РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра, 05.12.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора Теодор Ж. разгледа КАНД № 126 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 90 / 07.06.2019 г. по АНД № 116 / 2019 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил електронен фиш серия К 2438322 г. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът А.К., ЛНЧ **********, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени електронния фиш.
Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С електронен фиш серия К 2438322 г. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв. за превишение с 30 км/ч на разрешената за съответния пътен участък скорост (50 км/ч). Нарушението е извършено на 14.12.2018 т., 10,25 ч., в с. Зафирово, ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Ген. А. Зафиров“, с лек автомобил рег.№ ***.
Районният съд е потвърдил електронния фиш, приемайки, че с издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Единственият изрично инвокиран в касационната жалба аргумент е свързан с тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1 / 2013 г., което касае нормативен проблем относно мобилните технически средства, установяващи и заснемащи нарушенията. Проблемът е описан в тълкувателното решение, както следва: „Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Нито ЗДвП обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с оглед вида на тези средства (за разлика от стационарните технически средства) изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е затруднено“. Така очертаният нормативен проблем е отстранен посредством Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и измененията на ЗДвП, обнародвани в бр. 19 / 13.03.2015 г. на ДВ, поради което горепосоченото тълкувателно решение не може да послужи като аргумент за незаконосъобразност на въззивното решение и наказателното постановление. Нещо повече – тъкмо тълкувателното решение прави несъстоятелна тезата на касатора, че е било накърнено неговото право на възражение, закрепено от разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Последната е неприложима в производството по издаване на електронен фиш, което проличава от следния пасаж: „Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. [...] електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш“ (решение № 1 / 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1 / 2013 г.). 2/ В касационната жалба се препраща към доводите, развити във въззивната жалба. На тези доводи обаче ТРС е отговорил изчерпателно и правилно с мотиви, към които следва да бъде извършено препращане на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 / 07.06.2019 г. по АНД № 116 / 2019 г. на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.