№ 10845
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110132146 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищцата М. Й. Б. е предявила срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД установителен
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за
установено, че договор за потребителски кредит тип „.................“ от 26.09.2022 година,
отпуснат по искане № ............ за потребителски кредит тип „.................“ от 26.09.2022 година
е недействителен, както и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
с които се иска провъзгласяването на нищожни клаузите от същия договор, предвиждащи
заплащането на възнаградителна лихва в размер от 31.97 %, както и на възнаграждение в
размер на 1200 лв. за извършване на оценка на риска при кандидатстването за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищцата да заплати сумата от
7 944, 84 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит тип „.................“
от 26.09.2022 година, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск
(18.10.2024 г.) до датата на окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е
сключен договор за потребителски кредит тип „.................“ от 26.09.2022 година, отпуснат
по искане № ............ за потребителски кредит тип „.................“ от 26.09.2022 година. По
силата на договора ответникът е следвало да и предостави потребителски кредит под
формата на кредит тип „.................“ с кредитен лимит от 10 000 лв., а ищцата следвало да
погасява суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за
усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Годишният
лихвен процент по заема бил посочен в размер на 31.97 % /тридесет и едно цяло и
деветдесет и седем/ процента, а годишният процент на разходите бил посочен 49.70 %
/четиридесет и девет цяло и седемдесет/ процента. Договорът бил сключен за срок от една
година. Твърди, че действителният размер на ГПР не е 49,70 %, тъй като съгласно чл. 1, ал.
3, т. 3 от процесния договор се дължала такса за „оценка на риска“, в размер на 1200 лева
/хиляда и двеста/ лева, като същата е следвало да бъде включена към ГПР. Освен това счита,
че клаузата е неравноправна, доколкото е налице несъответствие между правата и
задълженията на двете страни в случая. В допълнение на това сочи, че оценката на риска по
същността си се отнася към такива по усвояване на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е, че
съгласно договора таксата за оценка на риска се дължи разсрочено към всяка вноска по
договора за кредит. Счита, че същата води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора. Твърди, че посоченият лихвен процент в договора от 31.97 %
1
/тридесет и едно цяло и деветдесет и седем/ процента не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената допълнителна такса представлява
добавък към договорната лихва, а същевременно таксата не е добавена в ГПР като разход по
кредита, въпреки че несъмнено е такава. Счита, че договорната лихва противоречи на
добрите нрави. Твърди, че клаузата за заплащане на такса за оценка на риска изрично
противоречи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „Кеш Кредит
Мобайл“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ............ тип „.................“, като
още в същия ден ищецът е усвоил главницата в размер на 10 000 лева с лихвен процент по
кредита 31.97%. Твърди, че ГПР е бил в размер на 49,97 % и че кредитът е следвало да бъде
върнат на 36 вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на отговора на исковата
молба са били погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е била заплатена частично.
Твърди, че посоченият размер на ГПР отговаря на действителният като същият е изчислен
правилно, като в договора били посочени допусканията при неговото изчисляване. Твърди,
че таксата за оценка на риска не е свързана нито с усвояването, нито с управлението на
кредита. Счита, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави,
като същата е в законоустановения размер. Посочва, че уговорените в договора клаузи са
индивидуално уговорени. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове.
В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се
претендира незаплатената от ищцата главница. Посочва, че кредитът е следвало да бъде
върнат на 36 вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на насрещния иск са
погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е заплатена частично. Налице е забава в
плащанията 10 броя месечни вноски - първата просрочена вноска е с падеж 26.12.2023 г.
Посочва, че с насрещния иск уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед гореизложеното моли за осъждането на ищеца да заплати непогасената главница в
размер на 7 944, 84 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по
него оспорва размера на претендираната от ищеца главница. Счита, че ако по делото се
докаже нищожността на договора искът следва да бъде отхвърлен доколкото сумите биха
били дължими на основание различно от договора за заем. Твърди, че с част от плащанията е
погасена недължимата сума за оценка на риска, която умишлено била инкорпорирана в
главницата от ищеца. Твърди, че действително е заплатила сумата в размер на 7120,69 лв.,
както се твърди от ищеца по насрещния иск. Счита, че оставащата дължима сума за чиста
главница е 2879,31 лв. С оглед гореизложеното моли в случай на уважаване на иска същият
да бъде уважен именно до тази сума.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в
тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че
същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, а именно, че процентът на
ГПР не е правилно изчислен, както и да докаже нищожността на клаузите предвиждащи
заплащане на такса за оценка на риска, както и на възнаградителната лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договорите.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По предявения насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по
2
силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 10 000 лв., а за
ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна
изискуемост на претендираната главница.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат отделени обстоятелствата, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „Кеш Кредит
Мобайл“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ............ тип „.................“, като
ищцата е усвоила главницата в размер на 10 000 лв. с лихвен процент по кредита 31.97% и
Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,97 %, както и че ищцата е погасила
сумата в размер на 7120,69 лв.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, като съдът служебно преформулира и допълва третата задача по следния начин: 3.
Вещото лице да посочи какви плащания са били извършени по процесния кредит по дати,
какви вземания са били погасени с тях (главница, възнаградителна лихва, неустойка, лихва
за забава, такси и др.), както и какъв е размерът на останалата непогасена главница.
Исканията на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение,
доколкото ответникът е представил поисканите документи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № ............ тип „.................“, като ищцата е усвоила
главницата в размер на 10 000 лева с лихвен процент по кредита 31.97% и Годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 49,97 %, както и че ищцата е погасила сумата в размер на
7120,69 лв.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, като съдът служебно преформулира и допълва третата задача по
следния начин: 3. Вещото лице да посочи какви плащания са били извършени по
процесния кредит по дати, какви вземания са били погасени с тях (главница,
възнаградителна лихва, неустойка, лихва за забава, такси и др.), както и какъв е
размерът на останалата непогасена главница?, при депозит в размер на 300 лв., вносими
от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4