Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260057
Гр.Елхово, 07.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Яна А.
при секретаря П. Николова като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 454 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.И.К. ***, действаща чрез пълномощник адв. В. Д.
***, против К.Ж.А. ***, с която против ответника е предявен главен иск с правно
основание чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД, съединен евентуални искове по чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че тя като преживяла съпруга на К. Ж. К., б.ж. на гр.Елхово, починал на
20.06.2017 г., а ответницата като негова сестра, са част от наследниците по
закон на починалото лице, което не е оставило низходящи. Ищцата излага, че е
сключила граждански брак с починалия К. К.ов през 1997 година, като в резултат
на прекрасните им съпружески отношения, на 26.07.2004 г., съпругът й я дарил с
1/2 идеална част от недвижимия си имот, находящ се в град Елхово, на ул. „***”
№ 65, представляващ дворно място с площ от 513 кв.м., съставляващ ПИ IХ – 182 в
кв.19 по регулационния план на гр. Елхово, заедно с построената в мястото
жилищна сграда, като договорът за дарение бил оформен с Нотариален акт № 47,
том IV, дело № 690/ 2004 г. на Районен съд - Елхово.
Твърди се,
че на 16.06.2017г., съпругът на ищцата е сключил с ответницата К.Ж.А. Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, за
което е оформен нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017
г. по описа на Нотариус К. К.ов, № 451, Елхово, като актът е вписан с вх.рег.№
1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания - Елхово.
Съгласно договора, съпругът на ищцата приживе прехвърля на сестра си -
ответницата, собствената си 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в
град Елхово, на ул. „***” 65, който по кадастралната карта на гр. Елхово,
одобрена със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК съставлява ПИ с
идентификатор № 27382.500.182, с площ по картата 492 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата, разположена в него,
представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1, със застроена площ от
106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Страните
по сделката са договорили прехвърлянето на ид.част от имота срещу поето от страна
на ответницата задължение спрямо прехвърлителя „за гледането и издръжката му до
сега и особено от влошаване на здравословното му състояние и срещу задължението
да поеме гледането и издръжката му в бъдеще, като му осигури добър и спокоен
живот и грижи до края на живото му лично или чрез трето лице, изразяващи се в
осигуряване на отопление, осветление, храна, лекарства, почистване и грижи при
старост, немощ, болест и добро отношение“.
Твърди се,
че към датата на извършване на сделката – 16.06.2017 година съпругът на ищцата
е бил лежащо болен в болнично заведение в гр. Елхово, където се намирал под грижите
на болничния персонал, като допълнително бил обгрижван до последните му дни и
от ищцата като негова съпруга. Сочи се, че здравословното състояние на съпруга
й е било толкова влошено, че е било ясно и за самата ответница като негова
сестра, която също го е посещавала в болничното заведение, че К. Ж. К.ов няма
да живее още дълго време, в потвърждение на което и била настъпилата смърт на
лицето само четири дни след прехвърлянето на имота на ответницата.
Според
ищцата, от съдържанието на оспорвания алеаторен договор, се създава
впечатление, че е налице комбинация от прехвърляне на недвижим имот отчасти
срещу получена вече в миналото и отчасти срещу обещана в бъдещето престация от
гледане и издръжка. Ищцата твърди, че сключеният между ответницата и покойния
към момента К. К.ов договор за гледане и издръжка е нищожен на основание чл.
26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, позовавайки се на практиката на ВКС, според която
договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане
няма основание, когато при сключването му прехвърлителят е страдал от
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта му твърде скоро след датата на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Според посочената в исковата
молба съдебна практика, такива заболявания са както онкологичните, така и
мозъчно-съдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркт и напреднал стадий на
сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий
/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от
сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец.
Ищцата
атакува алеаторния договор и с довода, че ответницата не би следвало да се
ползва от бланкетно маркираното даване на грижи за минало време, тъй като
формулировката е прекалено обща и в случая е налице липса на признание от
прехвърлителя от кой момент е започнало това изпълнение на договора за гледане
и издръжка, от кой момент се е влошило здравословното му състояние и какво
„влошаване" на състоянието му е настъпило, за да се породи нуждата от
гледане и издръжка.
На следващо
място, ищцата се позовава и на установената правна теория и съдебна практика,
съгласно които задължението за издръжка
и гледане по алеаторните
договори е неделимо поради своята природа и поради намерението на договорящите /чл.128,
ал.1 от ЗЗД и TP № 30/81г./. В случая според ищцата грижите, положени за минало време, не обосновават наличие на изпълнение,
поради това, че договорът за издръжка и гледане поражда задължения занапред, а
от момента на сключването на процесния договор до момента на смъртта на
прехвърлителя са изминали само 4 дни.
Поради
изложеното, ищцата желае да бъде постановено решение, с което да бъде
прогласена на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД нищожността на сключения на 16.06.2017 г. в град***между К. Ж. К.,
ЕГН **********,***, починал на 20.06.2017 г., и ответницата К.Ж.А., ЕГН **********
***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434
от 2017г. по описа на Нотариус
К. К.ов с рег. № 451 на НК, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело №
568/ 2017г. в Службата по
вписвания -Елхово, поради липса на основание. При условията на евентуалност
ищцата желае да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожността
на цитирания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка поради противоречие с добрите нрави, или евентуално - на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД да развали
поради неизпълнение от страна на ответника - приобретателя К.Ж.А., процесния договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата претендира заплащане на
направените по делото разноски.
В депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответницата К.Ж.А. ***, оспорва
предявеният главен иск и евентуални искове като неоснователни. С отговора си
ответницата оспорва изложените от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за „прекрасните
отношения” с починалия й съпруг К. Ж. К. приживе. В тази насока се излага, че
през годините ищцата е отсъствала многократно и за дълги периоди от време от
дома си и особено през последните няколко месеца преди съпругът й да почине, когато
здравословното му състояние се е влошило. Твърди се, че пред негови близки и
съседи ищцата е употребявала думи, които показвали лошото й отношение към
съпруга й. Ответницата в отговора си сочи, че именно поради отсъствието на
ищцата в последните месеци съпругът й е поискал да развали дарението, което е
направил в полза на съпругата си като дарената й идеална част от процесния имот, находящ се в гр.Елхово на ул. „***” №65
впоследствие да прехвърли на сестра си К.А. за грижите, които е полагала за
него. За неоснователно се сочи изложеното от ищцата в исковата молба твърдение,
че се е знаело, че съпругът й К.ов ще се спомине в скоро време, тъй като е
необяснимо при това й известно обстоятелство защо не се е грижила в последните
месеци от живота му. Неоснователно е според ответницата изложеното от ищцата,
че грижите, положени в минало време не обосновават наличие на изпълнение.
Поради тези си съображения ответницата с отговора си прави искане за
постановяване на решение, с което да бъде оставен без уважение предявеният
главен иск, както и заявените в условията на евентуалност искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло
от ищцата и процесуалният й представител. В депозирани по делото писмени
бележки се излагат доводи за основателност на предявения главен иск и евентуалните
искове.
В съдебно заседание ответницата чрез процесуалният си
представител поддържа доводите за неоснователност на предявените искове,
изложени в отговора на исковата молба. В писмени бележки, представени по
делото, се излагат доводи в подкрепа на искането за отхвърляне на предявените
искове – както главен, така и евентуални, като неоснователни и недоказани.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е налице спор, че ищцата Д.И.К. е бивша съпруга на К. Ж. К., като
гражданският брак между тях е бил сключен през 1997 година и е бил прекратен на
20.06.2017 година поради настъпилата смърт на съпруга К. К.ов. От брака между
ищцата и К.ов не са родени деца. Починалият не е оставил низходящи наследници. След
смъртта си е наследен от съпруга – Д.К., две сестри –***и К.А. и низходящите на
починалите преди К.ов сестри и брат.
Безспорно установено е по делото,
че с Нотариален акт №47, том IV, дело № 690/2004 г. на Районен съд – Елхово,
вписан в Службата по вписвания, на 26.07.2004 година К. Ж. К. е дарил на
съпругата си Д.И.К. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ПИ IХ – 182, в кв.19, целия с площ от 513 кв.м. по плана на гр. Елхово,
утвърден със Заповед № I – А666 от 25.07.1980 г., представляващ дворно място,
при граници за същото: ул. „Черноморка“, ПИ Х – 183, ПИ ХI -184, ПИ VIII – 181, заедно
със собствената си ½ ид.ч. от построената в това дворно място жилищна
сграда.
На
16.06.2017 година К. Ж. К., чрез пълномощник адв. Г.Д., е прехвърлил на сестра си
– ответницата по делото К.Ж.А. собствените си ½ ид.ч. имота, представляващ
ПИ с идентификатор № 27382.500.182 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващ дворно
място, цялото с площ от 492 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
заедно със сградата, разположена в него, представляваща сграда с идентификатор
№ 27382.500.182.1, със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, за гледането и издръжката му до сега и особено от
влошаване на здравословното му състояние и срещу задължението да поеме
гледането и издръжката му в бъдеще, като му осигури добър и спокоен живот и
грижи до края на живото му лично или чрез трето лице, изразяващи се в
осигуряване на отопление, осветление, храна, лекарства, почистване и грижи при
старост, немощ, болест и добро отношение.
Безспорно
е, че на 20.06.2017 година прехвърлителят на имота К. Ж. К. е починал, като
това се установява и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за
наследници изх. № 94-02 -1062 от 03.07.2017г. на община Елхово.
По делото
са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетели, допуснати до
разпит и на двете страни.
В показанията
си св. Д. М. – дъщеря на ищцата Д. К., твърди, че ищцата през периода, през
който е заболял съпругът й, се е грижила за своята майка, която също била
болна. Св. Михова сочи, че през месец юни 2017г. много често е водила майка си
в болницата при К.ов за да го обгрижва, като я изчаквала отвън. Твърди се, че
през последните няколко дни от живота му съпругата му е била денонощно заедно с
К.ов в болницата като негов придружител. През останалото време ищцата
посещавала често съпруга си в болничното заведение. По време на домашното
лечение на К.ов грижите за него били полагани от ответницата.
В
показанията си св. М. Генчева- санитар в НО при МБАЛ –***твърди, че след
смъртта на майката на ищцата последната се е грижила за съпруга си до неговата
смърт в болничното заведение. При предходните хоспитализации ответницата е
посещавала брат си през деня, като такива посещения е извършвала и ищцата по
делото. Свидетелката Генчева сочи, че след смъртта на майката на ищцата
последната е била непрекъснато заедно със съпруга си в болничното заведение.
От
показанията на св. М.А. – личен лекар на починалия К. К.ов, се установява, че
на 25.04.2017 година К.ов е посетил личния
си лекар с изтръпване на лявата ръка, като съобщил, че не е в състояние да
закопчее ризата си. При прегледа е била установена слаба отчетливост на лявата
ръка и невъзможност да извършва фини движения с тази ръка, установени били и
невисоки стойности на кръвното налягане. К.ов бил насочен за консултация с
невролог, като последвала хоспитализацията му. След първата дехоспитализация К.ов
прекарал в дома си един – два дни, като състоянието му отново се влошило,
паднал от леглото при опит за ставане, поради което постъпил на втора
хоспитализация в НО при МБАЛ - Елхово. След това е бил насочен към
физиотерапия. Последвала и трета хоспитализация в резултат на зазляване,
предхождана от включване на системи в дома му, като след третата хоспитализация
К.ов починал в болничното заведение. Св. А. в показанията си сочи, че
ответницата К. А. е била тази, която е полагала грижи за брат си както в дома
му, така и по време на лечението му и рехабилитацията му в болничното заведение,
където е била и негов придружител.Св. А. е посещавала дома на К.ов на няколко
пъти, като там е намирала единствено
ответницата по делото, с която обсъждала състоянието на болния. При посещенията
на свидетелката на пациента при хоспитализацията му в болничното заведение, е
намирала при К.ов неговата сестра, като не е имало случай, в който да завари в
дома на К.ов или в болничната му стая неговата съпруга.
От показанията
на св. П. се установява, че същият е посещавал дома на К.ов ежедневно, където
му е извършвал масажи. По време на тези посещения в дома на К.ов е била
ответницата К. А., която се е грижила за брат си. По време на посещенията си в
дома на К.ов свидетелят сочи, че не е виждал съпругата му. Свидетелят споделя
възприетото от него при разговорите му с К.ов във връзка с живота му с ищцата,
като твърди, че двамата не живеели заедно от около две години преди смъртта на К.ов,
като ищцата живеела в дома на своята майка. Св. П. сочи, че е посетил К.ов в
болницата след последната му хоспитализация, като установил, че К.ов не може да
става, не може да се обслужва, не можел да говори. При посещенията си в
болницата свидетелят твърди, че при К.ов е била неговата сестра, а ищцата той
никога не е виждал в болничното заведение при съпруга си. От показанията на
този свидетел се установява, че ответницата е споделяла с него, че
здравословното състояние на К.ов не е добро, като му е заявявала следното: „К.
няма да го бъде“, „К. си отива“.
От показанията
на св. А. – син на ответницата К.А., се установява, че през м. април 2017
година К.ов е получил първи инсулт, който бил в лека форма, проявил се в
схващане на лявата ръка. Посещавал болнично заведение около две седмици с цел
вливане на системи по около два часа на ден, след което се прибирал в дома си.
През този период от време св. А. твърди, че К.ов не е имал нужда от грижи и се
справял сам, като веднъж – два пъти седмично е посещавал дома на сестра си–
ответницата К.А.. От показанията на св. А. се установява, че К.ов е получил
втори инсулт в дома си, в резултат на което отново бил приет в болница, като
бил настанен в продължение на пет дни в неврологично отделение, а в последствие
за период от три седмици в отделение по рехабилитация. По време на престоя на К.ов
в болница грижите за него били поети от ответницата, като поради това, че тя
била възрастна жена със заболявания – диабет и високо кръвно, ежедневно за
времето от 13.00 – 13.30 часа до 19.00 – 20.00 часа била сменяна от св. А.,
който оставал като придружител на К.ов. През прекараните от последния четири
седмици в болничното заведение, св. А. сочи, че ищцата е посетила съпруга си
два пъти. Твърди се от св. А., че през четири седмичното лечение К.ов е бил адекватен,
с него били провеждани разговори, като движенията му били затруднени, поради
което имал нужда от придружител. След изписването му К.ов се прибрал в дома си
заедно с ответницата, която продължила да полага грижи за своя брат в
продължение на около две седмици, като на св. А. не е известно през този период
ищцата да е посещавала съпруга си. Последвало ново влошаване на здравословното
състояние на К.ов, наложило поредната му хоспитализация. При посещението на К.ов
в неделя /деня предхождащ смъртта/, св. А. установил, че същият е влошен, дишал трудно, тежко,
издавал хъркащи звуци, хрипове, не можел да говори, състоянието му било тежко. След
посещението на св. А. К.ов изпаднал в кома. През последните ден – ден и половина
в болницата и при настъпване на смъртта му заедно с К.ов е била съпругата му.
От показанията на св. Вълчева,
се установява, че свидетелката е била придружител на своя баща в отделението по
неврология в МБАЛ гр.***в периода от 01.05.207г. до 06.05.2017г. В отделението
на 01.05.2017
година сутринта бил приет и К.ов, придружен от съпругата си, която заявила на К.ов,
че ще се обади на сестра му, за да го гледа тъй като е свободна. Ответницата
пристигнала в отделението на 01.05.2017г. около 07.00 часа и останала като
придружител на брат си, като по време на този престой била сменяна за по
няколко часа от сина си – св. А.. От показанията на св. Вълчева се установява,
че в резултат на лечението състоянието на К.ов се подобрявало, като същият е
бил адекватен през цялото време и разговарял. След изписването на К.ов от
неврологично отделение, същият бил настанен в отделението по рехабилитация,
като отново заедно с него като придружител била и ответницата.
В дадените от ищцата
обяснения в процедура по чл. 176 от ГПК последната излага, че до 15.05.2017
година е полагала грижи за болната си майка, която починала на 17.05.2017г.
Това продължило около седем месеца, като здравословното състояние на майката на
ищцата наложило тя да остане в дома на майка си, а съпругът и продължил да
живее сам в семейното жилище. Ищцата твърди, че след 25.04.2017 година, когато се
проявили първите оплаквания, е предложила на съпруга си да остане в дома на
майка й, където се е намирала и тя, но К.ов отказал. След влошаване на
здравословното му състояние на 01.05.2017 година ищцата твърди, че е била
повикана от съпруга си в дома му, където ищцата отишла и повикала линейка, след
което К.ов бил отведен и приет в болница. В обясненията си К. сочи, че са били
постигнали уговорка с ответницата последната да полага грижи за брат си поради
влошеното здравословно състояние на майката на ищцата и нуждата от грижи.
Ищцата твърди, че при посещенията си в болницата само веднъж е намерила там
ответницата и веднъж нейния син – св. А.. Твърди, че от 17.06.2017г. до смъртта
на съпруга си тя е била заедно с него в болницата като придружител.
От
приложената по делото медицинска документация се установява, че К. К.ов е бил
лекуван в Неврологично отделение при МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕООД гр.***за
времето от 25.04.2017г. до 30.04.2017г.; за времето от 01.05.2017г. до
06.05.2017г. и за времето от 14.06.2017г. до датата на смъртта му на
20.06.2017г. За времето от 10.05.2017г. до 17.05.2017г. и от 17.05.2017г. до
24.05.2017г. е бил хоспитализиран в Отделение за физикална и рехабилитационна
медицина при МБАЛ гр. Елхово.
От
заключението на вещото лице д-р Б. по назначената по делото съдебно –
медицинска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като
обективно и компетентно, се установява, че до около 25.04.2017г. здравословното
състояние на К. К.ов е било хронично прогресиращо, трансформирано в остро
болестно на 25.04.2017г. В периода от 25.04.2017г. до 16.06.2017г. според
вещото лице се касае за класически еволюционен инсулт, довел до смъртта на К.ов
на 20.06.2017г. На 16.06.2017г. К.ов е
бил в тежко общо състояние, в каквото се е намирал и при приемането му в
болничното заведение на 14.06.2017г. В периода от 14.06.2017г. до 20.06.2017г. К.ов
е изпаднал в остро прогресивно болестно състояние, довело до смъртен изход.
Съгласно заключението, основано на медицинската документация по делото, не е
била налице възможност за излекуването на К.ов и или дефинитивно лечение на
същия. Вещото лице дава заключение, че К.ов е бил с мозъчно увреждане, описано
в медицинската документация, като до 25.04.2017 година е имал лява хемипареза със
самостоятелно придвижване, вероятно с помощни средство. След 25.04.2017г. и
особено след 14.06.2017г. според заключението се касае за влошено общо и
мозъчно състояние на лицето.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Въз
основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищцата в
условията на евентуално обективно съединяване искове както следва: главен иск по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД
- за прогласяване нищожността на сключения на 16.06.2017 г. в град***между К. Ж. К., ЕГН **********,***,
починал на 20.06.2017 г., и ответницата К.Ж.А., ЕГН ********** ***, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.ов с рег.
№ 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с
вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания-Елхово, поради липса на основание; евентуален
иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на цитирания договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради противоречие с добрите нрави и евентуален иск по чл.87, ал.3 от
ЗЗД – за разваляне поради
неизпълнение от страна на ответника - приобретател К.Ж.А., с ЕГН **********
***, на сключения на 16.06.2017 г. в град***с К. Ж. К., ЕГН **********,***,
починал на 20.06.2017г., Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, посочен по-горе.
По предявеният
главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД:
Законодателят е
изброил изчерпателно основанията, при които сключен между страните договор е
нищожен и не може да произведе предвидените в него правни последици. Ищцата
претендира нищожност на сключения договор на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД – липса на основание поради наличие на заболяване на прехвърлителя,
предполагащо настъпването на скорошната му смърт, както и наличие на знание у
приобретателя за това към момента на сключването му. Основен принцип в сферата
на облигационното право е принципът на свобода на договарянето – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Договорът, с който едно лице
прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е
уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни
норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната
теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни
волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации; алеаторен – обемът и продължителността на
престацията на преобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от
здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй
като със смъртта му договорът се прекратява.
С Решение № 569
от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. №
1190/2009 г. на III ГО на ВКС, е прието, че изискваните фактически
предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради
липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта
на прехвърлителя твърде скоро след датата на договора, както и знание на
приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното й настъпване,
като под такива заболявания са изброени и се имат предвид заболявания с такъв
характер или в такъв стадий, които предшестват непосредствено смъртта. Такива
заболявания са онкологичните, мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови –
инфаркти, напреднал стадии на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в
т.нар. терминален стадии, предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ
се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения,
често и постоянно изпадане в безсъзнание и др. Ако такива са налице, то за да е
налице нищожност на това основание, следва да се касае за съвсем кратък времеви
период от сделката до настъпването на смъртта– дни, по-малко от месец. За да се
приеме, че договорът е без основание е необходимо още при сключването му
приобретателят да е знаел, че прехвърлителят ще почине много скоро и той няма
да го гледа и издържа.
Доказателствената съвкупност – свидетелските показания, медицинската
документация и заключението на вещото лице, анализирани в тяхната цялост, сочат
на това, че към датата на сключване на договора за издръжка и гледане - 16.06.2017г.,
прехвърлителят е бил в състояние, което е предполагало настъпването на смъртта
му в най – близко време. Заболяването е прогресирало бързо, в резултат на което
К.ов е бил хоспитализиран многократно, като на 14.06.2017г. е бил приет за
пореден път в болнично заведение в тежко състояние. Смъртта на прехвърлителя е
настъпила само четири дни след сключването на договора, като същата е
предхождана от проведено за времето от 25.04.2017г. до 20.06.2017г. болнично
лечение, прекъсвано с домашно лечение, като цялостното лечение /болнично и
домашно/ е било съпроводено с влошаване на здравословното състояние на К.ов.
Съдът приема, че здравословното състояние и установената по делото тенденция за
влошаването му и близката смърт на прехвърлителя са били известни на
ответницата К.А., което се установява от доказателствата по делото. Ответницата
е била тази, която е била непрекъснато заедно със своя брат както в дома му,
така и по време на лечението му в болнично заведение, наблюдавала е състоянието
му и у нея е било наличие на съзнание за предстоящата смърт на К.ов.
Показателни в това отношение и за този извод на съда са показанията на св.***,
който сочи споделеното с него от А. относно здравословното състояние на брат
си, а именно „К.
няма да го бъде“, „К. си отива“.
Съдебната
практика е последователна и непротиворечива относно това, че договорите за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане са подчинени на
различен режим според времето на изпълнение на задължението за издръжка и
грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и
грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са
определени. Когато прехвърлянето е извършено срещу бъдещи издръжка и грижи,
договорът е възмезден и е алеаторен - не е известен обемът на бъдещите издръжка
и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният
срок е смъртта на прехвърлителя (или бенефициера), не е известна и продължителността
на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Когато прехвърлителят е
доволен от получените издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и за
в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имот по два различни
начина: 1) една част от имота да прехвърли срещу вече положените грижи, а
другата част - срещу дължимите в бъдеще или 2) да прехвърли целия имот срещу
миналите и бъдещите грижи, без да се посочват части. В първия случай договорите
са два: единият кумутативен и неподлежащ на разваляне поради неизпълнение, а
другият - алеаторен и подлежащ на разваляне при неизпълнение. Във втория
случай, когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част срещу
бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се
предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да
си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай
прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна
предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. Недопустимо е съдът
да определя каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу
миналите и каква част - срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би
било прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи
грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с
изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че ако клаузата за
бъдещи грижи е нищожна, това ще води до нищожност на целия договор. Основанието
/каузата/ на договора, представлява непосредствената цел, характерна за
определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договор, с
който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в
миналото и за в бъдеще, какъвто е характера и на процесния договор, има за
основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е
налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е
неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя,
което към момента на сключването в повечето случаи е неизвестно. Следователно,
когато е сключен договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи,
както и срещу задължението такива да се полагат и за в бъдеще – дори и да се
приеме нищожност поради липса на основание в частта относно поетото задължение
за в бъдеще, то ще намери приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 предл. 2 от ЗЗД. Видно от съдържанието на процесния договор, той е сключен и заради
полаганите грижи от приобретателката до момента – „за гледането и издръжката му
до сега и особено от влошаване на здравословното му състояние“.
Ето защо, като
взе предвид и събраните по делото доказателства, съдът намира че в разглеждания
случай, следва да се приеме, че при сключването на договора и двете страни са
съзнавали неговата цел – да бъде прехвърлената собственост срещу вече
престираните грижи и издръжка, за които по делото се събраха категорични
доказателства, както и срещу задължението да бъдат престирани грижи и издръжка
от приобретателя за в бъдеще, което задължение също е било изпълнявано точно до
момента на смъртта на прехвърлителя. В подкрепа на този извод на съда са
непротиворечивите гласни доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите
А.,***, А. и Вълчева, кредитирани от съда с доверие, като обективни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на тази група свидетели
се установяват по един категоричен начин полаганите грижи от страна на
ответницата по отношение на К.ов както за периода преди сключването на договора
за издръжка и гледане /факт, признат и от починалото лице със сключването на
договора/, така и от сключването на договора в продължение на няколко дни, до
момента, в който ищцата Д.К. е поела грижите по съпруга си.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният
главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По
предявеният при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД:
Накърняване на
добрите нрави по смисъла на закона е налице когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие, но те като
неписани норми съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Принципът
на справедливостта в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на правото интерес като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Съдът следи за спазването
на този принцип както при сключване на сделките, така и при тяхното изпълнение
като съобразява действието във всеки конкретен случай. Съдебната практика
трайно и последователно приема, че значителната липса на еквивалентност на
насрещните престации при двустранните договори представлява противоречие с
добрите нрави доколкото последните определят границите на свободата на
договаряне по чл.9 ЗЗД. Съдът намира исковата претенция за неоснователна. Предоставяйки
на брат си К. К.ов издръжка и гледане за периода до сключването на договора,
което е безспорно, предвид волята на прехвърлителя, заявена в самия договор, и
след това в продължение на няколко дни, като в замяна на тези грижи и издръжка
е получила собствеността върху процесния имот, ответницата К.А. не е действала в
противовес с добрите нрави. Безспорно е, че ответницата като сестра на
починалия К. К.ов, поемайки грижите и издръжката му за период от около два
месеца, е изпълнила и един свой морален дълг. В същото време от гласните
доказателствата по делото се установява категорично, че ответницата е била
неотлъчно до своя брат както по време на болничното му, така и по време на
домашното му лечение, като е полагала нужните грижи с оглед на неговото
здравословно състояние. Към 2017 година ответницата е била на 69 години, като
по делото са налице данни за нейното недобро здраве. Грижите, които ответницата
е положила за прехвърлителя, макар и за недълъг период от време – от влошаване
на здравословното му състояние до няколко дни преди неговата смърт, са били от
изключително значение за К.ов не само физически, но и морално, предвид
отсъствието на съпругата му в този тежък за него момент и липсата на други
близки хора, които да полагат тези грижи. От друга страна, ищцата Д.К., като съпруга
на прехвърлителя, също е била носител на моралното задължение да полага грижи
за съпруга си и то в момент, в който той е имал остра нужда от такива.
Безспорно е установено по делото, че до 15.05.2017г. ищцата е полагала грижи за
болната си майка, която също се е нуждаела от такива предвид възрастта и заболяването
си. След смъртта на майката на ищцата, т.е. след 15.05.2017 година в
продължение на месец, ищцата не е предприела никакви действия с цел осигуряване
на адекватните за съпруга си грижи. Същата е продължила да живее в имота на
майка си на адрес, различен от адреса, на който е живял съпругът, като по време
на домашното му в този период ответницата е била лицето, което е продължило да
обгрижва лично К.ов. Обстоятелството, че към момента на смъртта на
прехвърлителя ищцата се е намирала заедно с него в болничното заведение не е
основание да мотивира съда да приеме, че договорът за издръжка и гледане е
сключен в противоречие на добрите нрави. Касае се за изключително кратък период
от време на полагани от ищцата грижи за съпругът й и то в момент, в който
същият вече е бил в изключително тежко състояние.
Сключеният
между К.ов и ответницата договор за издръжка и гледане, при клаузите, при които
е уговорен, не разкрива
белезите на едно несправедливо разместване на блага в полза на ответницата,
което да е в противоречие с установените в обществото добри нрави. Когато се
преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се
ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, каквото
в настоящия случай не се установява, са налице основания да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
По
предявеният при условие на евнетуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Ищцата има право да иска разваляне на
процесния договор до размера на собствената й идеални части от имота. От
доказателствата по делото се установява, че след смъртта си наследодателят К. К.ов
не е оставил низходящи. По делото не е спор, че бракът му с ищцата е сключен
през 1997 година и е продължил повече от десет години и от този брак няма
родени деца. Безспорно е и това, че след смъртта си К.ов не е оставил
възходящи. От удостоверението за наследници се установява, че след смъртта си К.ов
е оставил за свои наследници съпруга – ищцата по делото Д.К., две сестри –
ответницата К.А. и***, както и низходящи на починалите преди него сестри и брат
-*** К.,***и***. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината
от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от
сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Или в случая ищцата има право да иска разваляне на процесния договор до
размера на придобитите по наследство от съпруга й 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Останалата 1/3 ид. част от процесния имот, е придобита по наследство от
останалите наследници по закон на К. К.ов. По отношение на останалата ½
ид.ч. от целия имот ищцата е собственик на основание договор за дарение,
сключен между нея и починалият й съпруг през 2004 година. За разликата от 1/3 ид. част от процесния
недвижим имот, които след
смъртта на съпруга й са преминали в патримониума на другите наследници на
съпруга й, ищцата не е активно легитимирана да предявява иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора. И това е така, тъй като съобразно закона,
правната теория и трайно установената съдебна практика, потестативното право на
разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо, но
само до размера на съответния наследствен дял на ищеца, като правоприемник на
починалия прехвърлител. Предвид това и, че надлежната активна легитимация е
процесуална предпоставка за възникване правото на иск, за която съдът следи
служебно и при отсъствие на която предявеният иск се явява недопустим и не може
да бъде разгледан, съдът намира, че в частта, в която се претендира от ищцата разваляне
на договора по н.а. № 134 от 16.06.2017г. за над 2/3 ид.ч. предявеният иск е
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото
относно него да се прекрати. В посочения смисъл са и Решение № 653/25.11.2003
г. по гр.д. № 146/2003 г., І г.о. и Решение № 116/25.06.2015 г. по гр.д.
№ 592/2015 г., І г.о. на ВКС.
Предявеният иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД в допустимата му част е неоснователен и недоказан. Фактическият състав на правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
предполага наличието на следните предпоставки: валидно съглашение; изправност
на страната, искаща развалянето; неизправност на страната, срещу която се иска
развалянето. Ал. 4 на същия член поставя като допълнителен критерий степента на
неизпълнението, като правото на разваляне възниква единствено при съществуването
на съществено по своя характер неизпълнение. Същото е основание ищцата да
упражни наследеното от прехвърлителя право на разваляне, възникнало към момента
на неизпълнението. Ищцата е легитимирана да предяви иска в качеството си на
наследник на прехвърлителя. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР 30/11.06.1981г. по гр.д. №2/1981г. на ОСГК на ВС, т.3, която
изрично признава наследимостта на имущественото право на разваляне на договор
поради неизпълнение и възможността същото да бъде упражнено от наследниците на
прехвърлителя, съобразно техния наследствен дял.
В
производството по исковете за разваляне на алеаторните договори, на ответната
страна е възложена доказателствената тежест за пълно и главно доказване на
факта на изпълнението, каквото успешно бе проведено от ответника по настоящето
дело.
Както бе
посочено и по – горе във връзка с иска по чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, договорите за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане са
подчинени на различен режим според времето на изпълнение на задължението за
издръжка и грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените
издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни
престации са определени. Такъв договор не подлежи на разваляне поради
неизпълнение, тъй като за никоя от страните не възниква никакво задължение. Ако
в действителност издръжка и грижи не са били предоставяни, договорът е привиден
и прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу
прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго или безвъзмездни, ако
в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо. Когато
страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и
каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не
може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите
грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Недопустимо е съдът да определя,
каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и
каква част - срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било
прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на
разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на
кредитора, независимо от това каква е изпълнената част /виж решение № 88 от
16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о./. Задължението за минали
и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във
връзка с изпълнението. Договор, с който се прехвърля недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за
основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е
налице, защото вече са полагани грижи /издръжка и гледане за миналото/. За
бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността
на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето
случаи неизвестно. От това следва, че договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение на задължението за минали грижи, защото при сключването му
прехвърлителят признава, че е получил насрещна престация. Ако не се полагани
грижи и издръжка, то той е привиден и прикрива друго съглашение /виж решение
№ 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о./. Константна е
практиката по реда на чл. 290 ГПК, че обстоятелствата, свързани с престиране на
грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора, само, ако по надлежен
ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част – виж
решение № 159/ 10.08.2015 г., по гр. д. № 4124/2014 г. на IV г. о., решение №
327/25.02.2015 г. по гр.д. № 1205/2014 г. на ІV г. о. и др.
Настоящият
съдебен състав намира, че по настоящото производството не е въведено изрично
възражение за симулативност на договора, обективиран в нотариален акт № 134 от
2017г. Липсват твърдения, че същият е привиден и прикрива други правоотношения
между страните – било то възмездни или безвъзмездни. Ищцата не твърди, че
страните по процесния договор са прикрили истинската си воля, а че за периода
от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, и преди това,
ответницата не е полагала грижи за прехвърлителя. В случая не е необходимо
установяване на предоставени грижи и издръжка за времето преди сключване на
договора, тъй като то не може да бъде основание за развалянето му. Касае се до
прехвърлянето на процесния недвижим имот срещу вече предоставени издръжка и
грижи, договорът в тази част е възмезден и комутативен – двете насрещни
престации са определени. Няма как договорът да се развали за непредоставени
грижи и недадена издръжка в минало време, тъй като за никоя от страните не
възниква никакво задължение по повод предоставените грижи и дадената издръжка
преди датата на сключване на договора /виж решение № 88/16. 04.2013 г. по гр.
д. № 528 по описа за 2012 г., на IV г.
о. на ВКС/. Освен това с подписването на нотариалния акт, чрез изрично
упълномощен пълномощник за това, наследодателят се е съгласил, че договорът в
частта относно даваните издръжка и грижи за минало време е изпълнен. Самото
съгласие за прехвърлянето на описания в договора имот, срещу предоставяни в
минало време и занапред издръжка и гледане, означава, че наследодателят -
прехвърлител признава неизгодния факт, че приобретателя му е предоставял през необходимите
грижи и издръжка до сключването на договора, и особено от момента на влошаване
на здравословното му състояние, като следва да се приеме, че това е датата
25.04.2017 година. Ако престираното от длъжника е било
прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да
искат разваляне на договора /виж решение № 863 от 22.12.2010
г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о. на ВКС/.
Доколкото
договорът в частта си касаеща бъдеща издръжка и гледане е алеаторен - не е
известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще
бъде нуждата), не е известна и продължителността на времето, през което те ще
трябва да се предоставят. Оттук ответникът следва да докажат при условията на
пълно и главно доказване изпълнение на задължението за издръжка и гледане
спрямо наследодателите за в бъдеще.
В
случая по делото категорично се доказва осигуряване на необходимите грижи и
издръжка от страна на ответницата след сключване на договора за прехвърляне на
недвижимите имот срещу издръжка и гледане. Налице е изпълнение, което се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства,
независимо от това, че изпълнението е продължило само няколко дни след
сключването на договора.
Поради
изложените съображения предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява
неоснователен и следа да се отхвърли изцяло.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 800.00
лева.
Мотивиран
от изложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Д.И.К. ***, ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. Д., против К.Ж.А. ***,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.26, ал.2, пр.4
от ЗЗД
- за прогласяване нищожността на сключения
на 16.06.2017 г. в град***между К. Ж. К., ЕГН **********,***, починал на
20.06.2017 г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №
134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.ов с рег. № 451 на НК и район на
действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том
5, дело № 568/2017г. в Службата
по вписвания -Елхово, поради липса на основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Д.И.К. ***, ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. Д., против К.Ж.А. ***,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД
- за прогласяване нищожността на сключения
на 16.06.2017 г. в град***между К. Ж. К., ЕГН **********,***, починал на
20.06.2017 г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №
134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.ов с рег. № 451 на НК и район на
действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том
5, дело № 568/2017г. в Службата
по вписвания -Елхово, поради противоречие с добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Д.И.К. ***, ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. Д., против К.Ж.А. ***,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД –
за разваляне на сключения на
16.06.2017 г. в град***между К. Ж. К., ЕГН **********,***, починал на
20.06.2017 г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №
134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.ов с рег. № 451 на НК и район на
действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том
5, дело № 568/2017г. в Службата
по вписвания -Елхово, поради неизпълнение от страна на ответника като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в град Елхово, на ул. „***”
65 и представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК, с площ по
картата 492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата,
разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1,
със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявеният от Д.И.К. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Д.,
против К.Ж.А. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на сключения на 16.06.2017 г. в град***между
К. Ж. К., ЕГН **********,***, починал на 20.06.2017 г. и К.Ж.А., ЕГН **********
***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434
от 2017г. по описа на Нотариус
К. К.ов с рег. № 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово,
вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания -Елхово,
поради неизпълнение от страна на ответника по отношение на 1/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот, представляващ: 1/2
идеална част от недвижимия имот, находящ се в град Елхово, на ул. „***” 65 и
представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК, с площ по
картата 492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата,
разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1,
със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна, поради недопустимост на
предявения иск в тази му част.
ОСЪЖДА Д.И.К. ***, ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. Д., ДА ЗАПЛАТИ на К.Ж.А. ***, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 800.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ
пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна А./