Р Е Ш Е Н И Е № 4569
гр.Пловдив, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6939 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни
искове
с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 635.89 лева- обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на …г. в гр. П., на бул. „К.“, ръкава към бул. „Х. Б.“ и на сумата от 116.28
лева- мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.07.2016г. до 27.04.2018г., както и
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване.
Ищецът- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е настъпило
събитие– ПТП, в причинна връзка,
с което са причинени щети на застрахован при него автомобил „…” с
рег. № …. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е преминаването на автомобила
през несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно с размери 60/40/6 см., в резултат на което са
настъпили увреждания на атвомобила.
Била образувана преписка по щетата и бил извършен опис, след което било
възложено отстраняването на щетите. Те били отстранени от трето лице, като било
определено обезщетение от 635.89 лева, което било платено от ищеца за ремонта. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- Община Пловдив. Счита също, че
с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, но такова не
постъпило. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът- Община Пловдив, е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
Сочи, че не са били
представени общите условия, въпросник и доказателства за плащане на премията.
Оспорва правомощията на В. Ш.да отправя искания
за плащане на обезщетения от името на
дружеството собственик на автомобила. Счита, че за
застрахователя не е възникнало задължение за плащане на
обезщетение. Прави възражение за съпричиняване,
както и за износване на гумите
и джантите. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между механизма и вредите и размера на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.):
В тежест на ищеца
е да докаже в кумулативност следните факти: че е
сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна връзка с който
са нанесени посочените вреди
на автомобила и размера
на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се
установява наличието на застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД и собственика на автомобила за застраховка „Каско +”, обективирана в полица
от …г. за л.а. „…”, с рег. № … с период на валидност от 16.12.2015г. до 15.12.2016г.
Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие- …г., като плащането на премията се установява от представените в
първото съдебно заседание документи.
От протокол за ПТП от … г. се установява,
че на посочената дата в гр. П. на бул. „К.“, ръкавът към бул. „Х. Б.“,
управляваният от водача И.В. лек автомобил „…”, попада в дупка с размери 60 см.
на 40 см и дълбочина 16 см. В приетия протокол (съставен
след посещение на мястото на инцидента) е отразено местоположението на МПС,
мястото на дупката, размерите й и са описани видимите външни увреди. Неоспореният
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален
свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена
сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително
изявление. Съгласно приета СТЕ при попадане на автомобила в дупка и при
излизането от нея се получава ударен контракт с ръба, следствие на шоковото
сгъване на пневматичната гума се повишава налягането в нея, а при по- голямо
свиване на гумата в ударния изходен ръб на повърхността на неравността настъпва
срязване на материала на гумата. Вещото лице дава заключение, че констатираните
увреждания отговарят на изследваното събитие- попадане на неравност от пътната
настилка- дупка при минимална скорост от 40 км/ч. Този начин на настъпване на
произшествието се потвърждавал и от вида и степента на уврежданията, които
според експерта отговарят да са настъпили при описания механизъм с попадане и
удар на предното дясно автомобилно колело в неравност на платното за движение с
описаните размери. Вещото лице дава заключение, че между механизма на ПТП и
вредите по автомобила има причинна връзка. Съдът намира, че съвкупния анализ на
така събраните доказателства с категоричност се установява посочения в искoвата
молба механизъм на ПТП.
На …г., в изпълнение на чл. 206 КЗ е съобщено
на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, като е поискано определянето
на обезщетение по фактури. От представените към исковата молба фактури, се
установява закупуването на нова гума (наред с други стоки) и ремонтирането на
застрахования автомобил от „М. к.“ ООД, официален сервиз на „…“. В изпълнение
на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като
заплатил сумата от 635.89 лева на третото лице, който е отстранило повредите.
Възражението на ответника за липса на правомощия на лицето заявило претенцията е
неоснователно, тъй като в КЗ (отм.) не съществува подобно изисква и от
приложените към исковата молба документи с категоричност се установява
отстраняването на повредата именно на застрахованото при него МПС.
След извършването на плащането на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), ищецът е встъпил в правата на застахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното
право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е
реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото), поради
което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката
до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация
срещу ответника. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността на
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 639 лева. Посочената
стойност на действителните вреди е по- голяма от изплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца- 635.89 лева, с оглед на което искът се явява основателен
и следва да бъде уважен в посочения размер.
От стойността на обезщетението не следва се
отчита амортизацията на увредените части. В тази насока е Решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд.,
съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване
следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика.
Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в
състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът
/отговарящото за действията или бездействията му лице/ понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС
/съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Не може да се сподели възражението на
ответника, че не е било съобразено и поведението на водача МПС. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се
установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или
обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на
правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране
за наличие на такива.
Задължението на ответника за заплащане на
изплатеното от застрахователя обезщетение е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането,
не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
каквато в настоящия случай е била получена на …г., видно от представената
обратна разписка и изпратения от общината отговор (лист 21 и 22), и е бил
предоставен 15-дневен срок за изпълнение. Не се установява да е настъпило
погасяване на вземането, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода от 12.07.2016г., съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД. (последният ден
на срока е събота-неприсъствен)
Така обезщетение за главницата се дължи
за периода от 12.07.2016г.
до 27.04.2018г.
За конкретния размер на задължението,
за този период
не са ангажирани
доказателства, поради което същият следва
да бъде определен
от съда на
основание чл. 162 ГПК. Изчислен чрез електронен
калкулатор за периода той се
равнява на сумата от 115.93
лева.
За разликата до пълния претендиран
размер и за периода от 10.07.2016г. до 11.07.2016г.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска. Разноските за СТЕ следва да се присъдят изцяло, тъй
като претенцията е уважена в пълния й размер. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е в минималния предвиден
размер. Така дължимите разноски са в размер на 50 лева за д.т. по главния иск,
49.85 лева по претенцията за мораторна лихва, 120
лева за САТЕ и 359.83 за адв. възнаграждение. Общия размер
на дължимите разноски е 579.68 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 0.09 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив,
пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к. И. Т., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, сумата от
635.89 лева /шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/-
главница регресно вземане съставляващо
размера на застрахователното обезщетение, платено от дружество
на основание договор за застраховка
"Каско+”, сключена със застрахователна
полица от …г. за лек автомобил „…”, с рег. № …, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на …г. в гр. П. по
бул. „К.“, ръкав към бул. „Х. Б.“, вследствие преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от 115.93
лева /сто и петнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за
забавено плащане на главното парично задължение за периода от …г. до …г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда- 30.04.2018г.
до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава за разликата над
115.93 лева до 116.28 лева, както и за
периода от 10.07.2016г.
до 11.07.2016г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от к. И. Т., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, сумата от 579.68 лева /петстотин седемдесет
и девет лева и шестдесет и осем стотинки/- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от
к. И. Т., сумата от 0.09 лева /девет
стотинки/ разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат
да бъдат платени по следната банкова сметка, ***- IBAN: ***- „С.“ АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ