Р Е Ш Е Н И Е № 239

   гр.Видин, 11.05.2018г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  единадесети април  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  П. Йорданова като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 3347 по описа  за 2017год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от  „Мобилтел“ ЕАД – София, чрез адв. Виолета Герова против  В.Г.Н. ***,  с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника  по силата на сключени  договори за далекосъобщителни услуги М4083685 от 01.05.2014г.  за мобилен телефонен номер ********** и за мобилен телефонен номер ********** ID на клиента *********. Посочва се, че са издадени шест броя фактури,както следва:

фактура № 305485751/28.12.2014 г., с падеж на плащане 17.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 38.34 лева,

фактура № 307090753/26.01.2015 г., с падеж на плащане 15.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 153.84 лева,

фактура № 308687258/26.02.2015 г., с падеж на плащане 18.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 57.62 лева,

фактура № 313813918/27.05.2015 г., с падеж на плащане 16.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лева,

фактура № *********/10.06.2015 г., с падеж на плащане 10.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 82.50 лева,

фактура № *********/10.06.2015 г., с падеж на плащане 10.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107.25 лева.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да заплаща дължимите суми в посочения срок и поради това ищецът се е възползвал от правото си да прекрати едностранно договорите и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване. Поради не плащане в срок, на ответника е начислена и лихва за забава върху главницата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 493.01 лева, от които сумата от 439.67 лева – главница за потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и сумата от 53.34 лева – лихва за забава  за периода от 17.06.2015г. до 24.07.2017г.

Ответникът в законния едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба. Във възражението против заповедта за изпълнение е посочил, че е подал предизвестие в офис в гр. Видин един месец преди изтичане на срока на договора.

Редовно призован, се е явил лично в съдебно заседание и е заявил, че признава иска. Ищецът не се е възползвал от възможността да иска прекратяване на съдебното дирене по чл. 237 от ГПК.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор № ********* от 01.05.2014г., по който потребителят е избрал тарифен план  Мтел Трансфер XS за телефонен номер **********  с месечна абонаментна такса 9.90 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Съгласно представеното Приложение № 1/01.05.2014г. в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане срока на договора.

По делото е представен договор № ********* от 25.07.2014г., по който потребителят е избрал тарифен план  Мтел Трансфер XS за телефонен номер **********  с месечна абонаментна такса 9.90 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Съгласно представеното Приложение № 1/25.07.2014г.,  в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или от Общите условия, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане срока на договора.

Представени  като доказателства по делото са заверени преписи от 4 бр. фактури, ведно с Приложения А, както следва:

фактура № 305485751/28.12.2014 г., с падеж на плащане 17.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 38.34 лева,

фактура № 307090753/26.01.2015 г., с падеж на плащане 15.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 153.84 лева,

фактура № 308687258/26.02.2015 г., с падеж на плащане 18.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 57.62 лева,

фактура № 313813918/27.05.2015 г., с падеж на плащане 16.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лева,  както и 2 бр. сметки за начислена неустойки - и двете издадени на 10.06.2015г.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между "Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.

 При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор "Мобилтел" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.  Този факт не се оспорва от ответника, който е заявил, че признава иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска. Съгласно ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. За да бъде прекратено съдебното дирене обаче, ищецът следва да е изразил желание за това – „да поиска прекратяване на съдебното дирене“ /ал. 1/. В случая такова искане не е налице. Напротив, в писменото си становище той желае делото да се разгледа в негово отсъствие, като предявеният иск бъде уважен изцяло въз основа на събраните доказателства. По тази причина настоящият съдебен състав  намира, че следва да се произнесе по общия ред – чл. 235 и сл. от ГПК /Решение № 51 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., ГК/, като се мотивира по основателността на исковата претенция, съобразно събраните в хода на производството доказателства.

От представените фактура № 305485751/28.12.2014г., фактура № 307090753/26.01.2015г., фактура № 308687258/26.02.2015г. и фактура № 313813918/27.05.2015 г.,  както и приложение А към всяка от тях, се установяват потребените от ответника  далекосъобщителни услуги и тяхната стойност. Поради това исковата претенция в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 249.92 лева.

По отношение на претендираната неустойка съдът намира следното:

Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, чийто размера е начислен по:

фактура № *********/10.06.2015 г., с падеж на плащане 10.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., в размер на 82.50 лева и  

фактура № *********/10.06.2015 г., с падеж на плащане 10.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., в размер на 107.25 лева.

 Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора –т.5.3.1 на приложение № 1 към договор № № ********* от 01.05.2014г. и т. 6.3.1 на приложение № 1 към договор №  ********* от 25.07.2014г.  Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които са начислени търсените неустойки  липсва посочване какво е основанието за начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 01.05.2014г. и на договор № № ********* от 25.07.2014г. следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

 Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за законна лихва, съдът намира следното:

В заявлението в заповедното производство в т. 14 „Допълнителни изявления и допълнителна информация“ , ищцовото дружество е посочило, че претендираната мораторна лихва в размер на 53.34 лева е начислена върху  фактура № 313813918/27.05.2015г. В т. 12 – ред последен от заявлението е посочено, че тази лихва е за периода от 17.06.2015г. до 24.07.2017г.

Видно от фактура № 313813918/27.05.2015 г., същата е за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., за ползвани далекосъобщителни услуги  и е с падеж на плащане 16.06.2015 г., за сумата от 0.12 лева. Не се установи тази сума да е платена от ответника в уговорения срок и поради това, същият дължи лихва за забава. Изчислена чрез програмен продукт „Апис“, лихвата за забава върху посочената сума за  периода от 17.06.2015г. до 24.07.2017г. възлиза на 0.04 лева, до който размер тази претенция ще следва да се уважи, като в останалата част до пълния  претендиран размер до сумата от 53.34 лева – ще следва да се отхвърли.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 12.68 лева  за платена държавна такса и  91.26 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Същият размер на разноските следва да бъде присъден и в заповедното производство.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Г.Н. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 сумата от 249.92 лева, представляваща потребени и незаплатени  от ответника  далекосъобщителни услуги по фактура № 305485751/28.12.2014г., фактура № 307090753/26.01.2015г., фактура № 308687258/26.02.2015г. и фактура № 313813918/27.05.2015г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.08.2017г.  по ч.гр.д. № 2258/2017г. по описа на РС - Видин

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 против В.Г.Н. с ЕГН ********** *** иск за признаване за установяване на вземането за сумата  в общ размер от 189.75  лева, представляваща   неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 01.05.2014г. и на договор № № ********* от 25.07.2014г., чийто размера е начислен по: фактура № *********/10.06.2015 г. на стойност 82.50 лева и  по фактура № *********/10.06.2015 г. на стойност 107.25 лева, за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.08.2017г.  по ч.гр.д. № 2258/2017г. по описа на РС – Видин, като неоснователен.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Г.Н. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 сумата 0.04 лева, представляваща лихва за забава  за периода от 17.06.2015г. до 24.07.2017г. върху главницата от 0.12 лева по фактура № 313813918/27.05.2015г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.08.2017г.  по ч.гр.д. № 2258/2017г. по описа на РС – Видин, като претенцията до пълния претендиран размер до сумата от 53.34 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Г.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 разноски по  заповедното производство в размер на  12.68 лева –  държавна такса и 91.26 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Г.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Мобилтел“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 разноски по  исковото производство в размер на  12.68 лева –  държавна такса и 91.26 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: