Решение по дело №1239/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260281
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20205220101239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 09.12.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1239/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са осъдителни искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 500лв. - регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 152,37лв. – обезщетение за забава за периода 07.05.2017г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 13.05.2020г. до плащането.

         Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Витоша“ №89Б твърди, че в периода 07.02.2014г. - 06.02.2015г. е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лек автомобил „**“, рег. №**, съгласно застрахователна полица №06114000534322 от 07.02.2014г. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 06.06.2014г. на пътя между с.Огняново и с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, при което е пострадал пътуващият в автомобила м.а.в. с ЕГН ********** ***, който получил контузия на лявото коляно.  Твърди, че вината за ПТП е на ответника Н.С.К. с ЕГН ********** ***, който е управлявал застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимата от закона норма, не е контролирал непрекъснато превозното средство и се е блъснал в крайпътно дърво.

         Ищецът поддържа, че на 10.09.2015г. е изплатил обезщетение на пострадалия в размер на 500лв., за чието определяне е направил ликвидационни разноски в размер на 15лв. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника да възстанови обезщетението и разноските, която е получена от същия на 29.09.2015г. Тъй като не последвало плащане, за ответника възникнало и задължението да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира присъждането на главницата от 500лв., ведно с обезщетение за забава за периода 07.05.2017г. до 07.05.2020г. в размер на 152,37лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 13.05.2020г. до плащането. Представя доказателства и претендира разноски.

         Ответникът Н.С.К., редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание,  не е представил отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 12.11.2020г. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 460лв., от които 100лв. - държавна такса и 360лв. с вкл. ДДС – заплатено възнаграждение за един адвокат.

 Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА ответника Н.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Витоша“ №89Б, на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД сумата от 500лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лек автомобил „**“, рег. №** за неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат ПТП, реализирано на 06.06.2014г. на пътя между с.Огняново и с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, както и сумата от 152,37лв. - обезщетение за забава за периода 07.05.2017г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 13.05.2020г. до плащането.

ОСЪЖДА ответника Н.С.К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 460лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал. 4 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: