Решение по дело №214/2020 на Районен съд - Радомир

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№

гр. Радомир, 09.04.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 214 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 34-0000124/02.04.2020 г. директор на РД „АА”, гр. София е наложил на жалбоподателя С.Т.С. административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 7, изр. първо от Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.

Районна прокуратура – Перник, ТО – Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 24.02.2020 г., около 12,20 ч., в местност „Арбанас“, на главен път Е-871, при 68 км, с посока на движение към гр. Радомир, жалбоподателят С.Т.С. е управлявал товарен автомобил, марка „Мерцедес“ от категория N3, с рег. № ., оборудван с дигитален тахограф „Continental Automotive“ с № **********, собственост на „Милки Груп Био“ ЕАД, като извършва обществен превоз на товари (млечни продукти), видно от товарителница № 58852/24.02.2020 г., по маршрут от гр. Перник за гр. Кюстендил, видно от пътен лист № 341131/24.02.2020 г., със заверено копие към лиценз на Общността с № 11223600081/11.07.2019 г., като в хода на проверката е установено, че водачът е управлявал над 4 часа и 30 минути без да направи прекъсване от 45 минути или едно такова от 15 минути и едно от 30 минути, тъй като видно от разпечатка от дигитален тахограф за 08.02.2020 г. е управлявал без прекъсване от 07,01 ч. до 15,10 ч. на 08.02.2020 г., като превишението е с един час и тридесет и девет минути.

Актосъставителят С.И.К. квалифицирал нарушението по чл. 7, изр. първо от Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Актът бил подписан от актосъставителя, от един свидетел, посочен в него, и предявен на жалбоподателя, който също го е подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя С.Т.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 7, изр. първо от Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Това е така, тъй като от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП не може да бъде изведена датата, на които се твърди да е извършено от жалбоподателя административното нарушение. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП първоначално е посочено, че нарушението е извършено на 24.02.2020 г., но наред с това се твърди, че жалбоподартелят е управлявал процесното МПС на 08.02.2020 г. за времето от 07,01 ч. до 15,10 ч., без да направи необходимото прекъсване от 45 минути или едно такова от 15 минути и едно от 30 минути. Допуснатото противоречие относно точната дата на извършване на нарушението, според настоящия съдебен състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо, защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението. Също така, след като е налице различие между посочените дати на извършване на нарушението, фактически наказателното постановление се явява издадено за нарушение, за което не е съставен акт. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.

Наред с това, както в акта, така и в наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И в двата документа не е посочено къде е било извършено нарушението. При това положение е невъзможно да се прецени дали атакуваното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Действително, съгласно заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на директора на РД „АА“, гр. София са предоставени правомощия по силата на чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. Същевременно, съответните контролни звена са изградени на териториален принцип и в съответствие с това са и контролните им функции. Издалият атакуваното наказателно постановление е с териториална компетентност областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград, но от описанието в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не се установява, че вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на територията на някоя от изброените области. Мястото на извършване на нарушението е елемент от състава на самото административно нарушение. Разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, която визира задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение, е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, включващо и правото му да знае кога, къде и точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и кои законови разпоредби е нарушил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо, а и този пропуск не би могъл да бъде преодолян от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като от една страна, допуснатото от актосъставителя нарушение е пренесено и в наказателното постановление, и от друга, както бе посочено и по-горе, наличието на този реквизит е пряко свързан с компетентността на административнонаказващия орган.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 34-0000124/02.04.2020 г., издадено от директора на РД „АА”, гр. София, срещу С.Т.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 7, изр. първо от Регламент (ЕО) 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: