Решение по дело №1418/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Дирекция „Инспекция по труда“ чрез Д. О.-началник на отдел „АИПО“ с юридическа правоспособност, срещу решение № 710/10.05.2023 г. постановено по НАХД № 4581/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено наказателно постановление № 03-2200063/16.02.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „И. Конструкшън“ ООД, гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска от „трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Въззивното решение са оспорва с основанията на чл.348, ал.1, т.1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 209, т. 3 от АПК, като незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон с оглед установената фактическа обстановка. Сочи се, че независимо, че Районен съд - Варна е установил правилно фактическата обстановка, неправилно е тълкувал посоченото в декларацията от работника и описаното в АУАН и НП. Аргументира се, че нарушението е безспорно извършено и доказано, тъй като работникът е декларирал всички елементи от възникналото трудово правоотношение, макар да е посочил друга фирма. Моли решението на Районен съд-Варна да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В молба с.д. 12954/14.09.2023г. процесуалният представител Д. О. поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „И. Конструкшън“ ООД чрез процесуален представител – адв. К. К. - ВАК в писмен отговор вх. №47300/22.06.2023г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника сочи допълнително липсата на правилно посочване на място на извършване на нарушението, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на НП.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Дружеството – ответник по касация е санкционирано за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. С НП № 03-2200063/16.02.2022 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие като дружеството-работодател не е застраховало за риск „трудова злополука“ лицето Николай Ангелов К., на длъжност „общ работник“, работещо в основната дейност на дружеството, прилежаща към икономическа дейност „дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради“, код 41.10 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2022 г. коефицент на трудов травматизъм 1.48, съгласно заповед № РД-01-289 от 25.10.2021г. за определяне на коефицент на трудов травматизъм, който е по-висок от средния за страната 0.64. Нарушението е извършено на 18.01.2022г. в гр. Варна, ул. „Генерал Столетов“ №15, вх. А, ет. 6, ап. 44, към който момент е следвало да бъде застрахован работника. Нарушението е установено с писмени документи – декларация от 18.01.2022г. и копие на застрахователна полица №109Е0000001854. Въз основа на събраните писмени документи и след събиране на нови писмени /справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 27.09.2021г., договор за СМР от 17.01.2022г. и фактура към него, договор за строителство от 02.09.2021г./ и гласни доказателства, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото издаденият АУАН не е бил преценен с оглед неговата обоснованост по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че независимо от факта, че са събрани доказателства, че К. е престирал труд на процесния обект, липсват факти, които несъмнено да сочат наличието на трудово правоотношение между лицето К. и наказаното дружество. Приел е, че поет ангажимент между дружеството-жалбоподател и възложителя на обекта не е установено по никакъв начин, като такова е установено единствено за дружеството „Икон Груп“ ООД, като видно от представения договор за строителство с „И. Конструкшън“ ООД същият касае обект, различен от процесния. Извел е извод, че обстоятелството, че именно дружеството - жалбоподател е субект на нарушението по чл. 2, ал.1 от Наредбата е недоказано, още повече, че за да бъде изпълнен състава е необходимо лицето да е работник в конкретното дружество, като отсъствието на този елемент на практика поставя дружеството в невъзможност сключването на подобен вид застрахователно правоотношение. Предвид горното посоченият в процесните АУАН и в НП субект на нарушението е неправилно и незаконосъобразно определен. С горните мотиви въззивният съд е отменил процесното НП.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на НП. Мотивите на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр. ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в мотивите към настоящото решение.

В допълнение към мотивите на въззивния съд следва да се посочи, че нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че за сметка на работодателя, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" предвижда, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. В настоящия случай ответникът по касация е с икономическа дейност "дейности по реализиране на инвестиционни проекти за сгради“, код 41.10, посочен в т. 13 от приложението, представляващо неразделна част от Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. За тази дейност е определен 1. 48 коефициент на трудов травматизъм, при среден за страна Ктт-0.64. Следователно дружеството извършва дейност, която превишава средния коефициент на травматизъм за страната. Не е спорно и, че към 18.01.2022г. лицето Н.К. е нямал сключена застраховка за риск „трудова злополука“.

Независимо от горното фактите по делото сочат, че не е установено качеството „работодател“ на наказаното дружество по отношение на лицето Н.К., както правилно е установил и въззивния съд. Административнонаказващият орган е обосновал качеството на работодател на фирмата-жалбоподател единствено с подписаната от К. декларация от 18.01.2022г. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Още в хода на административнонаказателното производство при попълване на идентификационната карта от 24.01.2022г. в т. 9 управителят на дружеството е декларирал, че наетият персонал е 2 броя работници, като е декларирал в т. 8 като подразделение на предприятието – жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2 в УПИ VIII кв. т.9 по плана на вилна зона ПИ *********.87. Броят на декларираните работници съвпада с броя на застрахованите работници съобразно представената застрахователна полица №109Е0000001854/08.12.2021г. Видно от представения договор за строителство от 02.09.2021 г. „И. Конструкшън“ ООД е възложител, а „Икон Груп“ ООД е изпълнител на жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2 в УПИ VIII кв. т.9 по плана на вилна зона ПИ *********.87. А според Договор за СМР от 17.01.2022г. „Прима-строй Душкови“ ЕООД е възложил на „Икон Груп“ ООД СМР-та на обект: укрепително съоръжение в УПИ XXII-799, кв.6, жк. Бриз-юг, ПИ *********.1799, на който обект е извършена проверката на 18.01.2022г. от представителите на касатора. Освен декларацията на Н. К., нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство са представени доказателства от административнонаказващият орган, че фирмата-жалбоподател е осъществявала СМР на горния обект, като същевременно е имала и качеството работодател спрямо лицето Н. К.. Напротив от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №03388213125708/27.09.2021г. е видно, че лицето Николай К. е бил в трудово правоотношение с работодателя „Икон Груп“ ООД от 27.09.2021г., който именно е бил изпълнител на СМР на процесния обект според договора за СМР от 17.01.2022г. Тези писмени доказателства не са оспорени от касатора, като от последният не са ангажирани доказателства, които да опровергаят съдържанието им. Видно от горното цялостната преценка на декларацията по чл. 402 от КТ в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата не отразява действителните отношения между дружеството-жалбоподател и издателя й, които да могат да бъдат определени като трудови правоотношения. В случая фирмата-жалбоподател е подала възражение срещу АУАН на 08.02.2022г., в което е описала горните факти, но в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е извършил допълнителна проверка с оглед установяване на действителния извършител на нарушението. Следователно правилно въззивният съд е направил обоснован извод, че към 18.01.2022г. „И. Конструкшън“ ООД е нямал качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ спрямо лицето Н. А. К., поради което не е било задължено да сключи застраховка за риск „трудова злополука“ по отношение на К..

Обобщавайки така изложеното, касационната инстанция намира, че въззивният съд се е произнесъл въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, които е установил с редовно събрани съгласно чл. 107, ал. 1 от НПК допустими доказателствени средства по чл. 105, ал. 1 от НПК, приложими на осн. чл. 84 от ЗАНН, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 710/10.05.2023 г. постановено по НАХД № 4581/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено наказателно постановление № 03-2200063/16.02.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „И. Конструкшън“ ООД, гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска от „трудова злополука“, във вр. с чл. 52, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: