РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110138094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Х. Г., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК
*****, с която ищцата предявява иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответника сума в общ размер от 20 115, 44 лв., представляваща
сбора от следните суми: сумата от 8 565.42 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 10 733 лв. за периода от 27.12.2010 г. до 05.04.2023 г., както и сумата
в размер на 817,02 лв. – неолихвяеми вземания, претендирани от ищцата въз основа на
запорно съобщение по изп.д. № 20118440401912 по описа на ЧСИ С. Я..
В исковата молба се твърди, че ищцата няма качеството на длъжник по изп.д. №
20118440401912 по описа на ЧСИ С. Я., тъй като срещу нея за процесните вземания никога
не е водено исково или заповедно производство от взискателя [фирма], респективно липсва
изпълнително основание спрямо нея. Твърди, че разбрала за претенциите на ответното
дружество спрямо нея, когато въз основа на наложен запор по горепосоченото изпълнително
дело е било запорирано трудовото й възнаграждение. Сочи, че през годините е имала
задължения към [фирма], но същите са погасени към момента на подаване на исковата
молба, а и не са били в такива размери.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника [фирма],
в който е изразено становище за недопустимост предявения отрицателен установителен иск.
Твърди, че ищцата била длъжник в изпълнителното производство. Оспорва се претенцията
1
като неоснователна. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана многократно. Моли
искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото
е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищцата цели да установи, че
претендираното вземане от ответника, по повод на което й е наложен запор по изп.д. №
20118440401912 по описа на ЧСИ С. Я., не съществува. Съдът намира, че претенцията е
допустима, още повече, че и в настоящото производство ответникът поддържа, че ищцата
му дължи сумите, предмет на настоящото дело.
По основателността:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д№ 15988/2010 г. по описа на СРС, 85 с-в,
се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от [фирма] срещу Г. Х. М. с ЕГН **********. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2010 г. , с която длъжницата Г.
Х. М. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на [фирма] следните суми: 8565, 42 лв. –
главница за потребена топлинна енергия, 1603, 42 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.03.2005 г. до 25.11.2010 г., както и законна лихва върху главницата от
27.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 303, 38 лв. – разноски по делото.
На гърба на заповедта е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист за присъдените суми и
на 05.05.2011 г. същият е получен от заявителя.
Видно от приложения препис от изп.д. № 20118440401912 по описа на ЧСИ С. Я.,
същото е образувано по молба на [фирма] от 10.06.2011 г. против Г. Х. М. с ЕГН
**********, към молбата е приложен изпълнителен лис, издаден по гр.д. № 15988/2010 г. по
описа на СРС, 85 с-в.
По настоящото дело служебно е изискано удостоверение от ЧСИ С. Я. относно
размера на дълга по изп.д. № 20118440401912 с длъжник Г. Х. М. с ЕГН **********. По
делото е приложено Удостоверение от 13.07.2023 г., издадено от ЧСИ Я., в което е
посочено, че изп.д. № 20118440401912 е образувано срещу длъжника Г. Х. М. с ЕГН
********** и размерът на дълга към настоящия момент е 8562, 42 лв. – главница, 11 006, 85
лв. – законна лихва, 809,89 лв. – неолихвяеми вземания /моратрна лихва/, обикновени такси
по ТТР при ЗЧСИ в размер на 180,07 лв. и пропорционални такси по ТТР при ЗЧСИ в
размер на 1712, 82 лв. По делото е постъпило и Удостоверение от 20.10.2023 г., издадено от
ЧСИ Я., в което освен длъжника и размера на дълга по изп.д. № 20118440401912, се
съдържа изрично отбелязване, че по сметка на ЧСИ на 29.03.2023 г. е постъпила сума в
размер на 177,50 лв. от наложен запор върху трудовото възнаграждение на лицето Г. Х. Г.,
2
ЕГН **********, като сумите не са усвоени, тъй като се касае за допусната техническа
грешка поради факта, че двете лица длъжникът и трето, нефигуриращо в изпълнителния
лист лице са с „идентични имена“, но различни ЕГН. Посочено е още, че съгласно
разпореждане от 07.04.2023 г. на ЧСИ Я. е изискана банкова сметка на Г. Х. Г., ЕГН
********** за възстановяване на сумата, но така не е представена към момента на издаване
на удостоверението. Съдебният изпълнител е посочил още, че налагането на запор на
третото лице било техническа грешка, която била отстранена и длъжник по делото е Г. Х. Г.,
ЕГН **********.
От установените по делото обстоятелства се достига до правният извод, че ищцата Г.
Х. Г. не е длъжник по изп.д. № 20118440401912 по описа на ЧСИ С. Я., а е наложен запор на
трудовото й възнаграждение поради грешка. [фирма] оспорва предявения отрицателен
установителен иск, като твърди, че ищцата била задължена да плати на ответника
процесните суми въз основа на издаден по ч.гр.д № 15988/2010 г. изпълнителен лист. Както
вече беше посочено изпълнителното основание, а именно заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, е издадено срещу друго трето за настоящото дело лице, както и самият
изпълнителен лист, поради което и твърдението на ответното дружество не може да
обуслови наличие на вземане срещу Г. Х. Г. въз основа на това изпълнително основание.
Доколкото в отговора на исковата молба не са наведени други твърдения въз основа, на
които ответникът да претендира, че ищцата му дължи процесните суми, а и не са доказани
такива, то искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на
ищцата сторените по делото разноски. Ищцата претендира разноски за държавната такса в
размер на 804, 62 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2113 лв.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение, за който се съдържа отбелязване в
договора, че е платено в брой, е под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, поради
което и възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията
между страните, че Г. Х. Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], ЕИК ***** сума в
общ размер от 20 115, 44 лв., представляваща сбора от следните суми: сумата от 8 565.42 лв.
– главница, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 10 733 лв. за периода от
27.12.2010 г. до 05.04.2023 г., както и сумата в размер на 817,02 лв. – неолихвяеми вземания,
претендирани от ищцата съгласно запорно съобщение по изп.д. № 20118440401912 по описа
на ЧСИ С. Я..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***** да заплати на Г. Х. Г., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2917, 62 лв. съдебни разноски.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4