Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ
в
открито заседание на единадесети
октомври
две хиляди и седемдесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Комитова т. д. № 708 по описа за 2017
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ОБЕКТИВНО
КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266 ОТ ЗЗД И ЧЛ. 92, АЛ.1
ОТ ЗЗД.
Ищецът „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.Б.И., ЕГН **********, ПАК - личен №********, адрес за призовки, съобщения и съдебни книжа: гр. София 1000, пл. „********ап. 1, с искова молба от 10.02.2017 г. твърди, че след
проведени предварителни разговори през м. юни 2013 г. ищцовото дружество изготвило
технически проект за ОВ за обект на „К.“ ЕООД, ***, пл. „********. За
изготвения и приет технически проект „Б.“ издало фактура № 15481 от 11.06.2013
г., за сумата от 816 лв., която била изплатена напълно от „К.“ ЕООД с преводно
нареждане от същата дата. Въз основа на
приетия технически проект била одобрена от ответното дружество оферта № 462 от
15.06.2013 г. за доставка и монтаж на съоръжения и материали за ОВК инсталация
на обект на възложителя, находящ се в гр. София, пл. „********, като с преводно
нареждане от 30.08.2013 г. ответното дружество „К.“ ЕООД заплатило авансова
сума за извършване на предварителни дейности по обекта в размер на 7 980.40
лв., срещу което получило фактура с № 16381 от същата дата. На 09.10.2013 г. между
двете дружества бил подписан договор № 770/ 09.10.2013 г. за доставка и монтаж
на климатични и вентилационни инсталации за същия обект на обща стойност 68
615.24 лв., като с преводно нареждане от същата дата „К.“ ЕООД заплатило авансова
сума в размер на 47 539.70 лева срещу което отново получило фактура с № 16803
от същата дата. При изпълнението на поетите с договора задължения ищцовото
дружество „Б.“ ЕООД наело подизпълнител - дружеството „Е.Т.“ ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, което да извършва със свой персонал част от дейностите по монтажа на ОВК инсталацията за обекта
на възложителя на пл. „********. При
поетапното извършване на дейностите по договора изпълнителят - „Б.“ ЕООД издавало
съответните фактури за частично доставените инсталации и извършения монтаж,
като за целта била издадена фактура с № 16930 от 18.10.2013 г., с която
частично бил приспаднат аванс в размер на 17 478 лв. от първоначално платения
от възложителя аванс. Съответно „Б.“ ЕООД заплатило за извършените от
подизпълнителя „Е.Т.“ ООД монтажни работи по издадена от последното фактура №
2809 от 02.10.2013 г. на стойност 3 110.40 лв., съгласно предоставен опис за
извършените СМР по посочената фактура, а също и по фактура № 2814 от 11.10.2013
г. на стойност 26 375.44 лв. За следващи
етапно извършени СМР по сключения между страните договор „Б." ЕООД издало
фактура с № 17252 от 13.11.2013 г., с която частично бил приспаднат аванс в
размер на 5 187 лв. от първоначално платения от възложителя аванс. Аналогично
за подизпълнителя по договора - „Е.Т.“ ООД, „Б.“ ЕООД заплатило тяхна фактура №
2883 от 29.11.2013 г., съгласно приемо - предавателен протокол № 2 от 30.11.2013 г. за извършени монтажни
работи на обекта на възложителя. При извършен
монтаж на стойност 28 494.17 лв., изпълнителят по договора - „Б.“ ЕООД издало
фактура № 17472 от 29.11.2013 г., като приспаднало останалия аванс в размер на
23 601.75 лева, като по същата фактура останало неразплатено от страна на
възложителя задължение в размер на 5 870.90 лв.
В
процеса на изпълнение на задълженията по договора при монтажа на ОВК
инсталациите се налагало да бъдат извършени допълнителни дейности на обекта,
както и се налагало да бъде доставено и допълнително оборудване. Тези
допълнителни СМР били извършени в по-голямата си част от подизпълнителя „Е.Т.“
ООД, като за целта бил подписан между страните протокол № 2549 - 3 за доставка
и монтаж на съоръжения и материали за ОВК инсталация и била заплатена фактура №
3460 от 06.02.2015 г. на стойност 14 560.62 лв. Съгласно чл. 3.1.3. от
сключения между страните договор при възникнали допълнителни СМР същите следвало
да бъдат допълнително заплатени от възложителя. За целта „Б.“ ЕООД изготвило
нарочен констативен протокол, в който били подробно описани и остойностени
всички извършени СМР на обекта на възложителя, както и всички доставени
инсталации, ведно с първоначално издадената проформа - фактура с № 100700 от
22.12.2016 г., заменена с окончателна фактура № 26023 от 02.02.2017 г. в размер
на 22 601.44 лв.
„Б.”
ЕООД опитвало многократно да организира среща с представител на „К.” ЕООД за
подписване на приемо - предавателен протокол по изпълнение на договора и
заплащане на остатъчната стойност по договора в общ размер на 28 472.34 лева.
Последното такова действие е обективирано в нарочна нотариална покана с per. № 83, том I Б. № 18 от
05.01.2017 г. на НотариусИ.Н. с per. № 040 от НК, която е била връчена на ответното дружество при
условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 23.01.2017 г. На предварително
оповестената дата и час на определеното място, а именно в обекта на „К.“ ЕООД ***,
пл. „********, не се явил представител на ответника за приемане на извършената
съгласно договора работа, видно от Констативен протокол - Акт № 104, том I Б, per. № 791/30.01.2017 г. на
НотариусИ.Н. с per. №
040 от НК. В чл. 11 от сключения между
страните договор № 770/09.10.2013 г. била договорена неустойка за забавено
плащане от страна на Възложителя в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 10 %
от стойността на договора. Забавеното плащане от страна на възложителя било по
фактура № 17472 от 29.11.2013 г. за изпълнени СМР на обща стойност 28 494.17
лв., по която се приспадал останалият аванс в размер на 23 601.75. и оставало
неразплатено от страна на възложителя задължение в размер на 5 870.90 лв.
В
исковата молба се поддържа, че съгласно правилата и нормите на ТЗ, ако не е
предвидено друго задължението за заплащане на фактурата следва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаването й. Фактурата, чиято остатъчна стойност останала
незаплатена, била от 29.11.2013 г., като 14-дневният срок изтичал на 13.12.2013
г., а след този срок длъжникът бил в забава. Дните от началото на забавата -
13.12.2013 г. до датата на завеждане на настоящия иск - 10.02.2017 г. били 1
156 календарни дни. Неустойката се изчислявала по 0.1 % на ден от стойността на
договора за всеки ден забава, т.е. 68 615.24 лв. х 0.1 % = 68.61 лв. за всеки
ден забава. Размерът на дневната забава умножен по броя на дните, в които
длъжникът е в забава дава размера на неустойката, т.е. 68.61 х 1 156 = 79
313.16 лв. Но съгласно същия чл. 11 от подписания между страните договор, тази
неустойка не може да надвишава 10 % от стойността на договора, т.е. 68 615.24 х
10 % = 6 861.52 лв., която сума представлявала размера на договорно
определената между страните неустойка.
Към
настоящия момент ответникът „К.” ЕООД не е заплатило на „Б.” ЕООД следните суми, произтичащи от договор №
770/09.10.2013 г. за доставка и монтаж на климатични и вентилационни
инсталации, а именно:
1. сума в размер на 5 870.90 лв., представляваща остатъчна сума по
фактура № 17472 от 29.11.2013 г.;
2. сума в размер на 22 601.44 лв., представляваща цялата сума по
фактура № 26023 от 02.02.2017 г.;
3. сума в размер на 6
861.52 лв., представляваща неустойка за забава съгласно чл. 11 от посочения
договор от 09.10.2013 г., в размер на 0.1 % за всеки ден забава, но не повече
от 10 % от стойността на договора, изчислена за периода от 13.12.2013 г. до
10.02.2017 г.
Ищецът
моли
да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът „К.” ЕООД с ЕИК********да
заплати на ищеца „Б.” ЕООД сума в размер на 28 472.34 лева /двадесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение по договор № 770 от 09.10.2013 г. за доставка и монтаж на климатични инсталации, сума в размер на 6 861.52 /шест хиляди осемстотин
шестдесет и един лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща дължима
неустойка съгласно чл. 11 от договор № 770
от 09.10.2013 г. за доставка и монтаж на
климатични инсталации, ведно с дължимата законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът
претендира да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, в
това число и възнаграждение за един адвокат. Представят се писмени
доказателства под опис.
Ответникът „К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***№ 5
представлявано от Управителя Ц.Г.Б.– Б., с отговор
на искова молба от 19.04.2017 г. изцяло оспорва исковата молба по основание и
размер. Заявява, че ответното дружество не дължи нито
едно от предявените вземания, че тези вземания са без основание и са недължими
от дружеството.В отговора на исковата молба
се поддържа, че според ищеца на 09.10.2013 г. между двете дружества бил
подписан договор № 770/09.10.2013 г. за доставка и монтаж на климатични и
вентилационни инсталации за същия на обща стойност 68 615,24 лв. Ответникът
твърди, че не е водил преговори и не е установявал преддоговорни отношения с
ищеца за доставка и монтаж на климатични и вентилационни инсталации за сочения
от ищеца обект, находящ се в гр. София. пл. „********. Ответникът твърди също,
че не е имал намерение, нито е сключвал с ищеца процесния договор, нито чрез
представляващия дружеството управител, нито чрез упълномощени за това лица. Управителят
на ответното дружество не е бил уведомяван за сочения в договора предмет и
твърдяните от ищеца за извършени по този договор продажби, доставки и монтажи
за периода 2013 г. до началото на 2017 г. Заявява, че за всички тези
обстоятелства е узнал едва сега с предявената от ищеца искова молба. Според
ответника буди недоумение твърдението на ищеца, че го бил уведомил за договора
и твърдяните от него задължения за дружеството с нотариална покана, връчена на
23.01.2017 г., след изминал период от 3 години от твърдяната дата на сключване
на договора. Ответникът заявява становище, че никога не е имал интерес от
твърдяната сделка и не приема същата. В
отговора на исковата молба се поддържа, че ответното дружество не е получавало
нито една от твърдяните за издадени от ищеца данъчни фактури. Оспорва се
извършването на твърдяните от ищеца продажба и доставки на стоки,
представляващи климатични и вентилационни инсталации и извършени СМР по
твърдяните от него оферта № 462 от 15.06.2013 г. за доставка и монтаж на
съоръжения и материали за ОВК инсталация на обект на възложителя, находящ се в
гр. София. пл. „*******, които дружеството изобщо не било поръчвало, както и по
предавателен протокол № 2 от 30.11.2013 г. за извършени монтажни работи на
обекта на възложителя. Оспорва се изцяло извършването на твърдяните от ищеца допълнителни
СМР, извършени в по-голямата си част от подизпълнител на ищеца - „Е.Т."
ООД, с което дружество ответното дружество също не е имало никакви договорни
отношения, нито ги е поръчвало, нито е желало неговите услуги. Оспорва се изцяло
извършването на твърдяните от ищеца СМР и доставка на стоки по протокол № 2549
за доставка и монтаж на съоръжения и материали за ОВК инсталация, както и тези,
твърдяни с фактура № 26023 от 02.02.2017 г. и протокол от 30.01.2017 г. Фактурата
е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице,
което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява
годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане
на стоките, нито пък е доказателство за облигационна обвързаност между страните
по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписаната от получателя
фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е
вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и по която не е ползван
данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване
на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба. Заявява се, че “К." ЕООД не е поръчвало
извършването на сочените в протоколите СМР, продажба и доставка на техника, не
е приемало нито едно от сочените СМР, продажба и доставка на инсталации. Оспорва се твърдението на ищеца, че е извършвал
допълнителни дейности на обекта, както и че е доставял и допълнително
оборудване, съгласно фактура № 3460 от 06.02.2015 г. на стойност 14 560.62 лв. Оспорва се и твърдението на ищеца, че на основание
чл. 3.1.3. от процесния договор при възникнали допълнителни СМР същите следва
да бъдат допълнително заплатени от възложителя. От една страна ответникът
твърди, че не е обвързан от договора, а от друга страна по смисъла на сочената
разпоредба такива допълнителни дейности следвало да бъдат предварително
договорени между страните. Поради това сочените допълнителни СМР и доставки били
извън договора, като ответното дружество не приемало и тях. Ответникът оспорва доставката и монтажа на
сочените от ищеца в констативния протокол от 30.01.2016 г. съоръжения и
материали. Заявява, че с представения протокол не се удостоверяват от нотариуса
каквито и да било СМР и вещи, а само опит този протокол да бъде връчен на
дружеството. Същият протокол не бил връчен поради отсъствието на управителя на
ответното дружество от страната от началото на 2017 г. до края на месец март
2017 г. По изложените в отговора на исковата молба съображения „К." ЕООД
заявява, че не дължи на ищеца претендираните от него по основание и размер
искови претенции, поради което моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените по делото от ищеца искове. Към отговора на исковата молба не са
приложени писмени доказателства, нито с него се правят доказателствени искания.
Ищецът „Б.” ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.Б.И., с допълнителна искова молба от 12.05.2017
г., оспорва
изцяло съдържащите се в отговора възражения, като излага аргументи, прави
доказателствени искания.
Ответникът „К.” ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***№ 5 представлявано от Управителя Ц.Г.Б.– Б., редовно уведомен, не се е възползвал от правото си да подаде допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като се запозна и прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представения с исковата
молба Договор №770/09.10.2013г., между: „Б.“ ЕООД (ЕИК:********), като ИЗПЪЛНИТЕЛ
и „К.“ ЕООД – в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, съгласно чл. 1, Възложителя възлага,
а Изпълнителя приема да достави и монтира на обект на Възложителя находящ се в
гр. София, пл. „********, климатични инсталации производство на FUJITSU GENERAL
Ltd., Japan и вентилационна инсталация, описани в Приложене № 1 (оферта №462/15.06.2013г.,
също приложена по делото.)
Срокът за изпълнение е 1 (един) мсец, считано от датата на плащане на аванс
(чл. 2). Общата стойност на договора е в размер на 68 615.24 лева (шестдесет и
осем хилади шестстотин и петнадесет лева и 24 ст.), с вкл. ДДС, платима по
банкова сметка *** – IBAN: ***. Плащането се осъществява по следния начин, а
именно: Авансово в размер на 55 520,10лв., (чл.3.1.1) и окончателно
плащане, което се осъществява след приключване на 72 часови проби на монтираните
СМР, според двустранно подписан приемо-предавателен протокол, включващ всички
доставени и монтирани съобръжения и метириали (включени в Приложение
№1)/462/15.06.2013г. – до 5 работни дни след подписване на Приемо-предавателен
протокол.(чл.3.1.2). Всички допълнително възникнали СМР се актуват със протокол
и се заплащат допълнително от Възложителя, след предоговаряне на цена и
търговски отстъпки (чл.3.1.3.). По смисъла на чл. 11 от Договора, при забава в
доставката и монтажа на климатичните инсталации от страна на Изпълнителя, както
и в случаите на закъсняло плащане от страна на Възложителя, неизправната страна
дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% на ден, но не повече от 10%
стойността на договора. Предаването на климатичните инсталации, предмет на
договора се удостоверява с Приемо-предавателен протокол, подписан от двете
страни и издадена от Изпълнителя фактура (чл.13.1.);
По делото са приети като доказателство и не
са оспорени следните 7 броя фактури, с посочени данни за доставчик: „Б.“
ЕООД, ЕИК:******** и получател: „К.“ ЕООД, ЕИК:********, а именно: 1.) Фактура №**********/11.06.2013г.,
на стойност 816.00 лева, с вкл. ДДС, с основание за плащане: „изготвяне на тех. проект“.; 2.) Фактура № **********/30.08.2013г., на
стойност 7 980.40 лева, с вкл. ДДС, с основание за плащане: „авансово плащане“.; 3.) Фактура № **********/09.10.2013г.,
на стойност 47 539.70 лева, с вкл. ДДС, с основание за плащане: „авансово плащане“. 4.) Фактура № **********/18.10.2013г., с
отразена крайна сума за плащане 0.00 лева, формирмирана след „приспаднат аванс“
в размер на 17478.00 лева от общата на стойност на следните стоките/услугите, а
именно: AJH108LALH/ВЪНШНО ТЯЛО/КЛИМАТИЧНА ИНСТАЛАЦИЯ/811, възлизаща на стойност
13228.00 лева и *******КЛИМАТИЧНА ИНСТАЛАЦИЯ/778, възлизаща на стойност 4520.00
лева; 5.) Фактура №**********/13.11.2013г., с отразена крайна сума за плащане
0.00 лева, формирмирана след „приспаднат аванс“ в размер на 5187.00 лева от
общата на стойност на следните стоките/услугите, а именно ARXD12LATH КЛИМАТИЧНА
ИНСТАЛАЦИЯ/876 – на стойност 1204.00 лева, без вкл. ДДС; ARXA 24 LATH VRF
(ВЪТРЕШНО ТЯЛО)/876 – на стойност 1 226.00 лева, без вкл. ДДС; UTR-BP 180 X –
ТРОЙНИК/789 – на стойност 145.00 лева, без вкл. ДДС; ARXC60GAT /ВЪТР.ТЯЛО/VRF/876
– на стойност 2378.00 лева, без вкл. ДДС; UTR-BP090X – ТРОЙНИК/842 – два броя –
на обща стойност 234.00 лева, без вкл.ДДС;; 6.) Фактура № **********/29.11.2013г., с отразена крайна сума за
плащане 5 870.90 лева, с вкл. ДДС и
формирмирана след „приспаднат аванс“ в размер на 23601.75 лева от стойността на
услугата – МОНТАЖ, възлизаща на 28494.17 лева; 7.) Фактура № **********/02.02.2017г., на стойност 22601.44 лева, с вкл. ДДС, с основание за плащане: „СМР
по протокол“.
Представени
са също така: 1.) платежно нареждане/авизо местен превод № на операцията
800В2З113162В5Т3/11.06.2013г., за
сумата от 816,00 лв., с получател
– Б. ЕООД, при основание за плащане „ИЗГОТВЯНЕ НА ТЕХН. ПРОЕКТ ОВ РЕСТОРАНТ С.Н.“
и Наредител: „К.“ ЕООД; 2.) платежно
нареждане/авизо местен превод № на операцията 800в2р1132426316/30.08.2013г.,
за сумата от 7980,40 лв., с получател – Б. ЕООД, при основание за
плащане „ПРОФОРМА ФАКТ. 57781 22.08.2013 100 ПР. АВАНС ОВК - С.Н.“ и Наредител:
„К.“ ЕООД.; 3.) платежно нареждане/авизо местен превод № на
операцията 800в2р113282а6s7/09.10.2013г., за сумата 47 539,70 лв., с получател – Б. ЕООД, при основание за плащане „ПРОФ. 59343
08.10.2013“ и Наредител: „К.“ ЕООД.
С Нотариална покана 05.01.2017г., изпълнителят
е предоставил на възложителя 7 дневен срок от получаването й, за предприемане
на действия по приемане на възложената работа, подписването на констативен
протокол за завършени и подлежащи на изплащане отделни видове СМР, както и за
плащане на сумите по издадените - фактира №**********/29.11.2013г. в размер на 5870,90лв. и проформа фактура
№100700/22.12.2016г. за сумата в размер на 22601,44лв.) до датата на депозиране
на ИМ. Поканата е връчена на ответното дружество на 23.01.2017г, чрез нотариусИ.Н.,
район СРС, рег.№0402. при
условията на чл. 50, ал.4 от ГПК. По делото е представен и изготвен от нотариусИ.Н.,
рег.№НК 040 с район на действия – СРС,
на основание чл. 593 от ГПК Протокол
– Акт № 104, том ІБ, рег.№791 от 30.01.2017г., от който се установява, че в
предоставения му срок ответникът не се е отзовал на отправената му нотариална
покана. Приложен е също така и подписания от страна на Изпълнителя Констативен протокол от 30.01.2017г. за
подлежащите на установяване, проверка и заплащане, подробно иднивидуализирани
по вид, количество и стойност основни и допълнително възложени СМР.
Приобщени
към доказатествения материал по делото са още: 1.) Фактура №
**********/02.10.2013г., на стойност 3110.40 лева, с вкл. ДДС, издадена от „Е.Т.“
ООД, с получател „Б.“ ЕООД, с посочено основание за плащане: „направа и монтаж
на ОВК система по оферта от 25.06.2013г. ЕТ2548 и запис към фактура на обект:
Заведение Св.Неделя“, ведно с Опис към фактура 2809/02.10.2013г. за доставка и
монтаж на съоръжения и материала за ОВК инсталация“. 2.) Фактура № **********/11.10.2013г., на стойност 26375.44 лева, с
вкл. ДДС, издадена от „Е.Т.“ ООД, с получател „Б.“ ЕООД, с посочено основание
за плащане: „Авансово плащане за закупуване на съоръжения в размер на 60% по
оферта от 25.0.2013г. ЕТ2549 за направа и монтаж на ОВК система на обект Заведение Св.Неделя“. 3.) Фактура № **********/29.11.2013г., на стойност 0.00 лева,
издадена от „Е.Т.“ ООД, с получател „Б.“ ЕООД, с посочени наименование на
стоките/услугите: „направа и монтаж
на ОВК система съгласно опис на обектЗаведение Св.Неделя“ – на стойност
19595.25 лева, без вкл. ДДС; „частично
приспадане на аванс по ф-ра 2814 от 11.10.2013г. – 19595.25 лева. 4)
Приемо-предавателен протокол 2 за доставка и монтаж на съоръжения и материали
за ОВК инсталация обект: св. Неделя от 30.11.013г. Посочена сума с ДДС:
23514.30 лева. 5.) Фактура
№**********/06.02.2015г., на стойност 14560.2 лева, с вкл. ДДС, издадена от „Е.Т.“
ООД, с получател „Б.“ ЕООД, с посочени наименование на стоките/услугите: Направа и монтаж на ОВК система
съгласно опис на обект: Заведение Св. Неделя“, на стойност 14518.13 лева, без
вкл. ДДС; „окончателно приспадане на
аванс по ф-ра 2814 от 11.10.2013г.“ – 2384.28 лева. 6.) Протокол #2549 – 3 за доставка и монтаж на съоръжения и
мотериали за ОВК инсталация, обект: св. Неделя. Посочена сума с ДДС: 17421.76
лева.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната,
изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение като
неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприма от Съда. В резултат на
извършените проверки и по поставените й въпроси, експертизата е посочила
следното: В Табл.1 на (стр.3-4- от ССЕ) е
направено подробно описание на фактурите, издадени от „Б.“ ЕООД, с получател „К.“
ЕООД. Номерът и наименованието на счетоводната сметка по кредита, на която е
отразявана стойността на доставката, е отбелязано в изготвената Таблица 2
(стр.4 от ССЕ). Общата стойност на фактурите е осчетоводена по дебита на сметка
411 – „Клиенти“, аналитичност „Кастеньола“. Котстатирано е, че в счетоводството
на ответника е намерила отражение единствено фактура №**********/11.06.2013 г., като останалите фактури,
издадени от Ищеца и включени в табл. №1 и № 2, не са осчетоводени от „К.“ ЕООД.
Вещото лице е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на
ответника са представени два броя проформа фактури с издател „Б.“ ЕООД на обща
стойност 55 520.10 лева. Стойността на фактурите е отразена по дебита на
счетоводна сметка 613 – „Разходи за придобиване на ДМА“ и по кредита на
счетоводна сметка 4011 – „Доставчици“. Стойността по фактура №
**********/11.06.2013г. е осчетоводена по дебита на сметка 602 – „Разходи за
външни услуги“. Общата сума на записванията по кредита на счетоводна сметка
4011 – „Доставчици“, анал. „Б.“ ЕООД, е на стойност 56336.10 лева. Фактурите,
по които е извършено приспадане на авансово платените суми – 46266.75 лева, без
ДДС (55520.10. лева с ДДС) – са с номера: №**********/30.08.2013г. и
№**********/09.10.2013г. Посочоно е в
експертизата, че не са установени записвани по дебита на счетоводна сметка 501
– „Каса в лева“, което означава, че при ищеца не са постъпвали суми в брой. Констатирано
е, че в счетоводството на „Б.“ ЕООД е налице крайно дебитно салдо на счетоводна
сметка 4111 – „Клиенти“, анал. „Кастаньола“ в размер на 28472.34 лева,
представляващо вземане от ответника по делото.
Посочено е, че от „К.“ ЕООД са били представени два броя платежни
нареждания с дати съответно 29.08.2013г. и 09.10.2013г., с които е извършено
плащане на сумите от 7 980.40 лева и 4 7539.70 лева. Като основание за превод
са отразени номерата и датите на проформа фактурите, както и текст „Аванс ОВК –
С.Н.“ (във ф-ра 57781/22.08.2013г.). Фактура № **********/11.06.2013г. е
заплатена по банков път на 11.06.2013г. Извършените записвания по дебита на
счетоводна сметка 4011 – „Доставчици“, анал. „Б.“ ЕООД, са в размер на 56336.10
лева. Салдото на счетоводната сметка е нулева, което означава, че по счетоводни
данни не са налични задължения към конкретния доставчик. След извършване на
проверка в портала за електронни услуги на НАП – „Справка за лица, регистрирани
по ЗДДС“, вещото лице е установило, че „К.“ ЕООД, ЕИК ********, не е
регистрирано лице по смисъла на ЗДС, към настоящия момент, както и не е имало
такава регистрация, поради което за дружеството не са възникнали задължения за
подаване на Справки-декларации и дневници за покупките и продажбите. „К.“ ЕООД
не е извършвало записвания по дебита на счетоводна сметка 4531 – „Начислен
данък за покупките“ и не е ползвало данъчен кредит в размер на начисления по
издадените от „Б.“ ЕООД фактури. Съгласно поставените задачи, в експертното
заключение е посочено, че размера на претендираната неустойка за забавено
плащане по чл.11. на договор № 770/09.10.2013г., за периода от 13.12.2013г. до 10.02.2017г.
възлиза на 6 861.52 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД,
като с оглед порцесуалното поведение на страните, спорни в производството са
основанието и размерът на конкретната претенция, като в правоизключващите
възражения на ответнитка са въведени твърдения за липсата на преговори и
установени преддоговорни отношения с ищеца; липсата на интерес, намерение и
сключване на процесния договор. Заявена е също така липсата поръчка, както и на
представителна власт за лицата, подписали от името на Възложителя Договор 770/09.10.2013г.
Оспорено е извършването на дейностите по доставка и монтаж на процесните
(основни и доплънителни) СМР.
Анализът на приобщения доказателствен материал, в
частност – представените оферта №462/15.06.2013г., платежно
нареждане/авизо местен превод № на операцията 800В2З113162В5Т3/11.06.2013 г.,
за сумата от 816,00 лв.; платежно нареждане/авизо местен превод № на операцията
800в2р1132426316/ 30.08.2013 г., за сумата от 7980,40 лв.; платежно
нареждане/авизо местен превод № на операцията 800в2р113282а6s7/09.10.2013 г., за
сумата 47 539,70 лв., ведно с
констататициите на ССЕ за наличие на извършени авансови плащания - опровергава заявеното от страна на ответното
дружество възражение за липса на преговори и установени преддоговорни отношения
с ищеца, както и за липсата на интерес и намерение за сключване на процесния
договор. Същевременно, конкретните действия, описани подробно по-горе по
заплащане на определени суми, се явяват погашения, които в направената им
последователност и размери, напълно съответства на уговорения в чл.3.1.1 от
Договор №770/09.10.2013г. начин на плащане. Така посоченото и предвид периода
на реализацията им, в сериозна степен засилва предположението, както за знание
относно извършените действия от името на мнимо представлявания действия, така и
за липсата на противопоставяне веднага след узнаването. В случая и тъй като се
касае за договорни отношения между двама търговци, по отношение на така
направените твърдения следва да бъде отбелязано, че същите са валидирани по
силата на чл. 301 ТЗ, чието предназначение е осигуряването на стабилност в
отношенията между търговците и възпрепятстване на възможността за
недобросъвестност. Оборването на презумпцията по чл. 301 ТЗ, което е в тежест
на ответното дружество, не бе сторено в хода на настоящия процес.
Във връзка с изложеното по-горе, намирайки, конкретно
обсъдените възражания на ответната страна за неоснователни, съдът приема, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение,
обективирано в писмен договор № №770/09.10.2013г, имащо типичните белези на
договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е
изпълнител по него, а ответникът - възложител. Договорът
за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената
му форма не е основание за неговата действителност.
Съгласно
легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД.
Изпълнителят дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа.
Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага
поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са
неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на
нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това
условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат,
изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на
последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или
непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД;
стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора
по чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Изпълнителят може
да се претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1
във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност
за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за
поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД;
По
отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на
изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да
приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати
уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Недостатъците
на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат
да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение. Отговор на въпросът -
„Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани
недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден в постановеното по реда на чл. 290
от ГПК - Решение №202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II Т.О. , съгласно което и по
смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда
задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е
без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. Поръчващият има право да
откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е
изработена вещ, която е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е
отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за
договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не
дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на
обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието
може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената
работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да
прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения
/такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията.
– чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В
посочения смисъл и Решение
№ 849/06.11.2007г. на ВКС по т.д. № 472/07г., ІІ т.о.
Решение № 231/13.07.2011г.
по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/04.08.2014г. по т. д. №
1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о.). Отговорността на изпълнителя, съгласно разпоредбата на
чл.264 ал.2 изр.2 ЗЗД
винаги е обвързана с уведомяването му, като
законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл.
264, ал. 2 ЗЗД.
За конкретния случай, по делото е представен съставен от
ищеца констативен протокол от 30.01.2017 г., който не подписан от възложителя.
Ищецът твърди, че многократно е опитвал да организира среща с представител на
ответника относно продписването на приемо-предавателен протокол по изпълнение
на договора и заплащане на остатъчната стойност на договора, но в рамките на
настоящото производство не са представени доказателства за това. Видно от
материалите по делото, за подписване на такъв протокол, както и за приемане
изпълнение на възложеното, съответно - заплащането на реализираните (основни и
допълнителни) СМР, ответникът е бил уведомен с нотариална покана от
05.01.2017г. г. (л. 32-33 от делото).
При условията на чл. 50, ал.4 от ГПК, нотариалната покана е била
получена на регистрирания адрес на управление на ответника на 23.01.2007 г. По
делото е представен, изготвеният от нотариусИ.Н., рег.№НК 040 с район на
действия – СРС, на основание чл. 593 от ГПК Протокол – Акт № 104, том ІБ, рег.№791 от 30.01.2017г., от който се установява,
че в предоставения му срок ответникът не се е отзовал на отправената му
нотариална покана. С оглед изложеното
съдът намира за установено, че едва на 23.01.2017г., с получената нотариална
покана - ответникът е бил уведомен за завършването на работата, след което за
него е възникнало задължение да я прегледа в най-кратък срок и да уведоми ищеца
за констатираните недостатъци. Ответникът не е представил по делото
доказателства, от които да се установява, че е изпълнил, респективно – че са
налице причини, налагащи, съответно - препятстващи изпълнение на това свое задължение, с оглед на което
работата, включваща подробно индивидуализираните съгласно Констативен протокол
от 30.01.2017г. по вид, количество, стойност – основни и допълни СМР, следва са
счита за приета съобразно разпоредбата на 264 ал.3 от ЗЗД. Презумпцията за
точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за
неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с
това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с
договора, за приетата работа, в който
смисъл е и съдебната практика (Решение № 1100/04.07.2003 г., по гр.д.
№ 1876/2002 г., на V г.о.).
Задължението на възложителя по договор за изработка става
изискуемо с приемането на извършената работа, като издаването на фактура от
изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя,
е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението му. За конкретния
случая, видно
от приетите по делото като неоспорени платежни документи от 30.08.2013 г. и
09.10.2013 г., във връзка с процесното облигационно правоотношение, ответното
дружество е извършило плащания на суми,
възлизащи в размер общо на 55 520,10
лв. Погашенията в направената им
последователност и размери, съответства на посочения в чл.3.1.1 от Договор
№770/09.10.2013 г. начин на плащане. Така реализираните плащания, съпоставени,
както към цената на договора, уговорена съгласно чл. 3 и възможността,
предвидена в текста чл.3.1.3 (последната, във връзка с отразените в Констативен
протокол от 30.01.2017г. стойности на допълнително възникнали и приети СМР), се явяват частични. Налице е дължим остатък,
като неговото присъждане следва да бъде в размера, съобразно заявеното с
исковата претенция, а именно - сумата от 28 472,34
лв.;
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД
Неустойката
е форма на договорната отговорност. По своята същност неустойката обезпечава
изпълнението на конкретно задължение, в конкретен период от време и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват,
т.е. тя засяга правната сфера на неизправната страна. Разгледана като
съглашение тя установява предварително размера на обезщетението за вредите,
които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение, но в никакъв случай не
го ограничава и лишава от възможността да търси и обезщетение за вреди над
тези, които неустойката покрива. Отговорността за заплащане на договорна неустойка
възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния
фактически състав: валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорка за плащане на неустойка
поради неизпълнение на договорното задължение. При уважаването следва да
липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на
противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва
вредите от неизпълнението. Правната доктрина определя няколко вида неустойки в
зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за
вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или
неустойката или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи заедно с
обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна
функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен
от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се
претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите. Договорната свобода по чл.9 ЗЗД и
диспозитивността на нормата на чл.92 ЗЗД дават възможност за различни
разрешения с оглед на уговорките между страните. Страните разполагат с пълна свобода при
формиране съдържанието на договорното правоотношение според конкретните си
интереси.
Участниците в процесната облигационна връзка са се
съгласили, че при условията на чл.11 от Договор № 770/09.10.2013г., за неизправно поведение на Възложителя, Изпълнителя
има право да претендира неустойка. с оглед изричната уговорка въведена в текста на
чл.11 от Договор № 770/09.10.2013г. и предвид използвания израз при формулиране
на начина на начисляването й: „ на ден ”, е такава при забавено неизпълнение на
едно възможно, изискуемо главно задължение. Следователно същата има за цел да
обезпечи, обезщети и санкционира точно този вид неизпълнение на парично
задължение, а именно – неточното
изпълнение във времево отношение.Страните не са поставяли
като условие същата да не надвишава стойността на законната лихва, нито са
уговорили краен срок за изчисляване на неустойката. Размерът на неустойката,
определен в процентното отношение, по следния начин: 0,1% на ден, но не повече от 10% от стойността на
договора, е производна величина, която
изцяло зависи от два отделни компонента, а именно: стойността договора и
периода на закъснението;
В
конкретния случай и съгласно мотивите на Съда, изложени по – горе, в хипотезата
на чл. 3.1.2 и чл. 3.1.3. в полза на изпълнителя бе установено наличие на
остатъчно вземане, възлизащо общо в размер на 28 472,34 лв. С оглед разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД, задължението
на възложителя по договор за изработка става изискуемо с приемането на
извършената работа. Цитираната разпоредба предвижда предпоставките, при чието
осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя
срок за изпълнение на това задължение. В този смисъл, същият се - определя
съобразно правилата на ЗЗД, а именно – с оглед уговорките на страните (при
наличие на такива), а при липса на уговорен от страните срок за заплащане на
възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД
-длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Издаването на фактура от страна изпълнителя, е
ирелевантно за настъпването на падежа на задълженията по чл. 266 от ЗЗД, но при
редововното й осчетоводявяне от страна на възложителя, същата служи като покана
за изпъление на отразеното в нея изискуемо задължение. При така посоченото и съобразно данните по
делото, в частност тези касаещи установения момент на приемането на възложената
работа, съотнесени към резултатите от
проверката и отговорите на задачи 1 и 2 от
заключението на СИЕ, Съдът приема, че в случая е налице забава по отношение
задължението за плащане от страна на възложителя, но с оглед реливираните в
процеса и обсъдени по-горе доказателства - същата е с начален момент 31.01.2017г.
(или денят следващ датата на която е изтекъл едновременно предоставения от
страна на изпълнителя съгласно изготвената на 05.01.2017 г. нотариална покана,
връчена на ответника при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК, срок за приемане на
възложената работа, подписването на констативен протокол за завършени и
подлежащи на изплащане отделни видове СМР, както и за плащане на сумите по
издадените - фактира №**********/29.11.2013 г.
в размер на 5870,90 лв. и проформа фактура №100700/22.12.2016 г. за
сумата в размер на 22601,44 лв.) до
датата на депозиране на ИМ.Предвид
така изложеното, дължимата и изчислената при условията на чл.11 от процесния
договор неустойка за периода 31.01.2017
– до датата на депозиране на ИМ, възлиза
в размер на 681,10 лв. (т.е. 68,61 лв.
Х 10 календарни дни=686,10 лв.), като за горницата до пълния заявен размер от 6 861, 52
лв., същата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхърлена.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
За
основателността и размерът на разноските, по делото са представени надлежни
доказетлства и Списъци, изготвени по реда на чл.80 от ГПК.
В
процеса, ищецът претендира разноски общо в размер на 5043,35 лв. (пет хиляди
четиридесет и три лева и 0,35ст), от
които: 1.) държавна такса - 1 413,35 лв. лева; 2.) депозит вещо лице –
450,00лв. 3.) възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер
на – 3 180,00 лв.
Ответникът
също претендира разноски – които са в размер на 2 150,00 0лв., представляващи
възнаграждение за процесуално представителство и защита.
Предвид
гореизложеното, съобразно изхода на делото и при извършена компесация, съдът
намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 3 785, 23 лева(три хиляди седемдтотин
осемдесет и пет лева и 0,23ст.).
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***№ 5 представлявано от Управителя Ц.Г.Б.– Б., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 266 от ЗЗД на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата в
размер на 28 472,34 лв. (двадесет
и осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 0,34ст.), представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение по Договор № 770/09.10.2013 г., от която 5 870.90 лв. - остатъчна сума по фактура № 17472
от 29.11.2013 г. и 22 601.44 лв., - неплатена сума по фактура № 26023 от
02.02.2017 г., ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 28 472,34
лв. (двадесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 0,34ст.) от датата на предявяването на иска –
10.02.2017 г. г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„К.”
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***№ 5 представлявано от Управителя Ц.Г.Б.– Б., на основание чл. 92 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***,
сумата в размер на 681,10 лв. /шестстотин осемдесет и един лева и 0,10ст. /, представляваща неустойка по чл.11 от Договор
№ 770/09.10.2013г. за периода от
31.01.2017 г. до 09.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния предявен размер от 6 861,52 лв. /шест хиляди осемстотин шстдесет и един лева и
0,51ст/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***№ 5 представлявано от Управителя Ц.Г.Б.– Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ЕООД с
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 3 785, 23 лева(три хиляди седемдтотин
осемдесет и пет лева и 0,23ст.) - разноски
изчислени по компенсация съобразно направените и от двете страни разноски и
уважената, респ. отхвърлена част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: