№ 291
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120205297 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на А. Д. Б., ЕГН ********** чрез адв. В.
Б. от АК *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9745793 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на А. Д. Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш като счита, че е
издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразен,
не било посочено какво нарушение е извършено, независимо, че скоростта се свързвала с
движение или управление на автомобила, не можело да се приеме, че това е поведението на
жалбоподателя. Неточно било описано нарушението, жалбоподателят бил поставен в
неизвестност на поведението му и моли за отмяна на ЕФ, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържа жалбата, излага аргументи за липса на финансови
средства, моли за финансова амнистия.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, жалбата се намира за неоснователна.
На жалбоподателя А. Д. Б. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система за това, че на 14.09.2024 г. в 12,59 ч. в гр. Бургас, ПП - Е773, км. 491 до
бензиностанция „***“ в посока от кв. *** към КПП-1 при ограничение на скоростта за
движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 80 км/ч отчетен толеранс – 3 %
на измерената скорост, за МПС *** рег. № *** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9 - разрешена
скорост 80 км./ч, установена скорост 103км./ ч и превишена скорост 23 км./ч. МПС е
1
собственост на А. Д. Б.. Нарушението е прието, че е извършено в условия на повторност с
ЕФ К 8239766 като по делото не се ангажираха доказателства за датата на връчване на този
ЕФ.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на
МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Жалбата е подадена в срок като съдът приема, че ЕФ е връчен на 03.12.2024г., каквото
отбелязване се съдържа на приложения ЕФ към жалбата, както и л. 48, жалбата е подадена
на 13.12.2024г. в законния срок, срещу акт подлежи на обжалване и от легитимирано лице.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.
В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила,
неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС, както и
номера на АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Техническото средство MultaRadar № 00209D32D4F9 е от одобрен тип за измерване
като съгласно протокол от проверка № 007-СГ-ИСИС/01.02.2024г. видеорадарната-система
за наблюдение и регистрация на пътните нарушения съответства на одобрения тип.
Номерът на техническото средство е ясно посочен в ЕФ и протокола за проверка като
липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа
неизправност на АТСС. Поставянето на техническото средство е било и допълнително
сигнализирано с поставен пътен знак Е24 съгласно изготвен протокол.
Неоснователни са възраженията, че не било ясно описано нарушението, тъй като в ЕФ
ясно е посочено, че се касае за нарушение за скорост, описана е разрешената, установената и
превишената скорост и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение е санкциониран. Нарушението е конкретно описано по време, място на
извършване, посочена е правната квалификация.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собственост като А. Д. Б. е вписан като собственик на
МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
2
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Електронният фиш правилно е издаден по
отношение на жалбоподателя като и от данните по делото не се установява да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 („Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“) и е различна от така посочените в ал.1 на
същия член на закона (в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че неправилно АНО е приложил
санкционната норма като е нарушил правилата за „повторността“. Съгласно обжалвания ЕФ
жалбоподателят е бил наказван преди това с електронен фиш серия К № 8239766 на
23.07.2024г., но този ЕФ не е представен с доказателства за датата на неговото връчване -
разписка за връчването му или друг документ удостоверяващ връчването, макар още в
разпореждането за насрочване съдът да е изискал представянето на препис от ЕФ К №
8239766 и доказателства за връчване, по делото се получи отговор, че липсва доказателствен
материал за връчването му л. 21. Представена е справка за нарушител/водач, от която обаче,
с оглед представения отговор за липса на разписка за връчване на посочения ЕФ не става
ясно как е отразена дата на връчване на ЕФ на 07.07.2024г. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
– „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се
квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да докаже фактите, които го
мотивират да приеме тази квалификация. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства за влизане в сила на ЕФ, за който се твърди повторност, за да направи
обоснован извод дали и настоящото попада във времевите граници за повторност, поради
което и не следва да се приема, че се касае за повторност.
Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй като
нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление на
МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението
(така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение № 8/2021г.
по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл.
84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния
състав - чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в населено място за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., респективно
размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 200 лева на 100 лева.
Следва да се посочи, че не следва да се преценяват в настоящото производство
3
възраженията на липса на достатъчно финансови средства, не се касае за влязъл в сила
съдебен акт, нито тези възражения могат да се вземат предвид при прилагане на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като настоящото не покрива критериите за маловажност, тъй
като не се отличава от други подобни нарушения и се касае за засягане на обществени
отношения, свързани с безопасността на всички участници в движението по пътищата, а
освен това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.
Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. В случая
разноски претендира жалбоподателят по реда на чл. 38 ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400 лв., поради което с оглед на изменение на ЕФ разноските следва да
се разпределят по съразмерност и в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски
съобразно отменената част от ЕФ, а именно сумата в размер на 200 лева. В случаите, когато
адвокат е оказал безплатна правна помощ на лице по реда на чл.38, ал.1 ЗА, то съдът
съобразно изхода на спора следва да присъди директно на адвоката съответното адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Извън правомощията на съда е да преценява
отношенията между страните по гражданското правоотношение по договор за правна защита
и съдействие като преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е от
компетентността на адвоката, приел да осъществи безплатна правна помощ. В случая съдът
определи размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като е взел предвид фактическата и
правна сложност на делото и възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката,
който е оказал безплатна правна помощ.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9745793 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на А. Д. Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3
ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 200
(двеста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР БУРГАС да заплати на адв. В. В. Б., ЕГН ********** от АК ***
сумата в размер на 200 (двеста) лева разноски за адвокат в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4