна общинска
собственост на основание ЗСПЗЗ и да бъде актуван като собственост на Община
Берковица.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по
назначена съдебно техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като
професионално дадено и неоспорено от страните. От анализа на събраните
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
Процесният имот се идентифицира като ПИ с идентификатор №
03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, адрес на имота – гр. Берковица,
местност §4, с площ от 3179 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – 10, номер
по предходен план:001210.
За имота е
издаден АЧОС 1164 от 03.08.2017 година. Като основание за придобиване на
собствеността от Община Берковица е записано : чл.2, ал.1, т.1във връзка с чл.3
ал.3 ЗОС, чл.59 ал.4 ЗОС, Заповед РД – 18-84/09.09.2008 година на Изп.директор
на АГКК, Заповед № 18-3829/30.05.2017г.на началника на СГКК Монтана и скица №
15-371869/03.08.2017г. на СГКК Монтана.
Съгласно
представеното от ОСЗ Берковица копие от партида с данни до одобряване на КК и
КР на град Берковица за имот № 001210, открита на 22.07.1999г. собственик на имота
е Община Берковица, който имот е придобила по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно
представеното от ОСЗ Берковица копие от регистър на имоти към дата
14.12.2008г., представен в АГКК София, имот № 001210 в местност „Калето“е
собственост на Община Берковица.
Вещото лице
дава следните заключения : плана за земеразделяне на землището на град
Берковица е влязъл в сила на 11.03.1999 година, а плана на земите в
съществуващи/възстановими стари реални граници – на 09.04.1996 година. Имотът
представлява земеделска земя, не е включен в горски фонд, не е застроен. За
имота няма данни да е заявяван за реституция пред ОСЗ Берковица/ПК Берковица/.
ПИ с идентификатор 03928.119.15 по КК и КР на гр.Берковица е част от имота,
предмет на Акт № 879/14.12.1978г. за държавна собственост на ГОНС Берковица.
По делото са събрани
и гласни доказателства.
Предвид
факта, че е предявен отрицателен установителен иск и ищецът следва да докаже
правния си интерес от отричане правата на ответника, като не е намерил, че
ищецът владее имота, съдът е прекратил производството по делото. ОС Монтана е
отменил това определение и е дал указания делото да бъде разгледано по
същество. Тези указания са задължителни за по – долната инстанция, поради което
настоящият състав следва да изложи съображения по същество на спора.
Предявеният
иск е приет за допустим в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие
процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху
него. Именно такъв е конкретният случай, при който обект на владение е имот,
актуван като общински, предвид
установения с §1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху
придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен и към настоящия
момент. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския
характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова
полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това
е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на
разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост
предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на
собствеността на държавата или общината по давност.
За
процесния имот е налице АЧОС. Известно е, че актовете за общинска и държавна
собственост имат само констативен, не и конститутивен характер. Следователно в
тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване наличието на заявените
фактически основания за придобиване на собствеността, не и на вписаните в акта.
– „Актът за държавна, респ.общинска собственост не поражда вещно право на
собственост в полза на държавата, респ.на общината, върху актувания имот, той
само удостоверява съществуването му. Поради това и при възникнал спор за
собственост всяка от страните по него следва да установи поддържаното
придобивно основание (Р 310 от 03.01.2012 на ВКС по гр.д. 456/2011, II г.о. ). Заявено е основание
по чл.19 ЗСПЗЗ.
На
първо място се установи, че имотът е със земеделски характер. Само по отношение
на такъв имот е приложима разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Касае се до част
от по – голям имот, в който е построен Ловния дом и за който предимно
свидетелстват разпитаните по делото свидетели.
Според
заключението на вещото лице имотът и към настоящия момент и към 1978 година
(когато е бил одържавен) е със земеделски характер – ливада и никога не е бил
включван в строителните граници на град Берковица. Като земеделски, имотът е
подлежал на възстановяване съгласно разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ. Законът
предвижда възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, отнети към
момента на образуване на ТКЗС, ДЗС, АПК, без включването им в такива
образования да е от значение за реституирането им. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ (редакцията
след 1997 година) предвижда, че на възстановяване подлежат всички земи със
земеделски характер, които са отнето неправомерно. – „ЗСПЗЗ предвижда в чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ
възстановяване и на неправомерно отнети имоти аналогично на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ
като специална норма, отнасяща се за земи със земеделски характер.
Предназначението на земите следва да се преценява не към момента на
реституцията, а към момента на отнемането им (Р 181 от 14.09.2011
г. по гр. д. 261/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС; Р 338 от 28.03.2012 по гр. д. № 27/2011 г., г. к., іі г. о. на ВКС ).
Както бе отбелязано и по горе и към
момента и към 1978 година, когато имотът е бил одържавен, последният е бил със
земеделски характер според заключението на вещото лице. Дали отнемането като
държавен през 1978 година е правомерно или не ?- АДС
879/14.12.1978г., приложен по делото е съставен на основание решение № 233 от
протокол № 33 от 09.11.1978г. на ИК на ГОНС гр.Берковица. Според това решение на
ИК на ГОНС гр.Берковица е следвало „да се проведат процедурите за отчуждаването
по ЗТСУ“. ЗТСУ, действал към момента на издаване на това решение се прилага в границите на урбанизираната територия на
населените места, а както бе отбелязано неколкократно – процесният имот никога
не е бил включван в границите на град Берковица. Дори в преписката към 1978
година навсякъде е вписано, че имотът е извън плана на града. Може да бъде
направен обоснован извод, че одържавяването на имота с АДС 879/1978 година е
извършено неправомерно, а щом това е така и имотът е със земеделски характер,
то последният подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (арг.чл.10, ал.4
ЗСПЗЗ). Чрез ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице, ответната община доказа, че предмет а правото на собственост е
земеделска земя, която подлежи на възстановяване в хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ и
която не е заявявана за възстановяване.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от
общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след
възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. За тези земи е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС за
придобиване по давност. Съгласно СТЕ процесният имот не е заявен за
възстановяване. КВС на землище Берковица е влязло в сила на 09.04.1996г., а
планът за земеразделяне на същото землище – на 11.03.1999г.
Този
извод не се променя и от твърдението, че имотът е част от по – голям имот,
описан като дворно място към Ловен дом. В тази връзка ищецът в заседание от 27.03.2018
година (л.104 от делото) и в становище по същество (л.167) развива доводи, че
след деактуване на имота през 1992 година последният се владее единствено от
ищеца и само съставения през 2017 година АЧОС е пречка да придобие имота на
основание давностно владение. Изтъква още, че ако към момента на актуване (като
общински) имотът е имал друг собственик, то имотът не се придобива от общината
и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата
на чл.86 ЗС. По разбиране на настоящия състав тези аргументи са
непротивопоставими на ответника. Ако ищецът владее имота от момента на
деактуването му през 1992 година и се идентифицира с Ловно рибарското
дружество, в полза на което е извършена реституцията, то той (ищецът) не би
имал правен интерес да търси начин да се легитимира като собственик на
основание давностно владение, тъй като в негова полза щеше да е налице
основанието за придобиване на собствеността – реституция. Тази собственост не
би могъл да я изгуби, тъй като сам твърди, че през целия период е упражнявал
владение върху имота. От друга страна твърдението му, че не всяка земеделска
земя подлежи на реституция, ако бъде установено, че собственикът е владял имота
до влизане в сила на ЗСПЗЗ и последният не е бил отнеман или одържавяван на
друго основание е в логическо противоречие с предходното твърдение. Становищата
се оборват и от представено по делото на л.81 писмо от Областен управител с
изх.номер от 05.01.2010 година в отговор на заявено от ищеца искане за
деактуване на Ловен дом и целия терен от 6 500 кв.метра.
В
обобщение – предмет на спора е земеделски имот, който не е заявяван за
възстановяване и който след влизане в сила на КВС и плана за земеразделяне
става общинска собственост по силата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Ищците не противопосавиха правопораждащи в тяхна полза или
правопогасяващи правата на Общината факти. Не биха и могли, предвид посочената
по – горе забрана за придобиване на такива имоти по давност. Имотът е станал
общинска собственост по силата на закона, без значение кога е съставен АЧОС.
Като общински, ищците не биха могли да го придобият по давност.
При този
изход на делото и във връзка с направените искания и представени списъци по
чл.80 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника и направените от него по
водене на делото разноски.
При такива
мотиви съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” гр. Берковица, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул.
Александровска, бл. 26, представлявано от Г.С.В. – председател отрицателен
установителен иск, чрез който да бъде установено, че Община Берковица с ЕИК
*********, гр. Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка
Каменова НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ № 03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, бивш
имот № 001210 с адрес на имота – гр. Берковица, местност „Калето” с площ 3179
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – ливада, десета категория на земята при неполивни условия, при
граници и съседи: имоти №№ 03928.119.13, 03928.119.17, 03928.119.6, 03928.119.2
и 03928.119.14 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” гр. Берковица, с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Александровска, бл. 26,
представлявано от Г.С.В. – председател ДА ЗАПЛАТИ на Община Берковица с ЕИК
*********, гр. Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка
Каменова направените в производството разноски в размер на 850.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: